№ 935
гр. София , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500952 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261694/9.12.2020г, постановено по гр.д.№ 524/2020г по описа на СГС,
I-2-ри състав, е осъден К. А. Т. да заплати на ЗК “Лев Инс” АД сумата от 49 371,22 лева на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) плюс законната
лихва от 15.01.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 1 974,85 държавна такса и
150,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е обжалвано от К. А. Т., представляван от адв.В.П., в частта му, с която е
уважена исковата претенция за сумата над 40 000лв., с доводи, че е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че е прието, че дружеството е заплатило на Л. П.
40 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, 7 871.22лв. обезщетение за забава, 1500лв
съдебни разноски. Сочи, че претенцията за заплащане на обезщетение за забава е
неоснователна, тъй като лихва за забава се дължи съгл. чл.84, ал.2 ЗЗД и следва да е
отправена покана за изпълнение. Правото на застрахователното дружество да предяви иска
си против прекия причинител на вредата възниква от момента на плащане на
обезщетението, но тъй като няма определен ден за изпълнение, следва длъжникът да е
поканен от кредитора. Привличането на прекия причинител на вредата като трето лице
помагач в производството по иска, не означава, че застрахователят е отправил до
причинителя покана за плащане на обезщетението. Лихвата за забавено плащане на
обезщетението не е платено обезщетение на пострадалия, а последица от извънпроцесуално
поведение на застрахователя, за което не следва да отговаря деликвентът. Сочи, че не се
дължат и разноските, които увреденият е направил предвид оспорване на претенцията от
страна на застрахователя. Претендира да се отмени решението в частта му, с която е уважен
иска на ЗК „Лев Инс” АД срещу К. А. Т. за сумата над 40 000лв. до 49 371.22лв., в частта за
присъдените разноски и да се отхвърлят исковете в тези им части, както и да се присъдят
1
направените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата- ЗК”Лев Инс” АД, представлявана от юрисконсулт Св.Л.,
е оспорила същата като неоснователна. Сочи, че при предявен регресен иск се дължи всичко
платено на увредения. Прекият причинител изпада в забава от момента на причиняване на
увреждането. По отношение на разноските поддържа, че са също дължими, тъй като
ответникът е бил привлечен като трето лице помагач в производството. Претендира да се
остави без уважение въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото ЗК „Лев Инс” АД, представляван от юрисконсулт З., е посочил в
исковата молба, че на 31.01.2014г, около 16.45часа в гр.София, пред товарен вход на
магазин „Била”, в кв.”Орландовци”, ул.”Железопътна” К. А. Т. е управлявал л.а. „Опел
Астра” с рег. № ***, собственост на В. П. Д., след употреба на алкохол-0.96 промила,
установено по надлежния ред, при движение на заден ход е ударил пешеходката Л. Д. П.,
като й е причинил фрактура на лява подбедрица. Било е образувано гр.д.№ 2503/2014г по
описа на СГС по иск на пострадалата пешеходка Л. Д. П. срещу застрахователното
дружество, по което е постановено решение, с което е осъдено дружеството да заплати
сумата от 40 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, законна лихва от датата на
увреждането и 1500лв. за съдебни разноски. Решението е постановено при участието на
трето лице помагач К. А. Т.. Образувано е изп. дело № 20167780400005 при ЧСИ В.И., като
съгласно покана за доброволно изпълнение дружеството дължи 1734лв., която включва
1500лв. разноски по съдебното производство, 66.00лв. разноски по изп. дело и 168.00лв. по
т.26 от Тарифа за таксите и разноски по ЗЧСИ. Претендирано е да бъде осъден К. А. Т. да
заплати на застрахователното дружество сумата от 49 371.22лв., представляваща стойността
на заплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът по делото- К. А. Т., представляван от адв.В.П. от САК, е оспорил исковата
претенция като неоснователна. Направил е възражение за изтекла погасителна давност с
доводи, че исковата молба е била заведена на 15.01.2020г, а ищецът е превел претендираната
сума на 12.01.2015г. Посочил е, че претенцията в размер на 7 871.22лв. е неоснователна, тъй
като е следвало дружеството да изпрати покана за плащане до длъжника, за да изпадне в
забава. Лихвата за забавено плащане на обезщетението не е платено обезщетение на
пострадалия, а последица от извънпроцесуално поведение на застрахователя, за което не
следва да отговаря деликвентът. Сочи, че не се дължат и разноските от производството.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция като е приел,
че са налице условията на чл.274, ал.1, т.1, пр.1 КЗ и застрахователят има право да получи
заплатеното застрахователно обезщетение, тъй като при ПТП застрахованият е управлявал
същото след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма. Отговорността на застрахования е за всичко, което застрахователят е заплатил
на увредения. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която е осъден
К.Т. да заплати сумата от 40 000лв. на застрахователното дружество за заплатено
обезщетение.
Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка пред въззивната
инстанция, и същата се установява, че е следната:
Не се спори, че с влязло в сила решение СГС е осъдил ЗК „Лев Инс” да заплати на
2
Л. П. 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 31.01.2014 г.;
законната лихва върху 40 000,00 лева от 31.01.2014 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1500лв. за адвокатско възнаграждение на адвоката на Л. П.. В производството
съдът е приел, че виновен за настъпването на ПТП е бил ответникът К.Т., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗК „Лев Инс”.
К.Т. е участвал в делото като трето лице –помагач на застрахователното дружество.
Безспорно между страните е, че към момента на настъпване на ПТП К.Т. е бил с
концентрация на алкохол в кръвта над позволената по закон.
На 21.12.2015 г. СГС е издал два изпълнителни листа срещу ЗК „Лев Инс”, като
първият е бил в полза на Л. П. за 40 000,00 лева и законната лихва върху тях от 31.01.2014 г.
до окончателното изплащане, а вторият изпълнителен лист е бил за 1 500,00 лева в полза на
адвокат В. А. (изпълнителните листа, л. 33 и л. 36).
На 08.01.2016г. застрахователното дружество е получило две покани за
доброволно изпълнение. Едната е била за: 40 000,00 лева главница; 7 871,22 лева лихва;
такси за съдебния изпълнител и адвокатско възнаграждение (поканата, л. 32). Втората е била
за 1 500,00 лева и такси за съдебния изпълнител (поканата, л. 35). На 12.01.2016 г. ЗК „Лев
Инс” е заплатил тези суми (л. 34 и л. 37).
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.), застрахователят има право да получи
от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Отговорността на застрахования е за всичко, което застрахователят е платил на увредения
(чл. 274, ал. 1, връзка с чл. 227, ал. 1 от КЗ (отм); решение на ВКС 18-2017-II Т.О. по т. д.
1935/2015 г.). Предпоставките за уважаване на иска са 1. ищецът да е бил застраховател по
гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката, ответникът
да е предизвикал ПТП, управлявайки застрахования автомобил; 3.ответникът да е
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма; 4. от
ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото
лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца това
обезщетение.
По делото се установява, че ЗК „Лев Инс” е била застраховател по ГО на
автомобила, управляван от К.Т., че в срока на покритие на застраховката К.Т. е предизвикал
ПТП, като е управлявал процесния автомобил с концентрация на алкохол над допустимата
по закон. От ПТП са настъпили вреди за третото лице Л. П., като застрахователното
дружество е изплатило на пострадалата обезщетение за тези вреди в размер на 40 000лв.
Поради това се установява, че са налице условията за уважаване на исковата претенция.
По възраженията, че причинителят на вредата не дължи лихва за забава, тъй като е
следвало да се отправи покана до него, въззивнияг съд приема, че същото е неоснователно,
тъй като при предявен регресен иск срещу застрахования застрахователят има право за
всичко платено на увредения. Отговорността на застрахователя покрива изцяло
отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от момента на
причиняване на увреждането. В този смисъл са решение по т.д.№ 467/2011г., решение по
т.д. № 705/2009г и по т.д. № 244/2019г, съгласно които застрахователят има право за
платените лихви за забава, които се явяват последица от неизпълнение на задължението на
3
застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи до възникване на
гражданската му отговорност. Съгласно Решение № 18 от 22.03.2017 г. на ВКС по т. д. №
1935/2015 г., II т. о., ТК в обхвата на платеното от застрахователя на увредените трети лица,
освен обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди, се включват и платените
обезщетения в размер на законната лихва от настъпване на увреждането, съставляващо
застрахователно събитие, до плащането на съответните суми, за които са уважени преките
искове по приложеното дело.
По отношение на направените разноски също следва да се съобрази, че са във
връзка с причинените вреди на пострадалия, поради което същите се дължат поради
заплащането им.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271
ГПК в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден К. А.
Т. да заплати на ЗК “Лев Инс” АД сумата от 150.00лв. за юрисконсултско възнаграждение за
пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261694/9.12.2020г, постановено по гр.д.№ 524/2020г по описа
на СГС, I-2-ри състав, В ЧАСТТА му, с която е осъден К. А. Т. да заплати на ЗК “Лев Инс”
АД сумата за разликата от 40 000лв. до 49 371,22 лева на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1
от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) плюс законната лихва от 15.01.2020 г. до
окончателното плащане, и в частта за присъдените разноски.
ОСЪЖДА К. А. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК “Лев Инс” АД с ЕИК
********* сумата от 150.00лв. за юрисконсултско възнаграждение за пред въззивната
инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4