МОТИВИ към Присъда № 260013 от 27.10.2020 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 720
по описа за 2020
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия Я.П.Д. *** обвинителен
акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1, вр.
ал. 2 от Наказателния кодекс за това, че на 02.12.2018 г. в град Хасково, причинил
на С.И.М. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на
сухожилието на дългата глава на двуглавия сгъвачен мускул
на дясната ръка с подкожен хематом в местото на разкъсването, причинило трайно затруднение
в движението на дясната ръка.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението против
подсъдимия във
вида, в който е предявено и счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, въпреки тяхната противоречивост, то било доказано
по несъмнен начин, като се имало
предвид и заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска
експертиза за възможния механизъм на получаване на увреждането и след направен разбор
на събраните гласни доказателства. След кратък анализ на доказателствата и на осъществената
фактическа обстановка, представителят на държавното обвинение акцентира на обществената
опасност на дееца и деянието и въз основа на тях, предлага на съда да бъде наложено
на подсъдимия наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година,
а предвид обремененото му съдебно минало, както и факта, че деянието било
извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, приложение на разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК не било възможно. Поради това, наказанието следвало да
бъде изтърпяно ефективно, като пледира, че били налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия Я.П.Д. *** –
адв. М.Р. *** пледира, при произнасянето на присъдата, да се вземе под
внимание, че не било установено по един категоричен и несъмнен начин, че
нейният подзащитен е осъществил инкриминираното деяние. Изразява принципно
съгласие тезата на прокурора за противоречивост в гласните доказателства, но
тази противоречивост следвало да бъде интерпретирана в контекста на действието
на презумпцията за невиновност и в полза на подсъдимия. В тази връзка самият
той в обясненията си, които били, освен средство за защита, и гласно
доказателство, добросъвестно излагал възприятията си за случилото се, като
твърдял и неизгодни за себе си факти – че бил нанесъл удар в областта на
гръдния кош на свид. С.М., поради което изложеното от
него било не просто защитна версия, а обективен разказ за случилото се. Освен
това, и противоречието между заключението на вещото лице по назначената съдебно
– медицинска експертиза и дадените разяснения при разпита му относно възможния
механизъм на причиняване на деянието, следвало също да се интерпретира в посока
опровергаване обвинителната теза и като обстоятелство, обосноваващо
оправдаването на подсъдимия, като излага подробни съображения в тази насока.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че той бил виновен, моли
при определяне на вида и размера на наказанието,
да се вземе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, неговата
трудова ангажираност, а така също пледира и за наличие на основание за
преквалифициране на деянието по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, предвид поведението
на пострадалия, оттам и за определяне на наказанието по вид пробация.
Подсъдимият
Я.П.Д. ***, редовно призован, се явява пред РС – Хасково
във всички насрочени съдебни заседания. Заявява, че
разбира повдигнатото обвинение, но не се признава за виновен по него. Дава
подробни обяснения по случая, а при упражняване на личната си защита, се
придържа към казаното от защитника по делото. В даденото му право на последна
дума, заявява че не възприема за истинни дадените показания на отсрещната страна
и желае да бъде оправдан от съда, тъй като не бил виновен.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Я.П.Д. е роден
на ***г***, същият е българин, български гражданин, грамотен – *** образование,
***, с посочен адрес за призоваване в страната: ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 262, издадена от
Районен съд – Хасково на 19.02.2019 г., подсъдимият Я.П.Д.
*** е осъждан като за две от осъжданията му – по дело № 339/1997 г. на РС –
Хасково и по дело № 161/2001 г. на РС – Хасково е реабилитиран. С Определение №
28 от 08.02.2017 г., постановено от РС – Велико Търново, с което на същата дата
е одобрено споразумение по НОХД № 247/2017 г. по описа на същия съд, за деяние
по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на дата 30.01.2017 г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че
същият има регистрирани криминални прояви, като известен е на органите на МВР с
връзки с лица от криминалния контингент и с нарушения на обществения ред, доколкото
при честите злоупотреби с алкохол, ставал агресивен. Не се ползва с добро име
сред живущите в квартала.
Установено е в хода на съдебното
следствие, че подсъдимият Я.П.Д. и свид. Р.В.Т. на
инкриминираната дата – 02.12.2018 г. били заедно от около 19:00 часа и
консумирали алкохол пред магазин „Валани“ в град
Хасково, находящ се в близост до блок № 28 в ж.к.“Орфей“
заедно с други свои познати. Пили бира. В около 21:00 часа на същата дата, след
като магазинът бил вече затворил, двамата решили да се прибират, преди това
обаче, подсъдимият Я.П.Д. тръгнал заедно свид. Р.В.Т.,
да го изпрати донякъде по пътя към дома му и да си закупи цигари от друг
търговски обект в близост – бензиностанция от веригата „Шел“, намираща се в
района на кръстовището на бул. „В. Левски“ с ул. „Ком“, регулирано с кръгово
движение.
Междувременно, в района покрай тях обаче
преминал свид. С.И.М., който не познавал
отпреди нито подсъдимия Я.Д., нито свид. Р.Т.. Същият
преминавал разстоянието от блок № 28 в ж.к. „Орфей“ в град Хасково, прибирайки
се към блок № ** на ***, в който живеел. Вървял пеша, като последователно преминал
покрай блокове № 26 и № 27 в ж.к. „Орфей“. Забелязал, че до блок № 26 имало
събрани хора, но не обърнал внимание на събралата се компания, а продължил пътя
си. Излязъл до кръговото кръстовище пред сградата на „ВиК
– Хасково“ ЕООД, вървейки по левия тротоар на бул.“В. Левски“, когато чул зад себе
си викове да спре. Спрял и се е обърнал като видял последвалите го Я.П.Д. и Р.В.Т.,
след като междувременно двамата променили намеренията си да се прибират, тъй
като като първият бил разпознал свид. С.И.М. като познат
на брат му В., с когото в далечното минало са имали неуредени отношения, като си
спомнил, че свид. С.М. бил набил брат му пред години
и под въздействие на алкохола решил да му потърси сметка за това. Свидетелят Р.В.Т.
пък тръгнал след приятеля си с цел напрежението да не ескалира и да се опита да
го спре, узнавайки за намеренията му да се разправя със свид.
С.М.. След застигането на свид. С.М., подсъдимият Я.П.Д.
с ръка го избутал и заставайки пред него, го попитал дали познава брат му. През
това време свид. Р.В.Т. бил зад приятеля си – подс. Я.Д. и се опитвал да го възпре. След като свид С.И.М. попитал подсъдимия кой е брат му, станало ясно,
че брат на подсъдимия било лицето В. Д., с когото свид.
С.М. бил приятел в детските си години. Тъй
като подс. Я.П.Д. продължавал да упреква свид. С.И.М., че преди 20-30 години бил набил брат му и
доколкото му било направило впечатление още обстоятелството, че двамата мъже са
употребили значително количество алкохол, сторили му се пияни, решил да потуши напрежението
като отрекъл познанството си с брата на подсъдимия и заявил, че е станало някакво
объркване. След размяната на реплики, подсъдимият Я.П.Д. викнал към пострадалия
да изчезва веднага, да бяга, в противен случай щял да го смачка, при което свид. С.И.М. го послушал, пресякъл пътя и минал на отсрещния
тротоар, където от мобилния си телефон с абонатен номер ******** в 21:14:27 часа
подал сигнал на спешния телефон 112, че двама мъже го нападат и описал на
оператора местоположението си и посоката на движение.
В същия момент обаче възприел, че бил
последван от подс. Я.П.Д. и свид.
Р.В.Т., които пресекли пътя и застанали пред свид. С.И.М.,
като подсъдимият хванал ръката на С.М. и му потърсил сметка на кого звъни. Последният
обаче успял да се отскубне, при което подс. Я.П.Д. отново
му припомнил, че му бил казал да изчезва, при което свид.
С.М. ***, в посока към дома си, като виждайки, че подс.
Я.П.Д. отново го последвал, а след него се бил затичал и свид.
Р.В.Т., навлязъл в платното за движение на автомобили на самия булевард като бягал
срещу движещите се превозни средства с идеята да бъде забелязан и някой да спре
и да му помогне, но това не се случило. Обръщайки се назад, в даден момент изгубил
от поглед подс. Я.П.Д. и свид.
Р.В.Т.. Успокоил се и спрял да поеме дъх в близост до блок № 34 на бул. „В. Левски“
и в 21.17 часа за втори път се обадил на спешния телефон 112, съобщил на оператора
имената си и поискал по - бързо да изпратят на място полицейски служители. Приключвайки
разговора с оператора на тел.112, свид. С.И.М. видял отново
подс. Я.Д. и свид. Р.Т., да
идват срещу него, попитал ги какво искат, призовавайки ги да го оставят.
Възприемайки, че подс. Я.Д. започнал да подтичва и да
се приближава по-бързо към пострадалия, а след него се движел и свид. Р.В.Т., пострадалият С.И.М. тръгнал да бяга към блок №
** на *** в гр. Хасково, в който живеел, като се надявал да успее да влезе във входа,
но не успял, тъй като подс. Я.П.Д. го настигал.
Тогава, свид. С.М. продължил да бяга покрай блока си.
В близост до контейнери за смет, рзположени до бл. №
32, след като усетил, че бил отново застиган от подсъдимия, свид.
С.С.И.М. инстинктивно се навел на земята, за да потърси
камък, с който да се предпази. Взел от земята обаче някакво листо и започнал да
размахва ръката си срещу подсъдимия, за да го сплаши. Подсъдимият Я.П.Д. също инстинктивно
се дръпнал назад, но в следващия момент, разбирайки че свид.
С.М. в ръката си не държи камък, а листо, се нахвърлил срещу него, като го връхлитайки
го отзад, повалил пострадалия на земята, като дясната ръка на свид. С.И.М. останала извита зад гърба му, а подсъдимият паднал
върху него и я затиснал с тежестта си. Свид. С.И.М. бил
паднал на терена по лице към земята и притиснат от тежестта на тялото на
подсъдимия, се опитвал да се освободи, но не можел да помръдне, усетил остра болка в областта на дясното
си рамо, останало извито назад и започнал да вика, а в това време усетил, че
подсъдимият му нанесъл няколко удара, които причинили наранявания на пострадалия
и по челото от контакта със земната повърхност. В това време, свид. Р.В.Т. успял да ги разтърве като хванал приятеля си подс. Я.Д., дръпнал го назад и го изправил. Свид. С.И.М. също успял да се изправи, но разправията между
свид. С.И.М. и подс. Я.П.Д.
продължила, включително и пред междувременно пристигналите на място служители на
РУ на МВР – Хасково – свидетелите А.Г.А. и П.Р.Г.. Свидетелите А.А. и П.Г. възприели, че подс. Я.П.Д.
и свид. Р.В.Т. били в нетрезво състояние като последният
трудно пазел равновесие. На място бил изпратен
и втори екип от РУ на МВР - Хасково,
включващ в състава си свидетелите П.М.К. и Х.Г.Х.. Пред органите на МВР, свид. С.И.М. споделил, че бил нападнат и бит, но отказал медицинска
помощ, при което с двата полицейски автомобила тримата – свид.
С.И.М., свид. Р.В.Т. и подс.
Я.П.Д. били отведени в РУ на МВР - Хасково за изясняване на случая.
Веднага след това, свид. С.И.М. посетил Спешно отделение на МБАЛ АД град Хасково,
заради силната болка в дясното си рамо. Там бил прегледан и била изготвена рентгенова
снимка, разчетена от лекар, като счупване не било установено. Назначено било съответно
лечение. След 10 дни обаче - на 12.12.2018г., тъй като болката в дясното рамо продължавала,
свид. С.М. посетил ортопед – доктор М. П., който установил
скъсване на двуглавия мускул на дясната ръка и му наложил имобилизация.
Веднага отишъл и при съдебен лекар като му било издадено Съдебно – медицинско удостоверение
№ 494/2018 г., приложено по досъдебното производство и прието като писмено
доказателство.
Съгласно заключението на вещото лице
по назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 90/2019 г., след
преглед на С.И.М. е установено: травматично разкъсване на сухожилието на дългата
глава на двуглавия сгъвачен мускул на дясната ръка с подкожен
хематом в мястото на разкъсването. Описаните увреждания, според вещото лице, са
причинени от действие на твърд, тъп предмет и могат да се получат в условията на
побой, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения.
Разяснено е още, че сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул на мишницата
се къса при внезапно свръхмерно усилие на сгъване на ръката
в лакътната става, или съпротива при разгъване от свито
положение. В този смисъл най - достоверният механизъм за конкретното разкъсване
е опит ръката да бъде извита настрани и назад, при оказана съпротива от страна на
пострадалия. Причинено е трайно затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла
на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсването на сухожилието на двуглавия мускул
на ръката. В съдебно заседание, вещото лице, при изслушването му в рамките на
проведения разпит, сочи за възможен достоверен механизъм този на дърпане от
пострадалия на якето на подсъдимия и за недостоверен този, описан от
пострадалия, че не му се било случило нищо, освен падането по очи на земята,
като измятането на ръката само по себе си не може да доведе до травматично
увреждане като процесното, а най – вероятно било
ръката да е била свита и някой да се опитвал да я разгъне, тоест да е било
налице усилие от свита позиция.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените
към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетин за съдимост,
от заключението на вещото лице, по назначената съдебномедицинска експертиза, което
съдът е приел в съдебно заседание и възприема като обективно, компетентно и безпристрастно
изготвено, като по отношение анализа на известното противоречие между заключението
на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза и изложеното от
него самия при изслушване в съдебно заседание, съдът ще изложи доводи на
съответното място при аргументиране на фактическите и правните си изводи, както
и от ангажираните гласни доказателства, чрез проведените разпити на подсъдимия
и на свидетелите по делото.
На първо място, уместно е да бъде отбелязано,
че след като е призован от съда, подсъдимият Я.П.Д. се явил в изпълнение на
задължението си за това, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК с оглед
характера на повдигнатото срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление и
с това се е възползвал от правото си на лично участие по делото в съдебна фаза,
като даде обяснения по случая, в които да възпроизведе случилото се на база неговите
възприятия и спомени за събитията на процесната дата.
Необходимо е същевременно да се има предвид, както уместно бе посочено и от
страните в процеса и конкретно от защитника на подсъдимия, че освен средство за
защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и основно доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят
с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен
материал. Такива гласни доказателства в хода на съдебното следствие бяха събрани
и при анализа на тяхната достоверност, следва да се има предвид, че обясненията
на подсъдимия се възприемат от съда с доверие в частта относно обстоятелствата,
свързани с факта на употреба на алкохол на инкриминираната дата в компания
заедно със свид. Р.В.Т. *** и за факта, че след
затваряне на магазина в около 21:00 часа, двамата си тръгнали, като подсъдимият
решил да съпроводи свид. Р.Т. към дома му и да си
купи цигари от търговски обект -
бензиностанция от веригата „Шел“, както и отчасти, че по пътя се застигнали със
свид. С.И.М.. Споделя се изложеното от подсъдимия в
дадените пред съда обяснения и относно присъствието му на процесната
дата на мястото на инкриминираните събития и отчасти за факта на размяна на реплики
помежду им с пострадалия и за кратко физическо съприкосновение – бутане с ръце от
страна на подсъдимия, както за последвалото подгонване на свид.
С.М.. За тази група факти, що се отнася до процеса на събирането на основни доказателства
в наказателния процес, каквито са гласните, с решаващо значение при дирене и установяване
на обективната истина, са събрани в условията на непосредственост достатъчно други,
годни такива, при това преки, макар и в известна степен противоречиви, които да
обезпечат установяването й. В тези връзка, в рамките на очертаната хронология на
разигралите се събития, настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното най –
напред от страна на свид. С.И.М., който има качеството
на пострадал, но не е конституиран в съответното процесуално качество, а важно при
преценка на евентуалната негова заинтерисованост от изхода
на делото, е да се отбележи, че същият, макар да не прояви процесуална активност
да заяви искане за конституиране в качеството на страна – частен обвинител или граждански
ищец, излага подробно фактите и обстоятелствата, за които има преки и непосредствени
впечатления. С изключение на определени детайли, същият има ясен спомен за разигралите
се събития, въпреки изминалия период от време и съдът счита, че дава достоверни
показания за тях в частта относно датата, мястото, начина и причината да се
озове на посоченото време и място в град Хасково, прибирайки се в дома си, както
и за факта, че след като е бил застигнат от подсъдимия Я.Д. и свид. Р.Т., първият му е потърсил сметка за поведението му спрямо
брата на подсъдимия преди години. Така също и относно кръга от лица, присъствали
на място, както и за последващите разиграли се
събития в отделните им етапи, част от които включени в предмета на доказване, а
именно за възникване на физическото стълкновение и за начина на причиняване на съставомерното нараняване, доколкото разполага с ясен
спомен, за неговото собствено поведение в тази ситуация съответно за лицето,
осъществило инкриминираните действия и за кръга от присъстващи. Както бе вече
отбелязано, пострадалият С.И.М. от една страна е сред няколкото
очевидци на случая, като участник в инкриминирания инцидент и има ясен спомен за
детайли от него, които възпроизвежда в конкретика в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, при
това не само за част от фактите, а в
пълнота за всички обстоятелства, въпреки особеното емоционално състояние, в
което се е намирал по време на разигралите се събития. В тази част – относно обстоятелствата,
осъществени по време на инцидента в контекста на неговото собствено поведение
спрямо подсъдимия и тези на самия подсъдим, показанията на пострадалия са безпротиворечиви – и вътрешно, и по отношение на други
гласни доказателства, кредитирани от съда с доверие, каквито са показанията на
свидетелите в лицето на пристигналите на място служители на РУ на МВР – Хасково
– А.Г.А., П.Р.Г., А.А.
и П.Г., дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство и с
разпитите им съответно пред орган на досъдебното производство, приобщени по
съответния ред, за да бъде компенсирана липсата на ясен спомен у тях при
разпита пред съда, без значение причините за това. Тези причини не подлежат на
проверка в настоящото производство по друг начин освен откъм достоверност в дължимия
анализ на кои доказателства съдът дава вяра при обосноваване на фактическите си
изводи и защо, но най – логично е те да са свързани с изминалия период от време.
Действително, самото качество на пострадал, с което разполага свид. С.М., както вече бе отбелязано, предполага извод за
възможна негова заинтерисованост от изхода на делото,
въпреки липсата на процесуално изразена воля за конституиране пред първоинстанционния съд като страна в процеса, но след като е
запознат с правата и задълженията му съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с обстоятелствата
по чл. 121 от НПК относно, които може да не дава показания и му е разяснена и отговорността
за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК, той е обещал да говори истината.
Неговите показания съдът приема като еднопосочни, а и достоверни до голяма,
всъщност решаваща степен за кръга от факти относно поведението на страните,
като отделните изключения и несъответствие, свързани с липсата на възприятия за
избутване от подсъдимия при началното развитие на конфликта между тях, се отнася
не толкова до противоречие в показанията, колкото до отделни нюанси в изложеното
и възприятията, дължащи се на изминалия период от време и на специфичните фактори,
въздействащи на способността за възприемане на отделни детайли, които са преодолени
със съответните способи от страна на съда. В тази връзка, ставайки на анализа
на достоверността на показанията на пострадалия, следва да се има предвид, че
действително същите намират опора относно твърдените факти за причинените на
пострадалия увреждания и механизма на причиняването им, в обективния факт на тяхното
получаване, скрепен в съответни писмени доказателства – документи, съставяни във
връзка с извършвани прегледи и проведено лечение. Същите са и логически обосновани
в аспекта именно на установените обективни находки по делото, касаещи констатираното
увреждане, което свид. С.М. е получил. Тези находки са
обективирани и в заключението на вещото лице, по назначената
съдебномедицинска експертиза, което съдът е приел в съдебно заседание и възприема
като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е категорично
относно вида на получените увреждания и за последиците от тях от гледна точка дължимата
правна квалификация, включително и в насока за травматичния характер на увреждането,
за което конкретно е повдигнато обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал.2 от НК. Изложението в съдебно заседание при разпита
на вещото лице за друг възможен и най – достоверен механизъм на получаване на
увреждането като дърпане на якето на подсъдимия от страна на пострадалия е
възможен житейски и от медицинска гледна точка, но е основан на преценка на
вещото лице, градена на фактически изводи от анализа на събрани в негово присъствие
гласни доказателства, които първо не са негов прерогатив е единствено на съда и
второ – обективно са отречени в преценката на настоящия съдебен състав,
изключваща обективното проявление на подобен факт в действителността. Отделно,
възможността вещото лице само да опровергае собственото си заключение по делото
с изявленията, че измятането на ръката само по себе си не можело да доведе до травматично
увреждане като процесното, а най – вероятно било ръката
да е била свита и някой да се опитвал да я разгъне, тоест да е било налице усилие
от свита позиция е осуетена по делото, тъй като се гради отново на недопустима
негова преценка на фактите по същество, че „падане на земята било само това,
което му се било случило на пострадалия“, тъй като този факт не е единствено
установен, а следва да се интерпретира наред с други такива, касаещи механизма
на увреждане. Това, преценено с изложеното в показанията на пострадалия само би
могло да консолидира извода на съда за достоверност на изложеното от него в
съответната част - както за резултата, така и относно механизма на причиняване на
увреждането и авторството на деянието, по които два въпроса всъщност следва да
бъде преодоляно и основното противоречие в доказателствата, с оглед възражението
от страна на защитата на подсъдимия и от самия подсъдим. В тази връзка, особено
показателно е изложеното в разпитите на част от останалите свидетели, безпристрастни
по спора – полицейските служители А.Г.А., П.Р.Г., А.А.
и П.Г. относно мястото, на което при пристигането им са заварили лицата,
участващи в инцидента, тяхното състояние и поведение, като особено показанията
им за първата група факти, изключват твърденията в обясненията на подсъдимия, че
след като веднъж в района на кръговото кръстовище на бул. „В. Левски“ с ул.
„Ком“ е възникнало физическо съприкосновение с пострадалия, той бил подгонил последния,
след което обратно са се върнали на кръговото кръстовище, и едва в този момент
последният бил дръпнал якето му и се самонаранил, след като са заварени на
съвсем друго място и то с поведение, сочещо, че разправията между тях не е била
приключила. Тези твърдения на подсъдимия са лишени от необходимата логическа
последователност и вътрешна безпротиворечивост,
поради което се приемат единствено като негова защитна версия, опровергана от
анализа на доказателствения материал. Всъщност,
приобщен е и такъв, който я подкрепя с оглед изявленията на свид.
Р.В.Т., явяващ се очевидец на събитията, но показанията му са правдиви само за
общия факт на възникнала разправия между подсъдимия Я.Д. и пострадалия С.М., но
не и относно конкретния повод за това и за детайлите от поведението на тези две
лица. Изцяло правдиви са твърденията на тази свидетел единствено за неговото
собствено поведение и участие в инцидента и за опитите му да въздейства на
подсъдимия с цел да предотврати по – сериозно ескалиране на физическото
насилие, като го издърпал, след като е бил паднал върху пострадалия, в който
момент впрочем е вероятно да се случило и описаното скъсване на якето. В
останалата част, показанията на този свидетел са насочени единствено към
обслужване на защитната теза на подсъдимия, поради приятелските му отношения с
него, а особено значим фактор в преценката на степента на достоверност в
изложеното от него е този, свързан с употребата на алкохол преди инцидента и
степента на въздействие, предвид състоянието му при пристигане на органите на
МВР, влияещо без никакво съмнение на способността му правилно да възприема и
най – вече да запомни и коректно да изложи възприятията си за случилото се. Поради
тези доводи, за фактите, установяващи обективните признаци от състава на
инкриминираното деяние, неговите показание не се кредитират с доверие. По същия
начин стои въпросът и с показанията на свид. П.К.П.,
който твърдейки, че бил приятел с подсъдимия, а след това заявявайки, че на процесната дата го бил видял, но не го поздравил, както и
че това е станало при посещение на магазин в кв. Орфей, конкретно на излизане,
който в това време вече е бил затворил, за нелогичните му изявления за мястото
на разигралите се събития и за неговото поведение, създава непреодолими
вътрешни противоречия в показанията му, отричат качеството му на очевидец на
инцидента въобще, а дори тезата на защитата, по чието искане е допуснат до
разпит, е за абсурдни негови твърдения, които по никакъв начин не могат да
бъдат ценени. По малко по – различен начин стои въпросът с показанията на свид. И.С.К., но без
да навлиза в подробни доводи за степента на тяхната правдивост, съдът намира за
уместно да отбележи, че дори изцяло да бъдат споделени, те касаят един етап от
развитие във времето на конфликта, предшестващ този, в който е причинено процесното увреждане, а за този следващ момент посоченият
свидетел няма никакви възприятия, тъй като се прибрал от терасата на жилището
си, от която мълчаливо наблюдавал случващото се, пушейки цигара. Или, налице са показания на пострадалия С.И.М.
и полицейските служители А.Г.А., П.Р.Г., А.А. и П.Г.,
които съдът приема като еднопосочни, а и достоверни до голяма, всъщност
решаваща, степен за кръга от факти относно поведението на страните, непосредствено
преди и по време инкриминираните събития. Определяща за изводите на съда при анализа
на достоверността на обособените противоречиви, но само донякъде гласни доказателства,
е преценката на същите в тяхната взаимовръзка, разкриваща цялостната картина, по
случая. А тя е такава, каквато бе очертана от съда при описание на фактическа обстановка,
включително и по въпроса за авторството на деянието по чл. 129 НК, който съдът ще
разисква на съответното място по - долу по същество. Основно в случая е, че за фактите
от значение по делото, са налице гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на изброените свидетели, в това число и на пострадалия, които са обосновани
и логически последователни, като същите намират потвърждение откъм достоверност
и от останалите доказателства по делото – гласни и писмени, включително протоколи
за съдържанието на записа от обаждането на пострадалия до ЕЕН 112, от обективните
находки, свързани с констатираните увреждания на пострадалия, обективирани, както бе посочено в заключението на вещото лице,
коментирани вече. Техните показания, ценени като правдиви в частта относно различните
факти, които тези свидетели са възприели пряко след инцидента или опосредено, само консолидират извода, направен от съда за достоверността
на отделните гласни доказателствени източници, изложен по - горе.
Настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация
на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл.
246 НПК за осъществено деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал.
2 от Наказателния кодекс, за което подсъдимият Я.П.Д. е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление
по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от Наказателния кодекс, респ.
за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени
от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на друг човек, като
в случая съставомерният резултат се изразява в реално
увреждане, засягане на здравето, което квалифицира деянието като такова, попадащо
в категорията резултатни престъпления.
В настоящия случай, по делото е несъмнено
установено, че подсъдимият Я.П.Д. е извършил от обективна страна твърдените в акта
на държавното обвинение действия, като на посочената дата – 02.12.2018 г., след
като под въздействието на алкохол е последвал с цел и съответно потърсил сметка
на преминаващия непосредствено преди това покрай компанията С.И.М. за отношения
на последния с брата на подсъдимия отпреди много години, се е стигнало до
ескалиране на конфликта, каквато очевидно е била целта на подсъдимия с
използване на този незначителен от гледна точка дистанцията във времето повод.
Конфликтът бил едновременно словесен и прерастващ във физическа саморазправа, при
която подсъдимият избутал веднъж пострадалия, като го приканил да бяга и да
изчезва, а след това веднъж го пресрещнал, след това отново го подгонил и
застигнал, за да се стигне до момента, в който се нахвърлил
срещу пострадалия, като го връхлитайки го отзад, повалил пострадалия на земята,
като дясната ръка на свид. С.И.М. останала извита зад
гърба му, а сам подсъдимият паднал върху него и я затиснал с тежестта си, при
което и в резултат, С.И.М. се оказал паднал на терена по лице към земята и притиснат
от тежестта на тялото на подсъдимия не можел да помръдне, опитвайки се да се
освободи, като усетил остра болка в областта на дясното си рамо, останало извито
назад и започнал да вика, а в това време усетил, че подсъдимият му нанесъл няколко
удара, които причинили наранявания на пострадалия и по челото от контакта със земната
повърхност. Впрочем, въпреки направеното възражение и от защитата за правната
квалификация, то не бе достатъчно убедително, а по същество липсва съмнение
относно хронологията и последователността на разиграване на конкретните
действия, а само за тяхната правна оценка. С това не буди спор, че е налице деяние
по смисъла на НК и са причинени наранявания на пострадалия, като това, изразяващо
се в в травматично разкъсване на сухожилието на дългата глава на двуглавия сгъвачен мускул на дясната ръка с подкожен хематом в местото
на разкъсването, причинило трайно затруднение в движението на дясната ръка съставлява
средна телесна повреда, включително и съгласно разясненията, дадени в
задължителна за приложение от съдилищата и актуална практика на Върховния съд. Тоест,
процесното увреждане съставлява средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от Наказателния
кодекс, както правилно е посочено от прокурора, като по този пункт от анализа по
случая не е налице каквато и да е необходимост от по – задълбочена аргументация.
Според вещото лице, травматичното разкъсване на сухожилието
на дългата глава на двуглавия сгъвачен мускул на дясната
ръка с подкожен хематом в мястото на разкъсването са причинени от действие на твърд,
тъп предмет и е възможно да се получат в условията на побой, по начина, времето
и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Разяснено е още, че сухожилието
на дългата глава на двуглавия мускул на мишницата се къса при внезапно свръхмерно усилие на сгъване на ръката в лакътната става, или съпротива при разгъване от свито положение,
като този именно механизъм на деянието бе и установен от съответните доказателствени
източници, а само в допълнение може да се отбележи, от съда че това свръхмерно усилие по отношение на двуглавия мускул е
възможно да се получил при въздействие на тежестта на човешкото тяло, при
падане и създалата се енергия при специфично разположение на телата и на десния
горен крайник, както и в резултат от последвалите физически усилия този крайник
да бъде освободен от положението, в което се е озовал при падането на
пострадалия напред и след това на подсъдимия върху него.
На следващо място, поради наличието на
отправени възражения в конкретна насока и предвид задължението на съда за доказване,
с оглед пълно и всестранно разкриване на обективната истина по делото и адекватното
подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна
норма от друга, налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата, осъществили
се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване.
Тези обстоятелства касаят основно и преди всичко поведението на двете страни и конкретно
на пострадалия С.И.М. най - вече спрямо подсъдимия Я.П.Д.. Поведението на
пострадалия, дори да бе прието за установено някакво ръкомахане при размяната
на реплики, не е било насочено към търсене от пострадалия на конфронтация с
подсъдимия. Още по – малко може такова поведение да бъде интерпретирано като
факт, даващ възможност да бъде квалифициран като нападение, при това пряко и
непосредствено, за да обосноват намеса на подсъдимия в хипотеза на неизбежна
отбрана. Липсата пък дори на съмнение за някакво противообществено поведение на
пострадалия спрямо подсъдими непосредствено преди инцидента изисква да се приеме,
че е налице абсолютно неоправданата от гледна точка обществените норми на поведение
реакция и поведение на подс. Я.П.Д., поради липсата на
нападение по отношение на същия или ближни нему лица и риск от засягане на негови
и/или на тези лица ценности, които да обосноват наличието на института на неизбежна
отбрана, изключвайки обществената опасност на деянието му. Фактическата и юридическа
несъстоятелност на евентуалната теза, че същият е действал в хипотеза на неизбежна
отбрана и тази принципна позиция, приложима и в конкретния случай сама по себе прави
лишено от необходимост обсъждането по – нататък на въпроса за превишаване пределите
на неизбежната отбрана. Оттам и необходимостта да се изследва състоянието, в което
е действал подсъдимият – дали е била налице уплаха или силно смущение, както и възможността
за преквалифициране на деянието. Дори да се приеме, че е налице състояние на някакво
раздразнение у подсъдимия, то е било единствено поради неблагоприятното
въздействие на алкохола и в случая не е било предизвикано от пострадалия с някое
от изброените в чл. 132, ал. 1 НК действия и в никакъв случай не е било силно,
както изисква законът, за да доведе до определени правни последици. Още по – малко
пък да е било възможно да се стигне от поведението на пострадалия до настъпване
на тежки последици за виновния или негови ближни, за да се възприеме възможност
за квалификация по цитираната разпоредба, като такива последици най – малко
могат да се приемат с изтъкнатия от подсъдимия пред пострадалия факт на побой
от последния преди много години на неговия брат. По същия начин стои въпросът и
с размяна на реплики с пострадалия, тъй като това е било провокирано от самия
подсъдим.
По този начин, се установи наличието на
всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 129, ал. 1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък
сочи само и единствено на съпричастност именно на подсъдимия Я.П.Д. в извършването
му, при което се оказва, че преценката на съда и държавното обвинение съвпадат напълно
по този въпрос с посочване на подсъдимия като извършител на престъплението. Същият
е действал от субективна страна при евентуален умисъл, съзнавал е физическото си
преимущество, като е било възможно и да го надценява, поради въздействие на
алкохола, държал се е пренебрежително към личността на пострадалия, воден от
това си усещане на физическо превъзходство, дал му е формално възможност да се
оттегли, знаейки, че няма да му позволи да я реализира и е целял да демонстрира
превъзходството си, карайки пострадалия да се страхува и да бяга. В този
смисъл, подсъдимият не е имал намерението да нанесе сериозни наранявания на пострадалия,
пряко не е целял, но е допускал и му е било безразлично относно настъпването на
съставомерния резултат, а именно причиняване на по –
тежки увреждания на пострадалия от целените. Причинените в резултат на това наранявания
на тъжителя са установени от събраните по делото доказателства не само като обективни
находки, но едно от тях и като съставомерен резултат,
намиращ се в пряка причинно – следствена
връзка с тези действия, обоснована включително и при изслушване на вещото лице в
съдебно заседание в контекста на анализа на доказателствените
източници за механизма на причиняване на увреждането. Всъщност единствено за пълнота
на изложението дори и да се допусне, че има наслагване на фактори – директни и индиректни
по отношение на травмата, която е причинена при падане на пострадалия на терена, а на подсъдимия –
върху него при специфично стечение на обстоятелствата относно разположението на
телата, то по делото е несъмнено установен е фактът, че това падане се е дължало
в случая изцяло и единствено от неоправдано агресивното поведение на подсъдимия
връхлетял с цялата тежест на тялото си пострадалия.
При определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна,
съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 129, ал. 1
от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност
на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите
за извършване на престъплението. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете
съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването
и макар да не се признава за виновен, дава подробни обяснения пред съда, а цялостното
му процесуално поведение следва да бъде окачествено като положително. От друга страна,
в никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността
на подсъдимия – същият е с обременено съдебно минало, а са събрани данни и за личността,
които не го характеризират в положителна насока. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, формата на вината и цялостната оценка на събитията, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти, след като се добавят и
другите смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимият е трудово ангажиран,
същият има и малолетно дете, могат да бъдат разгледани в аспекта на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и на-лекото предвидено в закона
наказание да е несъразмерно тежко, с оглед и конкретната форма на вина. По тези
съображения, наказанието за подсъдимия Я.П.Д. следва да бъде определено при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. По този начин предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде заменено с наказание пробация, доколкото не е предвид специален минимум, със следните
пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и периодичност на изпълнение
два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 1 /една/ година. Така определеният вид и размер на наказанието
е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя
в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият
Я.П.Д. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност, в негова тежест следва да се възложат разноските по
делото, като същият на основание чл. 189, ал. 3 НПК, бе осъден да заплати в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 151.20 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно
– медицинска експертиза, а по сметка на Районен съд – Хасково - сумата в размер общо на 20.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице за явяване и изслушване
в съдебна фаза, както и сумата в размер на по 5.00 лева, представляваща държавна
такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
Приобщеният като веществено доказателство
1 бр. СД, съдържащ запис от ЕЕН 112 бе прието да остане приложено по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:К.С.