Присъда по дело №796/2012 на Окръжен съд - Русе

Р.нската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия М.Ш.  в това, че на неустановена дата през периода 21 - 22.03.2012г. в с.С., обл.Р., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лица, ненавършили 14 - годишна възраст - А.С.М., родена на ***г., и Н.С.М., родена на ***г., като блудството е извършено чрез употреба на сила и е блудствано с две малолетни лица - престъпление  по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 вр.ал.2 вр. ал.1 от НК

Прокурорът поддържа обвинението. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 вр.ал.2 вр. ал.1 от НК, по което бил предаден на съд, и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБАДА  за срок от 10 години, което да изтърпи ефективно.

 

Подс.  Ш. не дава обяснения пред съда. Производството пред съда е започнало с негово участие, но впоследствие същият не се е явил за участие в съдебно заседание, за което е бил редовно уведомен, като е  напуснал страната, не е бил установен негов адрес в Р Т., където живее и за където има данни, че пребивава, поради което разглеждането на делото е продължило в условията на чл. 269 от НПК.

Защитникът на подс. Ш. намира обвинението за недоказано и излага доводи в подкрепа на тезата си.  Иска от съда да оправдае подсъдимия по обвинението, по което бил предаден на съд, алтернативно – да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК.  

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Ш. е роден на ***г. в гр.Ч.,Т., живущ ***,Т. гражданин,     с начално образование, женен, не работи, неосъждан, ЛНЧ **********, разрешение за пребиваване в Р България  №  *********/04.09.2012г.

     През пролетта на 2012г. подс. Ш. ***, със св.Ж.Ш., с която имал сключен граждански брак. По същото време синът на свидетелката от предишния й брак - св.С.И.Б.,*** семейни начала със св.С.М. и трите им деца : К. / на една година и половина /, А.С.М. и Н.С.М., родени съответно на 1***. и на 1***.

Периодично подс.Ш. и св.Ж.Ш. ходели в Г., за да работят и така се издържали. До м.август 2011г., до когато живеели в една къща със семейството на св.Б., семейство Ш. им помагали финансово. По време на съжителството им в едно домакинство св.Б. често чувал от подс.Ш., че се заглежда и коментира телата на млади жени, като  му направило впечатление и че оглежда и св.С.М..

В началото на м.февруари 2012г. св.Б.  заминал да работи в Г., а св.М. заедно с трите им деца останала в дома им в с.С.. Св.Ж.Ш., сама или заедно със съпруга си, често  ходела в къщата на св.М., за да помага при отглеждането на децата. Последната, от своя страна, водела понякога децата си в дома й и ги оставяла там за няколко часа.

На неустановена дата през периода 21 - 22.03.2012г., след обяд св.С.М. била в къщата си в с.С. с най- малкото си дете, а двете й дъщери играели на двора. Междувременно оттам минала баба им – св. Ж.Ш., и двете деца тръгнали с нея. Св.М. решила да изчака синът й да се събуди и тогава да отиде с него в дома на Ш., за да прибере дъщерите си. Когато двете сестри пристигнали до дома на баба си, тя ги оставила да си играят навън, в  двора, и влязла в къщата, за да си върши домакинската работа. Подс.Ш. решил да се възползва от това, че двете малолетни деца са без надзор от страна на възрастен, и да извърши блудствени действия с тях. Отишъл при тях и ги излъгал, че им е купил вафли, царевични пръчици  и сладки неща, и обещал да им ги даде, ако отидат с него в           „ къщичката му ”.Така децата наричали туристическата каравана, която подс. Ш. бил докарал от Г. и държал паркирана в двора на къщата им. Той не  позволявал на децата да влизат вътре в караваната и да играят, и я държал заключена. Свидетелките Н.М. и А.М. му повярвали и отишли до караваната, катинара на която подсъдимият отключил, и влязъл вътре, като преди него влезли двете деца. Подсъдимият заключил от вътрешната страна чрез  завъртане на копче / заключващ механизъм/, от което се чуло щракване. Децата го попитали защо заключва вратата, но той ги успокоил, че и майка им ще дойде и им казал да седнат на едното легло. Обзавеждането вътре в караваната се състояло от две легла, малка маса помежду им, шкафчета и мивка.Тъй като не видели никъде оставени лакомства, децата попитали подс. Ш. къде са и разбрали, че ги е излъгал. Междувременно той насила смъкнал гащичките на двете момичета. Св.А.М. си ги вдигнала, но подсъдимият отново й ги смъкнал до коленете. След което събул до коленете си и своите панталони, като си извадил половия орган.  Казал на децата, че ще си играят на мъж и жена, а  като  пораснат, ще се ожени за тях. Двете деца   му се молели да спре, но подсъдимият им хванал ръцете и започнал да ги кара насила да го пипат по члена. След това започнал с ръце да ги опипва по  половите органи, като се опитал да вкара пръстите си в половия орган на св.А.М., от което детето изпитало болка. После ги накарал да легнат на едното легло, както били със събути гащи, и той легнал при тях, като първо си търкал члена по половия орган на св.Н.М. и продължавал да я опипва с пръсти, след което започнал да търка  члена си в половия орган на св. А.М.,  и я опипвал с ръце. В един момент преустановил блудствените си действия и се изправил. Децата се обули и той ги заплашил,че ако разкажат на някого, какво е правил с тях, ще ги убие и заколи родителите им.

   Междувременно св.С. М. пристигнала в дома на семейство Ш. и заварила св.Ж.Ш.  да пие кафе в двора. Последната й казала, че двете й дъщери са с дядо си в караваната. Св.С.М. отишла до караваната и се опитала да отвори вратата, но установила, че е заключена.Повикала децата си и те чули гласа й.Тогава М.Ш. отключил вратата и я отворил, като направил знак на децата с ръка да мълчат.Св.С.М. го попитала защо е била заключена вратата, а той й отвърнал, че вятърът я блъска и заради това я заключил. Св.М. влязла в караваната и попитала децата какво правят там, на което те отговорили, че дядо им / подсъдимият / им обещал да ги почерпи със сладки неща, които са вътре. Видяла, че дъщерите й са седнали една до друга на едното легло, както и че са със събути обувки. Децата не й разказали нищо за случилото се, защото се страхували, че подсъдимият ще изпълни заканите си.

Св.М. и трите й деца се прибрали в своя дом, където няколко часа по – късо пристигнали св.Ж.Ш. и подс. М.Ш.. Когато св.Н.М. видяла подсъдимия, се разстроила, започнала да крещи и му вика да си отива, защото вече не й е дядо, като заявила пред всички,че дядо й „ прави глупости с малки деца „, при което св. Ж.Ш. я плеснала по устата. Св.А.М. мълчала и не говорела нито с баба си, нито с нейния съпруг.  

През следващите дни, когато св.Н.М. видела подсъдимия, ставала неспокойна, започвала да плаче и да казва, че не иска той да идва в дома им, а св.А.М. в негова присъствие ставала мълчалива и напускала стаята.Това необичайно поведение обаче не събудило подозрението на св.М. и тя не разпитала дъщерите си каква е причината за него.

След няколко дни, на 26.03.2012г.,св.М., заедно с трите си деца, отишла на гости в гр.С. п., в дома на майка си  - св.Н.М.. Докато дъщеря й пазарувала в магазина, св.Н.М.  била вкъщи и разговаряла с по – малката си внучка – св. Н.  М., и я попитала как са другата й баба и съпругът й, помагат ли им. Тогава детето й казало, че не иска да се прибира в с.С., защото мъжът на баба й „прави глупости с малки деца”. Св.Н.М.  попитала какво означава това и св.Н.М. й разказала какво се е случило в караваната. Притеснена от чутото, св.Н.М. отишла при по-голямата си внучка и я попитала дали  е вярно разказаното от св.Н.М.. Св.А.М. потвърдила разказаното от сестра си, като се срамувала да говори за случилото се и споделила, че се страхува, тъй като подс.Ш. ги бил заплашил, че ще ги убие, ако разкажат за станалото. Казала и че по тази причина те не били споделяли с никого за тази случка. Когато дъщеря й се върнала от магазина, св.Н.М. й разказала какво е научила от внучките си и тогава св.С.М. се сетила как няколко дни по- рано намерила децата си заключени в караваната с подс.Ш.. Тя разговаряла с всяко от децата по отделно и те потвърдили и пред нея това, което вече били споделили с баба си.

Късно вечерта, след като в семейството обсъдили случилото се и разговаряли отново с двете деца, а св.С.М. разговаряла по „ Скайп „ със съпруга си св.С.Б., бащата на св.С.М.- С. С. С., се обадил в полицията и съобщил за извършени блудствени действия спрямо двете му внучки. Веднага пристигнали полицейски служители от РУП – Сл. п., които пред дома им разговаряли със С.С., в присъствието на дъщеря му и съпругата му. На тях разказали чутото от децата.

На следващия ден - 27.03.2012г., св.С.М. подала писмена жалба за случилото се с децата й. Със същите в полицейското управление беседвал св. В. – полицейски инспектор, който снел обяснения и от с.С.М. и от майка й.

След няколко дни подсъдимият и св.Ж.Ш. заминали отново за Г.. Там св. Б. се срещнал с подс.Ш. и с майка си и разговарял с тях  относно съобщеното от съпругата му. И двамата пред него отричали за подобна случка, но на св.Б. му направило впечатление,че след този разговор М.Ш. станал много любезен с него, дори му предлагал да му купи лек автомобил  ” БМВ ”, както и да му прехвърлят собствеността върху къщата в с.С., където той живеел със семейството си. Когато св.С.Б. се върнал от Г., той също питал двете си дъщери какво точно се е случило и те потвърдили пред него това, което вече били споделили с майка си и с баба си.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, заключенията на съдебнопсихиатричните и на съдебномедицинската експертизи, както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства –  рапорт, докладна записка, свидетелство за съдимост.

Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, налагат следните фактически и правни изводи:

Подс. М.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 вр.ал.2 вр. ал.1 от НК,тъй като на неустановена дата през периода 21 - 22.03.2012г.в с.С. обл.Р., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лица, ненавършили 14 - годишна възраст - А.С.М., родена на ***г. и Н.С.М., родена на ***г., като блудството е извършено чрез употреба на сила и е блудствано с две малолетни лица.

   Подсъдимият упражнил по отношение на двете малолетни деца принуда под формата на сила - дърпане, събуване против волята им на бельото им, принуждаване да легнат на леглото, да държат и го опипват по члена.

Блудствените действия на подс.Ш. се изразили в опипването на двете деца по половите им органи, както и в принуждаването им те да държат и го пипат по неговия полов орган.

Подсъдимият, техен близък родственик – съпруг на баба им, ясно съзнавал малолетието на децата.

Налице и квалифициращият признак „ блудствените действия да са извършени с две лица „.

 От субективна страна деянието е извършено от подс. Ш. при пряк умисъл и при наличието на особената цел - с действията си да възбуди и удовлетвори своето полово желание без съвкупление, като подсъдимият е съзнавал, че естеството на неговите действия е позволявало да се постигне тази цел, както и противоправността на деянието си, а също и че пострадалите деца са малолетни.

Съдът намира, че авторството на деянието е установено по несъмнен начин. На първо място, съдът кредитира изцяло показанията на двете пострадали свидетелки –А.М. и Н.М., в хода на съдебното следствие, в които  всяка от малолетните пресъздава по свой начин, с оглед възрастта си и психофизическото си развитие, случилото се. Макар и 1 година по - късно и с нежелание да говорят за този изключително неприятен случай, както и притеснени от присъствието на подсъдимия в съдебната зала, двете сочат едни и същи основни факти, имащи отношение към предмета на доказване, и между показанията им няма противоречия. От свидетелските показания на двете се установява, че са били в двора на къщата на баба си Ж., където имало туристическа каравана. В нея ги поканил да влязат именно съпругът на баба им – М. / подсъдимият /, който им обещал да им даде сладки неща, съхранявани в караваната. И двете сочат, че след като влезли вътре, същият заключил вратата, накарал ги да легнат на едно от двете намиращи се там легла, като преди това насила им съблякъл дрехите – събул им гащичките до под коленете, и чорапите. И двете деца, видно от разказа на всяко от тях за случилото се, са били много изплашени,тъй като били сами с подсъдимия, заключени в караваната, а той ги принуждава да се събличат и вършат неща, които те не желаят. Сочат и че  той имал малко ножче, с което също ги заплашил. И от показанията на св.Н.М., както и от тези на по – голямата й сестра, се установява, че подсъдимият опипвал всяка от тях по половия орган / който и двете наричат „ пастичка” /, както и че ги карал, като държал насила ръцете им, да го пипат по члена / който наричат „ пипи” /. Св.А.М. сочи и че подс.Ш. лягал със събут панталон и бельо последователно върху нея и сестра й,  докато те лежали на леглото със смъкнати до коленете гащи. И двете свидетелки сочат, че след като преустановил блудствените действия с тях / за които децата говорят с думите :               „ прави глупости „ / , Ш. ги заплашил – този път, да не казват на никого, защото ще убие, заколи, родителите им.

Видно от заявеното от детския психолог П.Т., както и от съдебния психолог С.К. и психиатърът д- р  М.Д., присъствали на разпитите  в хода на съдебното следствие на двете малолетни свидетелки, всяка от тях, макар и на ниска възраст и по принцип – по- лесно внушаеми поради това обстоятелство, притежава умение за самостоятелно експресиране на случилото се, което демонстрира по време на разпита си. Уточнява се и че пред съда разпитът не е толкова последователен, като се набляга на страничните факти, и по –малко на тези, касаещи блудствените действия. От една страна, за деца на тяхната възраст това следва да се приеме за подробно възпроизвеждане на случилото се. От друга, част от детайлите, ако не са коментирани в къщи от момента на случилото се до разпита в с.з.         / както твърдят родителите и близките на децата /, няма как да бъдат запомнени от малолетните.  

Още повече, децата на възрастта на пострадалите свидетелки притежават речников запас, достатъчен, за да разкрият насилие, но не и за да дадат детайли. А в случая се касае и за малолетни, които не владеят български език и чиито разпити се провеждат посредством преводач, което допълнително затруднява изложението им относно случилото се.

Сочи се от С.К. и д- р Д. и че при интервюирането на всяка от свидетелките – Н. и А., при изготвяне на експертизите в хода на досъдебното производство, са били по –детайлни, последователни, дори създавали впечатление за предварителна заученост / особено св.Н.М. /, но това било обяснимо и с факта, че за 6 - 7 път разказват за случая, както и по –принцип, с оглед възрастта, с по-лесна внушаемост от страна на възрастен.

На практика, множеството разпити / както устни, така и писмени / на малолетните – в хода на полицейската проверка, досъдебното производство и при експертизирането, са довели до повторно  травмиране на децата.

Но категорично се заявява, че установената в конкретния случай внушаемост е в рамките на нормата за възрастта. Още повече, че като време експертизирането е било много по – близко до случилото се, отколкото разпитите пред съда и това обстоятелство също обяснява липсата на множество детайли и непоследователността в изложението в с.з. Относно последната, следва да се отчете и че малолетните трудно възпроизвеждат случилите се събития по хронология.

Макар и приобщени към доказателствения материал по делото, разпитите на двете малолетни свидетелки в хода на досъдебното производство не следва да се ценят и обсъждат като доказателства. На първо място, поради възражението на защитата, че наказателното производство е започнато от районна, а не от окръжна прокуратура, чиято подсъдност е инкриминираното деяние. Макар и невъзприето от съда като основание за връщане на делото за разследване на фаза досъдебно производство / за да не се приповтарят процесуално –следствени действия с участието на двете пострадали малолетни деца, което неминуемо ще доведе до влошаване на травмата, която вече са преживели, и които действия могат да бъдат извършени в съдебната фаза на процеса /, доколкото може да се приеме, че са проведени от компетентен орган на разследване, но под надзор на прокурор, който няма родово подсъдна компетентност, са опорочени, тези показания на двете свидетелки не следва да се ценят като доказателство по делото.

Съгласно Насоки относно правораздаването по въпроси, свързани с деца – жертви или свидетели на престъпления / приети с Резолюция 2005/20 на икономическия и социален съвет на ООН  от 22.07.2005г., детето е равностоен участник в наказателния процес и неговите показания не трябва да бъдат подценявани или пренебрегвани / чл. 18  /, като същевременно те бъдат снети по начин, който да не ги травмира допълнително. В случая, предвид липсата на т.нар „ синя стая „ / специализирано помещение за провеждане на разпити на деца жертви или свидетели на престъпление / в рамките на съдебен район Р. към момента на провеждане на съдебното следствие по делото, разпитите на двете малолетни деца – пострадали и свидетели по делото, са проведени в съдебната зала, което очевидно няма как в достатъчна степен да охранява интересите на децата, за запазване на психическата и моралната им безопасност.

Въпреки това, начинът на провеждане на разпитите – в съдебно заседание, с участие на страните и в присъствието на  детски психолог, съдебен психолог и психиатър, по преценка на съда, при наличните реалности, гарантира във възможно най- пълна степен както опазване на интересите на децата, така и законосъобразността на проведените процесуално  - следствени действия.

Видно от заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза, св.А.М. с нежелание и леко раздразнение разказва за извършеното от подс.Ш., като има ясен спомен за случилото се, както и леко повишена тревожност и страхова зареденост, но те не са до степен на поведение на хипотезата за белези на посттравматично разстройство. Страховите изживявания, които малолетната споделила с баба си и с майка си, са отзвучали, след като те са я успокоили,че подсъдимият е в чужбина и не може да й направи нищо лошо.Според експертите, св.А.М. е способна правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, и независимо от малолетието, психичното й състояние обуславя свидетелска годност на показанията й. Поради своята лесна внушаемост и склонност към афективно обусловено поведение, характерни за малолетните обаче, тя по-лесно би могла да деформира показанията си под влияние на лица, с които е в зависимост, но, както бе коментирано и  по –горе, не се касае в случая за преувеличаване на събития и факти както към момента на експертизирането, така и на съдебното производство.

 От заключението на назначената и приета по делото съдебнопсихиатрична експертиза на св.Н.М. се установява, че тя има ясен спомен за случилото се, поради възрастта си не може точно да посочи времето на блудствените действия, леко ситуационно е напрегната, като с нежелание и лаконично отговаря на въпросите относно блудствените действия. Липсват данни за психопатологични отклонения в процесите на мислене, както и данни за симптоми, отговарящи на белезите на посттравматично стресово разстройство. Налице са леко повишени нива на тревожност и страхова зареденост, което е нормално психологично обяснимо, предвид ситуацията. Св.Н.М. е способна правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и правдиво да пресъздава и тълкува факти и обстоятелства от заобикалящата я среда. Независимо от малолетието, психичното й състояние обуславя свидетелска годност на показанията й. Поради своята лесна внушаемост и склонност към афективно обусловено поведение, характерни за малолетните обаче, тя по-лесно би могла да деформира показанията си под влияние на лица, с които е в зависимост, но, както бе коментирано и по –горе, не се касае в случая за преувеличаване на събития и факти както към момента на експертизирането, така и на съдебното производство. Уточнява се пред съда и че същата не излага подробности в разпита си в с.з. и като защитен механизъм от преживяното травмено събитие, като              „ покрива с бели петна „ случилото се, което според експертите е характерно и за възрастните. Допълва се и че нейното изложение следва да се приеме за подробно възпроизвеждане, с оглед възрастта й, а не подробно според критериите на възрастните, като се отчита, че поведението, жестовете, мимиката по време на разпита й пред съда са реципрочни на това, което разказва, и равносилни на това, което изказва.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, приета по делото, се установява,че при извършения на 18.06.2012г. преглед на св.А.М. не са констатирани следи от увреждания по половия орган и лигавицата на ануса, както и че девствената ципа е без увреждания. Анатомичното и функционално устройство на половия орган не допуска извършване на полов акт, без да останат видими следи от увреждания. Според експерта, като се имат предвид данните от прегледа, свидетелските показания и времето между прегледа и инцидента, следва да се приеме, че липсата на следи от увреждания по половия орган и лигавицата на ануса, не изключва извършването на блудствени действия. 

Освен пряко чрез показанията на двете пострадали малолетни свидетелки, от заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи на двете пострадали и заключението на съдебномедицинската експертиза на св. А.М., авторството на деянието се доказва и от показанията на  св. Н.М.. Същата първа по време е получила информация – първоначално от св.Н.М., а след това и от по- голямата си внучка – св.А.М., за извършени блудствени действия с тях от подсъдимия и това е станало няколко дена след самото деяние. За съда не буди съмнение, както твърди защитата, че едната баба на децата ги пита как е другата им баба, помага ли им, и че въобще проявява интерес към битието на семейството. В случая това е обусловено не от наличието или липсата на близки отношения между двата рода, а от интерес относно случващото се с децата. Така че, започвайки такъв разговор, за съда св. Н.М. по никакъв начин не е провокирала децата да й разкажат конкретния случай. Последващите узнаването за извършени от подсъдимия блудствени действия събития също сочат на липсата на каквато и да е преднамереност в този разговор. След като дъщеря й се върнала от магазина, св.Н.М., очевидно разстроена от чутото от внучките си, споделила и след като узнала какво са казали децата й, св.С.М. също започнала / абсолютно логично поведение за всяка майка / да ги разпитва какво, къде и как е станало. Свидетелката разговаряла и с двете си деца. След което, когато по - късно вечерта успяла да се свърже по Скайп с бащата на децата –св.С.Б. / който към него момент работел в Г. / и му разказала за узнатото от децата – че подс.Ш. е извършил с тях блудствени действия, със свидетеля решили веднага да сигнализират за това полицейските служители. Затова и именно късно през нощта – около 1,10 часа на 26.03.2012г., бащата на св.С.М.,*** и съобщил, че с двете му внучки са извършени блудствени действия.

Двамата полицейски служители – свидетелите Н.А. и П.В., посетили през нощта след подадения сигнал семейството на св.С.М. и разговаряли с баща й, пресъздават в разпитите си получената информация за извършени блудствени действия с малолетни деца, от техен дядо, живущ ***. Същото е отразено и в изготвения от св.В. рапорт, приложен поделото. Тези доказателства също са в насока, че автор на блудствените действия с двете малолетни деца е подс.Ш..

Предвид малолетието на децата и необходимостта всякакви   действия на полицейските служители с тях да се извършват от или с участието на инспектор от Детска педагогическа стая, както и с оглед късния час, полицейските служители не предприели други действия по сигнала за извършени блудствени действия, а указали на майката на децата и баба им да се явят заедно с малолетните на следващата сутрин в Полицейското управление, което те и сторили.

Св.В. – полицейски служител, извършил полицейска проверка по сигнала, разпитан в качеството на свидетел, възпроизвежда казаното му от двете деца, както и от майка им и баба им. Заявеното от децата пред него и показанията им пред съда, относно действията на подс.М.Ш., са в пълен синхрон. От показанията на свидетеля се установява, че децата не са добре ориентирани темпорално / което е обяснимо, с оглед ниската им възраст/, но като период на случилото се той е уточнил 21- 22.03.2012г. Свидетелят сочи и че посетил дома на подсъдимия в с.С. и огледал отвън и отвътре караваната, паркирана в двора, и макар и да не е изготвен протокол за оглед, от показанията му се установява, че описанието й съответства на даденото от двете деца, както относно оборудването, така и че отвътре вратата има заключващо устройство. Последното не се опровергава от показанията на допуснатия от съда, по искане на защитата, св.Ш. С. - съсед на подсъдимия, тъй като неговите показания досежно липсата или наличието на такова устройство касаят период след деянието, а и не са достатъчно конкретни, за да се приеме, че действително свидетелят разполага с необходимата информация – твърди, че разгледал караваната набързо, не му направило впечатление, не забелязал да има отвътре на вратата нещо за заключване, но и не влизал вътре, нито затварял вратата отвътре.

Показанията на св. В. са обективни и незаинтересовани  и съдът ги кредитира изцяло, като намира, че също доказват авторството на подс.Ш..

Производни доказателства са показанията на свидетелите   С.М. и С.Б., които пресъздават пред съда казаното им от двете им деца, и в този смисъл и подкрепят извода за авторството. Родствената връзка на тези свидетели с децата сама по себе си не може да се приеме като индикация, че в показанията си те са предубедени. Нещо повече, че именно те са внушили на децата да твърдят за извършени с тях от подсъдимия блудствени действия, каквато теза се развива в пледоарията на защитата. Не може да се приеме за индикация за инсинуация обстоятелството, че между свидетелките С.М. и Ж.Ш. имало междуличностни конфликти, още повече, да се твърди, че именно първата и роднините й са провокирали измислянето на история за извършени блудствени действия.Последното е безпочвено, тъй като се опровергава по несъмнен начин от събраните по делото доказателства : от показанията на двете пострадали малолетни деца / за чиято истинност по – горе бяха изложени съображения /, от начина, по който се установява, че с тях са били извършени блудствени действия / няколко дни след случилото се, при разговор по друга тема, когато става въпрос за личността на подсъдимия – т.е. абсолютно случайно /, от поведението на децата спрямо подсъдимия след случилото се / св.А.М. се държала с него резервирано и студено, а св.Н.М. в негово присъствие изпадала в истерични състояния, в които крещяла, че „ той прави глупости с деца „ /. Нещо повече, от показанията на св. С.Б. се установява, че след като узнал за случилото се с децата му и разговарял за това с подсъдимия в Г., той бил необичайно благоразположен към него и семейството му, предлагал му да му купи кола, разговаряли да му се прехвърли собствеността върху къщата, в която живее. Доказва се по делото от показанията на този свидетел и от тези на св. С.М., че именно св.Ж.Ш. я накарала да напише „ заявление „ / приложено по делото /, че децата й са излъгали за извършени с тях от подсъдимия блудствени действия и затова тя иска да се прекрати производството по делото. Последното сочи на интерес от страна на св.Ш. да не се води производство срещу съпруга й и използване на неправомерни средства за въздействие върху свидетел, за да постигне това, и очевидно свидетелства, че разследването по делото я притеснява. Затова показанията й, с оглед това нейно извънпроцесуално поведение, близката й връзка с подсъдимия, и най- вече като влизащи в противоречие с останалия доказателствен материал, коментиран дотук, съдът не цени като достоверни.

В хода на съдебната фаза на наказателното производство подс.Ш. се отклонил от наказателно преследване и процесът продължил в негово отсъствие. Докато лично участвал по делото, същият не е давал обяснения по обвинението, и съдът е приобщил обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство. Те безспорно освен като доказателствено средство, следва да се преценяват и през призмата на защитна позиция, целяща оневиняването му. В тях подсъдимият отрича да е осъществявал блудствени действия с двете малолетни сестри. Отрича да е имало случай, в който той да е бил насаме вътре в караваната с децата А. и Н., при който майка им  дошла и ги сварила заключени вътре. Твърди и че вратата на караваната не се заключва отвътре, а само отвън – с катинар. Съдът приеме цитираните обяснения изцяло за защитна теза, тъй като те влизат в противоречие с доказателствения материал по делото, който е кредитиран, и по -  конкретно : Опровергават се от показанията на двете пострадали деца, за които по – горе бяха изложени съображения, че съдът намира за обективни и цени като достоверни. Опровергават се и от свидетелските показания на св.С.М. – изцяло съответстващи на твърдяното от децата не само в частта, в която са производно доказателство, но и в частта, в която тя сочи как е намерила караваната заключена и е чукала на вратата, вследствие на което подсъдимият й отключил отвътре и излязъл от караваната заедно с двете й деца. Относно наличието на заключващо устройство от вътрешната страна на вратата на караваната обясненията на М.Ш. се опровергават от показанията на св.В.,  за които съдът вече е изложил съображения, че намира за обективни и незаинтересовани и конкретно – че самият свидетел при посещение на място няколко дни след инкриминирания период лично огледал и възприел наличието на заключващо устройство от вътрешната страната на вратата. В частта, в която подс. Ш. твърди, че св.С.М. е заплашвала децата си да кажат по време на разследването по делото това, което тя им била казала, от показанията на св. К.М. – сочена от подсъдимия за очевидец на такъв разговор, се установява, че твърдяното не отговаря на истината. Тези показания като незаинтересовани                   / свидетелката е сестра на св.Ж.Ш. и поради това очевидно няма никакъв интерес да злепоставя  съпруга й / съдът цени като правдиви.

 Според защитата на подс.Ш., в хода на разследването по делото не е уточнена датата на деянието и това на практика препятствало упражняването на правото на защита на подсъдимия. За съда няма твърдяното нарушаване на процесуалните права на подсъдимия, тъй като по начина, по който е формулирано обвинението – че деянието е осъществено в периода 21- 22.02.2012г., то е достатъчно ясно и конкретно. Както е отбелязано и от съд.психолог и психиатъра, децата, с оглед ниската им възраст, не се ориентират добре времево и не могат да посочат конкретна дата на случилото се. Още повече, когато не могат да обвържат конкретната дата с някое друго събитие, чиято дата е безспорно установена.Полицейският инспектор, извършил проверката, св.В.,  съобразявайки данните, посочени от децата и роднините им, е конкретизирал период – 21-22.02.2012г. Той се потвърждава и от св.С.М., която посочва пред съда, че случаят с караваната е бил ден - два след като получила социалните си помощи, което е на 20- то число всеки месец. Ето защо съдът намира, че инкриминираният период е достатъчно конкретизиран, и в този смисъл не е било и необходимо изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК / както  твърди  защитата /, тъй като от доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното дирене, не е доказан период на инкриминираното деяние, различен от този по обвинението, по което подс.Ш. бил предаден на съд.

 Въз основа на изложеното съдът намира, че подс. М.Ш. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 149 ал.5 т.1 пр.1 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, като му се наложи съответно наказание.

Като преценява какво наказание да наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът съобрази като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало и липсата на данни за противообществени прояви на подс.Ш.. Като отегчаващо вината съдът намира близките отношения между подсъдимия и малолетните деца, от които отношения на доверие той се е възползвал, за да осъществи деянието си.  

Въз основа на тези обстоятелства, съдът, съобразявайки предвиденото в закона наказание за престъпление по чл. 149 ал.5 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 5 до 20 години, определи за подс. Ш.  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства - за срок от ОСЕМ ГОДИНИ.

Наложеното наказание, по преценка на съда, ще окаже възпиращо за подсъдимия въздействие да върши други престъпления.По този начин би се допринесло той да загуби престъпните си навици.Същевременно, наказанието ще способства за поправянето и превъзпитанието му.

Посоченото наказание ще въздейства също възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, с което ще се осъществи и генералната превенция, като цел на наказанието.

Предявените и приети за съвместно разглеждане по делото граждански искове са за обезщетяване на претърпените от пострадалите неимуществени вреди, последица от деянието на подс.Ш.. Същите са основателни, тъй като настъпилите вреди са в причинно-следствена връзка с деликта, и са доказани до претендирания размер от по 20 000 лева,  приет от съда като справедлив, с оглед претърпените от децата неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на тяхната интимна сфера и безспорно отразяващи се неблагоприятно на психосоматичното им състояние. Нещо повече, с оглед ниската им възраст, дори и на този етап да няма данни за посттравматично разстройство, съгласно експертите по делото, не може да се прогнозира как случилото се ще се отрази занапред върху физическото и емоционалното им развитие. Следва да се уважи и акцесорният иск за лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от датата на деликта.

Подсъдимият следва да заплати направените в хода на производството разноски.

 Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

                                                                                 

 

 

 

                                                                     СЪДИЯ :