№ 21144
гр. *******************, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110104582 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
72633/16.03.2023 г./ на **************************** ЕООД срещу В. Т. В., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните
суми: 5 296.32 лв. – обезщетение за ползване без основание за периода от 11.05.2019 г. до м.
12.2022 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.2138.1.78 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на ИД на АГКК, представляващ офис, с
площ от 16.12 кв. м., находящ се в гр. *******************, ул.
***************************, ведно със законната лихва за периода от 27.01.2023 г. до
окончателното плащане; 97.90 лв. – стойност на консумирана електрическа енергия за
периода от 10.04.2019 г. до 23.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 27.01.2023
г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, за който на 25.05.2015
г. е сключил договор за наем със ***************************, подписан за наемател от
ответника в качеството му на управител на гражданското дружество и изменен и допълнен с
анекс от 02.09.2015 г. Съдружници в гражданското дружество били
************************ ООД и ******************* ЕООД, последното с едноличен
собственик на капитала и управител ********************** – майка на ответника. След
смъртта на *********************** на 01.04.2017 г. ******************* ЕООД било
прекратено по силата на чл. 157 ТЗ, респ. *************************** било прекратено
на основание чл. 363, б. „в“ ЗЗД, поради което договорът за наем следва да се счита
прекратен на същата дата поради липса на правен субект. Въпреки това В. продължил да
ползва имота, като първоначално заплащал наем от името на прекратеното гражданско
дружество, но на 12.10.2018 г. уведомил ищеца за смъртта на ***********************,
поради което с покана, получена от ответника на 08.03.2019 г., ищецът му дал 3-дневен срок
да заяви дали имотът е свободен и дали желае да го наеме в лично качество, но ответникът
не го освободил. Поради това дружеството предявило срещу него искове с правно основание
1
чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за периода от м. 06.2018 г. до 10.05.2019 г. Въпреки изричното
несъгласие и противопоставяне на ищеца В. продължил да ползва имота и след това, без да
заплаща обезщетение за неоснователното ползване и стойността на консумираната
електрическа енергия, с които суми се обогатил за сметка на ищеца. Ищецът сочи, че
месечният размер на обезщетението за неоснователното ползване на имота е съизмерим със
средния пазарен наем, но не по-малко от уговорения наем, чийто размер преди прекратяване
на наемното правоотношение е възлизал на 121.26 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
предявените искове са оспорени като неоснователни. Ответникът твърди, че не ползва
процесния имот. Сочи, че е искал приподписване на договора за наем или освобождаване на
неизползвания от него имот, но ищецът никога не е предприемал правни или фактически
действа за връщане на държането на имота, по отношение на които ответникът да не е
съдействал, поради което счита, че е налице забава на кредитора. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност, като счита, че в случая е приложима 3-годишната давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
По иска за обезщетение за ползване без основание на недвижим имот:
Ищецът основава исковата си претенция за заплащане на обезщетение за лишаването
му от ползването на офис, с площ от 16.12 кв. м., находящ се в гр. *******************, ул.
***************************, при твърдения, че е негов собственик и че през исковия
период офисът е бил ползван без основание от ответника. Правното основание, на което
собственикът на недвижим имот може да претендира обезщетение за това, че е лишен без
основание от ползването му от трето лице, което му създава пречки да упражнява правата
си, е чл. 59, ал. 1 ЗЗД. При тези отношения от едни и същи факти, а именно упражняването
на фактическа власт и ползването без основание от ответника на имот, върху който ищецът
има право на собственост, произтичат както обедняването на ищеца, изразяващо се в
лишаването му от възможността да ползва сам собствения си имот или да го отдава под
наем на другиго през процесния период и да реализира имуществена облага от това, така и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването
на имота през исковия период. Както обедняването на ищеца, така и обогатяването на
ответника, се съизмеряват със средния пазарен наем за имота през периода.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по този
иск е да докаже правото си на собственост върху процесния имот, фактическото ползване на
имота от ответника през исковия период и размера на обедняването си. При установяване на
горните факти в тежест на ответника е да докаже наличието на основание да ползва имота
на дружеството през съответния период.
В случая с Определение № 33504/19.08.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно правото на собственост на ищеца върху процесния имот през исковия период. По
делото е представено и Решение № 2077996/06.02.2023 г., постановено по гр. д. №
35382/2019 г. по описа на СРС, 47 състав, влязло в законна сила на 09.07.2024 г., което има
сила на пресъдено нещо между **************************** ЕООД и В. по отношение
на правото на собственост на дружеството върху имота. Като абсолютно субективно и
сложно право правото на собственост се състои от правомощията на титуляря му да владее,
да ползва и да се разпорежда с вещта. Правото на ползване включва правото да се ползва
вещта съобразно нейното предназначение /касае се за всяка форма на фактическо и правно
използване на вещта/ и да се събират добивите от нея. То може да се упражнява лично или
чрез другиго.
2
Възражението на ответника, че не е ползвал имота през исковия период, е
неоснователно предвид представеното влязло в сила съдебно решение, с което на основание
чл. 108 ЗС той е осъден да предаде на **************************** ЕООД фактическата
власт върху същия имот. От това решение, имащо между страните сила на пресъдено нещо,
следва, че държането на имота е осъществявано от В. в лично качество през период,
включващ и исковия период. Извод, че той го е ползвал през целия процесен период, следва
и от Приемателен-предавателен протокол от 17.06.2024 г. /л. 242/, видно от който ответникът
е предал имота на собственика едва на 17.06.2024 г. Следователно по делото е доказано, че
през периода от 11.05.2019 г. до м. 12.2022 г. именно той е ползвал имота, с което е
възпрепятствал собственика да упражнява своето право.
По делото се установява от извънсъдебните признания на ответника, направени в
писмо с рег. индекс В-94-564/22.05.2019 г. /л. 16/, че В. е получил държането на имота въз
основа на представения Договор за отдаване под наем на имот от 25.05.2015 г. /л. 43 – 45/,
сключен между ищеца и ДЗЗД ************************, представлявано от него в
качеството му на управител. С Определение № 33504/19.08.2024 г. е обявено за безспорно
прекратяването на договора, считано от 01.04.2017 г. Съдът намира, че от този момент е
отпаднало основанието, на което ответникът е ползвал имота – по договор за наем с
гражданско дружество, чийто управител е бил той. Същевременно е видно от полученото от
него писмо с рег. индекс № И-94-469/20.05.2019 г. /л. 31 и л. 32/, че ищецът изрично се е
противопоставил срещу продължаване ползването на имота от В. в качеството му на
физическо лице, като каквото противопоставяне несъмнено следва да се цени и подаването
от него на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 35382/2019 г. по описа
на СРС, 47 състав, по която е предявен ревандикационният иск ведно с иск за обезщетение за
ползване на имота без основание за по-ранен период. При това положение не се доказва по
делото наличието на основание В. да ползва имота през исковия период. Изразеното от него
желание пред собственика за сключване на нов договор за наем, по който страна вече да е
той в качеството си на физическо лице, не променя този извод, защото договор се сключва
по общо съгласие на страните, каквото в случая от ищцовото дружество очевидно не е било
налице.
Неоснователно е възражението на ответника за забава на кредитора – ищец, защото не
се установява по делото В. да е предприел действия по освобождаване на имота в по-ранен
момент, за които да се е нуждаел от съдействието на ищеца, но такова да не му е било
оказано. Освен това, противно на твърденията в отговора на исковата молба, че дружеството
никога не е предприемало правни или фактически действа за връщане на държането на
имота, по отношение на които В. да не е съдействал, по делото се установява, че то е
предприело действия за връщане на държането на имота – с полученото от В. писмо с рег.
индекс № И-94-469/20.05.2019 г. /л. 31 и л. 32/ го е поканило в 3-дневен срок от
получаването да освободи имота и да му предаде владението, което обаче не е сторено, след
което е предявило ревандикационен иск и иск за обезщетение за ползване на имота без
основание за предходен период. От друга страна, дори и забава на кредитора да беше
установена, тя не би имала за последица освобождаването на ответника от задължението да
заплаща на собственика обезщетение за ползването на имота му без основание, посредством
което да отстрани обективно създадената ситуация на неоснователно обогатяване.
Щом В. е лишил собственика от ползването на собствения му офис и ищецът няма друг
иск, с който да се защити, последният като обеднял има право на вземане за обезщетение в
размер на средния пазарен наем за ползвания имот, с който се съизмеряват и неговото
обедняване, и обогатяването на ответника. В случая ответникът не твърди и не доказва да е
заплащал обезщетение за ползването на офиса през процесния период.
Според заключението на съдебно-оценителната експертиза средната пазарна цена на
имота за периода от 11.05.2019 г. до 31.12.2022 г. възлиза на 5 636 лв. Изяснява се от него, че
3
имотът представлява офис без санитарен възел, намиращ се в сграда с портиер. При
изслушването в открито заседание вещото лице разяснява, че е използвало пазарни аналози,
които е подбрало да са максимално близки по местонахождение и площ, но повечето от тях
са със санитарен възел, докато процесният имот е без такъв, поради което е приложило въз
основа на експертната си преценка за съответствие на пазарните аналози коефициент за
намаляване в размер на 15 – 20 %. Конкретно по отношение на първия пазарен аналог
/складово помещение в модерна индустриална сграда/ уточнява, че го е подбрало заради
местоположението и заради наличието на жива охрана и контролиран достъп. Посочва, че
липсата на санитарен възел не възпрепятства ползването на помещението за развиване на
дейност, тъй като съществуват варианти за ползване на друг такъв.
Съдът намира заключението на съдебно-оценителната експертиза /ведно с
разясненията на вещото лице при изслушването/ за обективно, компетентно и обосновано.
Възражението на ответника, че вещото лице не е съобразило адекватни пазарни аналози, е
неоснователно, доколкото на база експертните си знания то е подбрало подходящи за
сравнение реални оферти, давайки преимущество на съществени характеристики на имотите
като местонахождение и предназначение, а в единия случай – и на наличието на жива охрана
и контролиран достъп в сградата, като е приложило конкретно посочени във всеки случай
намаляващи коефициенти за констатираните несъответствия между процесния имот и
подбраните пазарни аналози, изразяващи се най-вече в разлики в площта и липсата на
санитарен възел в имота на ищеца за разлика от предлаганите на пазара имоти, ползвани
като пазарни аналози.
Следователно дължимото от В. обезщетение за лишаване от ползване на имота за
исковия период възлиза на сумата от 5 636 лв. В случая ищецът претендира обезщетение в
по-малък размер, поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало следва да му
бъде присъдено обезщетение в претендирания размер.
Неоснователно е възражението в отговора за изтекла погасителна давност за
вземането. В случая то се основава на извъндоговорно основание – неоснователно
обогатяване, поради което и с оглед установената съдебна практика то се погасява с
изтичането на 5-годишен давностен срок. Предвид датата на подаване на исковата молба –
27.01.2023 г., е видно, че искът не касае обезщетение за ползване на имота без основание за
период, обхванат от погасителната давност.
Следователно предявеният иск е изцяло основателен, като върху обезщетението
ответникът дължи и законната лихва за периода от 27.01.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за стойност на консумирана електрическа енергия:
С този иск се претендира стойността на потребената от В. електрическа енергия в
собствения на ищеца имот за периода от 10.04.2019 г. до 23.10.2022 г., през който той е бил
неоснователно ползван от ответника. Ищцовите твърдения сочат на предявен иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като с тази разпоредба е предвидена възможност за
ангажиране гражданската отговорност на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка
на другиго. Определените от законодателя граници на отговорността, за да бъде
възстановено имущественото равновесие между субектите, са съизмерими с обогатяването,
но до размера на обедняването. От значение е не причинната връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт или обща група от факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването – в случая такъв факт е фактическото
ползване на имота през съответния период от ответника.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: обогатяване на
ответника за негова сметка, което предполага да установи консумацията от ответника на
електрическа енергия в имота през исковия период на претендираната стойност;
обедняването на ищеца, свързано със съответното обогатяване; липсата на правно
основание за имущественото разместване в отношенията между субектите.
4
Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват
или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите
пасиви, или в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване, в случай че
разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане.
Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно
обусловена. В този смисъл са разясненията, дадени с Решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д.
№ 941/2009 г. на ВКС, ІV ГО.
В настоящия случай по делото е обявена за безспорна с Определение №
33504/19.08.2024 г. консумацията на електрическа енергия в процесния имот през исковия
период на претендираната стойност. Предвид основателността на другия кумулативно
съединен иск и с оглед влязлото в сила Решение № 2077996/06.02.2023 г., постановено по гр.
д. № 35382/2019 г. по описа на СРС, 47 състав, с което В. е осъден да заплати на дружеството
обезщетение за ползване на имота без основание и за по-ранен период, включващ част от
исковия период по предявения в настоящото производство иск за стойността на
електрическата енергия, се налага извод, че се касае за електрическа енергия, потребена в
собствения на ищеца имот през периода, през който ответникът го е ползвал без основание.
Той не твърди и не доказва да е платил нейната стойност. Следователно, като не е заплатил
консумираната от него електрическа енергия на стойност от 97.90 лв., В. се е обогатил с тази
сума, защото си е спестил заплащането на дължими от него разходи. Същевременно пасивът
на ищцовото имущество се е увеличил, което е достатъчно за формиране на извод, че е
настъпило за дружеството обедняване със сума в същия размер. Връзката между
обогатяването на В. и обедняването на ищеца произтича от това, че се касае за разходи за
консумирана електрическа енергия в ползвания от първия имот, които ищецът като
собственик на имота дължи на трето лице /доставчика на електрическа енергия/ вместо
фактическия ползвател.
Предвид изложеното и доколкото ищецът не разполага с друг иск, с който да се
защити, съдът счита, че искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойността на
консумираната в имота му от ответника електрическа енергия през исковия период, през
който В. неоснователно го е ползвал, е изцяло основателен. Върху главницата се дължи и
законната лихва, считано от 27.01.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК има
ищецът, на когото се дължат разноски в общ размер на 711.85 лв., както следва: 261.85 лв. –
държавна такса; 350 лв. – депозит за вещо лице; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. *******************, ул.
***************************, *************, ап. 34, да заплати на
**************************** ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. *******************,
ул. **************, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следните суми, с които ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 5 296.32 лв. – обезщетение за
ползване без основание за периода от 11.05.2019 г. до м. 12.2022 г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.802.2138.1.78 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
95/18.12.2015 г. на ИД на АГКК, представляващ офис, с площ от 16.12 кв. м., находящ се в
5
гр. *******************, ул. ***************************, ведно със законната лихва за
периода от 27.01.2023 г. до окончателното плащане; 97.90 лв. – стойност на консумирана
електрическа енергия в неоснователно ползвания имот за периода от 10.04.2019 г. до
23.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 27.01.2023 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 711.85 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6