№ 180
гр. Чирпан, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №
20245540100220 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), предявена от ищеца „Мъни
Плюс Корп” ЕАД със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул. ”Рачо П. Казанджията”, № 4, вх. А, ет. 5, представлявано от
изпълнителните директори Илия Лев Петков и Борис Якимов Якимов чрез: адв. И. М. Л., вписан в
АК - София, с личен № ********** с адрес за съобщения и кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария
Луиза” № 21, ет.2.
В ИМ се сочи, че в законоустановения срок и на основание чл.422 във. вр. 415, ал.1 от
ГПК, представят пред настоящия компетентен съд, иск за установяване на вземането си от
длъжника - М. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Чирпан, XX, вх. XX произтичащо от сключен
Договор за продажба на изплащане № ********* сключен на 11.02.2019 г.
В ИМ се твърди, че вземането произтичало от следните обстоятелства:
1. На 11.02.2019 г. между „Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ ЕИК *********
(Продавач) и М. П. Д. е сключен Договор за продажба на изплащане № ********* (Доказателство
№ 1: Договор за продажба на изплащане № *********/11.02.2019 г.) На основание т. 1 и т. 2 от
Договора, с неговото подписване купувачът - М. П. Д. е закупил и е станал собственик на Апарат
HandsetA1 Smart N9 Bla+PH А1Smart N9tran със сериен номер: 359187090198864. Съгласно т.10.2.1
от Договора купувача се е задължил да заплати на “Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/
продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Поради неплащане в срок,
договора между „А1 България“ ЕАД и ответника М. П. Д. е прекратен предсрочно на основание
т.12.3 от Договор за продажба на изплащане № *********.
Непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на
1
84,00 лв., е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.
2. На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* и „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД, ЕИК *********, е сключен Договор за
поръчителство. (Доказателство № 3: Договор от 07.11.2014 г. сключен между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД). На основание т.З от Договора за поръчителство
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължило в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане.
Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора
за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заплатили на „А1 България“
ЕАД на 21.12.2020 г. сумата от 84,00 лева, представляваща дължимата сума от М. П. Д., с ЕГН:
********** по Договора за продажба на изплащане от 11.02.2019 г. Плащането на сумата било
извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от
Договора за поръчителство. Съгласно Договора за поръчителство, поканата следвало да се отправи
посредством предявяването на Справка /Приемо-предавателен протокол/, а именно Приемо -
предавателен протокол № 308/05.07.2020 г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за
поръчителство от 07.11.2014 г. Протоколът съдържал списък с абонатите и размера на
просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца.
Ответникът присъства на стр.З от горепосочения Протокол № 308. Съгласно т.2.2.6 от Договора за
поръчителство, след извършеното плащане се съставяла Справка /Приемо-предавателен протокол/
която съдържала списък с абонатите, за които на 21.12.2020 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД
в качеството си на поръчител бил изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България” ЕАД
произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. В случая е
съставен Приемо-предавателен протокол № 337/08.02.2021 г. Ответникът присъства на стр. 2 от
горепосочения Протокол № 337.
В подкрепа на твърденията им относно плащането представят и молят съда да приеме и
приобщи към доказателствения материал по делото платежно нареждане № BORD00692616 от
21.12.2020 г. До М. П. Д. било изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което
длъжника бил уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му към „А1 България” ЕАД по
договор за продажба на изплащане № ********* били прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД. На 07.07.2023 г. между „Мъни Плюс Корп”
ЕАД с ЕИК ********* и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил
сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредитора „ Мъни Плюс Корп” ЕАД с
ЕИК ********* приел поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД
като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от
Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „ Мъни Плюс
Корп” ЕАД с ЕИК *********. Поемателят “Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от
Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и „ Мъни Плюс
Корп” ЕАД с ЕИК *********, включително и на длъжника М. П. Д. под № 726 в Приложение № 1
към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг.
Към настоящия момент поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД не бил заплатил задължението на длъжника М. П. Д., поради което Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение било с искане за осъждане на двамата длъжници да заплатят
солидарно процесната сума.
2
Предвид, че само М. П. Д. бил подал възражение по чл.414 от ГПК, то съгласно т.5 от ТР
№3/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС Заповедта за изпълнение по чл.410
от ГПК следвало да е влязла в законна сила спрямо “Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“.
Предвид горното депозираната искова молба е само срещу М. П. Д..
В този смисъл „Мъни Плюс Корп” ЕАД в качеството си на поръчител имали изискуемо и
ликвидно вземане към М. П. Д., ЕГН ********** в размер на 84.00 лв., представляващо
незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане № *********
Относно акцесорния иск.
Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението бил определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца
сумата от 27.79 лв., представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на
главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България”ЕАД — 21.12.2020
г. до 02.01.2024 г. До настоящия момент горепосочените суми не били заплатени от ответника.
Молят след като съдът се запознае с приложените към настоящата искова молба
доказателства, на основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, чл.183, във връзка с чл. 200, вр.
чл. 79 от ЗЗД, да постанови решение, с което да приеме за установено, че М. П. Д. е ЕГН:
********** и адрес: гр. Чирпан, XX, вх.А, ет.1, ап.2 дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД
с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Рачо Петков Казанджията” №4, вх.А, ет.б, представлявано от изпълнителните директори Илия
Лев Петков и Борис Якимов Якимов, сумата от 84.00 лв., представляваща незаплатена от М. П. Д.
сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 11.02.2019 г., която сума била
заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД в
качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,
както и сумата в размер на 27.79 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. (датата
на заплащане на сумата в размер от 84,00 лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД иа „А1
България” ЕАД) до 02.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил е постъпил отговор от М. П. Д. с ЕГН:
**********.
По делото е постъпила писмена защита от процесуалния представител на ответника адв.
Т., който счита подадения иск за неоснователен и моли, съдът да го отхвърли като неснователен
поради следните съображения:
На първо място счита, че доверителят му е изпълнил задължението си към „А1 България“
ЕАД. Няколко пъти той лично и майка му са посещавали офисите на оператора, и от там са ги
уверявали, че нямат задължения. Единственото доказателство на ищеца удостоверяващо
направеното плащане е посочения Приемо-предавателен протокол. Съгласно представения
Договор за поръчителство, ищецът не бил изпълнил задължението си по т. 2.2.4, а именно -
писмено да уведоми абоната, че в качеството на поръчител ще изпълни вместо него задължението
3
към Мобилтел.
Ако както се твърдяло в ИМ, ищецът е платил задължението на М. Д. на 21.12.2020 г., то
би трябвало преди тази дата да е уведомил доверителя му, че ще плати вместо него задължението
му. Счита, че ако ищецът е платил задължението на клиента му, то това е направил преди
доверителя му да е получил покана от мобилния оператор-: По този начин ищцовото дружеството
било нарушило условието в т. 2.2.5 от Договора за поръчителство, изр. последно, в което се
казвало, че поръчителят няма право да плаща да извършва Плащане на задължения, за които е
поръчител, ако не е получил покана за плащане от Мобилтел. И в следващата разпоредба /т. 2.2.6
от Договора за поръчителство/ не се съдържало задължение за изпращане на уведомление,- а
задължение за Мобилтел след поискване от "СБС" да му предостави заверено копие от съответните
документи, които доказват вземането.
Ищецът твърдял, че е изпратил "уведомление" до М. Д.. Интересното било същото нямало
изходящ номер, нямало яснота кога е изготвено, нито от кого точно е подписано. Както станало
ясно и от допълнителното искане в настоящото производство, липсвали всякакви данни то да е
получено от ответника. Това било така, защото г-н Д. не бил получавал уведомление и ищцовото
дружество не може да представи доказателства, че е изпратило уведомлението с препоръчано
писмо е обратна разписка.
В продължение на горното изтъква, че съгласно т. 2.2.2 от представения Договор за
поръчителство се въвеждало задължение за Мобилтел да положи необходимите усилия и да
уведоми съответните абонати за настъпването на предсрочната изискуемост, като при всички
случаи уведомлението ще се считало за направено, ако е надлежно изпратено на посочения от
абоната адрес. В Анекс към договора от 08.10.2015 г. това изречение от разпоредбата се заличавало
и се заменяло със следния текст: с този договор Мобилтел упълномощава "СБС" да изпраща от
името на Мобилтел писмени уведомления на абонатите, с които ги информира относно разваляне
на сключените с тях договори за продажба на изплащане и настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията им по тези договори, както и да ги покани да платят дължимите суми на Мобилтел.
Съгласно изменението на договора с посочения анекс "СБС" се задължавал да изпраща
уведомленията по одобрен от страните образец чрез препоръчано писмо с обратна разписка или по
друг начин, който удостоверява, че съответното уведомление е надлежно изпратено/получено на
посочения от абоната адрес/. Както изтъквал по-горе приложеното по настоящото производство
Уведомление не отговаряло на изискванията на договора за поръчителство, съответно с него не се
изпълнявали задълженията на ищеца, защото не съдържало уведомление за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението, поради това не можело да се приеме, че е уведомен
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението му към „А1 България“ ЕАД,:
съответно не бил поканен да плати задължението си. Съгласно нормата на чл.143,ал.2 ЗЗД, за да
може да отговаря към поръчителя (ищеца), то е следвало той (поръчителя) да е уведомил ответника
за направеното от него плащане към неговия кредитор. С представеното с ИМ Уведомление счита,
че такова уведомяване не е направено, същото съдържало информация, че считано от 21.12.2020 г.
задълженията на г-н Д. към "АИ България" ЕАД са прехвърлени на "Състейнъбъд Бизнес
Солюшънс" АД.
На второ място съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви
4
върху заплатените суми от деня на плащането. По делото бил приет като доказателство договор за
продажба на изплащане от 11.02.2019 г., сключен между "А1 България" ЕАД с ЕИК *********
/Продавач/ и М. П. Д., ЕГН ********** /Купувач/, по силата на който, купувачът е закупил и е
станал собственик на Апарат А 1 Smart N9 BIa-ьРН А1 Smart N9tran с фабричен номер:
359187090198864. Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на "А1
България" ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Сключения
договор за продажба между "А1 България" ЕАД и ответникът е уреден в чл, 183 от ЗЗД. От приетия
като доказателство по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г.. сключен между
"Мобилтел" ЕАД и ищцовото дружество, се установявало, че между посочените страни е сключен
договор, по силата на който ищецът се е задължил да отговаря за изпълнението на задълженията на
абонати на "Мобилтел" ЕАД съгласно клаузите на договора. Действието на договора за
поръчителство е продължавано неколкократно с анекси. Видно от Приемо-предавателен протокол
№ 308/ 05.07.2020 г., ищецът, в качеството си на поръчител по договор от 07.11.2014 г., е заплатил
на "А1 България" ЕАД сума в размер на 115.50 лв., представляваща просрочено задължение по
договор за продажба на изплащане. Счита още, че имало несъвпадение между исковата претенция в
размер на 84 лева - главница и 27.79 лв. - лихва. Сборът на тези суми не отговарял на посоченото в
списъка към Приемно предавателния протокол. И също така счита, че ищцовото дружество не се
явява поръчител. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят
се задължавла спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Този договор трябвало да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство можело да съществува
само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи сключването на валиден договор за
поръчителство между него, в качеството на поръчител и "А 1 България" ЕАД, в качеството на
кредитор, с който да е обезпечено вземането на последното дружество по договор за продажба на
изплащане, сключен с ответника. Доколкото не съществувало изрично законово ограничение върху
задълженията, който могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по
смисъла на чл.138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, но в тежест на ищецът е да установи в
процеса, че между него, като поръчител и "А 1 България" ЕАД е постигнато изрично съгласие
именно за гарантиране на задължение на ответника по договор за Продажба на изплащане. От
приетия като доказателство по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него,
се установявало, че между ищцовото дружество и "Мобилтел" е сключен договор, по силата на
който ищцовото дружество е поело задължение за гарантиране чрез поръчителство на вземанията
на "Мобилтел" от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и
одобрение от "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД до размера на кредитния лимит. От
страна на ищеца обаче, не били ангажирани доказателства сключения процесен договор за
продажба на изплащане да е обезпечен с поръчителство на ищцовото дружество. По делото не били
ангажирани доказателства относно заявка на "Мобилтел" ЕАД за кредитна оценка на ответника
(2.1.1 от договор за поръчителствб), изготвяне и представяне на кредитна оценка на потребителя от
страна на ищеца, становище от страна на ищцовото дружество - одобрение или неодобрение на
потребителя като подходящ за сключване на продажба на изплащане (2.1.2 от договор за
поръчителство), списък на абонатите, които през процесния период са сключили договор за
продажба на изплащане (2.1.4 от договор за поръчителство), поради което счита, че ищецът не
доказа валидно сключен договор за поръчителство по отношение процесния договор за продажба.
Освен това, счита, че представения но делото и приет като главно доказателство от страна
5
на ищеца Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. е нарочно МАНИПУЛИРАН! При внимателен
прочит в него - Раздел IV поръчителство, на страница 8 /осма/ от Договора, след клаузите на
чл.6.4 съвсем удобно бил изтрит текстът на чл. 6.5 и следва клаузите на чл. 6.6.
Счита, че това е направено умишлено, за да се прикрие автентичния текст на Договора,
който е неизгоден на ищецът. От представян по други граждански дела в различни съдебни райони
със същия ищец "Състейнъбъл Бизнес Солюшънс" АД, сега „Мъни Плюс Корп“ ЕАД Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г. става ясно, че съществува чл. 6.5 в който текст се казва, че
"СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД не отговаря като поръчител пред "Мобилтел" и се
освобождава от задължението да погаси дължимата от абонат сума в случаите, когато договорът за
продажба на изплащане е сключен с абонат, за който от страна на "Мобилтел" не е подавано искане
за изготвяне на кредитна оценка; или с абонат, който не е одобрен като подходящ да сключи
договор за продажба на изплащане; или с абонат, за който "Мобилтел" не е подал информация за
сключен договор за продажба на изплащане по т. 2.1.4!
В тази връзка, намира, че представения в настоящото производство е неистински и моли,
уважаемия съд да го изключи като доказателство по настоящото дело.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: Договор за продажба на изплащане № *********/11.02.2019 г.;
Приемо-предавателен протокол закупено устройствона Договор за продажба на изплащане №
*********/11.02.2019г.; Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. сключен между „А1 България”
ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 08.10.2015 г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014
г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 15.03.2015
г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 12.12.2016 г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014
г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 30.11.2017
г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 05.06.2018 г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014
г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 01.10.2018
г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; Анекс, сключен между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на 08.08.2019 г. към Договор за поръчителство от 07.11.2014
г.; Уведомление от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД до М. П. Д.на основание чл.146 от ЗЗД;
Приемо - предавателен Протокол № 308/05.07.2020 г.; Платежно нареждане № BORD00692616 от
21.12.2020 г.; Приемо — предавателен Протокол № 337/08.02.2021 г.; Договор за встъпване в дълг
между кредитора и встъпващото лице. Приложение №1 към Договор за встъпване в дълг между
кредитора и встъпващото лице от 07.07.2023 г.,договори за правна помощ, пълномощни, банково
бордеро за внесена държавна такса, списъци с разноските по чл.80 от ГПК, както и ч.гр.д.№ 9/24 г.
по описа на Районен съд - Чирпан.
Видно от приетите доказателства по делото, между страните са налице договорни
отношения, произтичащи от Договора за продажба на изплащане № *********, сключен на
6
11.02.2019 г. между ответника М. П. Д. и дружеството „А1 България“ ЕАД по силата на който,
дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД и да отговаря пред „МЪНИ ПЛЮС КОРП“
ЕАД солидарно със М. П. Д., ЕГН ********** за всички задължения по Договора за продажба на
изплащане с „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, така както са установени в Договора за продажба на
изплащане и приложенията към него. Съгласно чл.3 от Договора за предоставяне поръчителство
дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД.
На 07.07.23 г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг.
На 07.11.2014 г. „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД сключили договор за поръчителство, по силата на който „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица „ЕООД се е задължило да заплати задълженията
на длъжниците физически лица от договор за поръчителство сключен на 07.11.2014 г. между „А1
България“ ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, включително и на длъжника М. Д. под № 726 в
приложение 1 към договора, в срок от 1 месец от подписване на договора за встъпване в дълг.
Тъй като към момента на подавването на ИМ поемателя „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил вземането на длъжника М. Д. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е искане за осъждане на двамата длъжници да заплатят
солидарно процесната сума.
За претендираното от ищцовото дружество вземане, ищеца на 04.01.24 г. е подал заявление
по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В образуваното заповедно производство
ч.гр.д.№ 9/24 г. по описа на Районен съд - Чирпан за 2024 г. е била издадена заповед за изпълнение
№ 19 от 08.01.2024 г., но в законоустановеният едномесечен срок, длъжникът Д. е депозирал
възражение на основание чл.414, ал.2 от ГПК, заради което на ищеца са му били дадени указания в
едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 414, във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, чл.183, вр. чл.200 от ЗЗД и чл.86, вр. чл.84 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим - предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Иска се да бъде установено, че М. X Д., ЕГН **********, дължи на „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК *********, сумата от 84 лв.,
представляваща незаплатена от М. X Д., сума по Договор за продажба на изплащане № *********,
сключен на 11.02.2019 г., заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството
му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и
сумата в размер на 27.79 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 21.12.20 г. (датата на
заплащане на сумата в размер на 84 лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България”
ЕАД) до 02.01.24 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на
настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.
7
Твърди се от ищцовата страна, че на 07.11.2014 г. „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД и „Фонд за
гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД са сключили договор за поръчителство, по
силата на който „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица „ЕООД се е задължило
спрямо „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД за всички задължения на М. X Д., ЕГН ********** по
Договора за продажба на изплащане. Така „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД е изпълнило задълженията
си към М. X Д., ЕГН ********** по Договора за продажба на изплащане.
Твърди се, че ответникът Д. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
продажба на изплащане.
За вземането си ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение. В образуваното заповедно производство е била издадена заповед за
изпълнение, но в законоустановеният едномесечен срок, длъжникът М. Д. е депозирал възражение
на основание чл. 414 ал. 2 от ГПК, заради което са му били дадени указания в едномесечен срок да
заведе дело за установяване на вземането си.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.414, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.183, вр. с чл.200 от ЗЗД, поради неизпълнение на поети договорни
задължения и акцесорен иск по чл.86 и чл.84 от ЗЗД.
Ответникът Д., чрез процесуалния представител представя писмено становище по
предявения срещу него иск, като счита същия за неоснователен и недоказан.
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на всяка страна бе да
докаже твърденията си.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовата страна следваше да
докаже наличие на договорни отношения между страните, както и размера на задълженията на
ответника към него.
В тежест на ответника бе да докажат изпълнил ли е част или изцяло задължението си към
ищеца.
Въз основа на всички приети по делото доказателства съдът намира следното:
На първо място с изпратеното писмено становище ответника М. Д. оспорва същия да е
получавал уведомление за това, че ако не заплати сумата в размер на 84 лв., „МЪНИ ПЛЮС
КОРП” ЕАД с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ще заплати вместо
него посочената сума и ще встъпи в правата на кредитора „А1 България“ ЕАД.
Относно това негово възражение, ищецът в ИМ от 05.03.24 г. твърди, че плащането е
извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т. 2.2.3 от
Договора за поръчителство, но не ангажира никакви доказателства, относно начина на връчване на
уведомлението. Не се потвърждава действително ответника да е бил надлежно уведомен за това си
задължение, така както се твърди от ищеца.
На второ място в съдебно заседания процесуалния представител на ответника адв. Т. е
направил възражение, относно начина на уведомяване на Д. за извършената цесия.
Относно това възражение, съдът е изискал от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД да представи
доказателства, относно изпращането и получаването на уведомлението за извършена цесия от М.
8
Д.. Към днешна дата „Мъни Плюс Корп“ ЕАД не е изпълнило разпореждането на съда и не е
представило доказателства в тази насока. Макар и в приложенията към ИМ да има представено
като писмено доказателство Уведомление по чл. 146 от ЗЗД, от него не се потвърждава да е връчено
и получено от ответника по надлежния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор
Без съмнение нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която предвижда,
че за да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. Това не се доказа.
В ИМ се твърди само и единствено, че до М. Д. е изпратено Уведомление за встъпване в
дълг по чл. 146 от ЗЗД, като не се ангажират доказателства относно получаването на
Уведомлението.
Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, съдът намира предявения иск за
неоснователен и недоказан, поради което счита, че като такъв следва да го отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски има ответната страна. Относно направеното
от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на
ответника адв. Т. адвокатско възражение, съдът намира, че то не се явява прекомерно и следва да
бъде определено такова в размер на 400.00 лв., съгласно разпоредбата на Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2, т. 1 .
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК *********, със старо
име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Рачо
П. Казанджията“ № 4, вх.А, ет.5, представлявано от изпълнителните директори Илия Лев Петков и
Борис Якимов Якимов УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.414, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.183, вр. с чл.200
от ЗЗД, че М. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Чирпан, XX, вх. А, ет. 1, ап. 2 дължи на „МЪНИ
ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК *********, със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, сумата
9
от 84 лв., представляваща незаплатена от М. П. Д. с ЕГН: ********** сума по Договор за продажба
на изплащане № ********* сключен на 11.02.2019 г., която сума е заплатена от заявителя
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД в качеството му на
поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в
размер на 27.79 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. (датата на заплащане на
сумата в размер от 84 лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България” ЕАД) до
02.01.24 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото
заявление до окончателно заплащане на дължимата сума, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Рачо П. Казанджията“ № 4, вх.А,
ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на М. X Д., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
400.00 лв. /четиристотин лева/, адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10