О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………………
гр.
Варна, …………...2019г.
Варненският административен съд,
ХІХ състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 1705 по описа за 2019год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството бъз основа на жалба на
П.М.Р. с адрес *** чрез адв.А.Е. срещу решение №82/28.05.2019г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Варна, с
което е прекратено производството по жалба с вх.№6285/19.03.2019г. и жалба с вх.№6285-1/22.03.2019г.
по описа на ТД на НАП Варна, офис Русе.
С
определение №76/17.06.2019г. по административно дело №147/2019г. на Разградския
административен съд, жалбата е била препратена на Административен съд – Варна
за разглеждане, тъй като според Административен съд – Разград съгласно чл.147
ал.3 от ДОПК решението по ал. 1 и 2 се обжалва пред административния съд по
местонахождението на решаващия орган.
В
чл.156 ал.1 от ДОПК в редакцията от ДВ бр.18 от 2018г. е променена местната
подсъдност за обжалване на ревизионни актове пред административния съд, в чийто
съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента
на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния
контрол от органите по приходите.
Въз
основа на същия принцип е въведена
промяна на местната подсъдност по чл.133 от АПК, където е казано, че делата
по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от
административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, съответно адресати.
Въпреки,
че законодателят е пропуснал към този момент да промени разпоредбата на чл.156
ал.5 от ДОПК и чл.147 ал.3 от ДОПК, тези разпоредби се считат за мълчаливо
отменени, поради следните съображения:
Когато новият акт без да указва изрично кои
правни норми отменя, предвижда правила, уреждащи по различен начин хипотезите,
които са уреждани досега от стария закон е налице мълчаливата отмяна (abrogatio tatita), която се основава на презумпцията, че в
правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и
също обществено отношение по различен начин. Правилото е Lex posterior
derogat legi priori, тоест по-новият
закон отменя по-стария.
Въвеждането на ново правило в ДОПК и в АПК за
разглеждане на производствата по
местоживеенето/седалището на жалбоподателя е в изпълнение на правото за
ефективни правни средства за защита и на справедлив процес по чл.47 от Хартата
за основните права на Европейския съюз и чл.6 и чл.13 от Европейската конвенция
за правата на човека и основните свободи, които са част от българското
законодателство по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България и
имат преимущество спрямо националните разпоредби, които им противоречат.
Допуснатият пропуск на законодателя за изрична
отмяна или промяна на някоя от алинеите в ДОПК в съответствие с основното
правило, че жалбите срещу ревизионни актове се разглеждат по местоживеенето или
седалище на жалбоподателя, се преодолява не само по правилата на мълчаливата
отмяна, но и по реда на тълкуване на нормативни актове, регламентиран в чл.46
ал.2 и ал.1 от Закона за нормативните актове. Разпоредбите на
нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се
тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България.
Следователно, нормата на чл.147 ал.3 от ДОПК трябва да се
разглежда в светлината на целта,
заложена в чл.156 ал.1 от ДОПК и чл.133 от АПК производствата по двата кодекса
да са подсъдни на административния съд по местоживеенето или седалището на
жалбоподателя – в разглеждания случай това е Разградски административен съд.
Тълкуване,
направено от Разградския административен съд би довело до правния абсурд: част от производството по обжалване на
ревизионния акт да се разглежда пред Варненския административен съд, а в другата
му част – при отмяна на прекратителното определение на административния орган
да се върне за разглеждане пред Разградския административен съд. Със сигурност
такова приложение на закона не би отговаряло на европейските изисквания
за осигуряване на ефективна правна защита, във връзка с които е
променена философията за местна подсъдност, посочена в чл.156 ал.1
от ДОПК и чл.133 от АПК.
По
правилата за местната подсъдност,
настоящия съдебен състав, счита, че образуваното административно производство не му е подсъдно и възникналия
спор за подсъдност следва да се разреши по правилата на чл. 135 ал.3 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл.135 ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОВДИГА
спор за подсъдност с Разградския административен съд, за разглеждане на жалба на П.М.Р. с адрес *** чрез адв.А.Е. срещу
решение №82/28.05.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр.Варна, с което е прекратено производството
по жалба с вх.№6285/19.03.2019г. и жалба с вх.№6285-1/22.03.2019г. по описа на
ТД на НАП Варна, офис Русе.
ИЗПРАЩА
делото на Върховен административен съд за решаване на спора за подсъдност по
реда на чл. 135 ал.3 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
административно дело №1705/2019г. по описа на Варненския административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл.135 ал.7 от АПК.
Същото
да се съобщи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: