Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 07.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15951 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл.432 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ)
във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и чл.86 ЗЗД.
Ищцата М.М.Е., твърди, че е пострадала при
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 6.4.2017 год. в Република
Турция, на автомагистрала Е80 по посока Едирне-Истанбул.
Тя пътувала в лек автомобил Мерцедес с per. № ********,
който застигнал и ударил влекач Мерцедес с per. № ********с
прикачено полуремарке с per.
№ ********. Вина за настъпване на произшествието имал водачът на лекия
автомобил, който не спазил достатъчна дистанция с движещия се пред него товарен
автомобил и допуснал настъпване на удара. От това ищцата получила счупване на
гръбначния стълб в поясната област, счупване на
ребра; счупване на палеца на десния долен крайник. Тя била приета за лечение в
клиника в гр. Истанбул. Болките били неописуеми и нестихващи. Извършена й била
по спешност операция, при която били използвани закрепващи елементи за
гръбначния стълб. В резултат от това ищцата получила 20% стесняване на спиналния канал и компресия на дуралния
сак в областта на прешлен Т12, както и дискова протрузия
или дискова херния на ниво на прешлени L5-S1. Инцидентът се отразил тежко и на
психиката на ищцата, освен това тя трябвало да спазва постелен
режим и да бъде обгрижвана от своите близки за
битово-хигиенните дейности. Особено трудно било изправянето на крака на ищцата
- седем месеца след произшествието, тя не можела да стои на краката си повече
от 2 минути и непрестанно трябвало да променя позата си, докато седяла. При
допълнително извършени изследвания в клиника в гр.Варна бил открит фрагмент от
фрактура с леко стърчене. Въпреки проведеното лечение
и рехабилитация нямало ясна прогноза до каква степен ищцата щяла да се
възстанови след инцидента. Към момента тя имала забрана да танцува и да
спортува, което се отразявало негативно на психиката й . Ищцата се чувствала
наранена и уплашена. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на
лекия автомобил била застрахована от ответното дружество и имало издадена
Зелена карта. Тя предявила претенция към ответника за заплащане на обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, но в определения тримесечен срок
произнасяне не последвало. Ето защо и като определя обезщетението за
претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, ищцата предявява
частичен иск за заплащане на сумата 26 000 лева. Претендира лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от изтичане на 15 дневен срок от
предявяване на претенцията за извънсъдебно плащане до датата на предявяване на
иска в размер на 875.64 лева. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „А.“ оспорва предявения иск. Счита, че
произшествието не е настъпило при описания в исковата молба механизъм и
липсвали виновни действия на водача на лекия автомобил. Предвид наличието на
семейна връзка между водача на автомобила и пострадалата, счита, че
отговорността на водача не можела да се търси в пълен обем. Оспорва
уврежданията да са от вида, характера и интензитета, описани в исковата молба.
Размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди било в значително увеличен размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която
пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва и претенцията за лихва. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Д.,
поддържа предявените искове. Допуснато е изменение на иска за неимуществени
вреди като същият е увеличен на сумата от 80000 лв., а претенцията за законна
лихва – за сумата от 2694,27 лв. Ответникът, чрез юрк.
Йорданов сочи, че исковете, макар и основателни, са завишени по размер. Не са
събрани доказателства, които да обосноват болки и страдания в толкова висок
размер.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По отношение
механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства – Констативен
протокол за ПТП със смъртен случай/наранявания № 101/06.04.2017 г., Протокол за
наличие на алкохол, в които е отразено на 06.04.2017 г., около 7:00 часа, по
пътя Едрине-Истанбул Е-80 да е реализиран ПТП между л.а.
„Мерцедес“ с рег. № РР7181АА, управляван от М.Б.и влекач с рег. № ********със
закачено на него полуремарке с рег. № ******,
управляван от А.С.К.. Отразено е, че ударът е настъпил между задната част на полуремаркето и предната част на л.а. „Мерцедес“. В
протокола се сочи,че ПТП е по вина на М.Е., който е нарушил чл. 56/1-С от
Закона за пътищата № 2918, като не е спазил достатъчно безопасно разстояние от
движещото се пред него МПС.
М.Е.,
разпитан като свидетел в настоящото производство, сочи да е пътувал с ищцата
(която е негова съпруга). Тя се возела на предна дясна седалка. Свидетелят
предприел изпреварване, без да спази дистанция, и ударът между двете МПС
настъпил в предната дясна част на автомобила на свидетеля и задна дясна част на
товарния автомобил. В този участък се изкачвал баир. Свидетелят сочи да се е
движел със скорост не по-висока от 100 км/ч. При изпреварването застигнал и
ударил товарния автомобил. Ищцата се
возела с поставен предпазен колан. В резултат на удара ищцата изпитала силни
болки, свидетелят е сложил на земята в легнало положение и чакали линейка. Била
извършена операция на гръбначния стълб. В продължение на 1 година ищцата имала
нужда от помощ за ходене до тоалетна, обличане и събличане, не можела дълго
време да стои на краката си и да седи, да се облича и съблича. Спортът, освен
плуване, й бил забранен. На гръбначния стълб останал белег от операцията –
20-25 см. Бременността след инцидента била тежка, 90% от времето ищцата
прекарала на легло. След раждането ползвала помощта на майката на свидетеля –
за вдигане на бебето, не можела да го държи.
Въз основа
на така събраните доказателства вещото лице С.А., приема следния механизъм на
ПТП: товарна композиция в състав - седлови влекач марка
„Мерцедес”, с прикачено полуремарке, управлявана от А.С.К.се
е движело по автомагистрала Е-80, Едирне - Истанбул,
в южна посока. Пътят бил еднопосочен, с три ленти за движение с обща ширина
10,5 метра. Пътната настилка била асфалтова, суха. Видимостта била намалена
поради наличие на мъгла. При наближаването на Байъндър
рампа, Област Истанбул, община Б. Чекмедже, зад композицията се движел л.а.
„Мерцедес” с водач М.Б.Е.. При пристигането на рампата, вероятно водачът на
композицията намалява скоростта си, водачът на лекия автомобил не успява да
намали, да спре или заобиколни полуремаркето и челно
се удря в задната му част. В резултат на удара е пострадала ищцата М. М. Е.. Според
експерта причините за настъпване на произшествието са недостатъчен контрол
върху управлението на лекия автомобил „Мерцедес” от водача му Мехнур Ерджеб, свързани с
избраната от него скорост и дистанция до предното превозно средство, недаващи
възможност да спре без да се удари в него, когато то намали скоростта си, или
спре рязко. При правилно избрана дистанция и непрекъснат контрол на
управляването от него превозно средство, водачът на лекия автомобил „Мерцедес”
би избегнал удара в предното превозно средство - седловия
влекач „Мерцедес” и тегленото от него полуремарке.
Според констативния протокол за ПТП ограничение за максимална скорост на
мястото на ПТП няма. Произшествието е настъпило на автомагистрала Е-80.
Следователно максималната скорост за движение в участъка на настъпване на ПТП е
120 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил в случая не може да бъде определена
по технически път. По данни на водача на автомобила „Мерцедес” скоростта му на
движение в района на произшествието е била не по-висока от 100 км/ч. Това е
скоростта, която вещото лице възприема при отговорите на поставените задачи. По
отношение безопасната дистанция инж. А. отговаря, че някои на специализираната
литература по автотехнически експертизи препоръчват
тази дистанция да се избира от водача на второто превозно средство на база
половината от стойността на скоростта на движение на автомобила му ( км/ч) в
метри. Или в случая при 100 км/ч безопасната дистанция следва да бъде 50 метра.
Водачът на лекия автомобил при скорост на движение 100 км/ч и при аврийно спиране би могъл да спре на разстояние около 96
метра. Товарната композиция също при аварийно спиране и 100 км/ч би спряла на
124 метра. Следователно при спазването дистанцията 50 метра между двата
автомобила в началото на евентуалното аварийно намаляване на скоростта от
водача на товарната композиция, водачът на лекия автомобил би могъл да избегне
сблъсъка независимо от това, че по принцип би реагирал с време 1,4 сек. по
късно за спиране от водача на товарната композиция. Според експерта от така
направения прочит не може да се определи точно с кои части на автомобилите е
настъпило съприкосновението. Предвид резюмето на ПТП в констативния протокол
може най-общо да се каже, че в задната част на полуремаркето
се удря челно лек автомобил „Мерцедес”. Няма достатъчно данни за определяне
интензитета на удара. Лекият автомобил „Мерцедес” е с дата на първа регистрация
25.01.1994 год. Модел Е 200. Тази марка и модел автомобил са оборудвани с
предпазни колана за водача и всички места за пътници. Следователно в случая
предна дясна седалка е била фабрично оборудвана с препазен
колан. При произшествия с описания характер се получава сравнително бързо
намаляване на скоростта на движение на второто превозно средство. Траекторията
на движение на тялото на пострадалата е инерционно придвижване основно напред и
нагоре. Инж. А. не дава отговор на въпроса дали травмите могат да се получат
при поставен предпазен колан.
По отношение
на претърпените от ищцата телесни увреждания по делото са приети писмени
доказателства, въз основа на които вещото лице д-р Б.Б.
отговаря, че в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на
06.04.2017г. ищцата е получила следните увреждания: закрито компресионно
счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, непълно счупване на 12-то ребро в ляво,
закрито неразместено счупване на проксималната фаланга на палеца на дясното
ходило. Описаните травматични увреждания често се срещат при пострадали пътници
в автомобил, след претърпяно ПТП. Уврежданията се дължат на нанесени удари от
твърди, тъпи предмети от които е изградено вътре в автомобилното купе. Особено
тежка при ищцата е била гръбначно-мозъчната травма при която фрактурата и
разрушеното тяло на 12-ти гръден прешлен са довели до „спондилолистеза
(плъзгане) на тялото на прешлена в задна посока и притискане и стесняване до
20% гръбначно-мозъчния канал. Този вид фрактури налагат бързо спешно оперативно
лечение с имплантиране на стабилизираща метална синтеза и трайно обездвижване
на счупения прешлен спрямо съседните нему прешлени. Според д-р Б. уврежданията
на ищцата са с доказан произход. Полученото компресионно
счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен е довело на пострадалата трайно
затруднение на движенията на снагата за срок от около 1 година, непълното
счупване на 12-то ребро в ляво е причинило временно разстройство на здравето
неопасно за живота, а полученото счупване на проксималната фаланга на палеца на
дясното ходило е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайника за срок по-дълъг от 2 месеца.
Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в Неврохирургичната
клиника на Държавната болница в Истамбул. Ищцата е била оперирана. Извършено е
обездвижване (артродеза) на счупения 12-ти гръден
прешлен със транспедикуларна метална стабилзираша система, обхващаща от 9-ти гръден до 2-ри поясен прешлен. Включена е била медикаментозна (инфузионна, дехидратираща и
обезболяваща) терапия. В следоперативния период на пострадалата са били
извършени контролни рентгенографии. На тази от
08.04.2017г. е отбелязано: „остатъчно притискане на счупения прешлен върху спиналния канал и дуралния сак -
с около 20%. На нивото на 5-ти поясен и 1-ви сакрален
прешлен - малка дискова протрузия. “ В
следоперативния период на пострадалата са били извършени контролни рентгенографии. На тази от 08.04.2017г. е отбелязано:
„остатъчно притискане на счупения прешлен върху спиналния
канал и дуралния сак - с около 20%. На нивото на 5-ти
поясен и 1-ви сакрален прешлен - малка дискова протрузия.“ Ищцата е изписана от болницата на 13.04.2017г.
като лечението е продължило амбулаторно с периодични контролни прегледи и
рентгенови изследвания в Р.България. В продължение на 6 месеца тя е била в
болничен отпуск, след което болничният отпуск е бил продължен за още 2 месеца
по силата на Експертно решение на ТЕЛК № 2923/08.01.2018г. Получената крайно
тежка гръбначна травма е дала основание на ТЕЛК да освидетелства ищцата и със
свое Експертно решение № 1016 от 03.05.2018г. по силата на което за получени
телесни увреждания: „Счупване в областта на гръбначния стълб. Състояние след стабилзираща система с обхат от
Тн-9 до Л-2. Тежки функционални ограничения и с продължително обездвижване
Тежка радикулопатия на нивото на JI5“- на М. М. Е. е
била определена - 54% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години (до
01.05.2020 г.). Получените травматични увреждания и най вече тежката
гръбначно-мозъчна травма са довели на пострадалата - болки и страдания за срок
около 1 година, като най интензивни те са били през първите дни непосредствено
след злополуката, в следоперативния период и в началото на проведената
рехабилитация. През първата седмица ищцата е имала силни болки в лявата гръбна половина. През целият лечебно-възстнановителен
период пострадалата е имала периодични болки при преумора на гръбначния стълб и
най вече при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, коагто е била принудена да ползва седативни
и и обезболяващи средства.
Вещото лице
е извършило преглед на ищцата на 03.07.2018 г. Към момента на прегледа е
отразено тя да се придвижва самостоятелно, без помощни средства. Експертът
отразява, че при прегледа ищцата се оплаква от периодични болки и бърза умора
при прав стоеж на тялото - след 20 минути в прав стоеж пострадалата, поради появяващи
се силни болки в поясната област, които ирадират по левия седалищен нерв, ищцата е принудена да
седне или легне. След около 20 минути болките поутихват тя може да стои отново
и повторно след около 20-30 минути не може да продължи движението си в изправено
положение. На гърба на ищцата в зоната от 11-ти гръден до 2-ри поясен прешлен има остатъчен груб белег от извършената
костна операция на гръбнака. Стабилзиращата система
експертът посочва, че няма да може да се сваля и ще остане пожизнено обездвижваща
увредения участък от гръбначния стълб. Движенията на гръбначния стълб в зоната
на увредата не са възможни. На последните рентегнографии се вижда малка остатъчна спондилолисдтеза
на 12-ти гръден прешлен в посока на миелона. Тази листеза стои в основата на болезнените движения в
гръбначния стълб. Движенията флексия и ротация на гръбнака се осъществяват от
съседните здрави прешлени, но ищцата не е в състояние да извършва физическа
работа и не е редно да вдига по-големи тежести от 7-8 кг. Според вещото лице
след извършената гръбначно-мозъчна операция ищцата трябва спи на твърдо легло,
да не извършва топли процедури в областта на фрактурата и извършената операция.
Да провежда периодично физио- и рехабилитационни
процедури, особено през студените месеци на годината и да ограничи тежките
физически натоварвания на гръбнака. Да избягва силовите флексионни
движения и при нужда да кляка при вземане на предмети от пода.
Експертът
заключава, че към момента на процесното ПТП ищцата е пътувала на предната дясна
седалка в лек автомобил с поставен предпазен колан. Описаният по делото механизъм
на ПТП сочи, че автомобилът, в който е пътувала ищцата, се е ударил с предната
си част в задната част на прикачено към товарен автомобил ремаркето. След
началния удар под въздействието на възникналите инерционни сили, тялото на
пострадалата внезапно се е изместило в предна посока и нагоре, но е било спряно
от лентата на предпазния колан. Фрактурата на прешлена при ищцата се дължи не
на флексионно движение, а на удар нанесен от тежестта
на тялото върху зоната на
физиологичната лордоза на гръбначния стълб в момент
когато тялото се връща върху автомобилното седалка. Ударът се разпространява по
хода на гръбначния стълб и най- уязвим се явява 12-ти гръден прешлен, който е
последен от гръбначните прешлени и е притиснат от съседните нему прешлени. Този
вид фрактури са познати в ортопедичната практика като „взривни фрактури“ при
които тялото на прешлена е фрагментирано (раздробено) и може да се събере и обездвижи само оперативно чрез метална стабилзираща
система. Непълното счупване на 12-то ребро в ляво се дължи на внезапния
осъществен натиск на гръдния кош върху коланната
лента, която минава в зоната това ребро. Фрактурата на проксималната фаланга на
палеца на десния крак се дължи на нанесения удар (посрещане) на палеца в
твърдата част под арматурното табло на автомобила. Според вещото лице ако
ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан,
във всички случаи главата й щяла да достигне предното панорамно стъкло и тя да
получи тежка черепно-мозъчна травма, а при пострадалата М.Е. няма описани мекотъканни увреждания или контузии в областта на главата.
Въз основа
на така събраните доказателства съдът приема, че е налице деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Установява се деянието на водача на л.а. „Мерцедес“
да е в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от Закона за пътищата, чието
съблюдаване на територията на Република
Турция М. Е. е дължал. Съгласно посочената разпоредба при управление на МПС е
дължимо спазване на достатъчно безопасно разстояние от предходно движещо се
МПС.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика и ответника.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по
силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцовата
страна е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вид и характер на уврежданията; проведеното лечение чрез оперативна намеса; интензитет и продължителност
на болката – най-интензивни през първите дни след злополуката, в
следоперативния период и по време на проведената рехабилитация. Съдът отчита
дългия възстановителен период – около 1 година, както невъзможността за трайно
възстановяване на физическото състояние на ищцата от преди инцидента – поради
наличие на листеза, водеща до болезнени движения на грабначния стълб, ограничения при флексия и ротация на
гръбнака, невъзможността за продължителен престой права, вдигане на предмети от
пода чрез клякане, начална сколиоза. Следва да се има
предвид и младата възраст на ищцата, както и ограниченията при грижи за детето
й поради невъзможност за вдигане на предмети/лица над 7-8 кг. Отнасяйки тези
констатации към възрастта и начина на живот на ищеца, както и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите негативни
емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на
60000 (шестдесет хиляди) лв.
Съдът не
споделя възражението на ответното дружество наличието на съпружеска връзка
между пострадалата и деликвента да е основание за
намаляване на отговорността на застрахователя. Такова изключение не е
предвидено по закон.
По делото не се спори, че на
12.07.2017 г. ищцата е предявила пред ответното дружество претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. Не се твърди и не се установява
ответникът да се е произнесъл по претенцията в законоустановения
по чл. 497 КЗ 3-месечен срок за произнасяне. Ето защо съдът приема ответникът
да е в забава по отношение на главницата от 60000 лв. за периода 13.10.2017 г.
- 07.12.2017 г., за който период размерът на законната лихва е 916,74 лв.
По разноските:
При така установения изход
от спора съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се заплатят разноски по делото в размер на 5230,76 лв.
(При съобразяване възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът определя същото в минимален размер от 3010,83 лв. (7068,6х0,74).
Съобразно отхвърлената част
от иска на ответника се дължат разноски в общ размер 195 лв. (750х0,26. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя в минимален
размер от 100 лв.).
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД – А.“ АД, ЕИК *******
да заплати на М.М.Е., ЕГН **********, по банкова сметка *** ***:
-
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на
06.04.2017 г. - сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 80
000 лв.;
-
на основание чл. 497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД – сумата
от 916,74 лв. върху главницата от 60000 лв., дължима за периода 13.10.2017 г. - 07.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 2694,27 лв., както и за периода
03.08.2017 г. - 12.10.2017 г.;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 3010,83 лв. – държавна
такса и разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото.
ОСЪЖДА М.М.Е., ЕГН **********,
да заплати на „ЗАД – А.“ АД, ЕИК ******* , на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 195,00 лв. - разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: