Р Е Ш Е Н И Е № 91

гр. Сливен, 26.05.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на деветнадесети май

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                   Радостина Желева                       и с участието на прокурора    Х. Куков                                                                        като разгледа докладваното от                          председателя                 КАНД № 68           по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение  № 260068/15.02.2021 г., постановено по АНД № 996/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-0804-001792/05.06.2020 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на Х.И.К. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, от КЗ.

Горното решение е обжалвано в законният срок от ОДМВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита за необосновани изводите на съда за квалифициране на нарушението като маловажен случай. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение и периодът от 4 месеца, когато не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, изключвало квалификацията на нарушението като маловажно. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение и потвърди НП.

В съдебно заседание касатора, чрез писмено становище от пълномощника си поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът Х.И.К., лично и чрез пълномощника си адв.Н. оспорва жалбата. Твръди, че в деня, когато е извършена покупко-продажбата на автомобила, купувач по който е ответника, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие една година. По неясни причини, застрахователната компания прекратила застраховката и ответника не е бил уведомен за това. Счита, че е налице несъставомерност на деянието. В писмено становище заявява, че деянието представлява маловажен случай.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.05.2020 г.,в 15:14 часа в гр.Сливен на бул."Панайот Хитов" ответника Х.И.К., като собственик на товарен автомобил - мерцедес Вито 115 ЦДИ с peг № ********, е паркирал МПС пред Погребална агенция „Кабрини". МПС е бил паркирано в посока срещуположно на движението, което е станало повод да му бъде извършена проверка от служители на ОД на МВР- Сливен. При проверка с РСОД било отчетено, че към датата и часа на извършване на проверката не е налична валидна полица" Гражданска отговорност". Въз основа на така установеното на жалбоподателят бил съставен АУАН затова, че като физическо лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Р.България, което не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което е нарушил чл.483 ал. 1 т.1 от КЗ.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП, с което на Х.И.К., на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание в размер на 250 лв. за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

В хода на съдебното производство е установено, че процесното МПС е закупено от ответника на 24.09.2019 г. На същата дата от прехвърлителя по договора за покупко-продажба на МПС е сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за което е издадена застрахователна полица № BG/30/119002717217 (л.75 от делото на РС Сливен), в която е посочено, че вноските по застрахователната премия ще бъдат заплатени на четири вноски с падеж съответно 24.09.2019 г., 24.12.2019 г., 24.03.2020 г. и 24.06.2020 г. Видно от Проверка за сключена застраховка  „Гражданска отговорност“ – Гаранционен фонд (л.49 от делото на РС Сливен), застраховката относно процесния автомобил е прекратена на 09.01.2020 г.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, безспорно е установено извършването на административното нарушение, но деянието представлява маловажен случай, тъй като незабавно била сключена задължителната застраховка, процесното нарушение се явява първо такова, което било изолирано и инцидентно за жалбоподателя, като от него не са настъпили каквито и да е вредни последици. При тези мотиви отменил НП.

Така постановеното решение е неправилно.

След като правилно е установил фактическата обстановка по делото, районният съд е направил погрешни правни изводи, които не се споделят от настоящата касационна инстанция.

Настоящата касационна инстанция, с оглед събраните по делото доказателства, намира, че ответникът е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, доколкото като притежател на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката. Деянието на нарушителя правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ и същото не представлява маловажен случай.

Необосновани са твърденията на ответника по касацията, че не е установено виновно поведение на наказаното лице. В представената по делото  застрахователна полица № BG/30/119002717217 изрично е посочено, че при неплащане на разсрочена вноска по застрахователната премия, застрахователния договор се прекратява автоматично с изтичането на 15 дневен срок от датата на падежа на разсрочената вноска. Според чл. 368, ал. 4 от КЗ в случаите на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз ал. 2, т. 1 и 2 не се прилагат. Застрахователят може да прекрати договора, но не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение трето допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо. Съгласно чл.491 ал.1 от КЗ в случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява, като е предвидена възможност за приобретателят едностранно да прекрати договора без да посочва основания в седмодневен срок от прехвърлянето – чл.491 ал.4 КЗ. По делото липсват данни ответника да е прекратил сключения договор в посочения срок, поради което същия е останал задължен за вноските по застрахователната премия съгласно чл.490 ал.1 от КЗ. Неплащането на някоя от вноските е довело до прекратяване на сключения договор, за което както бе посочено по-горе застрахования не е следвало да бъде уведомяван. Като страна по договора за застраховка, същият е бил длъжен да знае, какви са задълженията му, както и какво следва от тяхното неизпълнение. В случа несъмнено не е платена вноската с падеж на 24.12.2019 г., тъй като с изтичането на 15 дни – 09.01.2020 г. договора за застраховка е бил прекратен. В този смисъл са необосновани твърденията на ответника, че е нямало как да знае, че договорът за ЗЗГО е бил прекратен.

Съдебният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението по чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ е такова на просто извършване и осъществяването на фактическия му състав не е обвързано от наличието на причинена вреда. Освен това деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение на тази разпоредба. С оглед на това, определената, в рамките на законоустановения фиксиран размер, санкция е съответна на извършеното нарушение и отговаря на целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай се касае за обществени отношения, които с оглед своето естество, представляват обект на по-засилена защита. Своевременното и стриктно изпълнение на задълженията от страна на собствениците на МПС е една от основните цели на застраховането по ЗЗГО.

Не представляват оневиняващи обстоятелства посоченото от въззивния съд незабавно сключване на нова застраховка ГО, както и липсата на друго такова нарушение. Напротив от данните по делото се установява, че за процесното МПС за период повече от четири месеца не е имало сключена застраховка ГО, като липсват данни, че същото е било спряно от движение. Сам по себе си този факт е достатъчен, да се приеме, че липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. По делото е безспорно, че К. е управлявал МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и след като е констатирано, че е негов собственик, правилно е санкциониран за нарушение на чл. 638, ал.1 т.1 от КЗ. Наложеното на водача наказание съответства на нормативноустановения фиксиран размер на глобата. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което следва да постанови ново решение по същество, с което да го потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 260068/15.02.2021 г., постановено по АНД № 996/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0804-001792/05.06.2020 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на Х.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.