РЕШЕНИЕ
№ 2513
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330112614 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от Н. С. П. срещу „Вива Кредит“ ООД, с която са
предявени искове за прогласяване за недействителна на клауза за неустойка, обективирана в
чл.4, ал.2 от договор за кредит от *** и клауза за такса за експресно разглеждане на
документи в чл.1, ал.3 от същия договор.
Излагат се твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от ***, по
който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 1500 лева, платима на една
месечна вноска. В чл.1, ал.3 от договора била уговорена такса за експресно разглеждане във
фиксиран размер от 614.70 лева, както и клауза за неустойка в общ размер на 614.70 лева за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Счита, че така
уговорените клаузи са недействителни, поради противоречие с добрите нрави и поради
заобикаляне на закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Моли се за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД. .
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи,
твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка и такса за експресно
разглеждане. Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит от ***, и валидно възникнала клауза за неустойка и
такса за експресно разглеждане.
1
С определение от 25.10.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем от *** с посоченото от ищеца съдържание, в който са
уговорени клаузи за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение и клауза за такса за експресно разглеждане. Не се спори, че вземанията за
неустойка и такса експресно разглеждане не са включени в посочения в договора ГПР.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка:
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за
неустойка противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.4 от
договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 614.70
лв.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
2
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, което съответства и на разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП, а
именно клаузата е неравноправна. С нея се цели и заобикаляне на чл.19, ал.4 ГПК
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
Предвид изложеното този иск се явява основателен и следва да се уважи.
Следва да се посочи, че ответникът, в отговора на исковата молба, признава
съдържанието на клаузата за неустойка, наред с това то е и служебно известно на съда.
Съдържанието на клаузата за неустойка, така както е посочено от ищеца в исковата молба, е
отделено като безспорно между страните с доклада по делото, а и се установява от
представената по делото справка, изготвена от ответника /л.14/.
По иска за недействителност на такса за експресно разглеждане на документи:
В чл.1, ал.3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 614.70 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с
добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на
насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са
или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на
заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за
сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса Обикновената заявка
означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при
необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере
опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е
направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати
такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е
във фиксиран размер – 614.70 лева или в случая повече от 1/3 от размера на получения заем.
Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите
нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника,
3
без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е нищожна.
Предвид изложеното и този иск се явява основателен и ще се уважи.
Следва да се посочи, че ответникът, в отговора на исковата молба, признава
съдържанието на клаузата за неустойка, наред с това то е и служебно известно на съда.
Съдържанието на клаузата за неустойка, така както е посочено от ищеца в исковата молба, е
отделено като безспорно между страните с доклада по делото, а и се установява от
представената по делото справка, изготвена от ответника /л.14/.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива в размер на 100 лева – платена държавна такса, които ще се присъдят изцяло, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Е. И., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.20/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 600
лева, определено въз основа на уважените претенции /по 300 лева за всяка/, което ще й се
присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2 в
договор за потребителски кредит от ***, сключен между Н. С. П., ЕГН ********** и „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща
закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за такса за експресно разглеждане на
документи, обективирана в чл.1, ал.3 в договор за потребителски кредит от ***, сключен
между Н. С. П., ЕГН ********** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, като
противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА Н. С. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е.Г.И., с личен №
4
**********, вписана в АК – П., на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 600 лева -
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5