Определение по дело №250/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1256
Дата: 24 март 2014 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20141200500250
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 98

Номер

98

Година

28.5.2014 г.

Град

Чепеларе

Районен Съд - Чепеларе

На

05.23

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Славка Кабасанова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Славка Кабасанова

Административно наказателно дело

номер

20145450200083

по описа за

2014

година

Производството е по реда на чл. 59 и сл ЗАНН.

Образувано е по подадена от „...” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.П., ул… № …, представлявано от управителя Е.-М.А.Р., жалба против наказателно постановление № 012/14.04.2014г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.С., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.42, ал.2 от Закона за храните (ЗХ) за нарушение по чл.12, ал.1 ЗХ. В жалбата се твърди, че то е издадено при неправилно възприета фактическа обстановка, че обектът е регистриран за търговия с храни, че регистрацията е на името на наемодателя на обекта „…” ООД гр.Ч. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от пълномощникът си адв.Б., който поддържа жалбата срещу санкционния акт.

Ответникът по жалбата ОДБХ гр.С., редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.Р., която навежда доводи за отхвърляне на жалбата.

РП Чепеларе, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок, а разгледана по същество се явява основателна.

На 13.02.2014г. д-р Ш. – началник на отдел „Контрол на храните” в ОДБХ гр.С. и д-р Т. – Т. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните” в ОДБХ гр.С., свидетели по делото, извършили проверка на находящия се в к.к.П., ресторант „…”. Установили чрез изискания от тях касов бон от фискалното устройство в обекта, че той се стопанисва от „...” ЕООД гр.П., че е в работен режим. Проверката била извършена в отсъствието на управителя на фирмата, като на д-р Ш. и д-р Т.-Т. съдействал сервитьора Ю.К. На контролния орган не било представено удостоверение по чл.12 от ЗХ сочещо, че обектът е регистриран по реда на закона за извършване на търговия с храни. Д-р Ш. и д-р Т. изготвили констативен протокол от състоялата се в обекта на 13.02.2014 г. проверка, в който указали на управителя на „…” ЕООД гр.П., да се яви на 18.02.2014г. в ОДБХ гр.С. и да представи доказателства за регистрация на обекта, съгласно чл.12 ЗХ, документи за произход на местни продукти и разработена система за управление на безопасността на храните. Копие от констативния протокол бил връчен на сервитьора в заведението Ю.К., със задължение да го сведе до знанието на управителя на фирмата.

На 18.02.2014г. в ОДБХ гр.С. не се явил представител на фирмата стопанисваща ресторант „…”, поради което свидетелката д-р Т. изпратила писмена покана на регистрирания адрес на фирмата в Търговския регистър, с която поканила управителя Р. в 3-дневен срок след получаване на писмото да се яви при нея в ОДБХ гр.С. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение за това, че „...” ЕООД гр.П. стопанисва обект за търговия с храни, ресторант „…” в к.к.П., който обект не е регистриран по реда на чл.12 от ЗХ. Поканата била изпратена с писмо с обратна разписка, получено от Р. на 11.03.2014г.

След като извършила проверка във водения регистър в ОДБХ гр.С., на обектите за производство и търговия с храни по реда на чл.14 от ЗХ и установила, че за обект „…” не е извършена регистрация по чл.12 ЗХ д-р Т.–Т. в присъствието на д-р Ш. съставила на „...” ЕООД гр.П. акт за установяване на административно нарушение № 461/14.03.2014г., за това, че на 13.02.2014г. в ресторант „…”, находящ се в к.к.П., извършва търговия с храни – приема, съхранява и обработва храни, в обект, нерегистриран за търговия с храни, нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ. В АУАН било посочено, че в момента на проверката е установено съхранение на местни, млечни и рибни продукти в налични 6 бр. хладилни съоръжения, че в студената кухня се обработвали зеленчуци, в топлата кухня се съхранявали приготвени за консумация шкембе и пилешка супа; че персоналът, който бил на работа се състоял от един барман, един сервитьор и четирима готвачи в кухнята, а в търговската зала на ресторанта имало налични менюта за предлагане на храни и напитки. Актът бил съставен в отсъствието на представляващ „…” ЕООД гр.П., бил изпратен с писмо с обратна разписка на адреса на управление на фирмата, от което е видно, че писмото е получено на 19.03.2014г. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 012/14.04.2014г. на директора на ОДБХ гр.С., с което на „...” ЕООД гр.П. за нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ на основание чл.42, ал.2 ЗХ била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 13.02.2014г. жалбоподателят е търгувал с храни в стопанисвания от него ресторант „…”, находящ се в к.к.П., в който се предлагали ястия и напитки, че обектът не е регистриран от „...” ЕООД гр.П. по реда на чл.12 ЗХ. Съгласно чл.12, ал.1 ЗХ производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. В разпоредбата са регламентирани условията, които следва да са налице, за да се издаде разрешение за продажба и търговия на храни в съответния обект. Съгласно чл.14 от ЗХ в Областната дирекция по безопасност на храните се води регионален регистър на обектите за производство и търговия с храни, а съгласно чл.15 ЗХ производителите и търговците на храни са длъжни да уведомяват ОДБХ писмено при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване по чл.14, ал.1, т. 2,3,5 и 7 от ЗХ, а промените се вписват в регистъра и в издаденото удостоверение в четиринадесет дневен срок от заявяването му. Съгласно ал.2 на чл.15 ЗХ в случаите на промяна на групите храни, които обектът ще произвежда или търгува, както и при промяна в дейността на обекта, се извършва нова регистрация по реда на чл.12 ЗХ.

Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че собственик на заведението е „…” ООД гр.Ч., което е регистрирало обекта по реда на чл.12 от ЗХ, че като наемател на същото „...” ЕООД гр.П., не следва да регистрира отново ресторанта. Свидетелите по делото д-р Т. и д-р Ш. сочат, че действително при проверката на 13.02.2014г. в обекта им е било представено удостоверение за регистрация по чл.12 ЗХ на снек-бар „…”, издадено на „…” ООД гр.Ч. С това обаче не се санира извършеното от жалбоподателя нарушение, тъй като към 13.02.2014 г. проверяващите са установили, че обектът действа като ресторант, а не като снекбар, а съгласно чл.15, ал.2 ЗХ при промяна в дейността на обекта е следвало да се извърши нова регистрация по реда на чл.12 ЗХ. Очевидно е настъпила промяна и на групите храни, с които обектът търгува, предвид промяната в дейността му.

Ресторант и снек-бар са различни по вид туристически обекти, чрез тях се предоставя различна туристическа услуга, тъй като са различни изискванията за изграждането, обзавеждането и обслужването им, за предлагания в тях асортимент. Съгласно т.3.1 от раздел І на приложение № 1 от Наредбата за категоризирана на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение, ресторантите са общодостъпни завадения за хранене и развлечения, в които се предлага кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки, а обслужването на клиентите се извършва чрез сервитьори, като ресторантните могат да бъдат няколко вида. Снек-баровете не са видове ресторанти, а вид завадения за бързо обслужване, съгласно чл.3.2.1 от горепосоченото приложение на наредбата. В този вид завадения се предлага кухненска продукция, приготвена пред клиента и предлагана в бар-плот, аламинути и други.

Промяна относно обстоятелството коя фирма извършва търговия в обекта не е заявена в ОДБХ С., съгласно чл.15 ЗХ и такава промяна не е отразена в издаденото на „…” ООД гр.Ч. удостоверение. От справка в Търговския регистър не се установява фирмата жалбоподател да е правоприемник на „…” ООД гр.Ч. Налага се извода, че „...” ЕООД гр.П., като фирма извършваща дейност по търговия с храни в ресторант „…” в к.к.П., не може да се ползва и да се счита за редовно снабдена с удостоверение за регистрацията по чл.12 ЗХ, предвид това, че друга фирма „…” ООД гр.Ч. го е регистрирала по реда на чл.12 ЗХ и е осъществявала дейност в него, в предходен период от време.

Въпреки че нарушението, за което нарушителят е санкциониран от административнонаказващия орган е извършено от него, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, поради допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство. Видно от АУАН, в същия никъде не е отбелязано, че е съставен при хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН, а именно, че известният нарушител след покана не се е явил за съставянето на АУАН. Видно от приложеното копие на АУАН, той не е бил предявен и връчен надлежно на жалбоподателя – липсват подписи на нарушител, дата на предявяване и връчване, разписката не е попълнена. Актосъставителят просто е изпратил акта в писмо с обратна разписка на адреса на фирмата-нарушител. Актосъставителят изобщо не е изпълнил и дори не е започнал процедурата по връчване на акта, регламентирана в чл.43, ал.4 ЗАНН, което в същността си представлява липса на повдигнато административнонаказателно обвинение на жалбоподателя. Административнонаказателната отговорност е лична и в ЗАНН са уредени права за лично участие на нарушителите(в случаите, когато с аюридически лица- чрезпредставляващите ги). Изискването на чл.43 ЗАНН е нарушителят да се запознае лично със съдържанието на акта, за да научи за образуваното спрямо него административнонаказателно производство, нарушението, за чието извършване е обвинен, и да му се даде възможност да изложи веднага своите обяснения и възражения. Видно от материалите по делото и свидетелските показания, предвидения в чл.43, ал.4 ЗАНН ред за предявяване и връчване на АУАН в случая не е бил спазен, актът не е бил надлежно предявен и връчен на нарушителя. Изпращането на акта с писмо с обратна разписка на адреса на фирмата, което дори и да е получено лично от управителя й, не представлява предявяване на същия по смисъла на процесуалния закон. Непредявяването на АУАН представлява съществено процесуално нарушение нарушаващо правото на защита на нарушителя и съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като опорочава административнонаказателното производство като цяло. Преди да издаде наказателното постановление директорът на ОДБХ е следвало съобразно правилото на чл.52, ал.2 ЗАНН да върне акта за установяване на административно нарушение на актосъставителя за предявяването му на нарушителя по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН.

Така мотивиран, съдът приема, че жалбата се явява основателна и затова

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно, наказателно постановление № 012/14.04.2014г. на Областна дирекция по безопасност на храните гр.С., с което на „...” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.П., ул… № …, представлявано от управителя Е.-М.А.Р., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.42, ал.2 от Закона за храните за нарушение по чл.12, ал.1 ЗХ.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд град Смолян.

Решение

2

ub0_Description WebBody

4FE1A6DAF43A4CDCC2257CE6003EE620