РЕШЕНИЕ
№ 1007
гр. Варна, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110201372 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Т. Р. А. ЕГН 80085231060, подадена чрез адв. А. Д. от АК Варна,
против НП № 23-0442-000056 от 16.02.2023год. на началник Сектор в
ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1
от ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон е му е било наложено
адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочи, че
не е извършил нарушението за което е наложена санкция, като акцентира на
липса на субективна съставомерност на деянието. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. А.Д.,
който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да
бъде отменено като акцентира на субективна несъставомерност на
нарушението което му е вменено във вина. Отправя искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38 от ЗА.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.-А.а, в които същата, в
които същата излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в
хода на адм.наказателното производство не били допуснати съществени
нарушения на процес. правила, а нарушението за което била ангажирана
1
отговорността било безспорно доказано и не било маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна,
моли да бъде присъдено такова в минималния предвиден размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2022год. около 11:15ч. в гр.Долни Чифлик по ул. „Камчия“,
въззивникът управлявал л.а. „Фолксваген“ с рег.№ В5928НН, собственост на
Ф.И.М. ЕГН **********. Същият бил спрян за проверка от полицейски
служители на ІV РУ ОД МВР Варна, ПУ Долни Чифлик при която било
установено че МПС-то е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от
ЗДП от 07.10.2022год.
На 23.10.2022год. срещу въззивника бил съставен АУАН бл.№ 0363176
в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП.
На същата дата била образувана преписка ЗМ № 3221/2022год. по описа
на ІV РУ с оглед извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК която била
изпратена на ВРП по компетентност.
На 24.01.2023год. прокурор при ВРП издал постановление с което
отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ
характер и прекратил прокурорската преписка като е преценил, че същите не
съдържат доказателства за извършено престъпление от общ характер.
Посочил, че извършеното от Т. А. деяние не осъществявало нито от
обективна нито от субективна страна състава на престъпление по чл.345, ал.2
от НК, а същият подлежал на административнонаказателна отговорност по
чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ. С постановлението прокурорът постановил препис от
същото да се изпрати на началника на ІV РУ при ОД на МВР Варна за
налагане на административно наказание на Т. Р. А..
На 16.02.2023год., въз основа на постановлението на прокурора за отказ
да се образува наказателно производство, началник сектор в ОД МВР Варна,
04 РУ издал атакуваното НП.
В него АНО посочил, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.
140, ал.1 от ЗДП, тъй като „на 23.10.2022год. около 11:15ч. в гр. Долни
Чифлик, по ул. Камчия до кръстовището с ул. Демокрация посока с.Пчелник,
управлява л.а. Фолксваген с рег.№ В5928НН, собственост на Ф.И.М. ЕГН
**********, като автомобила е със служебно прекратена регистрация от
07.10.2022год. по чл. 143, ал.15 от ЗДП“ В НП наказващият орган посочил, че
същото се издава след постановление на ВРП № 16045/2022г. за отказ от
образуване на наказателно производство по ЗМ № 3221/2022г.
2
Като писмени доказателства към АНП са приложени Постановление на
прокурор при ВРП от 24.01.2023год. постановено по пр. пр. 16045/2022год. с
което е било отказано да се образува наказателно производство по ЗМ №
3221/2022год. по описа на ІV РУ ОД МВР Варна; справка от АИС –
собственост на МВП; справка за нарушител и Заповед 0 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи.
Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от
съда и приети писмо рег.№ 819000-21486/13.04.2023год. изходящо от
Началник Сектор ПП при ОД на МВР Варна ведно с приложени към него
справки от АИС – КАТ 2 листа; както и заверен препис от материалите по пр.
пр. № 16045/2022год. по описа на ВРП вкл. и материалите по ЗМ №
3221/2022год. по описа на ІV РУ ОД МВР Варна;
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи,
поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се
явява основателна по следните съображения:
Наказателното постановление № 23-0442-000056/16.02.2023год. е
издадено от компетентен орган в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН въз
основа на постановление на ВРП за отказ да се образува наказателно
производство и съдържа минимално изискуемите реквизити предвидени в
нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на
процес. правила съдът не констатира.
След преценка на събраните по делото доказателства обаче съдът счете,
че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните
съображения:
С НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200лв. както и адм. наказание "Лишаване от право да управлява
МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП, действала към момента на
извършване на нарушението, по пътищата, отворени за обществено ползване,
3
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр.
1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В случая по делото няма спор, а и по категоричен начин от всички
събрани в хода на адм.наказателното производство писмени доказателства се
установява, че на датата посочена в НП въззивникът е управлявал МПС, което
не е било регистрирано по надлежния ред. В тази насока са приложените към
пр. преписка АУАН, докладна записка от мл. инспектор в ПУ долни Чифлик
Петър Петров, писмено сведение от Т. Р. А., както и справка от
автоматизираната информационна система на МВР, видно от която
регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена на основание
чл.143, ал.15 от ЗДП от 07.10.2022год.. Съгласно цитираната норма на чл.
143, ал.15 от ЗДП служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС
на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. В унисон с посочените
по-горе доказателства, са и писмените сведения дадени от Фанка Илиева
Минчева (приложени към пр. преписка, в които същата потвърждава, че в
началото на 2022год. била закупила автомобила, но не го е регистрирала, тъй
като не знаела и е предприела такива действия едва след като въззивникът е
бил спрян за проверка.
При тези безспорно установени факти съдът счете, че от обективна
страна въззивникът е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДП. В същото време обаче съдът констатира, че по делото липсват каквито и
да било доказателства сочещи на субективна съставомерност. Липсват
доказателства сочещи на това, че въззивникът е имал съзнание или е
допускал, че автомобилът който управлява не е регистриран, че е с
прекратена регистрация и то от 07.10.2022год. Това е видно и от
постановлението на ВРП, с което е отказано да се образува наказателно
производство като един от мотивите за отказа е именно липсата на н
доказателства за това, че въззивника Т. Маринов е знаел, че автомобилът е
бил дерегистриран и въпреки това е предприел неговото управление.
Поради това и прокурорът е приел, че нарушението не е извършено
умишлено. В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено
от въззивника виновно, то следва извода, че същото не е съставомерно от
субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая
следва да се има предвид, че в административнонаказателния процес
виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се
докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства като тежестта на доказване лежи върху
адм.наказващия орган. В случая такива доказателства не са ангажирани от
АНО.
4
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
известна на въззивника към 11:15ч. на 23.10.2022год. няма, то няма и как да
се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца,
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Що се касае до цитираните в НП разпоредби на ЗДП касаещи срока за
пререгистрация на новозакупено МПС и следващите се от това последици в
това число и прекратяване на регистрацията на автомобила, те касаят
собственика на МПС-то, съответно при управление на автомобила с
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП от неговия
собственик, то нарушението би било извършено виновно (умишлено) защото
прекратяване на регистрацията се дължи именно на негово неправомерно
поведение.
Когато обаче МПС-то е било управлявано от лице което не е собственик
на автомобила няма как априори да се приеме, че водачът е знаел, че МПС-то
е с прекратена регистрация по този ред. В хипотезата на чл. 143, ал.15 от ЗДП,
не се изземват нито рег. табели, нито СРМПС, а доказателство за надлежна
регистрация на МПС за всеки водач (извън собственика на МПС-то) е
свидетелството за регистрация на МПС което му е било предоставено преди
управлението. В тази връзка за да е осъществен състава на чл. 140, ал. от ЗДП
от субективна страна, в конкретната хипотеза (управление на МПС с
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДП от лице което не е
собственик на автомобила) следва да е доказано по безспорен и категоричен
начин, че това трето лице е било наясно с прекратената по този ред
регистрация на МПС-то. В случая такива доказателства по делото липсват, а и
очевидно този факт изобщо не е бил изследван от АНО.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
5
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в
процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна като последната
е формулирала и искане съобразно нормата на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък размер.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника.
От процес. представител на въззивника адв. А. Д. е направено искане за
присъждане на разноски съобразно чл. 38 от Закона за адвокатурата. От
изявлението на защитника и представения в съдебното заседание договор за
правна защита и съдействие е видно че адвокатската защита и съдействие е
извършена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Искането за
присъждане на разноски е основателно. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е установено
със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни
последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. Посочените
предпоставки в случая са налице. И като съобрази горните обстоятелства
съдът счете, че на адв. А. Д. следва да бъде определено възнаграждение
съобразно императивната разпоредба на чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2 вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба
за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до
1000лв адвокатско възнаграждение съобразно наредбата е в размер на 400лв.,
поради което следва ОДМВР Варна да бъде осъдена да заплати посочената
сума на адв. А. Д.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0442-000056 от
16.02.2023год. на началника на сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна с което
на Т. Р. А. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Варна, ул.“Горна студена“
№ 65, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени адм.
наказание глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на адв. А. Д. А. вписан в АК
Варна, с личен номер на адвокат **********, със съдебен адрес гр.Варна, ул.
„Панайот Волов“ № 18, ет.1, офис 1 адвокатско възнаграждение в размер на
400лв.. за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатска защита и съдействие
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7