РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Радомир, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.А
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200014 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № /29.11.2023 г. на началник сектор „П п“- П в
ОДМВР- П, упълномощен със заповед № /02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
на жалбоподателя Р. В. В., с ЕГН **********, с адрес гр./с. с.С, общ.К, обл.П, са наложени
административни наказания по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, а именно: глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалния му представител-
адв.Г. Б. от АК- Перник обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- началник сектор „П.п“- П в ОДМВР- П, редовно призован не
е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че жалбата
следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде
потвърдено.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт серия АД № ./20.10.2023 г. за установяване на административно
1
нарушение на Р. Е., на длъжност „командир на отделение“ при ОДМВР- П.. Според
констатациите в същия, в с.К., по път ., с посока на движение от с.К. към кръстовището с
път ., жалбоподателят Р. В. е управлявал лек автомобил „Н. – Т.“, с рег. № РК.ВТ, като на
км. . - около 300 м., преди кръстовището с път ., при подаден ясен и своевременен сигнал за
спиране със стоп палка по образец "МВР” от униформен служител на пътна полиция, който
сигнал водачът е възприел, същият не спира на указаното от контролният орган място, а
натиска рязко спирачките на автамабила и завива надясно в улицата без име, намираща се
непосредствено преди указаното място от контролния орган за спиране, след което
увеличавайки скоростта си се оттегля през нивата в края на улицата към гората, осуетявайки
извършването на проверка. АУАН е съставен на основание декларация по чл.188 от ЗДвП
подпълнена и подписана от собственика и приложена по преписка УРИ № ./05.09.2023 г. по
описа на сектор ПП при ОДМВР-П..
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят- Р. Е. и
свидетелят по акта- Н. М..
Според показанията на актосъставителя Р. С. Е., към датата на съставяне на акта
на длъжност „командир на отделение“ в сектор „ПП“ към ОДМВР П., на 22.07.2023 г. с
колегата М. били на работа на територията на РУ- Р.. Било около 14,35 ч. в с.К. и се
движели със служебния автомобил по път . от кръстовището с път І. към изхода на с.К. към
с.К.. Забелязали срещу тях да идва джип „Н. Т.“. Той спрял служебния автомобил, слязъл от
него и със стоп палка, на около 50 метра разстояние, подал сигнал за спиране и посочил
мястото на което да спре водачът. Той вместо да спре натиснал рязко спирачката на
автомобила и завил в пряка, дясно спрямо неговата посока на движение и влязъл между
къщите. Те тръгнали след него. Улицата завършвала в полето, което е преди една гориста
местност. Той навлязъл в полето и се отправил към гористата местност, която е в близост, а
служителите не могли да влязат в полето, защото имало дълбоки коловози и имало опасност
от повреда на служебния автомобил. Забелязали част от рег. номер. В последствие успели да
прегледт камерите за наблюдение на Община К. и на същата дата и час установили, че откъм
с.К. влиза такъв джип. Той имал особеност, на него били поставени така наречените
„офроудаджийски звезди“. В прегледания диапазон плюс минус 15-20 мин. на камерата,
която е на входа на селото Ковачевци откъм село К. в посоката, в която се движел джипа, не
преминал друг такъв. След анализ на регистрационния номер успели да установят целия
регистрационен номер на автомобила, който отговарял по марка, модел и цвят на това което
видели при неподчинението. От направената справка установили, че е собственост на
фирма. Впоследствие установили и управителя на фирмата, който декларирал, че не може да
посочи извършителя на нарушението към съответната дата и час и затова бил съставен акт
на него за извършеното нарушение. Първоначално цялата преписка преди съставяне на акта
била изпратена на РУ - Р., с приложена в нея покана за явяване за съставяне на акт. Когато
му била връчена от колегите от участък Ковачевци впоследствие преписката се върнала с
връчената покана. Актът бил съставен в отсъствието на водача, тъй като в посечения срок
нямало данни да се е явил и отново го изпратили на колетите да го връчат и предявят. Дата
2
на връчване е отбелязана в самия акт.
Свидетелят Н. Й. М., на длъжност „мл. Автоконтрольор“ в сектор „ПП“ към
ОДМВР П. поддържа написаното в акта, но не си спомня нищо конкретно.
Съставеният АУАН бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по акта.
Жалбоподателят не се е явил, поради което е отбелязано, че същият отказва, като отказът е
оформен с подписа на един свидетел- Е. С. Н., имената, адресът и ЕГН на когото са
посочени.
Към преписката са приложени докладна записка от Р. Е., описваща случая
вподробности, снимков материал от охранителни камери на община К., покана до Р. В.,
декларация, подадена на 26.09.2023 г. от Р. В., с която декларира, че той лично е управлявал
автомобила на дата 22.07.2023 г., около 14.35 ч.
Постъпило е и възражение от Р. В., като същият оспорва това, че е възприел
сигнала. Възразява за сроковете за издаване на АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, Началник група към ОДМВР- П., РУ- Р. издал
обжалваното наказателно постановление № ../11.10.2023 г., с което на жалбоподателя А.Н.
В., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“М. б.“ № ., са наложени административни
наказания по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, а именно: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Същата е неоснователна по следните съображения:
При съставянето на Акта за установяване на административно нарушение от
свидетеля С. С., като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно разпоредбата на
чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.103 ЗДвП. Текстът вменява в задължение на водача на пътно
превозно средство, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата
за контрол място и да изпълнява неговите указания. Същият текст е посочен и в
обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Текстът
гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 4. откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението;“.
В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От
друга страна, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № ./1973 г.
3
на Пленума на ВС, което не е изгубило актуалност. В този смисъл съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В настоящия казус, наличните доказателства и най- вече показанията на разпитаните по
делото свидетели Р. Е. и Н. М., изцяло подкрепят отразеното в акта и същите установяват
извършването на визираното в наказателното постановление нарушение. В този смисъл
съдът дава вяра на показанията на тези свидетели (първият от тях дава подробни показания
относно фактическата ситуация, а вторият потвърждава отразеното в АУАН), които са
възприели фактическата обстановка непосредствено и безпристрастно. Безспорно е
установено, че жалбоподателят не е изпълнил ясно изразеното нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението да спре, като за целта от разстояние, което е
позволявало недвусмислено да бъде възприет, е бил подаден ясен и недвусмислен сигнал
със стоп- палка по образец. Не предприемането на действия по спиране на автомобила от
страна на водача е довело до осъществяване на нарушението по този текст.
Съдът намира, че не се събраха доказателства относно твърдението на
жалбоподателя, че не е видял контролните органи поради това, че е бързал за сечището, тъй
като, видно от показанията на свидетеля Р. Е., сигналът е бил възприет ясно от водача.
По отношение на сроковете за издаване на АУАН съдът намира, че същите са
спазени. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и
валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инстР.ти, Закона
за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона
за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инстР.ти, Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване,
Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за
регистър БУЛСТАТ - две години.
Видно от представената декларация от Р. В., същата е с дата 26.09.2023 г. и съдът
намира, че именно това е датата на установяване на нарушителя. АУАН е издаден в срока по
чл.34, ал.2 ЗАНН и в този смисъл възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.
По отношение на определяне на наказанията.
Разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗАНН предвижда наказанието да бъде определено
съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, като накаващият орган, съгласно ал.2, следва да вземе предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. По делото не
е приложена справка за нарушител/водач. Същевременно съдът намира, че при определянето
4
на размера на наказанията наказващият орган се е съобразил с обществената опасност на
деянието, както и с поведението на водача. Видно от събраните по делото доказателства и
най- вече- от свидетелските показания, жалбоподателят не е реагирал веднага след подаване
на сигнала, като е свил по черен път, по който патрулният автомобил не е могъл да го
последва. Като се вземат предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът намира, че наложените наказания са правилно определени- наказанието
„глоба“ е в размер на 100 лв. (при минимален размер от 50 лв. и максимален от 200 лв.) и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, което е към предвидения
минимум.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .29.11.2023 г. на началник
сектор „П. п.“- П. в ОДМВР- П., упълномощен със заповед № ./02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, с което на жалбоподателя Р. В. В., с ЕГН **********, с адрес гр./с.
с.С., общ.К., обл.П., са наложени административни наказания по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, а
именно: глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Перник на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5