Р Е Ш
Е Н И Е
№ 360 12.06.2019 г. гр.
Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и девети май 2019 година
В публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 1827 по
описа за 2018 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 предлож.2-ро от ГПК във вр. чл.79 ал.1 от ЗС.
Ищците – С.М.Д. и Д.М.И. са сестри. С нот.акт за
дарение № 198, т.4, нот.дело № 1848 от 08.08.1997г. по описа на СВ-Търговище,
родителите им М.М.Д.и И.К.Д. им
дарили собствения си недвижим имот: Апартамент със застроена площ от 118 кв.м.,
намиращ се на 1 етаж в западната част на
двуетажна жилищна сграда-близнак, на всеки етаж с по 2 самостоятелни апартамента, заедно с две
избени помещения, намиращи се под апартамента
също в западната част на сградата, заедно с 1/8
ид.ч. от тавана и то от западната половина на къщата близнак и правото
на строеж върху мястото, на което е изградена, както и ¼ ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от около 1000 кв.м., за което по плана на гр.
Търговище е отреден парцел ІІІ, за дворище 521 в кв.154, при съответните
граници. С нот.акт за покупко-продажба на покрит недвижим имот № 149, том 1,
дело № 261 от 1959г. С. К. В. и П.С.Н. са закупили от М.А.Г. къща с дворно място от около 1000 кв.м. за
сумата от 27000 лв. С нот.акт за учредяване право на строеж-суперфиция № 170 ,
том 1, дело № 253 от 09.05.1969г. на СВ-Търговище, двамата собственици С. В. и П.Н. общо отстъпват право на строеж-да построят
двуетажна жилищна сграда-близнак, всеки етаж по
2 самостоятелни апартамента, която сграда ще се построи в дворното
място от около 1 дка, находящо се в гр.
Търговище, за което е отреден парцел ХІІІ-2688 в кв.119 на гр. Търговище, при
съответните граници, като строежа по етажи се извършва, както следва: 1.
Първи етаж-източна част със
самостоятелен апартамент ще се построи от Х.Х. и
съпругата му Х.Х. и 1/8 ид.ч. от тавана остава за
тях.;2. Първи етаж-западна част със
самостоятелен апартамент ще се построи от М.Д. и съпругата му И.Д., заедно с
1/8 ид.ч. от тавана и то от западната половина на къщата-близнак;3. Втори
етаж-източната част със самостоятелен апартамент ще се построи от П.Н. и
съпругата му С.Н. с 3/8 ид.части от тавана остава за тях; 4. Втори
етаж-западнат част със самостоятелен
апартамент ще се построи от С. В. и съпругата му Б.В. ведно с 3/8 ид.ч. от
тавана остава за тях. Като всеки етаж има и по половин маза. С вносна бележка от 1969г. бащата на ищците
превел сумата от 1000 лв. на С. В. с основание-плащане на дворно място.С
нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 135, том 1,
дело № 135 от 25.03.1980г. бащата на ищците е признат за собственик по
давностно владение на ¼ ид.ч. от дворно място от около 1000 кв.м.
без постройките в него, за което е
отреден парцел ХІІІ-2688 в кв.119 на гр.Търговище. Празното дворно място е декларирано от
родителите им и от ищците – 250 кв.м. и от
построяването на сградата се плащат данъци
за него. Собствениците на апартаментите
се разделили правото на ползване на
дворното място, а именно: собствениците на апартаменти в западната част
ползвали западната част от празното дворно място, а собствениците на
апартаменти от източната част – източната част напразното дворно място. С нот.акт № 163, том 3, дело № 574 от
14.03.2016г. на СВ-Търговище собствениците на етаж 2 над апартамента на ищците
продали имота си на Б.С. /ответника/ и ответникът декларирал, че цялото празно
място от 476 кв.м. е негово. Ищците не са съгласни с това. На 21.10.2018г.
ответникът отрязал 2 лозови асми, посяти от ищците в празното дворно място и им
заявил, че ще извършва строеж върху цялото празно място.
Ищците молят съдът да признае за
установено спрямо ответника, че те са собственици на 250 кв.м. от ПИ с
идентификатор 73626.510.54 по КК, което цялото
е с площ от 476 кв.м., при
посочените граници, на основание
давностно владение. Редовно
призовани, в открито съдебно заседание от двете
ищци се явява само първата ищца –
С.М.Д. и адв. Н.Ф. *** , като пълномощник и на двете
ищца, която поддържа иска така, както е предявен и по изложените в писмена защита съображения.
Ответникът – Б.С.С., редовно
уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно
от който счита иска за неоснователен. Основното му възражение е, че не е осъществен
фактическия състав на удостовереното в констативния нот.акт № 135, том І, н.д.
№ 135/25.03.1980г. на СВ-Търговище от нотариуса придобивно основание, съгласно
което праводателят на ищците е бил
признат за собственик на ¼ ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 1000 кв.м., за което е отреден парцел
ХІІІ-2688 в кв.119 по плана на града. След като
дарителите на ищците на се били собственици на тази ид.ч. от дв.място,
те не биха могли да я прехвърлят т.е. да
я дарят и дарението на несобствена вещ е нищожен акт. Към момента на дарението
за това дв.място е отреден парцел ІІІ-521 в кв.154 по плана на града с площ от
476 кв.м.. и в него се включват и
застроените части от него , така че незастроената празна площ е много
по-малко. В нот.акт, с което ответникът
се легитимира като собственик изрично е
посочен, че е собственик на ПИ с идентификатор 73626.510.54 с площ от 476
кв.м.. Праводателят на ответника с
нот.акт за собственост на недвижим имот № 187, т.V, рег.№ 8721, нот.д. №
700/12.12.2007г. на нотариус К.Генчева , на осн. чл.483 ал.1 ГПК /отм/ е бил
признат за собственик на същия ПИ с идентификатор № 73626.510.54 с площ от 476 кв.м. Не е вярно, че праводателите на ищците са
декларирали пред Община Търговище, че са собственици на 250 кв.м. от спорния
ПИ. Редовно призован , ответникът се яви лично в открито заседание и с
пълномощника си – адв. Й.К. ***, който поддържа писмения отговор и моли да се
отхвърли така предявения иск като неоснователен. Подробни съображения са
изложени в писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
нотариален акт за покупко-продажба на покрит недвижим имот № 149, том І,
дело № 261 от 26.08.1959г. по описа на Служба по
вписванията-Търговище, продавачът М.А.Г.
продава на купувачите С. К. В. и на П.С.Н.,
и тримата от гр. Търговище, следния
покрит недвижим имот, а именно: Къща с
дворно място от около 1000 – хиляда
квадратни метра, находящи се в гр. Търговище, при съседи: улица „Спиридон Грамадов“, П.Д.В. и Й.
и С.ка Т., за сумата от 27000 лв.- двадесет и седем
хиляди лева, която е изплатена напълно
от купувачите на продавача.
С нотариален акт
за учредяване право на строеж-суперфиция № 170, том І, дело № 254 от
09.05.1969г. по описа на СВ-Търговище, С. К. В. и П.С.Н. взаимно си
отстъпват правото на строеж върху
собствените си идеални части, а така също „ същите двама общо отстъпват правото
на строеж на Б.; С. Д.Н.; Х С.ов Хв; Х.Н.Х.; М. М. Николов и на И.К.Д.“ , общо всичките 8
души да построят двуетажна жилищна сграда-близнак, всеки етаж по 2 самостоятелни апартамента, която сграда
да се построи в дворното място
цялото от около 1 – един декар,
находящо се в гр. Търговище, за което е отредено парцел ХІІІ-2688 в кв.119 по
плана на гр. Търговище, при съседи: улица, парцел ХІІ-2687 на Д.П. и Т.С.;
парцел Х-2685-на Г.К.; парцел
ІХ-2684 на С. Ив. Д.; парцел VІІІ-2683- на с.т.; парцел ХVІ-2675 на А.Н.;
парцел ХІV-2689-на Г.Х.Г., като строежа
по етажи ще се извърши, както следва: І.Първи
етаж-източната част със самостоятелен апартамент, ще се построи от Х С.ов Хв и от съпругата му Х.Н.Х. и
1/8 от тавана и остава за тях; ІІ.Първи
етаж-западната част със самостоятелен
апартамент ще се построи от М.М.Д.и съпругата му И.К.Д.
и остава за тях, заедно с 1/8 от тавана
и то от западната половина на къщата близнак.; ІІІ.Втори етаж –от източната част със
самостоятелен апартамент ще се построи от
П.С.Н. и съпругата му С. Д.Н. с
3/8 части от тавана и остава за
тях.; ІV. Втори етаж-западната част със
самостоятелен апартамент ще се построи от С. К. В. и съпругата му Б. Т.В. заедно с 3/8 части от тавана и остава за
тях.; Всеки етаж има и по половин маза. Изрично е записано в нотариалния акт за суперфиция: “Правото на строеж е
оценено на 2000 две хиляди лева, която сума продавачите С. К. В. и П.С.Н. си
получиха напълно. Б. Т.В., С. Д.Н. , Х С.ов Хв, Х.Н.Х., М.М.Д.и И.К.Д. , заявяват, че приемат отстъпеното право на строеж което ще упражняват в рамките
на утвърдения архитектурен план.“. Между страните по делото няма спор, че С. К. В.
и Б. Т.В. са родителите
и праводатели
на Н. С.ов К.-продавачът, който е продал
имота на ответника, а М.М.Д.и И.К.Д. са родителите и праводатели на ищците.
Доколкото с визирания нотариален акт за учредяване право на
строеж-суперфиция от 09.05.1969г. двамата собственици на дворното място от около
1000 кв.м. /С. К. В. и П.С.Н./ общо
отстъпват право на строеж и другите две семейства /Х С.ов
Хв и Х.Н.Х.; М.М.Д.и И.К.Д./ се
съгласяват да си построят самостоятелни апартаменти на първия етаж на сградата – от източната и
съответно от западната част, то
цената на правото на строеж в
размер на 2000 лв. след като няма
други уговорки между продавачите се разделя
поравно по 1000 лв. между тях. В същия нот.акт са посочени,
документите, които са представени за издаването му и в т.ч. удостоверения от
ДСК. Видно от представеното от ищците доста бледо и трудно
четящо се заверено ксерокскопие на
вносна бележка к.№
1219/…196.. г. по с/ка
№ 19/260, изд. от ДСК , на С. К.
В. е платена сумата от Хиляда лева /словом/
за дворно място, с вносител М. М.
Д.. Както се установи от цитирания нотариален акт за учредяване право на
строеж-суперфиция, собствениците на дворното място учредяват на купувачите,
които ще построят апартаментите на първия
етаж, по-малки идеални части /по
1/8/ от
тавана в сравнение с тези ид.части /по
3/8/ от тавана, които
запазват за себе си и
изобщо не се прехвърлят части
/идеални или реални/ от дворното
място. Същевременно има представени от ищците два частни документа –
декларации с нотариална заверка на
подписите от 21.05.1979г. от П.С.Н. и
от 28.05.1979г. от собствениците
на съседните парцели, както и също от П.С.Н., с които деклараторите
изразяват съгласие да се постоят на граничната линия, разделяща парцел № 2688
със съдените парцели № 2685 и № 2684,
гаражи от съседите им С. К. В. и М.
М. Д., наречени собственици на втората половина от парцел № 2688 или
собственици на ½ от парцел № 2688.
Ищците
претендират спрямо ответника собственост върху 250 кв.м. от ПИ с
идентификатор 73626.510.54 по КК, което цялото
е с площ от 476 кв.м., при
посочените граници, на основание
давностно владение или грубо пресметнато тези 250 кв.м. са ¼ ид. част от дворното място цялото
от около 1000 кв.м. /1 декар/ , за което е отреден парцел ХІІІ-2688 в
кв.119 по плана на гр. Търговище, така както е
описан в нот.акт за учредяване право на строеж –суперфиция от
09.05.1969г. Съгласно писмо изх.№ ТСУ -11-03-29/27.12.2018г., издадено от
Община Търговище: 1. УПИ ІІІ-521 в кв.154 по действащия план за
регулация на гр. Търговище е отреден за
ПИ с пл.сн.№ 521 с план за регулация, одобрен 1996г., като
регулационните граници на УПИ съвпадат с кадастралните граници на ПИ. Поземленият имот № 521 е заснет през 1975 г. и е с площ 476 кв.м.; 2.
ПИ № 521 представлява западната част от ПИ с
пл.сн.№ 2688 по кадастрален и
регулационен план на гр. Търговище, действал през 1967-1987г. За този ПИ с пл.сн.№ 2688 е бил отреден парцел
ХІІІ-2688 в кв.119 по плана на гр. Търговище. Регулационните граници на парцел
ХІІІ-2688 в кв.119 не са
приложени.; 3. Останалата част от ПИ № 2688 в кв.119 по
отменения план на гр. Търговище представлява
ПИ с пл.сн. № 522 с площ 462 кв.м., за който е отреден УПИ ІV-522 в
кв.154 по действащия план за регулация. ПИ с идентификатор 73626.510.54 по КККР на
гр. Търговище с площ 476 кв.м. е показан
на скица № 15-758633-18.10.2018г., изд. от СГКК-Търговище.
От писмо изх.№ ТСУ-11-03-9/19.04.2019г. и приложените
към него заверени ксерокскопия от разписни листи се изясни следното: По разписен лист за ПИ № 2688- двор към кадастрален и регулационен план на гр. Търговище,
действал през периода 1967-1987г. за собственици са
записани С. К. В. и П.С.Н.. По разписен лист
за ПИ № 521- двор в кв.154 , към
кадастрален план на гр. Търговище, изработен през 1975г. за собственици
са записани М.М.Д.и
С. К.. Върху кадастралния план през 1975г. е изготвен регулационен план на гр. Търговище,
който е одобрен 1987г. и действа до 1996г. и съгласно този РП за ПИ № 521 е
отреден УПИ ІІІ-521 в кв.154.
Твърдението на ищците, че празното дворно място е
декларирано от родителите им и от
построяването на сградата се плащат
данъци за него, не е доказано. Писмени
доказателства за плащане на данъци от родителите им няма по делото. Във
връзка с възраженията на ответника са
изискани и представени от Община Търговище
копия от данъчна декларация Вх.№
18-8583/19.02.1998г. от името на М.М.Д., от които е
видно, че е декларирал само сграда в гр. Търговище, ул. „Сп. Грамадов“ №
26А – в Приложение № 1, част 1, т.1.2. /л.54 по делото/, гараж /л.57/, декларирал, че не е собственик
на земя – т.5.1. /л.61/; в Приложение № 2, част 1, т.1.2. и т.2.1. – сграда в
гр. Търговище, кв. /махала/ Могилата
/л.62/, жилище-барака /л.65/, не е
собственик на земя /л.69/. Ищцата С.М.Д.
е подала данъчна декларация Вх.№
09/20425 от 29.03.1998г. ведно с приложения /л.74-86/ като е декларирала за
имот № в гр.Търговище, на ул. „Сп.Грамадов“ № 26А –земя и сграда, начин на
придобиване – дарение с нот.акт от 08.08.1997г. , площ на земята 125 кв.м. и
пр. След това е подадена декларация със съобщение от 21.02.2007г., поради
настъпване на промяна в декларираните
обстоятелства /л.96-103/ - за придобиване на земя и сграда – по наследство ,
като е приложен акт за смърт на баща и
от 16.11.2006г. и е описан като
обект апартамент, както и че е собственик на земя с площ на земята /УПИ, парцел
и др/ 250 кв.м. в т.ч. застроена 136 кв.м.
Ищците твърдят, че родителите им са придобили по
давност въпросните 250 кв.м. като ¼ от дворното място от 1000 кв.м. ,
както е описано по-горе, след което са им го дарили на тях. Съгласно нотариален
акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № 135, том І, дело № 135 от 25.03.1980г. по описа на
СВ-Търговище , бащата на ищците М.М.Д.е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: ¼
/една четвърт/ идеална част от дворно място, цялото от около 1000 кв.м., без постройките в него,
за което е отреден парцел ХІІІ-2688 в кв.119 по плана на града, при изчерпателно посочените граници. Видно
от нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящи № 198, том ІV, н.д.
№ 1848/08.08.1997 г. по описа на
СВ-Търговище, родителите на ищците М.М.Д.и И.К.Д. даряват
на дъщерите си Д.М.И. и С.М.Д.
собствения си недвижим имот: Апартамент със застроена площ от 118 кв.м.,
намиращ се на първи етаж в западната част на двуетажна жилищна
сграда близнак, заедно с две избени
помещения, намиращи се под апартамента, заедно с 1/8 ид.ч. от тавана и с 1/8
ид.част от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, както
и ¼ идеална част от дворното място, цялото с площ
от около 1000 кв.м., за което по плана на града е отреден парцел ІІІ
за дворище 521 в кв.154, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване на имота от дарителите.
След смъртта на С. К. В. /визирано в н.а.
удостоверение за наследници от 2007г./ , с нотариален акт за собственост
на недвижим имот по чл.483 ал.1 от ГПК № 187, том V, рег.№ 8721, дело № 700
от 12.12.2007г. по описа на нотариус К.Г.с
рег.№ 317 от Нот.камара /съответно Вх.рег.№ 7104 от12.12.2007г., акт № 3, том
ХVІІ, дело № 3913, парт.книга: том 14855, стр.33494 по описа на Служба по вписванията-Търговище/ , неговите
наследници съпруга Б. Т.В. и син Н. С.ов К., са признати за собственици на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 73626.510.54 по КК на гр. Търговище с площ съгласно скица 476
кв.м., при изрично посочените граници и съседи, както и изцяло построеният в поземления имот самостоятелен обект-сграда с
идентификатор 73.626.510.54.1.2., представляващ жилище на ІІ етаж от масивната двуетажна жилищна сграда с площ от 118 кв.м. и 3/8
ид.части от тавана и от общите части на сградата, както и изцяло самостоятелен
обект-гараж с идентификатор 73626.510.54.5 със застроена площ съгласно скица 19 кв.м. в същия ПИ. По-късно след смъртта на майка си /посочено в н.а. удостоверение за
наследници от 2015г./ Н. С.ов К. като продавач с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 43, том ІІІ, рег.№ 3426, дело № 331 от 14.03.2016г. по описа
на нотариус Петя Ангелова-рег.№ 496 по
Нот.камара /съответно Вх.рег.№ 1129 от
14.03.2016г., акт № 163, том ІІІ, дело №
574 по описа на СВ-Търговище/ е продал
на Б.С.С. като
купувач /ответника/ собствения си недвижим имот, описан по-горе и в т.ч. ведно
с правото на собственост върху Поземлен
имот с идентификатор 73626.510.54 по КК на гр. Търговище с площ от 476 кв.м.,
находящ се в гр. Търговище, ул. Спиридон Грамадов“ № 26-А, при посочените
граници.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът разпита четирима свидетели, разделени в
две групи: по искане на ищците – св.Х.Н.Х. -78г.-съседка на ищците, живуща в апартамента на първия етаж
от източната страна на сградата; св. И.К.Д.
– 77г., майка на ищците, ползваща апартамента на първия етаж от западната страна на сградата; и
по искане на ответника: св.М.Х.Х. – 82г., живуща в съседната къща и св. С.П.С.
– 59г., син на П.С.Н. и С. Д.Н., които
са построили и живели в апартамента на
втория етаж от източната страна на сградата. Първата свидетелка е съпруга на Х С.ов Хв, с когото през 1969г.
са закупили правото на строеж на
апартамент на първия етаж в къщата близнак и през 1970г. се нанесли в апартамента, който
е съседен на апартамента, построен от родителите на ищците. През 1969г. като решили да строят П. и С. търсили ортаци, които да вземат по един
апартамент и тогава се включили те- св. Хр.Хва с мъжа
си и И. с мъжа си. Те били собствениците
, П. и С., на дворното място, а Хви и И. се явяват
купувачи. Дворното място е било около
декар, не го е мерила с точност. Сградата е на два етажа с два входа – източен
и запад, като в източната част на първия етаж е св. Хв,
на втория етаж е св. С. С., а на първия етаж от западната част е И., а на
втория етаж ответникът Б. купил апартамента от Н.-сина на С.. Св. Хр.Хва каза, че като купили мястото И. и мъжа и, същата година
си го разделили с брат си – източната страна – на И., а западната страна-на С.
и гаража на И. е изток, а гаража на С. е на запад. Освен гаражите имало
стопански постройки-зайчарник, курник за кокошки, малко сеновалче, сели
асмички, градинки, всеки си знаел своя дял. И. ползвала и обработвала дворното
място, сеела цветя, салати, лук домати. Брата на И. – С. е починал през 2003г. доколкото си спомня св.
Хр.Хва и докато бил жив нямали проблеми, а след като починал жена му
почнала да мери и от тогава имат вече
проблеми, но тя не е в течение какво точно. Св. Хр.Хва и
мъжа и не са собственици на част от дворното място. Тя каза, че се
отказала да ползва мястото от П., защото трябвало да плати пари
допълнително, той искал да им даде 100 кв.м. от двора за 500 лв. , но трябвало
да преминават през неговото място и тя се отказала, а и имали какво да обработват и къде да си сеят – имат
вила и лозе. Според св.Хр. Хва С. е продал място на И., щом тя го работи толкова години, но не знае нито
колко кв.м. , нито за каква сума.
Свидетелката каза, че от С. разбрала, че са продали място, тя разговаряла с него още на млади години,
когато всичко се построило и тогава
се решило. След това И. и казвала лично,
че са вадили документи, когато бил строежа, но какви са и що са свидетелката не знае, тя не я е
разпитвала и И. не и е разяснявала. Защо са възникнали спорове св. Хр.Хва каза също , че не знае, тя лично не е била свидетел на споровете и не може да каже повече за тези работи. От показанията на св. И.Д. се потвърди установеното и от писмените
доказателства, че дворното място цялото
е било един декар и е било разделено
между П. и С., които всъщност са го закупили. През 1969г. строили
и през 1970 г. се нанесли в жилището.
Брат и С. и, който живеел на втория етаж в апартамента над нея и казал, че
една част от мястото е за нея и
ще го работи тя, а друга част е за него. Те като брат и сестра се разбирали много
добре и по документи не са си разделяли този половин декар, всеки
си знаел кой какво да ползва. Според св.
Д.а те това място са го платили – имат
документ за плащане на С. чрез банката –
за строежа с дворното място, същата каза „Ние му заплатихме хиляда лева на моя
брат С. В..“ Показанията
на св. Д.а в смисъл, че са платили отделно част от дворното място, което ползват,
не кореспондират с писмените
доказателства, доколкото от нотариалния акт за учредяване право на
строеж-суперфиция от 1969г. и от вносната бележка – квитанция № 1219 от
1969г. се установи, че съпругът и е
платил 1000 лв. за учреденото право на строеж, макар и записано като „дворно
място“. От показанията на св. Д.а се установи,
че те се уговорили с брат и как да ползват
мястото и никой не и го е оспорвал, не са имали проблеми, нито с брат и,
нито със съпругата му Б.В., те взаимно много се уважавали и много се имали.
След като Б. закупил през 2016г. имота започнал да им спори, че цялото място –
този половин декар е негово и че няма да и позволява на И. да влиза в мястото. Третата разпитана свидетелка М.Х. от 1969г. до преди около 3-4 години
живеела в съседна къща и една мрежа ги
деляла с тази къща-близнак. Св.М.Хва е виждала
в двора Брака да си сее, а също и И. да
си сее, като И. ползвала много малко местенце
– два на два метра, повече не е било. От Б. – на С. жена му, св. М.Хва знае, че не е продавано нищо. Преди да почине Б. през 2008г. ходила у тази
свидетелка, като съседка, и от нея тя знае, че
И. си извадила фалшив нотариален акт за половината от дворното място и
че свидетели за нотариалния акт били Г.Ж. и Х Грозев. Тогава имало
доста разправии, Б. питала Герчо
кога и какво са подписали, а той
и отговорил че не си спомня кога е подписвал и какво е подписвал. Когато разговаряли св. М.Хва
и Б. последната и казала, че И. нямат нищо, мястото е цялото тяхно, гаража и
постройката са на И., но мястото е тяхно – на С. и Б.. Също от Б. тази свидетелка знае, че това място не е
продавано. От показанията на св. С. С.
се установи, че баща му П. С. и С. К. са
продали правото на строеж за първия етаж на сградата, но и двамата
държали дворното място да си остане тяхно. Цялото дворно място било 1000 кв.м.-един декар, разделили го на
половина и двамата - П. и С. теглили чоп
на кого коя половина да се падне. Св. С.
е бил ученик в 4 клас, когато са се нанесли в апартамента и си спомня,
че С. К. казвал, че понеже И. му е сестра и и дава малко място да си засее
най-необходимото, но не е чувал за
покупко-продажба на мястото, не е чувал И. и М. да са плащали мястото. Това
място , което ползвала И. било съвсем
малко, може би около десетина квадратни
метра. Св. С. не е виждал мрежа или ограда
на мястото, което ползвали И. и М., а само там единствено където гледали кокошки те били оградени, за
да не бягат по двора. Това дворно място
се обработвало и от С. К. докато бил жив
и той добре си поддържал мястото. Думите на С. за И., които си спомня св. С. са били, че понеже
му е сестра, за да си произвежда нещо, да има под ръка /напр. зеленчуци/ , затова и е дал място. Никога не е имало проблеми, св. С. е
чул след смъртта на Б. преди около десетина години, че има проблеми между съседите по повод на това място.
Съдът, при така установената фактическа обстановка
прави следните правни изводи: Ищците са предявили иск против ответника с правно основание чл.124 ал.1 предлож.2-ро ГПК. Съгласно цитираната
разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на една правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Искането на ищците е съдът да признае за установено по отношение
на ответника, че те са собственици на
имота въз основа на придобивна давност. Съгласно чл.79 ал.1 ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Материалноправните предпоставки за
уважаване на предявения установителен
иск за собственост на основание придобивна давност са следните: 1. Ищците,
респ.техните праводатели да са упражнявали владение върху процесното дворно място и 2. Да е изтекъл предвидения в
закона срок. От събраните по делото писмени
доказателства се установи, че собствеността върху дворното място с
площ от около 1000 кв.м.,
представляващо ПИ № 2688, за което е
отреден парцел ХІІІ-2688 в кв.119 по КРП /действал от 1967 до 1987г./ от 1959г. е придобита чрез покупка при равни дялове от: 1. С. К. В.-наследодател на продавача Н. С.ов К., който е прехвърлил собствеността на ответника Б.С.С. и от 2. П.С.Н..
По-късно
от западната част
на този имот е обособен самостоятелен ПИ № 521 с площ
476кв., за който е отреден УПИ ІІІ-521 в кв.154 по РП на града /от 1987 до 1996г./ и сега той представлява ПИ с идентификатор 73626.510.54
по КККР на гр. Търговище с площ 476 кв.м. при посочените граници съгласно
скица № 15-758633/18.10.2018г. на СГКК-Търговище. Това е въпросният имот, от който ищците считат , че са собственици на около
половината от него, а именно 250 кв.м.
, поради придобивна давност. Родителите на ищците са придобили
през 1969г. право на строеж, което са заплатили в размер на 1000 лв. на С.
К. В.. Собствениците на дворното място и учредители на правото на строеж никога не са отстъпвали и не са прехвърляли на
родителите на ищците М.М.Д.и И.К.Д. право
на собственост върху част от дворното място. Няма писмени доказателства, че родителите на
ищците са заплащали на С. К. В. като собственик на дворното място - ПИ № 521 с
площ 476 кв. част от този ПИ. Установи се, че бащата на ищците не
е декларирал земя или земя и сграда за
този имот, а само сграда. Писмени
доказателства за заплащане на данъци ,
както и записвания в разписните листи към проекта за дворищните регулации към
КРП биха могли да бъдат евентуално само
индиции за владение. От гласните
доказателства и най-вече показанията на
св. С. и св. М. Хва се установи, че собственикът
на дворното място С. К. В. на доброволни
начала с оглед на близките му родствени
отношения с неговата сестра И.К.Д.
–майката на ищците и позволил да ползва около 10 кв.м., за да си сее и да си
произвежда най-необходимото напр. за готвене, да има подръка напр. подправки,
зеленчуци, както и е позволил в
мястото да направят гараж и постройки, в които да гледат
зайци, кокошки и да държат слама за тях.
Но родителите на ищците нито са ограждали за себе си част от дворното
място, нито са демонстрирали по какъвто и да било начин пред С.
К. В. и съпругата му, че владеят част от
имота само за себе си, че го своят като
собствен. В този смисъл родителите на
ищците са били държатели, ползватели, но
не и владелци, поради което и не са придобили част от дворното място въз
основа на давностно владение. Ако
действително е имало плащане точно
за част от дворното място, а
не само за учреденото право на
строеж-суперфиция през 1969г. за апартамента
и
ако действително С. и сестра
му И. са се били разбрали
така, че той да им отстъпва
владението върху половината
от неговото дворно място, то
защо тогава не той , а други съседи /напр. Г.Ж. и Х Грозев, за които
спомена св. М. Хва/
са търсени за съставяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка през 1980г. С това, че с позволението на собственика на
дворното място И. и съпругът и са ползвали около десетина кв.м. от него ,
държали са го в смисъл, че са имали фактическата власт върху него - сели, обработвали, отглеждали зайци,
кокошки, не ги прави владелци на имота и
след изтичането на предвидения в закона 10-годишен
срок те не са станали собственици,
поради което и не биха могли да прехвърлят правото на собственост на дъщерите
си - ищците. Св. М.Хва и св. С. знаят, че мястото е на С., а постройките, гаража, които
ползват И. са техни – на И. и М..
Показанията на св. Хр. Хва не кореспондират
с другите доказателства по делото, а св. И.Д. е явно заинтересована от изхода на
спора. Собственикът на дворното място С. К. В. и
съпругата му не са се отказвали от владението върху целия си имот и след
смъртта му тя и синът им са признати за собственици, след което единственият
наследник-синът е прехвърлил правото на
собственост върху процесния ПИ на
ответника.
Освен съображенията изложени по-горе след анализ
на събраните по делото доказателства,
съдът има предвид и следното: Съгласно
чл.59 от ЗТСУ в редакцията действала от
влизането му в сила /01.06.1973г./ до изменението на разпоредбата от
01.01.2001г. , е съществувала абсолютна забрана за придобиване по давност на
реално определени части от дворищнорегулационни парцели. По силата на чл.59 ЗТСУ владението
на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок не води до
придобиване на собствеността по давност, дори и давността да е завършена
след влизане в сила на ЗТСУ, нито може
да се счита за владение върху идеална
част и няма за последица придобиване по давност на съответна идеална част. В този смисъл е Р № 186/19.02.1987г. по
гр.д. № 154/1986г. на ОСГК на ВС – „При действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобиването
по давност на реални части, но и на
идеални части от дворищнорегулационни парцели, чрез владение върху реални части.“. Разпоредбата на чл.59
ЗТСУ е изменена с ПЗР на ЗКИР /в сила от
01.01.2001г., ДВ бр.-34 от 2000г./, като е допусната възможност за придобиване
по давност на реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места, но само при условие, че отговарят на изискванията за
минимални размери за площ и лице, определени с
ППЗКИР. Отклонение от това правило е предвидено в ал.2, която допуска
такава част да се придобие по давност и
ако тя се присъединява към
съседен имот, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. ЗТСУ
действа до 31.03.2001г., когато е отменен с влизане в сила на ЗУТ. С нормата на чл.200 ЗУТ е уредено правило, аналогично на това по чл.59 ЗТСУ
след изменението му от 2001г. И по ЗУТ
се допуска придобиване по давност на реално определени части от поземлени имоти
само при условие, че са спазени изискванията за минимални размери по
чл.19 от същия закон. И ЗУТ,
както и ЗТСУ, предвижда отклонение от това правило, ако частта се присъединява
към съседен имот, а оставащата част отговаря на изискванията по чл.19 ЗУТ или
се присъединява към съседен имот. В конкретния случай обаче по делото няма,
нито твърдения, нито доказателства за възможността за придобиване по давност на
въпросните 250 кв.м. при спазване на
изискванията по чл.59 ЗТСУ респ. чл.200 ЗУТ.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че
предявеният установителен иск по чл.124 ал.1 предлож.2-ро от ГПК във вр. чл.79 ал.1 от ЗС не е доказан , поради което и
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Ищците следва да заплатят на ответника направените по
делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, в
размер на 580 лв. – адвокатски хонорар/ л.32-договор за правна защита и
съдействие, по делото/ , на осн. чл.78
ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, двете действащи
чрез пълномощник – адв. Н.Ф. ***, съдебен адрес:***, офис 3, против
Б.С.С., ЕГН **********,***, действащ чрез
пълномощник – адв. Й.К. ***, съдебен адрес:***, хотел „Мизия“ ет.1, офис
118, иск за установяване, че те са собственици на основание давностно владение на част от дворно място , която част е с площ 250 кв.м. от
Поземлен имот с идентификатор
73626.510.54 по КК, цялото е с площ
от 476 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на
трайно ползване:Ниско застрояване /до 10 м/,
с адрес на ПИ: гр. Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ № 26-А, при съседи:
73626.510.445; 73626.510.68; 73626.510.67;
73626.510.55; 73626.510. 53; 73626.510.358, на осн. чл.124 ал.1
предлож.2-ро и във вр. чл.79 ал.1 ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Д.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, двете
действащи чрез пълномощник – адв. Н.Ф. ***,
съдебен адрес:***, офис 3, ДА ЗАПЛАТЯТ
на Б.С.С., ЕГН **********,***,
действащ чрез пълномощник – адв. Й.К. ***, съдебен адрес:***, хотел „Мизия“
ет.1, офис 118, сумата от 580 лв., представляваща направените
по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд - Търговище
ПРЕДСЕДАТЕЛ: