РЕШЕНИЕ
№ 1268
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110211420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № 91-01-653 от 22.07.2021г. по описа на Комисия за
финансов надзор(КФН), от „И. И.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. „Д.“ № *, ет. *, представлявано от Н. А. срещу Наказателно постановление N Р-10-
567 от 12.07.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя са
наложени на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от Закон за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти (ЗПМПЗФИ), шестнадесет имуществени санкции в
размер от по 1000 за шестнадесет нарушения на чл. 19, параграф 1, ал. 1 в частта“тясно
свързани с тях лица уведомяват емитента“, б.“а“, вр. ал. 2 и ал. 3 и параграф 8 от Регламент
№ 596/2014 ЕС
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв.М. с
пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната иска отмяна на процесното НП, като сочи ,
че нарушенията, за които е санкционирано дружеството-жалбоподател не е извършено.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се
явява.Представлява се от юрисконсулт Г. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения , последният от името на доверителя си изразява мнение
за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на „И. И.“ АД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N Р-10-567 от
12.07.2021г., издадено от зам.председателя на КФН, е подадена в законоустановения срок и
от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В периода 01.01.2020г. – 08.12.2020 г. Ц. Ч. Х., била член на Съвета на директорите
на "И. П. Д." АДСИЦ с ЕИК ***.
В същият период , управител на дружеството-жалбоподател „И. И.“ АД с ЕИК ***
била Н. А. – майка на Ц. Х.
Като постоянен адрес на Ц. Х. в Национална база данни "Население", считано от
10.06.1996 г бил посочен адрес в с. Б., Столична община, район П., ул. "С. С." № *.
От 06.11.2000 г., същият адрес бил вписан и като постоянен на Н. А.
На посочения административен адрес се намира УПИ 04234.6970.1326, в който са
ситуирани два самостоятелни обекта, както следва: сграда с идентификатор
04234.6970.1326.7 с функционално предназначение: жилищна сграда със смесено
предназначение, брой етажи: 2 и със застроена площ от 59 кв. м. и сграда с идентификатор
04234.6970.1326.6 с функционално предназначение: жилищна сграда със смесено
предназначение, брой етажи: 1 и със застроена площ от 87 кв. м., съгласно заповед за
одобрение на КККР № РД - 18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК.
На 10.12.2020г. в КФН било получено писмо вх. № 09-6-161/10.12.2020 г. от
Централен депозитар АД относно сключени сделки от „И. И.“ АД с ЕИК *** с акции от
капитала на "И. П. Д." АДСИЦ с ЕИК *** за периода от 01.01.2020 г. до 08.12.2020 г.
От приложената към писмото справка се установило, че „И. И.“ АД с ЕИК *** е
сключило шестнадесет сделки с емисия акции с ISIN *** от капитала на емитента "И. П. Д."
АДСИЦ с ЕИК ***.
След получаване на информацията от Централен депозитар АД от КФН било
изпратено писмо изх. № 09-6-161/14.12.2020 г. до представляващия "И. П. Д." АДСИЦ с
искане за предоставяне на информация относно уведомления по чл. 19 параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 596/2014, които "И. П. Д." АДСИЦ е получило от „И. И.“ АД с ЕИК *** за
периода от 01.01.2020 г. до датата на получаване на искането.
В КФН бил получен отговор вх. № 09-6-161-16/17.12.2020 г., че в "И. П. Д." АДСИЦ
не са постъпвали уведомления по 19 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014 от „И. И.“
АД за времето от 01.01.2020 г. до 14.12.2020 г., както и че дружеството няма информация
„И. И.“ АД с ЕИК *** да представлява "тясно свързано лице" по см. на 19 параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 596/2014 вр. чл. 3 параграф 1, т. 26 от Регламента.
При тези данни св. С.П. - младши експерт в отдел "Надзор на инвестиционни
посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби",
дирекция "Надзор на инвестиционната дейност", управление "Надзор на инвестиционната
2
дейност" на КФН, приел, че „И. И.“ АД с ЕИК *** е юридическо лице, тясно свързано с
лице, което изпълнява ръководни функции в "И. П. Д." АДСИЦ съгласно чл. 3 параграф 1, т.
26 б. "г" вр. б. "в" вр. чл. 25 б. "а" от Регламент (ЕС) № 596/2014, тъй като управителят на
„И. И.“ АД с ЕИК *** Н. А. е майка на Ц. Х., която от своя страна била член на Съвета на
директорите на "И. П. Д." АДСИЦ, а двете живеели на един и същи административен адрес
в периода, когато били сключени процесните шестнадесет сделки с емисията акции с ISIN
*** от капитала на емитента "И. П. Д." АДСИЦ.
Тъй като А. и Х. имали регистрирани един и същи постоянен и настоящ адрес, св. П.
приел, че двете живеят в едно домакинство по см. на чл. 3 параграф 1, т. 26 б. "в" от
Регламент (ЕС) № 596/2014.
Според контролния орган за „И. И.“ АД като тясно свързано юридическо лице с лице,
изпълняващо ръководни функции в емитента, е възникнало задължението по чл. 19 § 1, ал. 1
б. "а" от Регламент (ЕС) № 596/2014 да уведоми емитента "И. П. Д." АДСИЦ за всяка сделка,
извършена за собствена сметка и свързана с акции на този емитент след достигане на прага
от 5000 евро по чл. 19 § 8 от Регламент (ЕС) № 596/2014 в рамките на една календарна
година.
Предвид стойността на сделките със сключването на сделка с №
20O26INCMINCM001 от 26.10.2020 г. за продажба на 1003578 акции на единична цена от 1
лев на обща стойност 1 003 578, 00 лева е преминат прага от 5000 евро /с левова
равностойност съгласно фиксирания курс на БНБ 9 779, 15 лева/, поради което „И. И.“ АД
следвало да уведоми емитента "И. П. Д." АДСИЦ за тази сделка, както и за следващите
петнадесет сделки от 17 и 24.11.2020г, като уведомлението следвало да се подаде във
формата, предвидена в Приложението на Регламент за изпълнение 2016/523 на Комисията от
10.03.2016 г. и да има съдържанието по чл. 19 § 6 от Регламент (ЕС) № 596/2014.
Уведомяването следвало да се извърши в срок от три работни дни след датата на
всяка от сделките съгласно чл. 19 § 1 от Регламент № 596/2014, т. е. до 28.10.2020 г.
При така установеното на 20.01.2020 г. в присъствието на представляващия „И. И.“
АД - Н. А. и на двама свидетели, св. П. съставил АУАН № Р-06-47/20.01.2020 г. за
шестнадесет нарушения на чл. 19 § 1, ал. 1 в частта "тясно свързани с тях лица уведомяват
емитента" б. "а" вр. чл. 19 § 1, ал. 2 и чл. 19 § 1, ал. 3 вр. чл. 19 § 8 от Регламент № 596/2014,
като първото нарушение е извършено на 30.10.2020 г., второто и третото нарушения са
извършени на 21.11.2020г , а останалите тринадесет на 28.11.2020г.
След като приел , подадените във връзка АУАН възражения за неоснователни на
12.07.2021г. , АНО - зам.председател на КФН издал Наказателно постановление N Р-10-567
от 12.07.2021г., с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от
Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
шестнадесет имуществени санкции в размер от по 1000 за шестнадесет нарушения на чл. 19,
параграф 1, ал. 1 в частта“тясно свързани с тях лица уведомяват емитента“, б.“а“, вр. ал. 2 и
ал. 3 и параграф 8 от Регламент № 596/2014 ЕС.
3
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на св.П., както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът изцяло кредитира приобщените по делото доказателства, доколкото същите са
единопосочни, безпротиворечиви и последователни, като не се установиха основания за
дискредитиране на кое да е от тях.
Съдът кредитира показанията на св. П., като последователни, безпротиворечиви и
кореспондиращи на писмените доказателства.
В тази връзка е нужно да се посочи , че липсва спор по отношение на изложената в
НП фактическата обстановка.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на АУАН и обжалваното
наказателно постановление , съдът установи, че са издадени от компетентни
административни органи, разполагащи с материална и териториална компетентност (чл. 24,
ал. 1 ЗПМПЗФИ).
АУАН и НП са съставени при спазване на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.
При съставяне на акта за установяване на нарушението не са били нарушени
процесуалните правила.
Актът е съставен в присъствие на представляващ дружеството - жалбоподател и в
присъствието на двама свидетели съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН.
На следващо място, както актът за установяване на нарушението, така и
наказателното постановление, имат съдържанието по чл. 42 ЗАНН и по чл. 57 ЗАНН, като и
в двата документа и то при пълна идентичност са описани нарушенията, обстоятелствата по
извършването им и са посочени нарушените законови разпоредби.
В наказателното постановление наказващият орган е изложил и съображенията си по
наведените от жалбоподателя срещу АУАН възражения.
Независимо от изложеното , съдът констатира неправилно приложение материалния
закон.
По делото е установено, че Н. А. и Ц. Х. са роднини, който факт не е спорен между
страните.
Оспорва се обаче констатацията на контролния и наказващия орган , че двете живеят
в едно домакинство, кавото е изискването на чл. 3 параграф 1, т. 26 б. "в" от Регламент (ЕС)
№ 596/2014.
Съгласно посочената разпоредба, тясно свързани лица са роднини, които живея в
същото домакинство в продължение поне на една година към датата на съответната сделка.
Изрично е въведено изискването лицата да живеят в едно домакинство, а не да са
регистрирани на един и същ адрес.
В случая и актосъставителят, и наказващият орган необосновано са приели, че А. и
4
Х. живеят в едно и също домакинство, като са тълкували разширително разпоредбата на чл.
3 параграф 1, т. 26 б. "в" от Регламент (ЕС) № 596/2014, слагайки знак на равенство между
''едно домакинство'' и един ''административен адрес''.
С оглед обстоятелството, че Регламент (ЕС) № 596/2014 не съдържа легална
дефиниция на понятието "домакинство", съдът се позова на дефинициите, съдържащи се в
националното право.
За да приеме за неоснователен довода /наведен още с възражението срещу АУАН/ че
лицата не живеят в едно домакинство предвид дефиницията за "домакинство" в § 2, т. 7 от
ДР на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през
2021 г. и дефиницията за "жилище" в § 5, т. 30 от ДР на Закона за устройството на
територията, наказващият орган е посочил, че същите са част от националната право и не
следва да бъдат съотнасяни към обществени отношения, регулирани с акт на Европейския
парламент и на Съвета, което следва да е еднакво без оглед на специфики, наложени от
националното законодателство. Аргументите на наказващия орган не могат да бъдат
споделени. Следва да се посочи, че разпоредбите на Закона за преброяване на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г. се прилагат при спазване изискванията
на актовете за изпълнение, приети от Европейската комисия по Регламент (ЕО) № 763/2008
на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на
населението и жилищния фонд /§ 3, ал. 2 от ДР на закона/. В Регламент за изпълнение (ЕС)
2017/543 на Комисията от 22 март 2017 година за определяне на правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването
на населението и жилищния фонд по отношение на техническите спецификации на темите и
на техните разбивки е посочено, че за идентифицирането на частните домакинства
държавите-членки прилагат концепцията за "водене на домакинство", а ако това не е
възможно — концепцията "едно жилище — едно домакинство". Според "концепцията за
водене на домакинство" многочленно домакинство е група от две или повече лица, които
съвместно обитават цялото пространство от дадена жилищна единица и обединяват
усилията си за осигуряване на храна и други средства от първа необходимост. Според
концепцията "едно жилище — едно домакинство" за членове на едно и също домакинство се
считат всички лица, обитаващи дадена жилищна единица, от което следва че в дадена
обитавана жилищна единица има само едно домакинство.
Сходна дефиниция за "домакинство" е възприета и в националното право. Според легалната
дефиниция за "домакинство" в § 2, т. 7 от ДР на Закона за преброяване на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г. домакинството е "едно лице, което
живее в самостоятелно жилище, стая или част от стая и има самостоятелен бюджет.
Домакинство са и две или повече лица, които живеят в едно жилище или в част от жилище и
имат общ бюджет, независимо дали имат, или нямат родствена връзка". Според § 5, т. 30 от
ДР на Закона за устройството на територията "жилище" е "съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно
5
цяло за задоволяване на жилищни нужди". Съгласно § 2, т. 8 от ДР на Закона за преброяване
на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. жилището е
"обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което е пригодено за
живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни и спомагателни) и има един
или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, общ коридор, двор или
направо на улицата). "
С оглед цитираните дефиниции , следва да се приеме, че А. и Х. не живеят в едно
домакинство, тъй като обитават две отделни жилища – имот с идентификатор
04234.6970.1326.7 и имот с идентификатор 04234.6970.1326.6, находящи се в
УПИ04234.6970.1326, който е с административен адрес с. Б., Столична община, район П., ул.
"С. С." № *, където според приетите като писмени доказателства разпечатки от регистъра на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър са обособени два самостоятелни обекта,
всеки представляващ жилищна сграда.
В случая не е необходимо и изследването на вътрешното функционално
разпределение в къщите, доколкото двете лица живеят в две отделни жилища, а първото
изискване, за да се приеме, че две лица живеят в едно домакинство, е да живеят в едно
жилище.
По изложените съображения съдът намери, че жалбата е основателна и наказателното
постановление следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N Р-10-567 от 12.07.2021г. , издадено от
зам.председател на КФН, с което на „И. И.“ АД с ЕИК *** са наложени на основание чл. 23,
ал. 2, т. 1 от Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови
инструменти (ЗПМПЗФИ), шестнадесет имуществени санкции в размер от по 1000 за
шестнадесет нарушения на чл. 19, параграф 1, ал. 1 в частта“тясно свързани с тях лица
уведомяват емитента“, б.“а“, вр. ал. 2 и ал. 3 и параграф 8 от Регламент № 596/2014 ЕС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6