Р
Е Ш Е
Н И Е №
1272
гр.
Пловдив,07.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №2439
по описа за 2019г., като, за да
се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Д. Д. С. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника й по делото
адв. Р. Г., в
качеството й на длъжник
по изпълнително дело №20168250400013 по описа
на ЧСИ Стефан Горчев, рег. №825, против
разпореждане от 03.09.2019г. на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, с което
е било оставено
без уважение искането й
за прекратяване на
изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното разпореждане на съдебния
изпълнител, като се иска отмяната му.
Взискателят по изпълнителното дело- „Ейджиби
файнанс“ АД, със седалище
и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“
№45, ЕИК *********,
чрез пълномощника си по
делото адв. Е. М., в писмено възражение оспорва
жалбата и иска оставянето
й без уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая жалбата изхожда
от длъжник по
изпълнително дело, с нея се
обжалва разпореждане на
съдебния изпълнител, с което
е оставено без
уважение искането му за прекратяване на изпълнителното
производство и същата
е подадена в
срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело
№20168250400013 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.
№825, е образувано на
14.01.2016г. по молба
на взискателя „Ейджиби файнанс“
АД въз основа на изпълнителен лист в
негова полза за събиране на парично вземане спрямо длъжника
Д.Д. С.. По изпълнителното дело
на 31.03.2016г. е бил
извършен опис на
недвижим имот на длъжника,
като е била
насрочена публична продан на имота,
спряна по искане
на взискателя. На 26.05.2016г. между взискателя и
длъжника е било сключено споразумение за
разсрочено плащане на
задължението, в което са били
договорени условията и
сроковете за това, като
съгласно същото при
точно изпълнение от страна
на длъжника кредиторът се
е задължил да не предприема
или изисква от съдебния изпълнител извършване
на действия по принудително изпълнение.
На 16.11.2016г. взискателят отново
е поискал изнасяне на имота
на публична продан, като с молба
от 19.01.2017г. е поискал
спиране на същата. По делото се
установява, че на 24.07.2017г. съгласно сключеното между страните споразумение длъжникът
е заплатил директно
на взискателя дължимата му по изпълнителното дело
сума, а с писмена
молба по делото от
11.09.2017г. взискателят е изразил
съгласие за приключване на
същото. Със съобщение изх. №6981/27.04.2018г., връчено
на жалбоподателката на
02.05.2018г., съдебният изпълнител
я е уведомил
за размера на дължимите такси по
изпълнителното дело, а със съобщение
изх. №12121/23.07.2019г.,
връчено на 26.07.2019г.,
я е уведомил
за насрочен за
05.09.2019г. опис на движими
вещи в дома й. С писмено
искане до съдебния изпълнител
вх.№17410/02.08.2019г.
жалбоподателката Д. С., чрез пълномощника
си адв. Р. Г., е
поискала прекратяване на същото на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция,
тъй като взискателят не
е искал извършване
на изпълнителни действия
спрямо него. С обжалваното в настоящото
производство разпореждане съдебният изпълнител е
оставил искането без уважение.
В жалбата
се излагат доводи, че тъй като по делото
не са били правени искания
от взискателя за
предприемане на изпълнителни действия, то
с изтичане на две години, считано
от 16.11.2016г.- датата
на подаване на
молбата за насрочване на
публичната продан, 28.11.2016г.-
датата, на която е
изготвено обявлението за публичната продан или
19.01.2017г.- датата на подаване
на молбата за спиране на проданта, е
настъпило прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Тези доводи
са неоснователни и не
се споделят от
настоящия състав на съда.
Действително съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка,
като съгласно трайната съдебна практика и
задължителните указания, дадени
в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването настъпва по право, а
постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има
само констативно действие. В
настоящия случай е безспорно,
че в двегодишния срок след
подаването на 19.01.2017г. на молбата
за спиране на
публичната продан на имота, взискателят
не е правил искания
за извършване на изпълнителни действия. В този период обаче по
делото се установява,
че от страна
на длъжника са
били извършвани плащания по
сключеното между страните споразумение за разсрочено плащане на дълга,
като окончателното
погасяване на същия
е станало на 24.07.2019г.
Според настоящия състав на
съда изпълнителното производство не
би могло да се прекрати по
право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК в случаите, когато кредиторът не
е правил искания
за извършване на
изпълнителни действия в изпълнение
на поето спрямо длъжника
задължение по сключено
между тях споразумение и
когато в същия период длъжникът
е извършвал плащания
директно на кредитора за погасяване
на задължението си. Прекратяването на същото на
посоченото основание настъпва
само при неоправдано бездействие на взискателя за
период от две години да посочи конкретен изпълнителен способ,
в резултат на което по изпълнителното
дело не се
извършват изпълнителни действия за
събиране на вземането му.
Когато обаче се
извършват доброволно плащания от
длъжника по силата на
споразумение с кредитора, то липсва
неоправдано бездействие на
същия, поради което
и не би могло
да се стигне
до перемиране
на изпълнителното дело. В настоящия
случай вземането на
взискателя по изпълнителното дело
е било заплатено
от длъжника на
24.07.2019г., от която дата за
длъжника съгласно договореното
в т.2.7 от споразумението с
кредитора е възникнало
задължението да заплати
на съдебния изпълнител дължимите
такси по изпълнителното дело. От тази
дата кредитор по
изпълнителното дело е
станал съдебния изпълнител, за
когото е възникнало
правото да предприема
съответните изпълнителни действия
за събиране на
разноските по изпълнението. Същият е
предприел такива на
23.07.2019г., преди изтичане
на двегодишния срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради
което не е
настъпило прекратяване на
изпълнителното дело на
твърдяното в жалбата основание.
По така изложените съображения
жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
По изложените
съображение Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Д. Д. С. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника й по делото
адв. Р. Г., в
качеството й на длъжник
по изпълнително дело
№20168250400013 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.
№825, против разпореждане от 03.09.2019г. на
съдебния изпълнител по
посоченото изпълнително дело,
с което е било
оставено без уважение искането й за прекратяване на
изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.