Р Е Ш
Е Н И Е
№ __84___
гр. Кубрат, 01.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 813 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 79 и сл., и чл.92 ЗЗД, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК.На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът претендира разноски по делото.
Ищецът - „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор, като твърди, че в изпълнение на Договор за мобилни услуги № ********* от 28.11.2016 г. (за номер **********), Договор за мобилни услуги № ********* от 28.11.2016 г. (за номер **********), и Договор за лизинг от 28.11,2016 г. (за устройство PRESTIGIO WIZE 3508 4G 8), ответникът С.Н.С., ЕГН ********** ***, е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т.Б." ЕАД, предоставил на ответника услуги, които той е заплащал в срокове, съгласно договорите, но е преустановил плащанията по издадени фактури - фактура № **********/10.02.2018 г., фактура № **********/10.03.2018 г., фактура № **********/10.04.2018 г. и фактура № **********/10.06.2018 г., всяка от която платима в посочения срок; това обусловило предсрочното едностранно прекратяване на договорите от страна на ищцовото дружество по вина на изпадналия в забава потребител; начислената сума 562.10 (петстотин шестдесет и два лева, десет стот.) лева – 2.77 лева = 559.33 лева – главница, представлява неизпълнени парични задължения на ответника, произтичащи от посочените в заявлението договори, индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури - фактура № **********/10.02.2018 г., фактура № **********/10.03.2018 г., фактура № **********/10.04.2018 г. и фактура № **********/10.06.2018 г., конкретизирани с допълнителна молба вх. № 155/ 20.01.2020 г. за отстраняване на констатирани от съда нередовности, както следва:
1/ 278,16 лв. - дължима сума на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 28.11.2016 г. (за номер **********), от която: 93,86 лв. - начислени такси за отчетни периоди от 10.01.2018 г. до 09.04.2018 г. и 184,30 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на правоотношението;
2/ 257,86 лв. - дължима сума на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 28.11.2016 г. (за номер **********), от която: 59,97 лв. - начислени такси за отчетни периоди от 10.01.2018 г. до 09.04.2018 г. и 197,89 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на правоотношението, ;
3/ 23,31 лв. - дължима сума на основание Договор за лизинг от 28.11.2016 г. (за устройство PRESTIGIO WIZE 3508 4G 8), от която: 7,77 лв. - три текущо начислени лизингови вноски, фактурирани при условията на чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг заедно с месечните сметки за номер ********** за отчетните периоди от 10.01.2018 г. до 09.04.2018 г. и 15,54 лв. - шест предсрочно изискуеми лизингови вноски, начислени на основание чл. 12 от Общите условия към договорите за лизинг и дължими за периода от месец 05.2018 г. до месец 10.2018 г., поради което моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, който е възразил срещу издадената срещу него него Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 385/ 28.10.2019 г., по ч.гр. дело № 669/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, с възражение вх. № 3208/ 13.11.2019 г., че той дължи на ищеца претендираните суми: 559.33 лева (петстотин петдесет и девет лева, тридесет и три ст.) лева – главница, представляваща потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, както са конкретизирани по - горе, ведно със законната лихва считано от 25.10.2019 г. до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноските на дружеството в заповедното и исково производство.
Ответникът - С.Н.С., ЕГН ********** ***, редовно уведомен за постъпилата искова молба на 22.01.2020 г., в 1-месечния срок за това изпраща писмен отговор, чрез адв. Р. Петрова, АК – Разград, постъпил в съда с вх. № 567/ 18.12.2020 г., с който заявява становище за недопустимост на установителното производство, поради липсата на пълна идентичност между страните, основанието и размера на предявените за установяване вземания и тези, предмет на заповедното производство.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като видно от съдържанието на депозираното пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявителят коректно е посочил в т. 9, б. „в“, че претендираната сума съставлява сбора от неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от конкретно посочените с индивидуализиращи белези - №, дата, договори, сключени между заявителя и посочения от него длъжник, както и че неудовлетворените вземания на дружеството са индивидуализирани по размер и основание, в конкретно посочените фактури, до които потребителя има електронен достъп.
Не е налице липса на идентичност на предявените за установяване вземания и предявеното за изпълнение такова, поради заявен от ищеца – завител в заповедното производство, с исковата молба отказ от претенцията на плащане, респ. установяване, на вземане в размер на 2.77 лв., начислена на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 20.10.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 10.07.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги (за номер **********), относно която производството по делото следва да бъде прекратено.
Не налице липса на идентичност, чрез въвеждането на други основания за присъждане в заповедното производство срещу длъжника, претендирани за установяване в настоящото, предвид изложените от заявителя обстоятелства, цитирани по – горе, въпреки, че съдът не ги е възпроизвел с оглед процесуална икономия в издадената срещу длъжника ЗИ по чл. 410 ГПК № 385/ 28.10.2019 г. по ч.гр. дело № 669/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, по отношение на която С.С. е подал възражение вх. № 3208/ 13.11.2019 г.
По същество заявява становище за неоснователност на исковите претенции, както за плащане на начислени такси за претендираните отчетни периоди, така и за неустойки за предсрочното прекратяване на правоотношенията, заявявайки възражения за нищожност и неравноправност по посочените конкретно в писмения отговор клаузи на договорите, сключени с ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 669/ 2019 год.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги № ********* от 28.11.2016 г. - за номер **********; № ********* от 28.11.2016 г. - за номер **********, и Договор за лизинг от 28.11.2016 г. - за устройство PRESTIGIO WIZE 3508 4G 8, за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план, както и за предоставяне на лизинговата вещ, на който е положен подпис от С.С., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата ищцовото дружество е договорило и започнало да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца и й е предоставило лизинговата вещ, а ответника се е задължил да заплаща в срок месечна абонаментна такса, месечна лизингова вноска, както и всяка от предоставените му допълнителни услуги. Страните уговорили, че при забава на плащанията доставчика на далекосъобщителните услуги ще има право за срока на забавата да начислява обезщетение за същата в размер на законната лихва; да прекрати едностранно договора, начислявайки с фактура, договорената неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяването до изтичането на определения срок на договора – т. последна, стр.2 от договора, също носеща подпис на ответника.
Договорите, ведно с цитираните в тях приложения, не оспорени от ответника, носят подписите на двете страни.
Ищцовото дружество представя издадените от него 4 бр. фактури - фактура № **********/10.02.2018 г., фактура № **********/10.03.2018 г., фактура № **********/10.04.2018 г. и фактура № **********/10.06.2018 г., всяка от която платима в посочения срок, изд.за периода 10.02.2018 – 10.06.2018 г., включващи единствено месечни такси и неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги.
Ответникът не твърди и не установява да е извършил плащанията по тях.
Видно от писмения му отговор и установено от представените в о.с.з. заверени копия на изпратените му 2 бр. писма – от 20.09. и 05.10.2018 г., в които изявленията на ищцовото дружество съставляват извънсъдебно признание на факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, на 24.02.2017 г. достъпът на ответника до номерата за услуги е ограничен, поради постъпил сигнал за кражба/загуба, т.е. по отношение на него ищцовото дружество е преустановило предоставянето на дължимите му се далекосъобщителните услуги.
Видно от същите, въпреки и независимо от това дружеството е продължило издаването на фактури, в които са отразявани като задължение в неговата тежест за плащане на месечни такси.
От съдържанието на цитираните по – горе писма, както и от съдържанието на Фактура № **********/ 10.02.2018 г., ред 7 „вноска за лизинг“ – л. 32 от делото, се установява и достоверността на възражението на ответника, че към този момент – 10.02.2018 г., е платил на каса на ищцовото дружество сумата 190.00 лева, с която е целял да погаси всички свои задължения за плащане на лизингови вноски, въпреки, че поради кражба на предоставените му мобилни устройства, не ги и ползвал и не е могъл да ги върне на лизингодателя, както и въпреки, че не е ползвал далекосъобщителни услуги, предоставени от ищцовото дружество, защото с част от тях – в размер на 178.49 лева, е погасено задължение на ответника за вноски за лизинг.
Приетите като писмени доказателства договор за мобилни услуги за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, и договор за лизинг, съставляващи частни диспозитивни документи, подписани и от двете страни, са годно доказателствено средство, относно съдържащите се в тях изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК, тези документи, не оспорени от ответника относно тяхната автентичност, имат обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на същите е установен факта на договореност между страните за плащане на месечни такси по уговорената тарифа – план за потребление, и неустойки за едностранно предсрочно прекратяване на договора, както и за плащане остатъка лизингови вноски.
Недоказани по делото, с годни доказателствени средства – съдебно техническа експертиза, с оглед предмета на доказване, останаха фактите и обстоятелствата съставляващи изпълнение на задълженията на ищцовото дружество, в качеството му на доставчик на далекосъобщителни услуги, да е осигурил достъп до далекосъобщителната си мрежа за ползването й в полза на ответника за процесния период от време.
С определение от о.с.з.на 10.06.2020 г., съдът е оставил без уважение доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, тъй като счита, че по делото няма спор относно размера на претендираните за установяване вземания, както и относно обстоятелствата, че те са осчетоводявани като задължения на ответника за плащане на месечни такси и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, поради което не е налице доказателствена нужда за установяване на същите.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключени между тях Договор за мобилни услуги, посочени по – горе, и договор за лизинг от същата дата, за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план и предоставяне на лизинг на мобилно устройство.
Също безспорно установено по делото е, че считано от 24.02.2017 г., достъпът на ответника до номерата за услуги е ограничен, поради постъпил сигнал за кражба/загуба, т.е. по отношение на него ищцовото дружество е преустановило предоставянето на дължимите му се далекосъобщителните услуги.
Безспорно установено е, че считано от същата дата до 05.10.2018 г. между ищцовото дружество и ответникът е водена кореспонденция за прекратяване на договорните отношения между тях, тъй като ответника – абонат, не е разполагал с мобилни устройства, чрез които да ползва услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, но ищцото дружество е отказало прекратяване на договорните отношения, продължило да начислява на абоната договорените месечни такси, макар и да е получило от него към 10.02.2018 г. платени на каса сумата 190.00 лева, с която ответника е целял да погаси всички свои задължения за плащане на лизингови вноски, е разпределило същата за погасяване на задължения на абоната по договор за лизинг за сумата 178.49 лева, а разликата за погасяване на фактурирани негови задължения за месечни такси, в резултат на което претендира той да е останал задължен по договор за лизинг за сумите: 7,77 лв. - три текущо начислени лизингови вноски, фактурирани при условията на чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг заедно с месечните сметки за номер ********** за отчетните периоди от 10.01.2018 г. до 09.04.2018 г. и 15,54 лв. …
Предвид безспорно установената липса на изпълнение на задълженията на ищцовото дружество към абоната за времето след 24.02.2017 г., по процесните договори, неоснователна е претенцията на същото за установяване на вземания срещу ответника, почиващи на същите, относно месечни такси по абонаментен план.
Неоснователна и недоказана е и претенцията на ищцовото дружество за плащане на лизингови вноски, тъй като ответникът е изпълнил същите, плащайки на каса на дружеството сумата 190.00 лева преди 10.02.2018 г.
Неоснователна и недоказана е претенцията на ищцовото дружество за
плащане от ответника на претендирани срещу него неустойки, поради предсрочно
прекратяване по вина на
абоната на договори за услуги, тъй като по делото не е доказано такова,
а още по – малко виновно.
При това, такава уговорка е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорите не бяха развалени, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договорите, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл е решение № 219/09.05.2016 г.
по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, І ТО. Целта и начинът на формиране на уговорените
в случая компенсаторни неустойки излиза извън присъщите им обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, като техния размер значително надвишава този на дължимата
главница: по първия при дължима, но останала неплатена, цена на потребени моб.услуги в размер на
93.86 лева, се претендира неустойка в размер на 184.30 лева, а за втория –
59.97 лева цена за услуга, се претендира неустойка в размер на 197.89 лева, т.
е. същите противоречат на добрите нрави, което прави уговорките за дължимостта им нищожни, съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009
г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тези уговорки със закона съдът
следи служебно, като валидността им се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че отношенията между страните са уредени, с фактическото преустановяване на достъпа до далекосъобщителната мрежа на ищеца в полза на ответника, считано от 24.02.2017 г. , към който момент той ежемесечно и в сроковете за това е плащал задълженията си към дружеството – доставчик, и извършеното от него по признание на ищеца преди 10.02.2018 г. плащане на сумата 190.00 лева, за лизингови вноски.
Предвид изложеното исковите претенции за установяване на претендираните вземания, за които срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.дело 669/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на ищеца за осъждане на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в претендирания по списък размер на 485.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да плати в полза на упражнилия безплатно адвокатска защита адв. Румяна Петрова, АК – Разград, като разноски по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор, срещу С.Н.С., ЕГН ********** ***, защитаван от адв. Румяна Петрова, АК – Разград, обективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 79 и сл., и чл.92 ЗЗД, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, за приемане за установени по отношение на ответника вземанията на ищеца по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 385/ 28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр. дело № 669/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, както следва:
1/ 278,16 лв. - дължима сума на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 28.11.2016 г. (за номер **********), от която: 93,86 лв. - начислени такси за отчетни периоди от 10.01.2018 г. до 09.04.2018 г. и 184,30 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на правоотношението;
2/ 257,86 лв. - дължима сума на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 28.11.2016 г. (за номер **********), от която: 59,97 лв. - начислени такси за отчетни периоди от 10.01.2018 г. до 09.04.2018 г. и 197,89 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на правоотношението, ;
3/ 23,31 лв. - дължима сума на основание Договор за лизинг от 28.11.2016 г. (за устройство PRESTIGIO WIZE 3508 4G 8), от която: 7,77 лв. - три текущо начислени лизингови вноски, фактурирани при условията на чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг заедно с месечните сметки за номер ********** за отчетните периоди от 10.01.2018 г. до 09.04.2018 г. и 15,54 лв. - шест предсрочно изискуеми лизингови вноски, начислени на основание чл. 12 от Общите условия към договорите за лизинг и дължими за периода от месец 05.2018 г. до месец 10.2018 г., както и за присъждане на разноските от заповедното и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг– изпълнителен директор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, на адв. Румяна Петрова, АК – Разград, като разноски по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ -Д.Петрова-Енева