РЕШЕНИЕ
№ 11356
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110108991 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. К. Д. след развило се заповедно производство
по ч. гр. дело № 74033/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу М. К. Д. за: сумата от 534,56 лева
(петстотин тридесет и четири лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 57,98 лева (петдесет и седем лева и 98 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2023 г. до 05.12.2024 г., сумата от 88,93 лева (осемдесет и осем лева
и 93 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за
период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 16,60 лева (шестнадесет
лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до
05.12.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
1
процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на ответника топлинна енергия, като
той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ж.к. „. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва основателността на предявените искове поради факта, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия за процесния имот. Сочи, че от представените по
делото доказателства не се установявал фактът, че ответникът е собственик на имота,
тъй като топлоснабденият имот се намирал в бл. , а представеният договор за покупко-
продажба на жилище касаел обект в бл. Освен това сочи, че в представения договор за
покупко-продажба на жилище не е посочен единният граждански номер на ответника,
поради което не може да се установи идентичността на лицата. Оспорва
доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства.
Оспорва валидно възникване на облигационно правоотношение с дружеството – трето
лице – помагач, като освен това счита, че същото следва да се счита за прекратено и
поради изтекъл срок на сключения договор. Счита, че не са налице предпоставките,
предвидени в общите условия за присъждане на лихва за забава в плащанията. Прави
възражение за изтекъл срок на погасителна давност на вземанията. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач ангажира становище за извършване на дяловото
разпределение съобразно действащите нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди. Ответникът изрично
оспорва процесуалната си легитимация и връзката му с процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
2
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
Ищцовото дружество навежда твърдения, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот, което обстоятелство изрично се оспорва от
него. За установяване факта на собственост по делото е представен договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ на 30.08.1989 г., от
който се установява, че лицето М. К. Д. закупило от Министерство на вътрешните
работи жилище, представляващо ап. 59, находящо се в гр.София, ж.к. . Процесният
имот, за който се търси установяване дължимостта на суми за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение, се намира в. По делото не са представени каквито и
да са доказателства за установяване идентичността на двата жилищни блока /№ или
че е налице промяна в тяхната номерация /удостоверение от ГИС, СО, декларация по
чл. 14 ЗМДТ, в която да е отразен имотът и др./. От представеното писмо от
Министерство на вътрешните работи /продавач на имота/ от 05.06.2019 г. /л. 18/ се
установява, че МВР не разполага с информация за лицето М. К. Д., тъй като имотът, за
който е отправено запитването от „Топлофикация София“ ЕАД /намиращ се в бл. 65/,
не е на МВР.
Ето защо, поради недоказаност на факта, че процесният имот е един и същ с
имота, за който е представен акт за собственост, съдът намира, че ищецът не проведе
пълно и главно доказване на спорния по делото факт, а именно, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния период в качеството му на собственик на
процесния имот.
При изричното оспорване на правото на собственост върху процесния имот -
основание, на което ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение с
ответника, и липсата на пълно и главно доказване на този факт, води до еднозначен
извод, че за процесния период между страните не се доказа да е било налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Ищецът
не проведе пълно доказване за това ответникът да е бил собственик или вещен
ползвател на топлоснабдения имот. Предвид изложеното исковете за заплащане на
3
стойност на потребена в прцесния имот топлинна енергия и за заплащане на такса за
дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени, като не е необходимо да бъде
обсъждано направеното от ответника в условията на евентуалност възражение за
погасяване на задълженията поради изтекъл давностен срок.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на главни
задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на претенциите за главници
следва да бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответника.
Същият претендира сумата от 600 лева – платено адв. възнаграждение, като ищцовото
дружество е направило възражение за прекомерност, което е основателно. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, като се отчете материалният интерес,
липсата на събирани гласни доказателствени средства и експертни заключения, както и
факта, че производството е приключило с провеждането на едно съдебно заседание,
съдът намира, че справедливият размер възлиза на сумата от 400 лева, която на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена на ответника.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. В заповедното производство длъжникът е представил
доказателство за пратено адв. възнаграждение в размер на 200 лева, която сума следва
да му бъде присъдена.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* срещу
М. К. Д., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.12.2024 г. по ч. гр. дело
№ 74033/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, а именно: сумата от 534,56 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к. , сумата от 57,98
лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 05.12.2024 г., сумата от 88,93 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., 16,60 лева мораторна лихва в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
16.07.2022 г. до 05.12.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на М. К. Д., ЕГН ********** сумата от 400,00 лева разноски в
исковото производство и сумата от 200,00 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5