Определение по дело №492/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1253
Дата: 28 септември 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20213100900492
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1253
гр. Варна, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900492 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXV ГПК и е образувано по искова молба вх. №
17954/05.07.2021 г. на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Хр. Смирненски“, № 1 срещу „ПАСВЕ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Чайка“, бл. 67, вх. Е, ет. 7, ап. 123.
В границите на предоставения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен
отговор вх. № 18936/27.09.2021 г., поради което на осн. чл. 312, ал. 1 ГПК, следва да се
пристъпи към разглеждане на делото.
В границите на срока за отговор от страна на ответника е депозирана молба вх. №
18941, с която е отправено искане за привличане на подпомагаща го страна – „Маринико“
ООД, ЕИК *********. Заедно с отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск вх.
№ 18943/27.09.2021 г. срещу ищеца, за осъждането му да заплати сумата 32116 лв.,
претърпяни вреди, изразяващи се в заплатен наем за процесния недвижим имот, който не е
могъл да бъде ползван съобразно договореното предназначение. До удовлетворяването на
претенцията предмет на насрещния иск, прави изявление за упражняване право на
задържане върху наетия имот. Отправено е искане за съвместното му разглеждане заедно с
предявения в настоящото производство.
Съставът на ВОС намира, че исканията за привличане на подпомагаща ответника
страна и за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на насрещен иск
от ответника срещу ищеца, следва да бъдат оставени без уважение предвид това, че
разпоредбата на чл. 314, ал. 2 ГПК изрично не допуска предявяване на насрещни искове и
привличане на трети лица, в бързо производство каквото е настоящото.
Мотивиран от изложеното, съдът
1


ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника „ПАСВЕ“ ООД за привличане
на подпомагаща го страна – „Маринико“ ООД, ЕИК ********* и за приемане за съвместно
разглеждане на предявен насрещен иск вх. № 18943/27.09.2021 г., за осъждането на ищеца да
заплати сумата 32116 лв., претърпяни вреди.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство възражението за право на
задържане, релевирано от ответника.
Молба вх. № 18941 и насрещен иск вх. № 18943/27.09.2021 г. да се пришият към
корица.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 20.10.2021 г. от 10.30 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
ИЗГОТВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО: Предявеният иск е с правно основание чл. 233,
АЛ. 1 ЗЗД. Ищецът „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА““ ЕАД, ЕИК ********* твърди, че на 07.08.2020 г.
предоставил за временно и възмездно ползване на ответника „ПАСВЕ“ ООД, ЕИК
*********, помещение - сладкарница (обект за обществено хранене), с площ от 98.28 кв.м.,
находяща се на втори етаж от сградата на УМБАЛ „Св. Марина“, в гр. Варна, бул. „Хр.
Смирненски“, № 1, над централния вход срещу заплащане на месечна наемна цена от
8250.00 лв., с ДДС, платима до 10-то число на текущия месец. Държането на имота било
предадено на ответника с протокол от 10.09.2020 г. Твърди, че ответникът не заплатил
дължимата наемна цена за м. март 2021 г. С писмо от 18.05.2021 г. ищецът сочи, че поканил
ответника да заплати пълния размер на наемната цена за м. март 2021 г. като в писмото се
съдържало изявление, в случай, че това задължение не бъде изпълнено в границите на
предоставения 3-дневен срок, наемодателят отправя двуседмично изявление за прекратяване
на договора, по силата на чл. 12. В писмото се съдържала и покана за предаване на наетия
имот, което следвало да се извърши в 14-дневен срок от прекратяването на договора. Сочи,
че най-късната дата, на която е било получено писмото е 26.05.2021 г., тъй като на тази дата
при ищеца бил получен отговора на ответника, че отказва да плати наемната цена за м. март
2021 г. Още излага, че с ново писмо от 02.06.2021 г., получено от ответника на 09.06.2021 г.,
последния бил информиран, че срокът на предизвестието изтича на 03.06.2021 г. и поканил
отново наемателя да върне вещта в 2-седмичен срок. Твърди, че най-късната дата на
прекратяване на договора е 09.06.2021 г., при което срокът за предаване на вещта е изтекъл
на 25.06.2021 г. Въпреки изтичането на срока имотът все още е в държане на ответника и
последния отказва да го върне. Сочи, че незаплатена била и наемната цена за периода м.
2
април – м. юни, 2021 г. По същество, отправя искане за осъждане на ответника да предаде
държането на наетия имот.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва предявения иск. Твърди, че сключеният между страните договор е валиден и имотът
е в държане на ответника на валидно правно основание. Излага, че след сключването на
договора с ищеца, предприел регистриране на обекта в регистриране в Националния
регистър на бизнес операторите, при което му било поискано удостоверение за въвеждане в
експлоатация на обекта. Сочи, че до сключването на договора се стигнало след проведена
състезателна процедура по избор на наемател като му бил известен факта и не допускал, че
ищецът не разполага с подобно удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта и бил
уведомен от него, че следва сам да набави нужните документи. Сочи, че поради липсата на
удостоверението бил лишен от възможност на ползва обекта според предназначението, но
въпреки това добросъвестно продължил да изпълнява сключения договор. Счита, че предвид
поведението на ищеца, същият е неизправна страна по договора и като такава не може да
иска прекратяването му, тъй като това право принадлежи само на изправната страна. Още
навежда, че въпреки твърденията за прекратяване на договора, ищецът продължава да
издава фактури и да приема плащане по тях от страна на ответника. Сочи, че въпреки
липсата на документи за ползване на обекта по предназначението му, добросъвестно е
изпълнявал сключения договор и заплащал наемната цена. Твърди, че обявяването на
противоепидемични мерки наложило дейността на дружеството да бъде временно спряна,
поради което на 15.12.2020 г. между страните бил сключен анекс към договора, в който било
записано, че наемателят не дължи и няма да заплаща наемна цена, считано от 11.12.2020 г.
до отмяна на епидемичната обстановка или съответните мерки. С писмо от 08.03.3021 г.
наемодателя бил уведомен за възобновяване на дейността в наетия обект, поради което бил
сключен нов анекс от 09.03.2021 г. и започнало начисляването на уговорената наемна цена.
Предвид въведените нови противоепидемични мерки, считано от 22.03.3021 г., се наложило
ново преустановяване на дейността, за което на 19.03.2021 г. наемодателя бил уведомен и
бил поканен за сключване на нов анекс. Счита, че действието на клаузите на Анекса от
15.12.2020 г. не са изгубили действието си и същите са в сила до окончателната отмяна на
епидемичната обстановка и мерките. Счита, че наемната цена за м. март не е била дължима в
пълен размер, въпреки че така е била претендирана от ищеца, а такава се дължи за периода
08.03.2021 г. – 19.03.2021 г. Сочи, че на 07.05.2021 г. са били заплатени всички изискуеми
задължения, а с писмо от 11.05.2021 г. уведомил ищеца, че спира плащанията на наема до
привеждането на вещта във вид, съответстващ на предназначението й по договора. Счита, че
дори да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията му по договора да заплати
наемна цена за м. март в пълен размер, то неизпълнението се явява незначително с оглед
интереса на кредитора, тъй като не надвишава 1/5 част от цялото задължение за м. март. По
същество отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК приема за признато и ненуждаещо се от
3
доказване между страните обстоятелството, че процесния имот е в държане на ответника.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните обстоятелства:
- ищецът - следва да установи кумулативното осъществяване на следните елементи:
наличие на валидни облигационни правоотношения с ответника по силата на процесния
договор за наем, сключен след провеждане на съответната процедура, прекратяване
действието на договора и отказ от страна на наемателя да предаде държането на имота, в т.ч.
с оглед правоизключващото възражение на ответника - следва да установи, че имотът е с
предназначение на обект за обществено хранене - сладкарница.
- ответника – наличието на действащ между страните договор, изпълнение на
задълженията си по договора, точно и в срок, твърденията си за неизправност на ищеца по
договора.
Всяка страна е длъжна да докаже твърденията си, от които извлича изгодни
правни последици.
ДОПУСКА до приемане в с.з., представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на гласни
доказателства, чрез показанията на един свидетел, за установяване на упражняваната от
ответника фактическа власт върху наетия имот, предвид възприетото по реда на чл. 146
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане събирането на
специални знания чрез назначаване на ССЕ, тъй като за фактите за установяване, на които е
формулирана задача, не са необходими специални знания.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от съобщаването могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, като при неизпълнение на указанията, същите губят
възможността да сторят това по – късно, освен ако това не се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на
ответника.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4