Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1153/15.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание, на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
ФИЛИП РАДИНОВ –
мл. с.
при участието на секретаря Елка Иванова, като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1074 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 16041/01.03.2019 г. на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. В.М., против
Решение № 516/08.02.2019 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение №
1170/20.03.2019 г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с решение №
2060/14.05.2019 г., постановено по гр.д. № 13406/2018 г. по описа на ВРС, ХL-ти
състав, с което осъжда на основание чл. 55 от ЗЗД ответника Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. В.” № 258, „Варна Таурс Г”,
да заплати на ищеца П.К.С., ЕГН ********** сумата от 1776,73 лева, представляваща корекция по
силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се
в гр. В., кв. „В.В.“ бл.**, вх. *, ет.*, ап. **, клиентски № **********,
абонатен № ********** през периода 11.07.2016г. до 10.07.2017г., но неотчетена
и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/10.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 03.09.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и въззивникът е осъден да заплати сумата в
общ размер на 471,10 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Претендира се отмяна на решението,
като неправилно.
Конкретно се твърди, че процесната
сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел.
енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Сочи се, че в
резултат на извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.4 е
налично натрупано количество ел. енергия, която не се визуализира при редовен
отчет. Акцентира, че съставеният от БИМ констативен протокол се ползва с
материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Настоява,
че чл. 50 от ПИКЕЕ е приложима във всички случаи на посочено в разпоредбата
несъответствие, а не само по отношение на СТИ с дистанционен отчет. Навеждат се
съображения, че в процесния случай дружеството – доставчик е спазило
изискванията на чл. 10 от ПИКЕЕ за осигуряване възможност на абоната за контрол
на показанията на СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава на
договорните отношения между страните и задължението на потребителя за заплаща
доставената му ел.енергия, съобразно ОУ на ДПЕЕ и чл. 200 от ЗЗД.
Претендират се разноски за двете
инстанции. Направено е възражение за прекомерност за възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемата страна.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата.
Счита се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което се иска същото да бъде оставено в сила.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна П.К.С., чрез адв. Ц.Д., с който се
оспорва въззивната жалба. Конкретно обосновава доводи за незаконосъобразно
служебно начисляване на количество ел. енергия, позовавайки се на липса
законово основание. Подчертава, че недоказан по делото е периода, през който се
претендира да е потребена електрическа енергия от абоната.
Претендират се разноски. Направено е
възражение за прекомерност за възнаграждението на процесуалния представител на въззивника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че П.К.С., ЕГН **********
е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление гр. В., кв. „В.В.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап.
** и че процесният
обект е захранван с електрическа енергия от дружеството въззивник.
От констативен протокол № 1103563 се
установява, че на 10.07.2017 г. служители на „Енерго - Про мрежи” АД са
извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ),
монтирано на обекта на въззиваемия, при която са отчетени показанията на СТИ по
следните тарифи: 1.8.1 – 001989 кВтч;
1.8.2 – 003899 кВтч; 1.8.3 – 000000 кВтч; 1.8.4 – 011837 кВтч. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба с № 448345 и изпратен за експертиза в БИМ.
Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и
адреси.
Извършената от БИМ, метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
1993/19.09.2017 г., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера
– установено е наличие на преминала ел. енергия на тарифа Т4 (1.8.4) – 011837
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза
електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергията, но не съответства на
техническите характеристики.
Съгласно представеното по делото
становище за начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол
от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия от 11837 кВтч за периода 11.07.2016 г. – 10.07.2017 г.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура № **********/10.10.2017
г. за сумата от 1776,73 лева.
От протокол № 1033635/19.10.2015 г.
за монтаж на електромер е видно, че на посочената дата на обекта на ищцата е
монтиран електромера с фабричен номер 1115 0315 0079 3589. Няма данни какви са
били показанията на електромера по регистър 1.8.4 при монтажа му, отразени са
само показанията на активираните за търговски отчет регистри за нощна и за
дневна тарифи, съответно – 1.8.1 и 1.8.2, които са били с нулеви показания.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че към датата на извършване на проверката – 10.07.2017
г. процесният електромер е бил в срок на метрологична годност – преминал е
първоначална метрологична проверка през 2015 г., когато е и произведен.
Метрологичната му годност изтича през 2021 г. Електромерът е параметризиран да
отчита консумираната от обекта на ищцата ел. енергия по две тарифи,
визуализиращи се на екрана регистри – 1.8.1 (нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна
тарифа). Тарифа (регистър) 1.8.4 не се изписва на дисплея при редовните месечни
отчети, т. е., същата не е активирана за търговски отчет. Наличието на показания в отчетен регистър
1.8.4 показва неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез
„претарифиране“ на показанията по отделните регистри; въздействието е осъществено
през инфрачервения порт на електромера. Показанията по регистрите, които не са
активирани за отчет, не могат да се отчитат при регулярните месечни отчети, тъй
като не са визиуализирани на дисплея на електромера. При месечните отчети се
отчитат само показанията на активираните за отчет регистри – в процесния случай
– показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2. Наличието на показания в отчетна
тарифа (регистър) 1.8.4, която не е активирана за търговски отчет, означава, че
е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред. Според вещото
лице ел. енергията, натрупана в регистър 1.8.4 от 11837 кВтч е отчетена от
процесното СТИ, от което следва, че е била доставена от доставчика и потребена
от абоната, тъй като софтуерното въздействие е извършено с цел пренасочване на
показанията вследствие консумация на електрическа енергия от видимите тарифи на
дисплея към скрития – 1.8.4.
Съдът
ръководейки се от разпоредбите на закона, след оценка на доказателствата по
делото и становищата на страните приема за установено следното от правна страна:
Въззивната жалба,
инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
Сделките
с електрическа енергия по своята правна същност представляват договори за
покупко-продажба с предмет електрическа енергия. Особеният предмет на тези
договори налага към тях да бъдат прилагани специфични правила уредени в Закона
за енергетиката (ЗЕ). С този закон е предвидено отчитането на потребената, от
крайния клиент, електрическа енергия да се осъществява посредством използването
на технически средства за измерване – СТИ, по ред регламентиран в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда за
установяване количеството използвана, от потребителя на електрически услуги,
електрическа енергия, ПИКЕЕ предвижда процедури за определяне размера на
дължимата от купувача - краен клиент престация в случаи на нерегламентирано
механично или софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. С тези правила се създават от една
страна обективни критерии за определяне на количеството електрическа енергия, в
случаите на потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам
определяне на дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга
страна осигуряват минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи
размера на дължимата от него цена няма да бъде определена произволно. Това
означава, че липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно
определянето на количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от
там и определянето на дължимата от крайния клиент цена.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа
енергия и че въззиваемият
има качество потребител на електрическа
енергия по смисъла на ЗЕ.
Служебното
начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на въззиваемия
е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с
Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 год.) в съответствие с
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр.
ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР
и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на
чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 195
ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна. В тази
връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е
извършена на 10.07.2017 г., тоест след тяхната отмяна.
С
оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова
делегация в чл. 83 ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за
която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на
условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ.
Дори да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен
протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от
метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните
месечни отчети количество електрическа енергия, то не са налице основания за
извършеното преизчисление.
Съобразно
чл. 48 - 49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно измерване/неизмерване на СТИ,
липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при
извършената по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка, установени от независим орган.
В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези, а и не се претендира
корекцията да е извършена по разписаните в тези две разпоредби методологии, към
които препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните – 1) установено от
независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, 2) липса на СТИ, като в
настоящия случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения
протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън
допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че
е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по
делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. Не са ангажирани доказателства,
че потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.4, като липсват и
твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на предпоставките по
чл. 48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се
остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по
ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и
причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър
1.8.4, както и това да се дължи на
виновно поведение от абоната. Не е налице и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ
доколкото не се установи, че при монтажа
на електромера през 2015 г., монтиран на обекта на въззиваемия, регистър 1.8.4
е бил с нулеви показания. От посоченото е видно, че не може да бъде направен
категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа
енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.4) е
действително доставена от доставчика и потребена от въззиваемия, но неотчетена
при регулярните месечни отчети електрическа енергия. Дори да се приеме, че при монтажа СТИ е бил с
нулеви показания по делото не се установи точният момент, от който СТИ е
започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.4. Допълнително начисляване на електрическа енергия
би било допустимо само при установяване виновно поведение на конкретно лице,
периода на неотчитане и реално потребеното количество електрическа енергия,
което в настоящия случай не се доказа. Този извод не се разколебава и от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно която натрупването
на електрическа енергия в регистър 1.8.4 означава неправомерно софтуерно
въздействие върху СТИ. При тези данни не може да се изведе обоснован извод за
виновно поведение от страна на крайния клиент през точно определен период от
време.
Следва да се има предвид, че чл. 4,
§ 2, б. „и“ от ДФЕС Европейския съюз притежава споделена с държавите членки компетентност в областта на енергетиката.
Член 42, 46, 50, 51, 52 на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния
пазар на електроенергия - транспонирана в българското законодателство, поставят
изискване за засилена защита на потребителите на електрическа енергия като на
последните следва да бъде осигурен достъп до данните за тяхното потребление,
какъвто въззивникът не е предоставил на крайния клиент по отношение на регистър
1.8.4, поради което поради което процесното отчитане е в противоречие и с
правото на Европейския съюз.
По тези съображения сумата от 1776,73
лева съставляваща стойност на служебно начислено за периода 11.07.2016 г. –
10.07.2017 г. количество ел. енергия от 11837 кВтч за обект на потребление с
абонатен № ********** и клиентски № **********, находящ се в гр. В., кв. „В.В.“
бл.**, вх. *, ет.*, ап. **, за която сума е издадена фактура №
**********/10.10.2017 г., е недължима.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в
обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното
нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. В.” № 258, „Варна Таурс Г” следва да
бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на П.К.С., ЕГН **********
с адрес *** сума в размер 400 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 516/08.02.2019 г., поправено по реда на чл. 247
от ГПК с решение № 1170/20.03.2019 г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с
решение № 2060/14.05.2019 г., постановено по гр.д. № 13406/2018 г. по описа на
ВРС, ХL-ти състав, с което осъжда, на основание чл. 55 от ЗЗД, „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. В.” № 258, „Варна Таурс Г”,
да заплати на П.К.С., ЕГН ********** сумата от
1776,73 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба
на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. В., кв. „В.В.“ бл. **,
вх. *, ет. *, ап. **, клиентски № **********, абонатен № ********** през
периода 11.07.2016 г. до 10.07.2017 г., но неотчетена и неплатена
електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/10.10.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 03.09.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане, както и въззивникът е осъден да заплати
сумата в общ размер на 471,10 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. В.” № 258, „Варна Таурс Г”, да заплати на П.К.С.,
ЕГН ********** с адрес *** сума в размер 400 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:…………….. Членове: 1….……..……………;
2………….…………..