Определение по дело №307/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 30/22.03.2011 година, постановено по гр.дело № 222/2010 година, Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на З. и Х., че Ю. М. М. и К. М. М., и двамата от с. Ч., общ. К. са собственици на недвижим имот: нива с площ 4.0 дка, находяща се в с. Ч., м. "К. т." при граници: А. К., Ю. Ч., река и път, попадащи върху имот № 080166, регистриран като пасище/мера/, съгласно решение № 63/06.10.1997 г. на ПК - Кирково, целият с площ от 34.68 дка, представляваща ДПФ. В полза на ищците са присъдени направените по делото разноски в размер на 713.68 лв.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от М. на З. и Х. – С. чрез представител по пълномощие, с която решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Видно от събраните по делото доказателства безспорно ±е установявало, че на ищците е възстановена посочената в т. 1 от подаденото от тях заявление нива с площ от 4.000 дка, находяща се в местността „К. т." още с Решение № 63/06.10.97г., издадено от Поземлена комисия- К. Видно от това решение тази нива била с площ от 4.920 дка и е с № 080079 по картата на землището с. Ч., общ. К., обл. К., като на база Решение № 485/06.01.92г., с което е признато правото на собственост върху имота била издадена и скица № К01161/07.10.2010г. Решението за възстановяване на собствеността върху процесния имот било влязло в законна сила и не било обжалвано от ищците. Същият имот и понастоящем се ползвал от тях, както самите те заявяват. Картата на възстановената собственост за землище с. Ч., общ. К., обл. К. също не била обжалвана от ищците и влязла в законна сила. В случая ищците се домогвали въз основа на едно решение на Поземлената комисия, а именно Решение № 485/06.01.92г., с което им била призната и възстановена една нива неправомерно да придобият две. Безспорно било, че претендираната от ищците нива им била възстановена и била с кадастрален № 80079, което се установявало както от скица № К01161/07.10. 2010г., така и от т. 1 от Заключението на вещото лице инж. С. С., представено в съдебно заседание проведено на 18.01.2011 г. Действително в заключението си от съдебно заседание вещото лице посочило, че част от имота, който претендират попада в имот с кад. № 80166- ДПФ, но същото заключение било съставено въз основа на скицата-проект от 2001 г. съставена от поддържаща фирма, която нямала задължителна и обвързваща сила предвид валидността й от 6 месеца, още повече, че същата била съставена по посочени от ищците граници.Предвид изложеното въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което предявеният иск- отхвърлен като неоснователен. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции.

Отговор на въззивната жалба от въззивяаемите Ю. М. М. и К. М. М., в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, не е постъпил. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят решението като правилно да бъде потвърдено.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на държавата, че Ю. М. М. и К. М. М., като наследници на М. К. М., последният единствен наследник на баща си М. Ю. К., са собственици на нива с площ 4.00 дка, находяща се в с. Ч., м. "К. т." при граници: А. К., Ю. Ч., река и път, попадащи върху имот № 080166, регистриран като пасище/мера/, съгласно решение № 63/06.10.1997 г. на ПК - К., целият с площ от 34.68 дка, представляващ ДПФ.

Установява се по делото, че наследодателят на ищците бил собственик на 4.00 дка земеделска земя, находяща се в местността „Ч. Ю.” /идентично с наименованието „К. т.”/ в местността Д. е. в землището на с.К., при съседи: А. Х. и Х. Ч. Със заявление вх. № 85/06.01.1992г., подадено от ищците, Поземлена комисия – К. се произнесла с решение № Ч-85/01.12.1992г. на осн. чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1 ППЗСПЗЗ, с което възстановила правото на собственост на наследниците на М. Ю. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 4.00 дка, ІV категория, находяща се в землището на С., Е., местността „К. Т.” при граници А. К., Ю. Ч., река, път.

Видно е по делото, че ПК-К. по същото заявление на ищците постановила и последващо решение № 63/06.10.1997 година, с което възстановила правото на собственост на наследниците на М. Ю. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници /т.2/ на нива от 4.920 дка, девета категория, местност К. т., имот № 080079 по картата на землището, при посочени съседи, един от които имот № 080166 – пасище, мера на ДПФ. Представляваща неразделна част от решението е и приложената скица № К01161/07.10.2010г. на описания в решението възстановен имот.

Установява се по делото и това, че с решение № 63/06.10.1997г. на ПК-К. на ДПФ е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи, един от които е имот № 08166 по картата на землището от 34.068 дка, представляващ пасище, мера и с една от посочените граници- нива на наследниците на М. Ю. К. № 080079. Приложена е и скица № К01156/05.10.2010г.

От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и от разпита на вещото лице, се установяват следните обстоятелства по отношение на имотите, предмет на спора: собствеността върху притежавания от ищците имот е възстановен в стари реални граници. В имот с кад. № 80166-ДПФ попада цялата претендирана част от 4.00 дка, находяща се в южния му край, при граници – от трите страни имот № 80166 и от четвърта – имот № 80163- стопански двор.

При тези данни по делото въззивната жалба е неоснователна по следните съображения: ищците претендират собственост на нива от 4.00 дка в местността „К. т.” /”Ч. Ю.”/ в землището на с. К., при граници: А. К., Ю. Ч., река и път, попадаща върху имот кад. № 80166 от ДПФ. Установява се по делото от неоспореното от страните и неопровергано от други доказателства заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че процесният имот, възстановен на ищците в стари реални граници попада върху имот с кад. № 80166 от ДПФ. При това положение за същите е налице правен интерес от воденето на установителния иск за собственост по чл.124 ГПК, който предвид изложеното по-горе се явява основателен. В тази връзка следва да се посочи, че ищците са станали собственици на имота по силата на възстановяването му с решението на поземлената комисия, постановено още през 1992 година - Ч-85/01.12.1992г. на осн. чл.18ж ал.1, чл.18з ал.1 ППЗСПЗЗ, като имотът е индивидуализиран по площ, месторазположение и граници. Това е така, тъй като изискването за скица, която да придружава решението по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ е относимо към решенията, постановени от поземлените комисии след изменението на ЗСПЗЗ през 1995г., което изменение има действие занапред, но не и по отношение на постановените до приемането му решения на ПК. /В този смисъл и съдебната практика: определение № 146/16.02.2010г. по гр.д. № 1166/2009г., ІІг.о. на ВКС; решение № 24/01.02.1999г. по гр.д. № 1912/1997г. на ІV г.о. на ВКС/. Все в тази връзка следва да се посочи и това, че имотът, възстановен на ищците с решението на ПК от 1997 година нито е бил заявяван от тях за възстановяване, нито представлява същия имот, за който комисията се произнесла през 1992г. и това е така, тъй като този втори имот е различен както по големина – 4. 920дка, по категория – ІХ-та, така и по граници. Този именно имот е съседен на имота от ДПФ, но този, който ищците претендират- 4.00дка, възстановени с решението на ПК от 1992г.- попада върху посочения терен от ДПФ, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице.

При това положение предявеният иск за собственост по чл.124 ГПК е основателен и доказан и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.

Въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/22.03.2011г., постановено по гр.дело № 222/2010г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280 ал.2 предл. първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.