№ 377
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Женя Димитрова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000155 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на „В-05“ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв.М. Е.-Т. от САК насочена против Решение № 261527/22.11.2021 г., постановено по
т.д.№ 1862/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което по предявен иск с правно
основание чл.517, ал.3 ГПК от С. К. М. въззивното дружество е прекратено.
В жалбата на първо място се правят оплаквания за недопустимост на
първоинстанционното решение и във връзка с тях се иска обезсилването му.
В условието на евентуалност се поддържа и неправилност на същото, като във връзка с
изложените доводи в подкрепа на същото се иска отмяната му и по съществото на спора
отхвърляне на предявения иск.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и
поддържа правилност на решението на СГС.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
вкл. и тези пред настоящата инстанция във връзка с оплакванията във въззивната жалба,
приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от С. К. М. против
„В – 05“ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл.517, ал.3 ГПК.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е кредитор на
парично вземане спрямо В. Г. В., произтичащо от договор за заем от 21.03.2012 г. Същото
било съдебно признато с влязло в сила Решение № 8511/15.12.2017 г. по гр.д. № 8901/2015 г.
по описа на СГС, ГО, и за него ищецът се снабдил с изп.лист.
Въз основа на последния образувал изп. дело № 20198400400400 по описа на ЧСИ М.
Ц. - № 840 от РКЧСИ, в рамките на което бил вписан запор върху всички притежавани
1
от длъжника В. Г. В. дружествени дялове от капитала на „В - 05“ ООД.
На 07.05.2019 г. на ответното дружество било връчено съобщение от ЧСИ Ц., с което
му е изпратено изявление на ищеца за прекратяването на членството на длъжника в
дружеството на осн.чл.517, ал.3 ГПК. Впоследствие с постановление от 12.09.2019 г. ЧСИ
Ц. е овластила ищеца, в качеството му на взискател по делото, да предяви иск за
прекратяване на ответното дружество.
Поддържано е, че към момента на предявяване на исковата молба по изп.дело не са
постъпвали никакви плащания за погасяване задължението на длъжника.
В отговора по исковата молба ответното дружество на първо място е навело доводи за
недопустимост на предявения иск, а алтернативно – за неговата неоснователност.
Поддържало е, че на същото не е връчено изявлението на взискателя за прекратяване
на членственото правоотношение на съдружника В. В..
Отделно е поддържало, че членственото правоотношение на посочения съдружник с
дружеството било прекратено по смисъла на чл.125, ал.2 ТЗ чрез писмено предизвестие,
направен в тримесечен срок преди настъпване на прекратяването. Затова и искането за
прекратяване на дружеството било неоснователно, а за последното възникнало задължение
да изплати дружествения дял на длъжника В., съобразно дела му в капитала.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника за
недопустимост на предявения иск и е поддържал, че изявлението за прекратяване участието
на съдружник в дружеството е било връчено на ответното дружество, ведно със съобщение
на ЧСИ, за което ангажира допълнителни доказателства. Отделно от това е навел, че
изявлението на взискателя е достигнало до дружеството най-късно с връчване на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства на ответника.
Оспорил е твърденията на ответника за прекратяване на членственото
правоотношение с В. В. по реда на чл.125, ал.2 ТЗ преди настъпване на прекратяването с
твърдения, че доказателства за този факт не се ангажират, а справката по партидата на
дружеството в ТР установявала, че същият продължава да е съдружник и управител и
съдружник.
В допълнителния отговор ответникът поддържа твърдението си за прекратяване
членственото правоотношение на В. преди прекратяването и ангажира доказателства за
последното.
Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на
приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като
съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и
възраженията на страните, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на неговата правораздавателна власт, по редовно предявен иск, в
съответната форма и е подписано.
С оглед заявените твърдения и формулираното искане към съда следва да се приеме,
че първоинстанционният съд е надлежно сезиран с конститутивния иск по чл.517, ал.3 ГПК
от ищец, за който е налице правен интерес от предявяването му срещу надлежно
процесуално легитимирано лице на страната на ответника /предвид че правният интерес и
надлежната процесуална легитимация се определят от твърденията на ищеца/.
Няма спор в теорията и практиката, че посоченият иск е част от изпълнителното
производство, което, в случая не се спори и от въззивника, е образувано за принудително
събиране на установено с влязло в сила съдебно решение № 8511/15.12.2017 г. по описа на
СГС, ГО безспорно вземане и издаден въз основа на него изп.лист.
2
Настоящият решаващ състав счита несъстоятелни оплакванията за недопустимост на
обжалваното решение, поради постановяването му по недопустим иск, предвид
нередовността на връчването на изявлението за прекратяване на дружеството.
На първо място ангажираните по делото писмени доказателства /л.186 – л.194 от
приложеното изп.д. № 400/2019 г. по описа на ЧСИ Ц./ установяват безсъмнено, че на
22.04.2019 г. взискателят С.М. е поискал с нарочна молба вх.№ 4930 от ЧСИ да връчи на „В-
05“ООД изявлението му за прекратяване участието на длъжника В. В., като самото
изявление по реда на чл.517, ал.3 ГПК е приложено към молбата. Съобщението за подаване
на заявлението е било връчено от ЧСИ на ответното дружество с известие за доставяне от
Еконт експрес и обратна разписка към него на 07.05.2019 г. и е получено на адреса на
управлението му от Г. Г..
Съдебната практика приема еднозначно, че в хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на
потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец,
настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им.
В случая липсват каквито и да е данни въззивникът да е сторил това, като се е
противопоставил на извършените действия по приемане на съобщението от страна на
горепосоченото лице от името и за сметка на дружеството до момента на предявяване на
устните състезания пред първоинстанционния съд, което е далеч след узнаването дори да се
приеме, че това е станало с връчване на препис от допълнителната искова молба, към която е
приложена обратната разписка.
Изложеното предпоставя, че отговорът на повдигнатия от жалбоподателя въпрос
относно редовността на връчването на изявлението за прекратяване на дружеството в
случая, е положителен.
За пълнота е необходимо да се посочи, че въззивната инстанция изцяло споделя
изводът на първоинстанционния съд, че този въпрос не касае допустимостта, а
основателността на предявения иск.
Както теорията, така и съдебната практика са единодушни, че допустимостта на същия
се обуславя единствено от наличието на висящо изпълнително производство, по което
ищецът по предявения конститутивен иск по чл.517, ал.3 ГПК има качеството на взискател,
а търговското дружество има качеството на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и
сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност на дружествения му дял.
В случая доколкото не е било спорно между страните, а и приобщените писмени
доказателства установяват безсъмнено фактът, че такова висящо изпълнително производство
е налице – изп.д. № 400/2019 г. по описа на ЧСИ Ц., то предявеният иск, чийто предмет е
упражняването на потестативно право на кредитора за прекратяване на търговското
дружество и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на
задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ, е процесуално допустим.
При разрешаване въпросът относно неговата основателност въззивната инстанция
съобрази следното:
В хода на първоинстанционното производството спорен между страните е бил фактът
– кога и на какво основание членственото правоотношение на длъжникът съдружник В. В. с
въззивното дружество е било прекратено - дали с връчване на дружеството-трето лице на
изявлението от кредитора-взискател или в друг момент – след изтичане на тримесечния срок
по чл.125, ал.2 ТЗ по повод на изпратено от него писмено волеизявление за прекратяване
участието му в дружеството.
При извършената служебна проверка по партидата на „В – 05“ООД /към настоящия
момент с променена правноорганизационна форма – ЕООД/ решаващият състав констатира,
че В. Г. В. е заличен като съдружник с вписване извършено на 06.03.2020 г. Преди това - на
10.07.2015 г. въз основа на обезпечителна заповед, издадена по в.ч.гр.д. № 8468/2015 г. на
АС София, като обезпечение на уважените в последствие осъдителни искове на С.М.,
върху дружествените му дялове в „В-05“ООД е наложен запор, а след образуване на изп.
3
дело № 400/2019 г. по описа на ЧСИ Ц. запорът върху дружествените дялове на В. В. от
обезпечителен е трансформиран в изпълнителен с вписване № 20190828135442.
При гореустановените факти изцяло следва да се споделят изводите на
първоинстанционния съд, че промяната в правно-организационната форма не сочи на
недопустимост на предявения иск, нито е пречка за уважаването му, ако са налице
останалите предпоставки за това, защото не касае спора по същество, а има значение
единствено за индивидуализацията на ответника в производството.
Споделими са и изводите досежно правното значение на вписания запор върху
дружествените дялове на длъжника по изп.производство, предвид липсата на какъвто и да е
спор в доктрината и практиката относно поставения въпрос – запорът върху дружествен дял,
считано от момента на вписването му в ТР, прави всяко извършено след налагането му
прехвърляне на дела непротивопоставимо на вписалия запора кредитор, без да въвежда
забрана за извършване на разпоредителна сделка със запорирания дружествен дял. Всяко
разпореждане от страна на длъжника обаче не може да се противопостави на взискателя и на
присъединените кредитори, т.к. е спрямо тях е недействително.
С тези пояснения и при съобразяване на данните от ТР, за конкретния казус е
безсъмнено, че заличаването на В. В. като съдружник във въззивното дружество е вписано
при наличието на вписан запор върху дружествените му дялове, в резултат на което и
последващите разпореждания с тях са непротивопоставими на въззиваемия-кредитор.
Ангажираните писмени доказателства от въззивника по производството установяват,
че едностранно предизвестие на В. В. до „В – 05“ООД, с което същият, в качеството му на
съдружник е заявил по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, че прекратява участието си в дружеството, е
връчено на последното на 23.04.2019 г., чрез съдружника М. В..
Справката по партидата на дружеството обаче сочи, че към посочената дата М. В. е
била само съдружник, но не и управител на юридическото лице, от който факт следва, че
същата не е разполагала с представителна власт по отношение на последното. Затова и няма
как да се счете, че дружеството е било редовно уведомено/респ. - приело изявлението на В. в
горния смисъл, вкл. че именно от посочената дата е започнал да тече тримесечния срок по
смисъла на чл.125, ал.2 ГПК.
Вън от горното по делото са налице безспорни доказателства, че „В -05“ООД е било
редовно уведомено с връчване на обсъденото по-горе съобщение на 07.05.2019 г. от ЧСИ Ц.
на изявлението на кредитора С.М. за прекратяване участието на длъжника В. в дружеството.
Последователно се възприема от съдебната практика, че в казуси като процесния -
при предприето принудително изпълнение чрез вписването на запор върху дружествените
дялове на длъжника – съдружник в дружество с ограничена отговорност, прекратяването на
участието му настъпва с връчване на изявлението на кредитора на третото лице –
дружеството.
Противно на поддържаното във въззивната жалба, както действащия материален и
процесуален закон, така и постановената по приложението му практика не съдържат, нито
извличат по тълкувателен път изискване за уведомяване на длъжника за отправянето на
изявлението за прекратяване на членството му, изпратено от кредитора на дружеството.
Такова изискване е налице единствено и само за дружеството /чл.517, ал.3, изр.първо
ГПК/, доколкото дружественият дял е част от имуществото на дружеството, от една страна
/арг.чл.127 ТЗ/, а от друга – длъжникът се уведомява за започналото срещу него
принудително изпълнение още с изпращане на поканата за доброволно изпълнение, с която
му се указва, че в случай на липса на доброволно изпълнение от негова страна на
задължението му, СИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, чрез
всички допустими изпълнителни способи.
Ето защо и не може да се изведе друго, освен че изтичането на тримесечния срок след
4
тази дата на уведомяване на дружеството за прекратяване на членственото правоотношение
със съдружника-длъжник е относимо само към правомощието на съдебния изпълнител да
издаде постановление за овластяване на кредитора да иска от съда прекратяване на
дружеството, но този срок по никакъв начин не рефлектира върху факта на настъпване на
прекратяването на участието на съдружника, в каквато насока е и трайната съдебна
практика, на която се е позовал и първоинстанционния съд.
Така при установеното по делото, че в случая уведомяването на дружеството от
кредитора-въззиваем за прекратяване на членството на съдружника длъжник е извършено
редовно на 07.05.2019 г. и при съобразяване на нормата на чл.125, ал.3 ТЗ, според която
стойността на дружествения му дял трябва да се определи въз основа на счетоводния баланс
към края на м.май 2019 година, всички доводи, развити във въззивната жалба, в отклонение
на гореизложеното, са несъстоятелни.
По спорния въпрос относно равностойността на този дял пред първоинстанционния
съд е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала основно и две
допълнителни заключения, които, според решаващия състав, следва да се кредитират като
компетентни и безпристрастни.
От тях настоящата инстанция счита, че не следва да се вземат предвид и да се
обсъждат по съществото на спора данните за периода след 31.05.2019 г., с оглед безсъмнено
установеното по делото, че релевантен за определяне равностойността на дружествения дял
на В. е счетоводния баланс именно към тази дата.
Вкл. и до настъпването й обаче вещото лице е констатирало въз основа на обстоен
анализ на счетоводните записвания в счетоводството на „В -05“ООД, че през 2019 г. са
настъпили редица промени в разходната структура на дружеството и в собствения капитал,
каквито в предходни периоди не са констатирани и които се свеждат до значителни
увеличения на всички пера на разходната част, сравнени с тези през предходните периоди –
2015 г. – 2018 г.
В резултат на последното от регистрирани положителни финансови резултати през
предходни периоди през 2019 г. се стига до загуба от 92 000 лева, който факт, преценен в
съвкупност с факта на разпределение на натрупаната от предходни години печалба през
2019 г. напрактика е довело до декапитализиране на дружеството в значителна степен,
предвид че края на годината собственият капитал е в размер на 6 000 лв., при 98 000 лв.
записан такъв.
При съобразяване на данните от заключенията и независимо от обстоятелството, че
експертизата не е определила конкретен размер на дружествения дял на съдружника-
длъжник към релевантия за предмета на спора момент, решаващият състав приема, че следва
изцяло да сподели крайният извод на първоинстанционния съд в насока, че същият възлиза
на сумата от 41 056, 53 лева.
Последното, предвид че посочената стойност е определена при съобразяване на всички
относими за определянето й обстоятелства. Така след намаляването на пасивите с разходите
по издадените след 31.05.2019 г. фактури и изключване на начислените лихви за задължения
към НАП, за които не са налице доказателства за произхода им, собственият капитал на „В -
05“ ЕООД към 31.05.2019 г. е определим обективно на 78 217,81 лева, от които: 19 826,55
лева по счетоводен баланс, към който следва да се добавят и сумите от 24 750 лв.
/неправилно подвадени от стойността на баланса към м.май 2019 г., предвид че са направени
през м.юни 2019 г./, както и 23 000 лева /също неправилно отразени като разход за м.май,
5
като направени след 31.05.2019 г./, вкл. сумата от 10 341,26 лв.
Т.к. длъжникът В. притежава 52,49% от капитала на дружеството, равностойността на
неговия дял спрямо общата сума от 78 217,81 лв. възлиза на сумата от 41 056,53 лв.
При безспорно установеното по делото, че въззивното дружество е превело на
10.03.2020 г. по сметка на ЧСИ Ц. сумата от само 10 449,71 лв. като парична равностойност
на дружествения дял на прекратилия участието си в него съдружник В. В., то правилен се
явява изводът на първоинстанционния съд, че предявеният пред него иск е основателен.
В хода на въззивното производство обаче се ангажираха доказателства, че на
08.04.2022 г. – т.е. след подаване на въззивната жалба, по сметка на ЧСИ Ц. въззивникът
допълнително е заплатил и сумата от 30 606,82 лв., с посочено основание за плащане - по
изп.д. № 400/2019 г. - плащане на ликвидационен дял на В. Г. В..
Във връзка с тях на 18.04.2022 г. пълномощникът на въззиваемата страна е депозирал
молба с вх.№ 8702, в която изрично е потвърдил постъпване по сметка на ЧСИ Ц. на
посочената сума.
С оглед на този настъпил в хода на въззивното производство и релевантен за
производството факт, а именно – изплащането по сметка на ЧСИ Ц. в пълен размер на
дължимата се сума за равностойността на ликвидационния дял на длъжника по
изп.производство от капитала на дружеството, въззивната инстанция при съобразяване
императива на чл.235, ал.3 ГПК намира, че първоинстанционното решение следва да се
отмени, а предявеният иск – отхвърли.
Последното доколкото новонастъпилите факти установяват изпълване на хипотезата на
чл.517, ал.3, изр.трето ГПК – дружеството въззивник е изплатило на взискателя, чрез две
отделни частични плащания, извършени съответно на 10.03.2020 г. и на 08.04.2022 г., чийто
сбор представлява общо сумата от 41 056,53 лв., представляваща равностойността на
дружествения дял на съдружника длъжник, определен съобразно правилата на чл.125, ал.3
ТЗ.
Предвид че провеждането на производството по чл.517, ал.3 ГПК е в упражняване
потестативното право на кредитора да прекрати търговското дружество, но само като способ
за събиране на задължението си, в казуса при безсъмненото удовлетворяване на последното
чрез плащане от страна на дружество до фазата на устните състезания пред настоящата
инстанция се налага извод, че предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските.
Независимо от изходът от спора решаващият състав счита, че въззивникът дължи
сторените разноски на насрещната страна за производството пред настоящата инстанция,
съизмеряващи се със сумата от 500 лв. за възнаграждение на процесуалния му представител,
установени от представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за извършването им към
него.
Отхвърлянето на предявеният иск е резултат от извъсъдебното поведение на
въззивника, изразяващо се в доброволно плащане на задължението му към взискателя-
въззиваем, но едва след подаване на въззивната жалба и провеждането на първото по делото
пред въззивната инстанция открито с.з. – т.е. когато въззиваемата страна вече е получила
препис от въззивната жалба, организирала е защитата си за тази съдебна инстанция и е
направила разноски за осъществяването й.
Мотивиран от изложеното и на посочените основния, Софийският апелативен съд,
ТО, 5-и състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261527/22.11.2021 г., постановено по т.д. № 1862/2019 г. по
6
описа на СГС, ТО, с което по предявен иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК от С. К. М.
– ЕГН ********** от гр.*** е прекратено търговското дружество „В – 05“ЕООД, ЕИК
********* и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК от С. К. М. – ЕГН
********** от гр.*** против „В – 05“ЕООД, ЕИК ********* за прекратяване на посоченото
дружество.
ОСЪЖДА „В – 05“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С. К. М. – ЕГН **********
от гр.*** сумата от 500 лв. за сторените от него разноски пред въззивната инстанция за
платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7