Р Е Ш Е Н И Е
№314
гр. Велико Търново, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 534 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК.
Жалбоподателят М.И.А. ***, е обжалвал
като незаконосъобразна заповедта за принудителна административна мярка,
разпоредена от полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“,
сектор „Охранителна полиция“, при РУ – Велико Търново при ОДМВР –Велико
Търново, резултатът от която е отразен констативен протокол №001203 от
29.08.2023 година, на инспектор при „ОДПГ“ ЕООД –Велико Търново, отразяващ
репатрирането на лек автомобил, марка *** д ДК №***, паркиран на улица
„Козлодуй“ във Велико Търново.
В жалбата се сочи, че заповедта на
посоченият полицейски орган е издадена в нарушение на административно -
производствените правила и е м противоречие с материалния закон. Поддържа, че
от протокола не могат да се извлекат фактическите основания за извършеното
репартриране,а изписването на правни основания не запълва посоченото изискване
за форма на акта. Развиват се оплаквания по същество с оглед посочените три
отделни правни основания за репартирането на автомобила във въпросния
протокол.В представената писмена защита на процесуалния представител на
жалбоподателя се развиват допълнителни съображения за незаконосъобразността на
разпореденото от ответника. В нея се
сочи по-специално, че установеното според съдържанието на констативния протокол
нарушение сне се вписва в нито една от хипотезите на чл. 171, точка 5, букви а,
б и г от ЗДвП, както е посочено в самия протокол. Иска се отмяната за
заповедта, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по делото, полицейски инспектор V степен в група
„Териториална полиция“, сектор „Охранителна полиция“, при РУ – Велико Търново
при ОДМВР –Велико Търново /полицейският инспектор за лаконичност/ , не е взел
становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима, а по същество е основателна.
Доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, установяват следната обстановка:
Видно от
представеният констативен протокол, издаден от служител на дружеството „ОДПГ“
ЕООД –В.Търново на 29.08.2023 година в 10, 26 часа е натоварен автомобил *** с
ДК№***, паркиран в нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП на основание
чл.6, ал.1, т.1 от ЗДвП по разпореждане на полицейския инспектор. ОТ
представената разписка се установява, че на 29.08.20223 година този автомобил е
предаден на жалбоподателя след заплащане на съответната такса.
Видно е от
представената докладна записка на служителя при „ОДПГ“ ЕООД – Велико Търново,
на 29.08.2023 година при изпълнение на служебните му задължения около 10 часа
му се е обадил дежурен при ОДМВР –В.Търново за съдействие на полицейските
органи, които са се намирали на улица Козлодуй в града за репатриране на
въпросния автомобил, който бил неправилно паркирал. Екипът се отзовал на
сигнала и около 10,20 часа по разпореждане на ответника репатрирал автомобила.
Съставен бил констативния протокол, описан по-горе. Самият автомобил бил оставен
на отговорно пазене. Приложен е снимков материал, видно от който е, че
въпросният автомобил е паркирал на улица плътно в ляво в срещуположната лента
на движение на тази улица.
Какви са
изводите на съда?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“.
За разпоредбите на чл.171, т.5, букви
„б“ и „г“ от ЗДвП липсва такова изискване.
В случая, с оглед описаното както в
констативния протокол, така и в цитираната по-горе докладна записка е видно, че
става въпрос за хипотезата на чл.171,, т.1, буква „б“ от ЗДвП, според която
разпоредба „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е: паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл.
168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното
пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на
районното управление на Министерството на вътрешните работи;“.
Следователно в случая изискването на
чл.172 от закона не важи, като тази мярка може да се прилага и чрез устно
разпореждане.
Във всички случаи обаче мярката, респ.
разпореждането, чрез което се прилагат предвидените за мярката последици,
следва да е издадено от компетентен орган по аргумент от разпоредбата на
чл.168, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда следното: „Определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.“.
Изискването и е категорично – мярка като процесната може да се прилага
единствено от овластено длъжностно лице от службите за контрол и/или длъжностни
лица от администрацията, управляваща пътя, като в случая става въпрос за
служител на РУ – Велико Търново, което управление е и службата за контрола, прилаган
от служителите на това управление по
ЗДвП.
Съдът, още с разпореждането за
насрочване по делото /лист25 от делото/ изрично указа на ответника, че следва
да представи съответните доказателства да прилага принудителните
административни мерки по чл.171, т.5, букви, „а“, „б“ и „г“ от Закона за
движение по пътищата. Такива доказателства не се представиха, нито се поиска от
съда събирането им. Следователно, съдът е длъжен да приеме, че Министърът на
вътрешните работи не е овластил настоящият ответник по делото, в качеството му
на длъжностно лице /полицейски инспектор/ от Районно управление – Велико
Търново, което да е материално компетентно да прилага ПАМ по чл.171, т.5, буква
„б“ от ЗДвП.
Следователно приложената административна
мярка е нищожна поради липса на компетентност на приложилия последиците и
орган, като съдът е длъжен да прогласи нищожността и.
Следва
жалбата да се уважи, като на жалбоподателя се присъдят сторените по делото
разноски.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на приложената
принудителна административна мярка по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП по
отношение на собственика на автомобил с ДК№ВТ5626КН М.И.А. ***, ЕГН **********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, да заплати на М.И.А. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от 1010 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :