Решение по дело №33/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по подадена касационна жалба от пълномощника на директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, срещу решение № 303/23.10.2023 г., постановено по АНД № 631/2023 г. по описа на Районен съд Враца. С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление № К- 030321/15.10.2021 г. , издадено от директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 55, ал.2 и чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, на оспорващото дружество „А*** кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ботевград, бул.Т*** март №* , представлявано от управителя Л.В.Л. , с ЕИК * , е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение, съответно на чл. 34, ал.1 от същия закон.

Като касационни основания в жалбата са посочени нарушения на материалния закон, с твърдения, че същият е приложен неправилно, както и нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че се касае за две нарушения, а санкцията е за едно такова. При изложени аргументи в

касационната жалба, е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ОП Монтана, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Сочи, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като излага подробни аргументи в тази насока, въз основа на които предлага същото да бъде отменено, а издаденото НП потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл. 63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Предмет на касационния контрол за законосъобразност е решение № 303/23.10.2023 г., постановено по АНД № 631/2023 г. по описа на Районен съд Враца, с което е отменено наказателно постановление № К - 0030321/15.10.2021 г. на директора в Регионална дирекция за области Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 55, ал.2 и чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит на оспорващото дружество „А*** кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ботевград, бул.Т*** март № * , представлявано от управителя Л.В.Л. , с ЕИК * , е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение, съответно на чл. 34, ал.1 от същия закон.

При постановяване на решението си, районният съд на който делото е върнато за ново разглеждане, съгласно решение № 222/30.06.2023 г., постановено по КАНД 231/2023 г. по описа на АС Враца, съдът буквално е възпроизвел отмененото предходно решение по АНД № 1079/2021 г по описа на РС Враца. В решението отново е посочено, че т.к. в АУАН и В НП са коментирани два отделни договора за паричен заем и записи на заповед към тях, то неправилно е инкриминирано извършване на само едно нарушение по чл.34, ал.1 от ЗПК, което води до неяснота и нарушение на правото на защита на нарушителя.

При безспорно установената фактическа обстановка, съдът приел, че административнонаказателната отговорност на дружеството неправилно е ангажирана, т.к. при посочени две отделни деяния, следва да бъдат наложени и две отделни административни наказания, съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, постановен от компетентния съд по местоизвършване на деянието, за което е наложена имуществената санкция, който го е разгледал в надлежен състав по своевременно подадена въззивна жалба на санкционирания търговец. Решението е постановено при неправилно възприети факти и посочени обстоятелства, поради което неправилно е приложен материалният закон.

От материалите по делото се установява, че дружеството-ответник има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал.4 от ЗПК, а именно - представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗПК установява забрана за кредиторите да задължават потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. От страна на санкционираното лице не се оспорва, а и се установява от събраните писмени доказателства, че във връзка с посочените потребителски кредити са издадени запис на заповед. Твърди се обаче, че издаването на запис на заповед не е било задължително условие за отпускане на паричния заем, а това е било индивидуално уговорено с потребителите. Нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗКП е налице само ако кредиторът поставя като незаобиколимо изискване за сключването на договора издаването на гаранционен запис на заповед от клиента и по този начин го задължава да издаде такъв документ, ако иска да му бъде отпуснат кредит. Съдът намира, че точно такива обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства.

Настоящата касационна съдебна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на НП, същите не се подкрепят от представените по делото доказателства и са в несъответствие със законовите изисквания. Няма пречка с АУАН да бъдат констатирани две нарушения, а с НП да бъде санкционирано само едното от тях. НП не е неясно и конкретно е описано, и посочено за кое от двете нарушения е наложена санкция. При внимателен прочит на НП, още в началната част на изложените обстоятелства, много точно, ясно и конкретно е посочено в какво се изразява установеното нарушение, както и датата, мястото и обстоятелствата на извършване на същото. Нарушението е квалифицирано, последователно и недвусмислено са описани обстоятелствата на извършване. Много добре се разбира, че дружеството е санкционирано само за едно деяние за сключен един договор за кредит. Втория договор е цитиран с оглед факта, че са изискани два договора и са разглеждани за нарушения по ЗПК и двата договора, но е санкциониран само единия, а именно първия посочен договор, с дата от 14.06.2021 г., което ясно е посочено в НП. Няма каквато и да е неяснота в описанието в НП - на време, място и начин на извършване на описаното административно нарушение.

При това положение съдът приема, че дружеството- ответник действително е допуснало нарушение на забраната, установена с чл. 34, ал.1 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какви неизпълнения е санкциониран.

Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалния закон и наложеното наказание е фиксирано в нормативно установените предели, при съблюдаване на неговите цели, предвидени в чл. 12 от ЗАНН и при правилна индивидуализация на същото по смисъла, вложен в чл. 27 от с.з., поради което атакуваното решение следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, респективно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение, потвърждаващо наказателно постановление № К - 0030321/15.10.2021 г. на директора в Регионална дирекция за области Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 55, ал.2 и чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит на оспорващото дружество „А*** кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ботевград, бул.Т*** март № * , представлявано от управителя Л.В.Л. , с ЕИК * , е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение, съответно на чл. 34, ал.1 от същия закон.

С оглед този изход на делото, в полза на оспорващата администрация, съгласно чл.63д, ал.3 /нова – ДВ, бр. 109 от 2024 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за всяка от инстанциите, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, т.к. делото не е от фактическа и правна сложност, поради което претенциите за 160 лева са неоснователни .

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК и чл. 222, ал.1 от АПК, във вр.с чл. 63 в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 303/23.10.2023 г., постановено по АНД № 20231420200631/2023 г. по описа на Районен съд Враца и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К - 0030321/15.10.2021 г. на директора в Регионална дирекция за области Видин, Монтана и Враца, към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 55, ал.2 и чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит на оспорващото дружество „А*** кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ботевград, бул.Т*** март № * , представлявано от управителя Л.В.Л. , с ЕИК * , е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение, съответно на чл. 34, ал.1 от същия закон.

ОСЪЖДА „А*** кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ботевград, бул.Т*** март № * , представлявано от управителя Л.В.Л., с ЕИК * , за заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски в производството в размер на 400/четиристотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: