Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.София, 05.05.2021 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав,
В закрито съдебно заседание на пети май
През две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с. МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
Като изслуша докладваното от
съдия Маркова в.гр.д.№ 4545 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и следв.ГПК.
Образувано е по жалба,
подадена от С.А.Х., длъжник по изп.дело № 20208610400846, по описа на ЧСИ Д.В., рег.№ 861 на КЧСИ с
район на действие СГС, срещу отказа на ЧСИ да възстанови събраната по изп.дело
сума в размер на 1 502,46 лв., за която се твърди, че е несеквестируемо
имущество по смисъла на чл.446а ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата
се твърди, че сумата върху която е бил наложен запорът и съответно същият
изпълнен чрез извършване на служебен превод към ЧСИ, представлява обезщетение
за безработица.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени като незаконосъобразни изпълнителните действия.Не претендира разноски.
От взискателя „Банка ДСК“ АД не е постъпил отговор.
ЧСИ
излага мотиви за допустимост на
жалбата,а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че на 11.11.2020 г. бил
наложен запор върху банковите сметки на длъжницата. В изпълнение на така
наложения запор на 02.02.2021 г. „Юробанк България“ АД превела по сметката на
ЧСИ сумата в размер на 1 502,46 лв. Плащането в случая било сторено по
постъпилата на 16.11.2020 г. сума в размер на 1 488,96 лв. , която
действително имала за произход обезщетение за безработица. Съгласно чл.446 а ГПК и по арг. от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС, тази сума вече не била
защитена и имала характер на спестявания. Сочи, че сумата, която била постъпила
на 15.12.2020 г. в размер на 1421,28 лв. също с произход обезщетение за
безработица, длъжницата била изтеглила на 11.01.2021 г. В този случай сумата
представлявала несеквестируемо имущество и затова банката била разрешила
извършването на операцията от страна на Х..
На 18.02.2021 г. длъжницата подала молба с искане
събраната по делото сума да й бъде възстановено поради несеквестируемия си
характер. За постановения от ЧСИ отказ, длъжницата била уведомена на 23.02.2021
г.
По допустимостта на жалбата:
С оглед приетото в ТР № 2 ОТ
26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС, принудителното изпълнение
се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана
върху този обект. Действително, запорът и възбраната като изпълнителни
действия, не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемото имущество, а не изпълнителното действие,
което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта. В случая жалбоподателят
се позовава в жалбата си на несеквестируемост на запорираното имущество. В т.1.
на горецитиранато ТР се сочи, че по такава жалба съдът е длъжен да се произнесе
дали имущественият обект е секвестируем.
По искането за отмяна на запорът съдът се произнася само доколкото това
изп.действие е несъвместимо с несеквестируемостта и я нарушава. Ако съдът
приеме наличието на несеквестируемост, следва да отмени всички изпълнителни
действия, които нарушават /несъвместими са с/
несеквестируемостта, без дори да има изрично искане в този смисъл.
ОСГТК
на ВКС счита, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което счита за несеквестируемо и преди да му е съобщен наложеният
запор или възбрана. Преждевременно подадената жалба не е недопустима, защото
длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта.
За обжалваният отказ на ЧСИ
жалбоподателката е била уведомена на 23.02.2021 г.
Жалбата е подадена на 09.03.2021 г.
/по пощата/, следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо жалбата е допустима.
По основателстостта на жалбата:
По принцип
няма пречка и е законосъобразно за удовлетворяване вземанията на взискателя да
бъде наложен запор на банкова сметка, ***ъдебният изпълнител не разполага с
информация какви суми са налични по сметката и какъв е техният произход.
Същевременно
в чл. 446 от ГПК е уредена несеквестируемостта на определени вземания на
длъжника, а чл. 446а, ал. 1 от ГПК предвижда, че несеквестируемостта на
доходи на длъжника по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг
нормативен акт, се запазва и ако сумите са постъпили по банковата сметка на
длъжника, но не по-рано от един месец преди налагането на запора.
В конкретния случай от
данните по изп.дело се установява, че запора е наложен на 11.11.2020 г., а
сумата е постъпила на 16.11.2020 г. Служебното плащане е извършено на 02.02.2021 г.
С ТР №
2/2015 г. на ОСГТК (т. 13) изрично бе прието, че секвестируема е наличността по
сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като
тази наличност представлява спестявания на длъжника.
При
това положение жалбата се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде
оставена без уважение.
На основание гореизложеното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от С.А.Х.,
длъжник по изп.дело № 20208610400846, по описа на ЧСИ Д.В., рег.№ 861 на КЧСИ с
район на действие СГС, срещу отказа на ЧСИ да възстанови събраната по изп.дело
сума в размер на 1 502,46 лв., за която се твърди, че е несеквестируемо
имущество по смисъла на чл.446а ГПК, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: