Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13587/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу З. „Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 5 060 лева /след допуснато
изменение на предявения иск чрез увеличение на неговия размер/, представляваща
действителната стойност на лек автомобил марка и модел***, увреден вследствие
на ПТП, реализирано на 21.08.2020 г., в град Варна, по път втори клас № 29, до
мебелна фабрика*** по вина на водача на лек автомобил марка***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска – 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 21.08.2020 г., около 19:30 часа, в
град Варна, по път втори клас № 29, до мебелна фабрика*** управлявайки
собствения си автомобил марка и модел***, ищецът бил блъснат от лек автомобил
марка***, управляван от***. Сочи се, че ищецът се движел по път втори клас №
29, в посока град ***, в лява пътна лента. До мебелна
фабрика***намалил скоростта, за да пропусне движещ се пред него автобус, и
почувствал силен удар отзад, при което автомобилът му се преместил напред,
ударил се в автобуса и се завъртял надясно почти на 100 градуса. След като
слязъл от автомобила, Т.Д.Н. установил, че*** е ударил същия в задната лява
част.
Заявява
се, че за
претърпяното ПТП участниците
уведомили компетентните органи, които съставили
Протокол за ПТП***, в който като виновен
водач бил посочен***, управлявал лек автомобил марка***. Твърди се, че
последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, действаща към осъществяване
на процесното ПТП.
Сочи се, че на
24.08.2020 г. за ПТП бил уведомен застрахователят на виновния водач,
който извършил оглед и заснемане на автомобила и съставил опис на
щета, в който посочил следните увредени детайли: броня предна комплект,
калник преден десен, капак двигател,
решетка пред радиатор, фар десен,
фар /закрепване/ ляв, рамка радиатор,
ел. вентилатор
комплект, газова пружина, панти капак двигател, стъкло челно триплекс,
броня задна, датчик парктроник на задна броня
външен ляв, лайсна противоударна на задна броня
лява и средна, гърне ауспух задна
част.
Ищецът заявява, че на
26.08.2020 г. бил извършен втори оглед на
автомобила след разглобяването му, при което били
описани допълнително установени увредени детайли.
Твърди, че през месец
септември 2020 г. получил уведомление от ответника за отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не се
установявала отговорността на застрахования водач за процесното
ПТП. Сочи, че в случая е налице „тотална щета“ на
автомобила, като ответното дружество дължи на ищеца
обезщетение, представляващо
действителната стойност на същия, която
към датата на ПТП е в размер на 8 000 лева.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенеция. Претендира
заплащане на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност на исковата претенция.
Предявеният иск се оспорва по основание
и размер. Сочи се, че вина за
процесното ПТП има ищецът.
В открито съдебно заседание
ответникът не се представлява. В писмено становище се иска отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна, в условията на евентуалност се оспорва размерът
на същата. Претендират се сторените в производството разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ.По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3
КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице – ищец в настоящото производство не е съгласно с отказа на ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение. Основателността на иска
е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите; виновно противоправно поведение на водача на
превозното средство, за което е сключена
застраховката, осъществено
в периода на застрахователно покритие; настъпили имуществени вреди за ищеца,
както и пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата
от ответника защита срещу предявения
иск, той носи тежестта да
установи фактите, на които основава
своите възражения, включително че е платил на ищеца
обезщетение в дължимия за случая размер.
Безспорно
между страните е, че
към датата
на реализираното ПТП – 21.08.2020
г. водачът*** е бил застрахован по договор за
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. В този смисъл, ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на собствениците
и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица
при управлението на моторното превозно
средство в периода на покрит риск.
Установи
се по делото, че на 21.08.2020 г., в град Варна, по път
втори клас № 29, до мебелна фабрика*** е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба механизъм, както следва: управлявайки собствения
си автомобил марка и модел*** по път втори
клас № ***, в посока град *** в лява пътна лента, до
мебелна фабрика*** ищецът бил блъснат
отзад от лек автомобил марка***,
управляван от***, при което автомобилът
му се преместил
напред, ударил се в автобус и се завъртял надясно
почти на 100 градуса. Така описаният механизъм
се потвърждава от представения по делото Протокол за ПТП*** от 21.08.2020 г., съставен от органите на полицията, от приложената
по делото Преписка от Сектор *** – Варна и от заключението по
назначената Съдебно-автотехническа експертиза, като
последните установяват, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни средства, движещи
се в една и съща посока, като задното превозно средство застига и удря
движещото се пред него превозно средство, при което последното се измества
напред и надясно и се удря в трето превозно средство, движещо се пред тях. От този механизъм се налага
извод за доказано противоправно поведение на водача
на лек автомобил
лек автомобил
марка и модел***.
Видно от приложеното по делото Свидетелство за регистрация
Част I, собственик на увредения лек автомобил марка и модел*** е ищецът Т.Д.Н., като регистрацията на същия е прекратена, което се установява и от
изисканата по делото от ***Варна Справка № **** г.
Видът на настъпилите
имуществени вреди се установява от
експерти на застрахователя след извършен оглед на превозното средство
и описани в съставените описи по процесната щета, както и от заключението по назначената Съдебно-автотехническа експертиза, като същите са, както
следва: броня предна
комплект, калник преден десен, капак
двигател, решетка пред радиатор, фар десен, фар
/закрепване/ ляв, рамка радиатор, ел. вентилатор комплект, газова пружина, панти капак двигател, стъкло челно триплекс,
броня задна, датчик парктроник на задна броня
външен ляв, лайсна противоударна на задна броня
лява и средна, гърне ауспух задна
част, маска задна, греда /основа/ броня
задна, щит предпазен над задна част на ауспух, панел над стопове долен,
радиатор воден, дифузьор в радиатор PVC, съд разширителен на радиатор, рамка горна климатик, рамка PVC на радиатор климатик, въздуховод за охлаждане
пред радиатор PVC, буфер предна броня десен, ключалка капак двигател дясна, корпус две части
PVC за филтър към климатик, предпазител основа
калник преден десен – 2 части, водач /конзола/ десен PVC на предва броня, корпус въздушен филтър долна
част /основа/, перка виско охладител, капак над
клапани PVC и гарнитура, датчици на двигател два броя /предна горна част/, тръбопровод
към дехидратор, тава екологична PVC под фар преден десен, тампон /конзола/ окачване двигател преден десен,
основа /греда/ предна броня, калник преден ляв, фар за мъгла в предна броня
десен, ел. инстлация предна част дясна, жило за капак
двигател, дюзи умивател челно стъкло, монтирани на
капак двигател – два броя, зарядка на охладителна
система с антифриз, зарядка климатична система,
ремонтиране преден мост.
Посоченото води до извода, че причинените щети са настъпили в резултат от процесното пътнотранспортно произшествие, поради което съдът намира
за доказана и пряката причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на застрахования водач и претърпените имуществени вреди.
По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2
ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно. От изложеното следва, че предявеният
иск е доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на
ищеца като увредено лице застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди.
От приетото по делото заключение по назначената
Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
размерът на разходите за възстановяване на автомобила надвишава неговата
действителна стойност, поради което е налице хипотезата на т. нар. „тотална
щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Предвид изложеното и доколкото чл.
499, ал. 2 КЗ определя като горна граница на обезщетението действителната
стойност на причинената вреда, при определяне размера на дължимото обезщетение
в случая следва да бъде отчетена действителната стойност на процесния
автомобил. Последната, съгласно заключението по назначената Съдебно-автотехническа
експертиза, възлиза на 5 500 лева. От тази сума следва да бъде приспадната стойността,
която би била платена от оторизиран за разкомплектоване и продажба на
употребявани резервни части търговец в размер на 440 лева,
така че да се получи размерът на действително претърпяната от ищеца вреда, а
именно – 5 060 лева, която застрахователят е длъжен да обезщети.
Поради така изложените съображения, предявеният
иск е доказан както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване
на иска
– 26.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1
ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него в настоящото производство разноски, както следва: в размер на 202,40 лева за държавна такса и 200 лева – депозит за вещо лице.
Представен по делото е договор за правна защита и съдействие с уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева с ДДС, за което е отбелязано, че
е заплатено в брой. По отношение на последното, съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за прекомерност на същото, като видно от разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е определено към
минималния размер, предвид и включения в него ДДС, поради което в полза на ищца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран
размер от 700 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 060 (пет хиляди и
шестдесет) лева, представляваща
действителната стойност на лек автомобил марка и модел***, увреден вследствие
на ПТП, реализирано на 21.08.2020 г., в град Варна, по път втори клас № 29, до
мебелна фабрика*** по вина на водача на лек автомобил марка***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска – 26.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на
Т.Д.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1 102,40 (хиляда сто
и два лева и четиридесет стотинки) лева, от която: 202,40 (двеста и два лева и четиридесет стотинки) лева – внесена държавна такса, 200 (двеста) лева – депозит за вещо лице, 700 (седемстотин) лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: