О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… март 2018 година
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на шестнадесети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след
като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2868 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Я.И.З.в качеството му на управител на „И.1.“ ООД, ЕИК ********, против „И.и.“ ЕООД, ЕИК ********. Ищецът оспорва решения на едноличния
собственик на капитала на ответното дружество, взети на 05.10.2017година, чрез
управителя на дружеството- ищец – Я.И.З.. Твърди, че тези решения: за
освобождаване на управителя на „И.и.“ ЕООД, ЕИК ******** И.Г.З.за представителство
и управление на това дружество само от Я.И.З.и приемане на нов учредителен акт
на дружеството, са незаконосъобразни. Това е така, тъй като Я.И.З.е освободен
като управител на дружеството
- „И.1.“
ООД , с решение на ОС, проведено на 12.07.2017година
и това решение е заявено за вписване в ТР по партидата на дружеството- ищец,
като произнасянето по него, по реда на чл.25 ЗТР е спряно, с оглед произнасяне
по законосъобразността на взетото решение от ОС на дружеството, въз основа на
искова молба на Я. З., с вх.№ 95533/14.07.2017година, обективираща претенция с
правно основание чл.74 ТЗ. Ищецът твърди, че е легитимирано лица са предяви
отменителните искове по чл.74 ТЗ, тъй като е едноличен собственик на капитала
на дружеството- ответник. Твърди, че решението, касателно представителната
власт на Я. З. на дружеството ищец има действие от момента на неговото вземане,
независимо дали е вписано или не, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата
на чл.140, ал.4 ТЗ, уреждаща конститутивност на вписването на настъпилата
промяна. Това означава, че от момента на вземане на това решение Я. З. не е
имал качество на управител на дружеството и не е имал правомощия, очертани с
нормата на чл.147, ал.2 ТЗ, касателно дъщерното дружество, защото не е имал
право да представлява и управлява дружеството- едноличен собственик на капитала
на ответника.Поради това взетите от него
решения от 05.10.2017година са незаконосъобразно и следва да бъдат отменени.
С разпореждане от 27.11.2017 година настоящият
състав на съда е приел, че е налице е противоречие в обстоятелствената част
и петитума на предявените искове, чието отстраняване следва да бъде указано на ищеца,
за да се отстрани нередовността на исковата молба. Основание за това е, че динственото обстоятелство за исканата отмяна
е соченият от ищеца факт, че лицето
взело атакуваните решения, към момента на тяхното взимане, не е имало качество
на управител на дружеството, т.е. че решенията са взети от нелегитимен управителен орган. Последното е
относимо към твърдение за нищожност на взетите решения / арг. от т. 1 на ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.дело
№ 1/2002 г.
на ОСГК на ВКС /, но не е основание за отмяната им, поради противоречие със
закона или устава. Въпрос по същество е значението на вписването на членовете
на СД в търговския регистър / чл.140 ТЗ/ - оповестително или конститутивно, досежно
легитимността му за вземане на атакуваните решения.
Формулираният петитум на конститутивен иск не кореспондира с обстоятелствената
част, което противоречие следва да се
отстрани, след което да се преценява и надлежната процесуална легитимация и
правния интерес на ищеца.
Ето защо е указал на ищец, с нарочна молба, с препис за
другата страна, в 1- седмичен срок от съобщението, да отстрани посочената
нередовност, обоснове интерес от предявяване на установителната претенция на
ВКС и представи документ за заплатена държавна такса още в размер на 210лв.
С молба от
05.12.2017 година, макар и изразявайки несъгласие с дадените указания, ищецът е
заявител искане, при условие на евентуалност да се прогласи нищожността на
взетите решения от 05.10.2017 година.
При така
развилото се производство, настоящият състав на съда намира, че дадените с
разпореждане от 27.11.2017 година указания са неправилни. Макар да съществува
посоченото противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
следва да бъде съобразено, че няма законова възможност подобна установителна
претенция да бъде предявена от дружеството, чийто управител е взел посочените
решения, тъй като подобна възможност е предвидена за съдружниците и третите за
дружеството лице, имащи интерес от нея, но не и за самото дружество. Ето защо
това разпореждане следва да бъде отменено, на основание чл.253 ГПК.
По
отношение на претенциите по чл.74 ТЗ, предявени от дружеството, което е
едноличен собственик на капитала срещу дъщерното дружество.
Ищцовото
дружество е принципал на ответника. Съгласно нормата на чл.147, ал.1 ТЗ, ако собственикът на едноличното ООД е
юридическо лице, неговият ръководител /или определено от него лице/ управлява
дружеството, а съгласно разпоредбата на чл.65, ал.3 ТЗ под ръководител на
юридическото лице, законът има предвид органния представител. Следователно,
органният представител на търговското дружество - едноличен собственик на
капитала /в случая управителят на дружеството с ограничена отговорност/ е
лицето, което упражнява и правата на собственика в дъщерното ЕООД.
За
настоящия ищец, като едноличен собственик на капитала не съществува интерес и
правна възможност да предяви отменителните искове по чл.74 ТЗ, независимо от
съществуващата членствена връзка между него и дъщерното дружество и това е
така, тъй като в неговите правомощия е да отмени взетите решения с последващи
такива, а не да дири защита на членствените си права чрез предявяване на
конститутивен иск по чл.74 ТЗ. Едноличният
характер на ЕООД, изразяващ се в липсата на съдружие и наличие само на едно
членствено правоотношение /между едноличния собственик на капитала и ЕООД/ води
до непроявление на характеристиките, присъщи на колективното ООД, включително и възможността принципалът да упражнява
потестативното право на съдружника за защита на членствените му права,
включително и защита срещу незаконосъобразни и противоречащи на дружествения
акт решения. Липсата на тази възможност се извежда именно от възможността
едноличният собственик на капитала да отмени, взетите решения от органния
представител, разполагащ с правомощията по чл.137 ТЗ.
Ето защо
предявените отменителни искове се явяват недопустими, поради липса на интерес
от упражняването на тези процесуални права. Интересът е абсолютна процесуална
предпоставка за същестуване на правото на иска, за която съдът следи служебно и
липсата му препятства пораждане на правото на иск.
При
изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 27.11.2017 година, на основание чл.253 ГПК.
ВРЪЩА
исковата молба на Я.И.З.в качеството му на управител на
„И.1.“ ООД, ЕИК ********, против „И.и.“
ЕООД, ЕИК ********, обективираща
претенции с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решения, взети на
05.10.2017 година от едноличния
собственик на капитала на ответното дружество, чрез управителя на дружеството-
ищец – Я.И.З., поради недопустимост на предявените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му, с частна жалба.
СЪДИЯ: