№ 5835
гр. София, 17.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110214130 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. И. (чрез адв. К.) срещу Наказателно постановление
(НП) № 22-4332-019236 от 29.09.2022г., издадено от Началник Група към Отдел „Пътна
полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са
наложени „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева, „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на основание Наредба Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети 12 контролни точки.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно, неоснователно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че при съставянето на Акта и при издаването на
НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Нарушени били правилата относно установяване на административни нарушения,
образуване на административно-наказателно производство, определяне и налагане на
наказания. Посочва се, че възприетата от наказващия орган фактическа обстановка не
отговаряла на действително случилите се събития. Иска се СРС да отмени процесното
Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят С. С. И. не се явява лично, но се
представлява от А.. В съдебно заседание на 18.04.2023г. той заявява, че поддържа жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС на 19.09.2023г. А. пледира за отмяна на
Наказателното постановление поради допуснати две съществени процесуални нарушения.
1
От една страна се твърди, че в нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН на С. И. не е предявен
Актът и не му е предоставена възможност да се запознае със съдържанието му. От друга
страна адвокатът счита, че в нарушение на чл.6, ал.1 и ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, на жалбоподателя не е връчен талон за медицинско изследване.
Защитникът се позовава на показанията на свидетелите Д., К., К. и Ч., че жалбоподателят не
бил получил екземпляр от Акта. Поради това било без значение, че свидетелят В. И. с
подписа си е удостоверил, че жалбоподателят отказва да подпише Акта. Според адвоката от
събраните по делото доказателства следва изводът, че Актът изобщо не е бил връчен на С.
И., поради което не е било възможно той да откаже да го подпише, тъй като е бил лишен от
възможността да се запознае с неговото съдържание. В този смисъл били и показанията на
свидетеля Б.. Защитата отбелязва, че свидетелят И. не помнел дали на жалбоподателя са
били връчени други документи, различни от Акта, включително талон за медицинско
изследване. Полагането на подпис, удостоверяващ предполагаемия отказ, не доказвало дали
документите всъщност са били предявени на С. С. И.. Според А. в талона за медицинско
изследване не било посочено какво конкретно обстоятелство свидетелят удостоверява с
подписа си - дали проверяваното лице отказва да подпише талона, дали отказва да получи
талона или отказва да избере един от двата начина на изследване за установяване на алкохол
в кръвта. С тези аргументи и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН защитникът
иска от съда да отмени Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР не изпраща представител пред
СРС, НО, 10 състав и не взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА –
На 18.09.2022г. около 06:55 часа в гр. София, по бул. „Цар Освободител”, с посока на
движение от ул. „Дякон Игнатий” към ул. „Георги Раковски” С. С. И. управлявал товарен
автомобил „***” с рег. № ***. Жалбоподателят бил с двама спътници, с неустановена по
делото самоличност. Зад автомобила, управляван от И., се движел полицейски автомобил, в
който били свидетелите З. К. и М. Д. – служители на ОПП - СДВР. Органите на реда
сигнализирали на И. да спре управлявания от него автомобил, но от негова страна не
последвала реакция. С. С. И. управлявал автомобила със свалено странично стъкло.
Полицейският автомобил се изравнил с автомобила на И. и свидетелят Д., който се возел на
дясната седалка отпред /на пасажерското място/, отворил страничния прозорец на
полицейската кола и разпоредил устно на И. да спре автомобила. Пред № 8а на бул. „Цар
Освободител“, пред „Руската църка“, автомобилът, управляван от И., отбил и спрял.
Свидетелите Д. и К. забелязали, че водачът на автомобила е във видимо нетрезво състояние
и лъха на алкохол. М. Д. поканил многократно С. И. да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510, № ARDM-0224. С. С. И. категорично отказал.
Поради това св. Д. пристъпил към съставяне на Акт и талон за изследване. На С. С. И. бил
2
съставен талон за изследване № 093894, в който св. М. Д. описал отказа на жалбоподателя да
бъде тестван с техническо средство Дрегер 7510, № ARDM-0224. На С. И. бил даден срок от
40 минути за явяване в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София /Окръжна болница/.
Освен талон за изследване св. М. Д. (в присъствието на св. З. К.) съставил срещу С.
С. И. и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 749469 от
18.09.2022г. за нарушение чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – за това, че на 18.09.2022г. в 06:55 часа
в гр. София, по бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от ул. „Дякон Игнатий“ към
ул. „Георги Раковски“ С. И. управлявал собствения си товарен автомобил „***” с рег. № ***
и на бул. „Цар Освободител“ пред № 8а отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510, № ARDM-0224. Упоменато е в АУАН, че е издаден талон
за медицинско изследване № 093894 и че водачът е уведомен за започване на ПАМ по ЗДвП.
На С. И. били предявени за подпис талон за изследване № 093894 и АУАН Серия GA
№ 749469 от 18.09.2022г., но жалбоподателят отказал да ги подпише. Поради това се
наложило свидетелите К. и Д. за извикат друг патрул за съдействие. На място пристигнал св.
В. И.. И пред него, и пред свидетелите К. и Д., жалбоподателят отказал да подпише и
получи АУАН и талона за изследване. Поради това в графите за предявяване на АУАН и в
разписката за получаване на АУАН било вписано, че лицето отказва. Без подпис на С. И.
останала и графата в талона за изследване, че на лицето се връчва екземпляр от талона за
изследване. Същевременно св. В. И. положил свои подписи в АУАН и талона за изследване
за това, че удостоверява, че проверяваното лице отказва да подпише и получи екземпляр от
талона за изследване, както и да подпише Акта и/или разписката към него.
След това С. И. не се явил в УМБАЛ „Света Анна“ – София за изследване.
На 26.09.2022г. С. И. получил екземпляр от Акта срещу подпис (видно от лист 8 от
делото).
Въз основа на цитирания по-горе АУАН и при същата фактическа обстановка като
описаната в него на 29.09.2022г. Г.В.Б. – Началник Група при ОПП-СДВР издала
атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-019236, с което на основание чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на С. С. И. е наложена „глоба” в
размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
(двадесет и четири) месеца, а на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР му били
отнети и 12 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на С. И. срещу
подпис на 14.10.2022г. и е обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 18.10.2022г.
При подаване на жалбата С. И. не посочил с него да са били свидетелите М. К., А. Ч.
и К. Б.. Това било заявено за първи път пред СРС в съдебно заседание на 18.04.2023г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА -
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 749469 от 18.09.2022г.
– екземпляр с подпис и екземпляр без подпис на С. С. И.; талон за изследване с бланков №
093894; справка - картон на водача; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповеди
3
на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г.; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-2563 от 22.04.2015г.; писмо-справка с
изх. № 04-215/13.01.2023г. на УМБАЛ „Света Анна“ – София (с вх. № 15363/20.01.2023г. на
СРС), както и от показанията на свидетелите М. Д., З. К., М. К., А. Ч., Калоян – Лукас Б. и
В. И..
Писмото-справка с изх. № 04-215/13.01.2023г. на УМБАЛ „Света Анна“ – София (с
вх. № 15363/20.01.2023г. на СРС) следва да се кредитира като обективно и достоверно
доказателство. От него може да се направи извод, че С. И. не се явявал в УМБАЛ „Света
Анна“ – София за изследване след процесната проверка.
Като официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, съдът кредитира приложените по
делото справка - картон на водача, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., както и
Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с №
8121з-1632 от 02.12.2021г. и Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-2563 от 22.04.2015г.
От справката - картон на водача се установява наличието на предходни нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП. От Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед №
8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и точка 3.10. от Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че лицето,
подписало атакуваното Наказателно постановление - Г.В.Б. е заемала длъжността Началник
на 01 Група „Административно – наказателна дейност“ на 03 Сектор „Административно
обслужване” към ОПП – СДВР и като такава е имала правото да издава Наказателни
постановления, вкл. и процесното НП. От точка 2.1, вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и точка 22 от Заповед № 513з-2563 от
22.04.2015г. на Директора на СДВР се установява, че М. Д. е заемал длъжността „младши
автоконтрольор“ в ОПП – СДВР и съответно е имал правото да издава Актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, вкл. и АУАН Серия GA №
749469/18.09.2022г. Това означава, че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени от
оправомощени за това лица.
Събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Д., К., К., Ч.,
Б. и И.) условно могат да се разделят на две групи - според това дали подкрепят или не
обвинителната теза. В първата група попадат показанията на свидетелите Д., К. и И., а във
втората група – показанията на свидетелите К., Ч. и Б.. Следва да се посочи, че показанията
на св. И. са слабо информативни относно факти за самото нарушение, но същите следва да
се кредитират и да се приемат за достоверни, тъй като съдържат твърдение, че върху АУАН
и талона за изследване има негов подпис, с който е удостоверил отказа на проверяваното
лице да подпише и получи цитираните два документа. Така изнесеното от свидетеля
съвпада, както с отразеното в Акта и в талона за изследване, така и в показанията на св. Д..
Поради това съдът дава вяра на думите на св. И..
Разказът на свидетелите Д. и К. се характеризира като информативен,
последователен, звучи житейски логично и достоверно. Показанията на двамата свидетели
4
взаимно се допълват и не звучат предубедено. От съвкупната им преценка се установява, че
жалбоподателят е управлявал МПС, в автомобила е бил с още две неустановени по делото
лица и е имал поведение, което е провокирало свидетелите Д. и К. да пристъпят към
извършването на полицейска проверка. Показанията на свидетелите Д. и К., че С. И. е
отказал да бъде тестван с техническо средство за алкохол намират потвърждение и в
приложения по делото талон за изследване с бланков № 093894. Поради това СРС им се
доверява. Коментираните тук свидетели са категорични, че жалбоподателят е бил поканен
многократно да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че
той е отказал да бъде тестван, както и е отказал да подпише Акта и талона за изследване.
Това обяснява защо се е наложило да бъде извикан допълнителен екип – за да може друг
свидетел да удостовери отказа на С. И.. В тази част показанията на Д. и К. намират опора и
в показанията на свидетеля И., както и в АУАН, и в талона за изследване. Поради всичко
това СРС се довери на показанията на свидетелите Д. и К..
По отношение на показанията на свидетелите К., Ч. и Б. настоящият съдебен състав
приема, че доколкото тези лица твърдят, че не са присъствали при започване на проверката,
а са били извикани от С. И. в хода на проверката, то с техните думи не може да се оборят
кредитираните по-горе свидетелски показания, тъй като е възможно действията на С. И. (по
отказ от изследване и от получаване и подписване на документи) да са били извършени
преди К., Ч. и Б. да са се явили на местопроизшествието. В тази връзка от значение е и
обстоятелството, че тези свидетели твърдят да са били в комплекс „Макси“ на бул.
„Симеоновско шосе“, а проверката да е била извършена до Руската църква. Разстоянието
между двете места не е малко, а това означава, че на свидетелите им е било необходимо
време, за да се придвижат, което е много по-голям от обикновено необходимото време за
покана за тестване, отказ от тестване, написване на два бланкови документи /които св. Д.
често пише във връзка със своята служебна дейност/, предявяването им за подпис от
нарушителя и неговия отказ. Поради това СРС счита, че тези свидетели, дори и да са отишли
на мястото на нарушението (гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 8а), то са налице
обстоятелства, които водят до извода, че това е станало след осъществяване на релевантните
за спора обстоятелства. На следващо место следва да се отбележи, че видимо показанията на
К., Ч. и Б. са насочени да защитят жалбоподателя, но същевременно те не са с такава степен
на сигурност, че да разколебаят показанията на полицейските служители, които съдът
кредитира по-горе. Прави впечатление, че и тримата свидетели използват изразите
„доколкото си спомням“, „доколкото разбрах“, „не разбрах точно какво се случваше“, „не
мисля, че са“ и т.н. Свидетелят К. заявява, че доколкото помни (което предполага
несигурност, колебливост, липса на категоричност) полицаите не са връчвали документи на
С. И.. Ч. не помни дали полицаите са предлагали документи на С. И. за подпис, а Б. твърди,
че не е видял полицаите да са предлагали документи за подпис от жалбоподателя. Не
възприемането на дадено обстоятелство, несигурността дали то се е случило или липсата на
спомен за него не е равносилно на несбъдването на даден факт. Поради това СРС не може
въз основа на показанията на К., Ч. и Б. да приеме с категоричност, че полицаите със
сигурност не са предлагали за подпис на С. И. документи - АУАН и талон за изследване.
5
Начинът на изказ на тримата свидетели показва, че техните думи не се характеризират като
информативни, категорични и достоверни. Поради това и доколкото е много вероятно (с
оглед на изложените по-горе мотиви) тези свидетели да са пристигнали на мястото на
нарушението след като полицаите са предявили за подпис Акта и талона за изследване на С.
И. и обективно да не са възприели тези обстоятелства, СРС счита, че с техните показания не
могат да се оборят преките гласни и писмени доказателства, които взаимно се подкрепят, а
именно показанията на свидетелите Д., К. и И., АУАН Серия GA № 749469 от 18.09.2022г. и
талон за изследване с бланков № 093894. Именно с оглед по-късния момент на евентуално
пристигане на свидетелите К., Ч. и Б. на местопроизшествието може да е причината те да не
са разбрали защо полицаите са си тръгнали, тъй като предявяването за подпис на документи
на жалбоподателя да е станало по-рано, преди пристигането на тримата приятели на С. И..
По делото няма данни свидетелите К., Ч. и Б. да са възприели поведението на С. И. в
момента, в който е бил приканен да бъде тестван, както и каква е последователността от
действия, които са извършили полицейските служители и ответната реакция на
жалбоподателя. Заради това чрез тези свидетелски показания не може да се оборят
твърденията на свидетелите Д., К. и И.. Щом свидетелите К., Ч., Б. не са били с
жалбоподателя от самото начало на проверката, то техните свидетелски показания не са от
естество да разколебаят доказателствата, подкрепящи конкретното административно -
наказателно обвинение. Поради това съдът не постави в основата на фактическите и
правните си изводи думите на К., Ч. и Б..
Приложените по делото талон за изследване с бланков № 093894 и АУАН Серия GA
№ 749469 от 19.09.2022г. се явяват относими, достоверни и еднопосочни писмени
доказателства. Констатациите от тези документи намират опора в кредитираните по-горе
показания на свидетелите Д., К. и И.. Поради това съдът дава вяра и на цитираните тук
писмени доказателства. Редно е да се посочи и още нещо – по делото има приложени два
екземпляра на АУАН Серия GA № 749469 от 18.09.2022г. – на единия екземпляр (приложен
на корицата на делото – при процесното НП) няма подпис на нарушителя, а на другия
екземпляр (приложен с жалбата) има подпис на С. С. И. срещу отбелязването, че Актът е
получен на 26.09.2022г. По същество двата екземпляра нямат противоречиво съдържание, а
се допълват. От съвкупната им преценка, както и от направения по-горе анализ на гласните
доказателства, се установява, че на 18.09.2022г. жалбоподателят не е получил екземпляр от
Акта и че такъв е получил в последствие – на 26.09.2022г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА –
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, Акта за встъпване в длъжност
6
от 29.10.2019г. и направения по-горе анализ на тях).
Процесното нарушение се твърди да е извършено 18.09.2022г. и в същия ден да е
установен деецът и да е съставен АУАН. Поради това следва, че са спазени сроковете по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. От съставянето на Акта на 18.09.2022г. до издаване на НП на
29.09.2022г. е минал срок, който е под един месец. Поради това следва, че са спазени и
преклузивният 6-месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и инструктивният 1-месечен
срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
В хода на служебната проверка на съда се установи, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на административно-
наказателното производство или до ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Налице са всички реквизити, изискуеми по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано по сходен начин в Акта и в НП. Налице е съответствие
между словесното и цифровото му описание в АУАН и в Наказателното постановление. В
тях е посочено времето, мястото, автора на деянието и това, че С. И. е бил водач на товарен
автомобил (индивидуализиран с марка, модел и регистрационен номер) и именно като такъв
е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като му е
издаден и талон за медицинско изследване.
Релевираните доводи за неспазена процедура по връчване на Акта и талона за
изследване следва да се отхвърлят като неоснователни, доколкото от свидетелите Д., К. и И.
категорично се доказва, че лицето е отказало да му бъде вречен, както Актът, така и талонът
за изследване, както и е отказал да положи подписа си върху тях. В случая е изпълнена
процедурата по чл.43, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е подписан от актосъставителя и от
един свидетел при установяване на нарушението. От показанията на свидетелите Д., К. и И.
се доказва, че Актът е бил предявен на жалбоподателя за запознаване и подпис, но С. И.
категорично е отказал да подписва каквото и да било. Отказът на нарушителя в случая е
надлежно удостоверен с подписа на свидетеля В. И. - съгласно изискванията на чл.43, ал.2
от ЗАНН. Въпреки, че Актът е съставен в присъствие на нарушителя и при спазена
процедура по чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, в последствие (на 26.09.2022г. – видно от лист 8 от
делото) АУАН е бил връчен срещу подпис на С. И.. Поради това е неоснователно да се
счита, че има допуснато нарушение на чл.43 от ЗАНН. Видно от долната част на Акта
свидетелят В. И. е удостоверил с подписа си отказът на нарушителя да подпише Акта и/или
разписката, т.е. и отказа на И. да подпише АУАН, и отказът на жалбоподателя да получи
екземпляр от АУАН. Действията по предявяване на АУАН на нарушителя с цел той да се
запознае със съдържанието на Акта и да го подпише /по чл.43, ал.1 от ЗАНН/ са свързани и
щом по делото е доказано, че С. И. е отказал да подпише Акта, то съдът приема за доказано
и това той сам да се е лишил от възможността да се запознае със съдържанието на Акта на
18.09.2022г. Поради това не е вярно твърдението на защитата, че документите не били
предявени на жалбоподателя. Видно от лист 10 от делото св. В. И. е удостоверил с подписа
си, че жалбоподателят отказва да подпише и да получи екземпляр от талона за изследване,
както и да избере един от двата начина на изследване за установяване на алкохол в кръвта –
7
доколкото нито една от трите възможности не е зачертана като ненужна или неотнасяща се
за този казус. Това кореспондира и с показанията на св. К., че С. И. е отказал да подпише
каквото и да било. Отказът на лицето да бъде тествано съдържа и отказ от избор на един от
двата начина за изследване. Поради това не е вярно, че в талона за медицинско изследване
не било посочено какво конкретно обстоятелство свидетелят В. И. удостоверил с подписа
си. Доколкото не е зачертана нито една от възможните хипотези, съдът приема, че и трите
обстоятелства, посочени в бланката, са били удостоверени с подписа на В. И.. Това, че той
пред СРС не помни тези обстоятелства може да бъде обяснено с изтеклия период от време и
естеството на служебните задължения на свидетеля И.. Поради това тази липса на спомен в
случая не разколебава кредитираното от съда писмено доказателство, приложено на лист 10
от делото. Съдебният състав не споделя тезата на адвоката, че е нарушен чл.6, ал.1 и ал.6 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като в случая е изпълнена
процедурата по чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози - отказът на С. И. да попълни, подпише или да получи талона за изследване е
установен с подписа на свидетеля В. И..
Доколкото на 26.09.2022г. жалбоподателят е получил екземпляр от АУАН, а на
14.10.2022г. и препис от НП, следва да се приеме, че правото на защита на С. И. не е било
реално нарушено. Същият е решил да откаже и тестване за алкохол, и получаване, и
подписване на документите, които полицейските служители са му изготвили на място. В
процесния случай жалбоподателят сам първоначално се е поставил в невъзможност да се
запознае със съдържанието на Акта и талона за изследване, отказвайки да приеме същите и
да положи подписа си. Дни след проверката той се е запознал с Акта, а след това и с НП,
като в срок е изложил доводите си в жалбата, с която е сезиран този съд. Поради това не е
ограничено от страна на контролните органи правото на защита на нарушителя.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че обстоятелството дали
жалбоподателят е изпълнил или не предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му в чл.174,
ал.3 от ЗДвП представлява отделно нарушение, а не част от фактическия състав на
нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (доколкото законодателят е използвал „или“, а не
„и“ при изброяването на възможните изпълнителни деяния на нарушението по чл.174, ал.3
от ЗДвП). Изследването за наличието на алкохол в кръвта /явяването в болнично заведение
във връзка с издадения талон за медицинско изследване/ е релевантно за съставомерността
на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, но не и за нарушението по чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП, който провъзгласява в административно нарушение отказът да бъде извършена
проверка с техническото средство за установяване употребата на алкохол, която хипотеза
(чл.174, ал.3, пр.1 от ЗдвП) се намира в алтернатива с неизпълнението на предписанието за
медицинско изследване (чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП). В случая, доколкото в НП са посочени
8
фактите от АУАН, че жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да бъде изпробван с
техническо средство Дрегер 7510 с № ARDM 0224, настоящият съдебен състав счита, че
тези факти са достатъчни и именно те формират рамките на конкретното административно –
наказателно обвинение по ясен и недвусмислен начин. Поради това СРС счита, че относно
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП няма неяснота на административното обвинение и не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху правото на
защита на наказаното лице. Поради това не са налице основания за отмяна на НП на
формално основание и спорът следва да се разгледа по същество.
Въз основа на кредитираните по-горе показания на свидетелите Д., К. и И., АУАН и
талон за изследване с бланков № 093894 се установява по категоричен начин, че на
посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС, бил е проверен
от полицейски служители, лъхал е на алкохол и поради това му е било предложено да бъде
тестван за употребата на алкохол с техническо средство Дрегер, но той отказал. Това, че
жалбоподателят е управлявал МПС пред полицейските служители и че е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол не се опровергава от показанията
на свидетелите К., Ч. и Б., тъй като относно тези обстоятелства разказът им се явява
неинформативен, тъй като те не са били в момента на полицейската проверка с
жалбоподателя, а са пристигнали в един по-късен /неустановен по делото/ момент – със
сигурност след като С. И. е бил спрян за проверка и му е било предложено процесното
тестване с Дрегер. Доколкото отказът логически следва веднага след поканата за тестване с
Дрегер, а свидетелите К., Ч. и Б. се установи по делото, че са били на бул. „Симеоновско
шосе“, СРС приема, че тези трима свидетели не са присъствали в гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 8а при депозирането от страна на С. И. на отказа му да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол.
Водим от изложеното следва, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е
реализирал от обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
От субективна страна нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено при форма
на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е водач на МПС, че е
проверяван от полицаи и че съзнателно отказва да му се извърши проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, което задължение му е изрично вменено с
цитираната по-горе законова разпоредба.
Съгласно чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от 2 години и „глоба“ в размер на 2000 лева. Точно фиксираният размер на наказанията не
позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя И. на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП следва да му
бъдат наложени следните административни наказания: „глоба” в размер на 2000 лева и
9
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години (24 месеца), т.е. толкова,
колкото са му наложени с обжалваното Наказателно постановление.
Съгласно чл.6, ал.1, т.3, предл.1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне М.алния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР – ред. ДВ
бр.58 от 23.07.2019г., в сила към датата на нарушението и на издаване на НП) при отказ на
водача, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, т.е при извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
– на нарушителя се отнемат и 12 контролни точки. След март 2023г. броят на точките, които
се отнемат за това нарушение вече е 15, но с оглед принципа да не се влошава положението
на жалбоподателя, следва да се приложи нормата, която е по-благоприятна за дееца, т.е.
действащата при извършване на нарушението и издаване на НП, според която на С. И.
следва да бъдат отнети 12 контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер
на контролните точки, които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства и доколкото именно 12 контролни точки се отнемат на
жалбоподателя с процесното Наказателно постановление, последното следва да се потвърди
и в тази му част.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който С. И. е отказал да бъде
изпробван с Дрегер. Освен това по делото са налице данни за предишни нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП. Няма изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради всичко това случаят не следва да се приема за маловажен и съответно
не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на жалбоподателя. Такива не следва
да се присъждат и на въззиваемата страна, тъй като не са били поискани, нито има
доказателства да са били сторени. Поради това съдебният състав не следва да присъжда
разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-019236 от 29.09.2022г.,
издадено от Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на С. С. И. на
10
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл.174,
ал.3 от Закона за движение по пътищата са наложени „глоба” в размер на 2000 (две хиляди)
лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на
основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 12 контролни точки.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11