Решение по дело №1288/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 297
Дата: 13 февруари 2019 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20181100901288
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 13.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1288 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „П.П.П.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 15.05.2009 г. сключил със сдружение „Б.П.Ф.Л.“ договор № 175/15.05.2009 г. и Приложение към него от същата дата, по силата на който се задължили да извършат декаризация, дератизация и дезинсекция на стадионите – в закрити помещения и тревните площи, тренировъчни бази, помощни игрища и др. на отборите, които са членове на „А“ професионална футболна лига за съответната година и съгласно протоколите за извършени ДДД дейности. Работата била възложена при цена от 0.17 лева на кв.м. без ДДС. Уговорили работата да се приема с констативни протоколи, подписани от изпълнителя и съответното лице, което стопанисва спортните обекти. Ищецът твърди, че всяка година в края на април или началото на май, след като получели предписание от Министерство на здравеопазването, от БПФЛ се свързвали с ищеца за обработка на площите. От своя страна ищецът се свързвал с отговорниците на стадионите и уговаряли с него подходящо време за извършване на ДДД обработката. През 2014 г. извършили такава обработка на тревни площи на основните стадиони и помощни терени, като обработката била извършена чрез пръскане с препарати „Бандит и Фендона против мухи, комари, кърлежи и др. и с препаратите Вертокс, Плъхомор и Мишемор срещу гризачи. Такава обработка била извършена на следните обекти:

-         ПФК „Л.“ – Л. – на 14.05.2014 г. били обработени 30 000 кв. м. при цена без ДДС 5 100 лева;

-         ПФК „Ч.М.“ – Варна – на 29.04.2014 г. били обработени 14 000 кв.м. при цена 2 380 лева без ДДС;

-         ПФК „Л.“ – Пловдив – на 29.04.2014 г. били обработени 16 000 св.м. при цена 2 720 кв.м.;

-         ПФК „П.“ – Гоце Делчев – на 08.05.2014 г. били обработени 15 000 кв.м. при цена 2 550 лева без ДДС;

-         ПФК „Л.“ - Ловеч – на 14.05.2014 г. били обработени 12 000 кв.м. при цена от 2 040 лева без ДДС;

-         ПФК „Б.“ – Стара Загора – на 10.05.2014 г. били обработени 18 000 кв.м. при цена 3060 лева без ДДС;

-         ПФК „Л.“ - Разград – на 12.05.2014 г. били обработени 24 000 кв.м. при цена 4 080 лева без ДДС;

-         ПФК „ЦСКА“ – София – на 29.04.2014 г. били обработени 12 000 кв.м. при цена 2040 лева без ДДС;

-         ПФК „С.“ – София – на 12.05.2014 г. били обработени 20 000 кв.м. при цена 3 400 лева и

-         ПФК „Л.“ - София – на 29.04.2014 г. били обработени 20 000 кв. м. при цена 3400 лева без ДДС.

Работата била приета от възложителя без възражение с приемо-предавателни протоколи. Общият размер на задължението било 30 770 лева без ДДС или 36 924 лева с ДДС. Съгласно договора, цената следвало да бъде платена в срок от 10 дни след подписване на приемо-предавателните протоколи. Последните протоколи били от 14.05.2014 г. и изискуемостта на вземането настъпила на 25.05.2014 г., но същото не било платено. За времето от 20.06.2015 г. (три години преди предявяване на иска) до 20.06.2018 г. ответникът дължал и мораторна лихва в размер на 11 257 лева.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати 36 924 лева с ДДС – неплатена услуга по договор № 175/15.05.2009 г. и приложението към него на тревни площи на основните стадиони, помощните терени и закрити помещения на отборите, които са членове на „А“ професионална футболна лига за 2014 г.; 11 257 лева – мораторна лихва за периода от 20.06.2015 г. до 20.06.2018 г. и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът Сдружение „Б.П.Ф.Л.“ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че между него и ищеца е подписан посочения в исковата молба договор № 175/15.05.2009 г., но оспорва твърдението на ищеца, че е заявявал извършване на процесната работа. Поддържа, че дължи заплащане само за негови обекти и то след представяне на фактура, каквато за процесната работа не му била представена. Посочените в исковата молба стадиони не били обекти на ответника и ответникът не бил подписвал приемо-предавателни протоколи за извършена работа от ищеца за процесния период. Прави възражение и отказва да приеме извършената от ищеца работа.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която поддържа казаното в исковата молба и отново сочи, че според договора работата е следвало да се приема от служители на стадиона, на който се извършвала тя. Сочи, че ответникът вече бил осъден да заплати извършената ДДД услуга за други периоди по няколко дела.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който прави само доказателствени искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а същото се установява и от представените по делото доказателства, че между страните е сключен договор № 175/15.05.2009 г. и Приложение към него от същата дата, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът се е задължил да извърши декаризация, дератизация и дезинсекция (ДДД дейности) на договорените обекти - стадионите – в закрити помещения и тревните площи, тренировъчни бази, помощни игрища и др. на отборите, които са членове на „А4 професионална футболна лига за съответната година и съгласно протоколите за извършени ДДД дейности. Според чл. 5 от договора и Приложението към него изпълнителят се задължава да съставя констативни протоколи за извършената работа с отчетност за време, място и лица, извършили ДДД дейности, като според т. ІІ от Приложението констативните протоколи се подписват от изпълнителя и съответните лица, които стопанисват спортните обекти. Според чл. 14 от договора възложителят се задължаван да заплаща на изпълнителя годишна абонаментна цена в размер на 0.17 лева на кв.м. без ДДС, а според чл. 15 от договора в цената са включени стойността на използваните препарати и материали, труд и транспортни разходи. В чл. 16 от договора  страните са уговорили, че възложителят извършва плащане след представяне на констативните протоколи, каквото задължение изпълнителят е поел в чл. 6 от договори надлежно оформени фактури, по посочена банкова сметка. ***. 17 от договора възложителят заплаща отчетените с двустранно подписани констативни протоколи ДДД дейности в 10-дневен срок от представяне на констативните протоколи и фактурите. В чл. 25 е уговорено, че срокът на действие на договора е до 15.05.2014 г. и същият ще се счита продължен за следващата календарна година, в случай че нито една от страните не предяви писмено искане за прекратяването му в едномесечен срок преди изтичането му.

С исковата молба са представени 10 протокола за извършена ДДД обработка на описаните в исковата молба стадиони, съставени в периода 29.04 – 14.05.2014 г. В протоколите е посочен стадиона, на който се извършва обработката, използвания препарат и количество, площта, която е обработена и вида ДДД дейност, която е извършена. Протоколите са подписани от представител на „П.П.П.“ ЕООД и представител на заявителя, като на част от тях е поставен и печат на съответния футболен клуб, ползващ стадиона.

Представена е заповед с изх. №2014-39/29.04.2014 г., с която управителят на ищцовото дружество е определил по три лица за обработка на всеки от посочените  в заповедта 10 стадиона. Между тях са и В.Г.Г.и Й.П.Й., които са разпитани по делото като свидетели.

В.Г.е заявил при разпита си, че работи като дезинсектор в „П.П.П.“ ЕООД и през 2014 г. бил такъв. През тази  година работил на обекти на Българската професионална футболна лига, били приблизително десет стадиона. Работели по график, даден от неговата фирма и по него тръгвали по стадионите – напр. варна „Ч.М.“, „Л.“ –Ловеч, „Л.“ – София и „С.. Там правили дезинсекция, дератизация и дезакаризация. Отивали там и търсели домакина, който е управител ан стадиона. Обаждали се на него и извършвали обработката. Протокол съставял един от тримата, които присъствали на обработката, подписвали им го и си тръгвали.

Свидетелят Й.Й. е посочил, че е служител на „П.П.П.“ ЕООД на длъжност „Дезинсектор“ за борба с вредителите. През 2014 г. от офиса им дали график, по който трябвало да ходят и да обработват стадиони срещу вредители. Свидетелят не присъствал на всичките, но бил в Разград на „Л.“, на „Л.“, на „Б.“ в Стара Загора. Там отивали и търсели отговорник на стадиона, домакин, представяли се, че са от фирмата, която ще прави обработка, той ги приемал. В повечето случаи отговорникът присъствал, за  да види къде какво ще се прави. Обработвали срещу кърлежи, гризачи, дезинсекция, дератизация и дезакаризация. Като приключели работа, подписвали протокол, в който отбелязвали какво са направили. Протоколът го подписвал и отговорника на стадиона. Свидетелят не си спомня точната бройка на стадионите, които пръскали, но това били стадиони на всички отбори, които през 2014 г. играли в „А“ ПФГ.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Основната претенция на ищеца е за заплащане на възнаграждение за извършени през 2014 г. ДДД дейности на обекти на ответника, договорено в договор № 175/15.05.2009 г. и Приложение към него от същата дата, с твърдения, че е изпълнил точно договора.

Сключеният между страните договор е най-близък до договора за изработка, поради което установените в закона правила за договора за изработка следва да се прилагат към процесното правоотношение съответно.

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна (възложител), а последната - да заплати възнаграждение (чл. 258 ЗЗД). Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Съгласно чл. 264 ЗЗД при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. 

Съобразно посочените правила, ищецът следва в условията пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е налице или е била налице валидна облигационна връзка по договор за изработка; че е получил заявка за извършената работа и е  изпълнил своите задължения точно и с грижата на добрия търговец, включително, че е предал изработеното на възложителя съобразно уговорките им, както и размера на дължимото се за работата възнаграждение.

 Ответникът следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения –  в случая да докаже факти, установяващи, че обработените от ищеца обекти не са негови, че не е приел работата и че са налице основания, същата да не бъде приемана.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е сключен договор № 175/15.05.2009 г., допълнен с Приложение към него от същата дата, по силата на които ищецът се е задължил да извърши декаризация, дератизация и дезинсекция на договорените обекти - стадионите – в закрити помещения и тревните площи, тренировъчни бази, помощни игрища и др. на отборите, които са членове на „А“ професионална футболна група за съответната година. При тълкуване на посочения текст от договора и от обстоятелството, че срокът на договора е повече от една години може да се направи извод, че страните  са уговорили извършването на ДДД дейностите да се извършва ежегодно в срока на действие на договора, който е най-малко до 15.05.2014 г. и извършените през 2014 г. ДДД работи са завършени в посочения срок. В същото време, несъмнено обектите, на които ищецът е извършвал ДДД дейности, са стадиони от вида, посочен в Приложението към договора, поради което са неоснователни възраженията на ответника, че не е правил заявки за работа през 2014 г., както и че обработените стадиони не са негови обекти. В договора липсва условие обработваните обекти да са собственост на възложителя, поради което собствеността е без правно значение.

По делото се установи посредством представените констативни протоколи, както и чрез разпита на двама свидетели, че ищецът реално е извършил ДДД дейности през 2014 г. в периода 29.04. – 14.04.2014 г. на десет стадиона, като конкретната работа по всеки стадион е описана според уговореното между страните в съставения и двустранно подписан констативен протокол за всеки стадион. Неоснователно е възражението на ответника, че протоколите не са подписани от негови представители – установи се от Приложението към договора, че възложителят се е съгласил работата да бъде приемана от съответния отговорник на стадион, а от разпита на свидетелите се установи, че именно това лице е подписвало протоколите на всеки стадион.

Неоснователно е възражението на ответника за неприемане на работата за 2014 г. Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД, при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Получаването на изработеното без възражения след обичайно необходимото време за преглеждане на работата означава, че предаденото съответства на уговореното – чл. 264, ал. 3 ЗЗД, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение.

На първо място, ответникът не сочи конкретни недостатъци, поради които не приема работата, а на следващо място, неговото възражение е преклудирано. В случая възражения по качеството на извършената  работа е следвало да бъде направено при приемането й от съответния отговорник на стадион, доколкото не се твърдят скрити недостатъци, а в случая нито се твърди, нито се доказва такива възражения да са правени при подписване на съответния констативен протокол, с който е приемана работата на всеки отделен стадион.

След като работата е приета без възражения по установения в договора и Приложението към него начин, то за възложителя ответник е възникнало задължение да я заплати. Страните са уговорили цена 0.17 лева на кв. м. без ДДС. В чл. 266 ЗЗД  е уредено задължението на поръчващия да заплати възнаграждение след приемане на работата, като ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Във всеки от двустранно подписаните протоколи между представители на страните е посочена площта, която е обработена, както следва:

-         ПФК „Л.“ – Л. – на 14.05.2014 г. са обработени 30 000 кв. м. при обща цена без ДДС 5 100 лева;

-         ПФК „Ч.М.“ – Варна – на 29.04.2014 г. са обработени 14 000 кв.м. при обща цена 2 380 лева без ДДС;

-         ПФК „Л.“ – Пловдив – на 29.04.2014 г. са обработени 16 000 св.м. при обща цена 2 720 кв.м.;

-         ПФК „П.“ – Гоце Делчев – на 08.05.2014 г. са обработени 15 000 кв.м. при обща цена 2 550 лева без ДДС;

-         ПФК „Л.“ - Ловеч – на 14.05.2014 г. са обработени 12 000 кв.м. при цена от 2 040 лева без ДДС;

-         ПФК „Б.“ – Стара Загора – на 10.05.2014 г. са обработени 18 000 кв.м. при цена обща 3060 лева без ДДС;

-         ПФК „Л.“ - Разград – на 12.05.2014 г. са обработени 24 000 кв.м. при обща цена 4 080 лева без ДДС;

-         ПФК „ЦСКА“ – София – на 29.04.2014 г. са обработени 12 000 кв.м. при обща цена 2040 лева без ДДС;

-         ПФК „С.“ – София – на 12.05.2014 г. са обработени 20 000 кв.м. при обща цена 3 400 лева и

-         ПФК „Л.“ - София – на 29.04.2014 г. са обработени 20 000 кв. м. при обща цена 3400 лева без ДДС.

Или, цената за ДДС за пълния обем ДДД дейности през 2014 г. според договореното и извършената работа е в размер на 30 770 лева без ДДС, а с ДДС е 36 924 лева. Изискуемостта на задължението е настъпила по време на процеса, за което са изложени мотиви по-долу. Ответникът нито твърди, нито доказва да е погасил това свое задължение, поради което главният иск за заплащането на възнаграждение в посочения размер се явява напълно основателен.

Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 11 257 лева за периода 20.06.2015 г. до 20.06.2018 г., с твърдения, че изискуемостта е настъпила на 25.05.2014 г. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да бъде поставен ответникът в забава, следва да е настъпил уговореният от страните падеж на задължението за плащане, а съгласно чл. 16 и 17 от договора между страните, падежът настъпва 10 дни след представяне на констативните протоколи и издадени фактури. Очевидно страните са уговорили необходимост от покана от страна на ищеца чрез представяне на съставените констативни протоколи и фактури на ответника, след отправяне на която тече 10-дневен срок за плащане. По делото нито се твърди, нито се доказва ищецът да е представил констативните протоколи на ответника преди завеждане на исковата молба и да го е канил да плати. По делото се установява, че констативните протоколи са представени едва с исковата молба, а фактури според изричното признание на ищеца в молба от 06.02.2019 г. не са издавани. Настоящият състав намира, че едва с връчване на исковата молба и приложените към нея констативни протоколи на ответника на 27.09.2018 г. е започнал да тече уговореният между страните 10-дневен срок за плащане и е изтекъл на 08.10.2018 г. (07.10.2018 г. е ден неделя), поради което ответникът е изпаднал в забава от 09.10.2018 г. Ето защо, ответникът не дължи обезщетение за забава преди тази дата. Съобразявайки настъпването на изискуемостта на задължението на ответника да заплати извършените през 2014 г. ДДД дейности при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът намира, че искът за мораторна лихва до датата на исковата молба е изцяло неоснователен, а законна лихва за забава следва да се присъди едва от 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Настоящият състав намира, че неиздаването на фактура и невръчването й на ответника не може да бъде причина за неплащане на дължимото възнаграждение, макар страните да са я включили сред документите, след представяне на които тече срок за плащане. Съдът намира, че като са уговорили плащането да става 10 дни след изпращане на констативните протоколи за извършена работа и фактури, страните са целели да уговорят срочно задължение – такова, чиято изискуемост настъпва в определен срок след представяне от изпълнителя на възложителя на документ, установяващ изпълнение на възложената работа и че това условие е изпълнено и при изпращане само на констативните протоколи, тъй като те са съставени по уговорения между страните начин и несъмнено удостоверяват пред възложителя, че работата е извършена и го канят да плати, като липсата на фактура не е пречка за извършване на плащане. Задължението на лицето по чл.3 ЗДДС е да издаде в петдневен срок от настъпването на данъчното събитие фактура или друг данъчен документ по чл.112 ЗДДС с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на стоки или услуги. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя, когато няма уговорен ден за плащане или същият е уговорен да настъпи определен срок след покана, може да обективира волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица на покана. В случая обаче функцията на покана имат и представените на ответника констативни протоколи. Издаването на фактура е само административно задължение на изпълнителя и неизпълнението му не може да препятства изпълнението на задълженията на страните по договора.

По разноските: При този изход от спора всяка страна има право на разноски съобразно уважената, съответно – отхвърлената част от иска. Ищецът е доказал разноски в размер на 5527.24 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които ответникът дължи да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 4 236.08 лева.

Ответникът има право на разноски за отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но не е представил доказателства да е сторил такива, поради което разноски не му се дължат.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Б.П.Ф.Л.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис 1, да заплати на „П.П.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***: 1. Сумата от 36 924 лева (тридесет и шест хиляди деветстотин двадесет и четири лева), представляваща възнаграждение за извършена услуга за 2014 г. - декаризация, дератизация и дезинсекция по договор № 175/15.05.2009 г. и приложението към него, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 09.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на законна лихва за периода 21.06.2018 г. до 08.10.2018 г., като неоснователно и 2. Сумата 4 236.08 лева (четири хиляди двеста тридесет и шест лева и осем стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ иска на „П.П.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу СДРУЖЕНИЕ „Б.П.Ф.Л.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис 1, за заплащане на 11 257 лева (единадесет хиляди двеста петдесет и седем лева) , представляващи мораторна лихва върху главницата от 36 924 лева за периода от 20.06.2015 г. до 20.06.2018 г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,  като неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                             СЪДИЯ: