№ 660
гр. Разград, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20233330100209 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба от УниКредит Булбанк АД, в която твърдят,че с отв. Д. К. Х. са
сключили Договор за кредитна карта с № CCIR-286-00143-2019 от 08.10.2019г при разрешен
кредитен лимит в размер на 500лв. и краен срок за ползване и погасяване 31.10.2021 г. На
дата 18.11.2019 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите по Договора
вноски за главница, а на 16.12.2019 г. за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е
просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от 18.11.2019 г. С оглед на
формираните просрочия Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата
23.01.2020г. Предсрочната изискуемост и размера на задължението са съобщени на
длъжника с връчена му Покана, в която е даден срок и възможност за доброволно
изпълнение на задължението към Банката. Към настоящия момент посоченото задължение
не е изпълнено доброволно от длъжника, което от своя страна, обуславя интереса на
„Уникредит Булбанк" АД да предяви настоящия иск за сумите описани по- горе.
Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК.Образувано е ч.гр.д.№572/21г. на РРС, по
което съдът е издал заповед зеа незабавно изпълнение и изп.лист. Заповедта е връчена при
условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на заявителя да е предоставен едноседмичен срок
да предяви иск за установяване на вземането си. В указания от съда срок ищецът е предявил
исковете си по чл.422 ГПК
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „УниКредит
Булбанк" АД има срещу Д. К. Х. валидно и изискуемо вземане в размер на:500лв. главница,
дължима за периода от 18.11.2019 г. до 15.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 15.60лв. лихва върху редовна
главница, дължима за периода от 16.12.2019 г. до 23.01.2020 г. и сумата 65.66лв. лихва за
просрочена главница за периода от 23.01.2020 г. до 15,03.2021 г. Претендира за разноски и в
1
двете производства.
Ответникът Д. К. Х. ,чрез назначеният му особен представител адв.М. Е., счита иска за
недопустим и неоснователен. Оспорва изложените от ищеца факти. Оспорва договор №
CCIR-286-00143-2019 за кредитна карта за физически лица от 08.10.2019г.. Твърди,че не е
възникнало валидно правоотношение между страните. Оспорва иска по основание и по
размер. Има искане ищецът да бъде задължен да представи Договора за кредитна карта от
08.10.2019г. в оригинал, за да взема отношение относно истинността на същия, както и дали
този договор е подписан от ответника. Оспорва ответникът да е получил кредитна карта от
ищеца "УниКредит Булбанк" АД. Доколкото договорът за заем е реален договор, то по
делото не се установява заплащане на заемната сума. Не се представиха доказателства, че
сумата от 500 лева е реално усвоена от ответника. Няма доказателства издадената кредитна
карта е била получена от ответника, както и че последният е извършвал транзакции
възползвайки се от предоставения кредитен лимит. Ако се установи, че между страните има
надлежно учредено и валидно обвързващо страните облигационно правоотношение по
договор за кредитна карта, оспорва процесния договор № CCIR-286-00143-2019 /
08.10.2019г., като счита същия за невалиден поради неспазване на императивните
изисквания на чл.11 ал.1 т. 9-10 ЗПК - не съдържа ясно посочване на: - лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му. съответния индекс или референтен лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума. дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Не е спазено и
императивното изискване на чл.10 ал. 4 ЗПК - не са ясно и точно определени видът,
размерът и действията, за които се събират такси. Поради изложеното на основание чл.22
ЗПК моли съда да приеме процесният договор за кредитна карта за недействителен, поради
което на основание чл.23 ЗПК ответникът - кредитополучател дължи връщане само чистата
стойност на кредита, но не и на начислените лихви и такси по него. Доколкото ищецът се
позовава на предсрочна изискуемост, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастьпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. По делото е представена покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2
от ЗКИ, от която е видно, че поканата не е била връчена на адресата и съответно, че
ответникът не е уведомен надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от
съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че договорът е нищожен, поради
2
противоречието му с добрите нрави и поради неспазване нормите на чл.146 ЗЗП. Същият е
сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението -
кредитора. Видно е от самия договор, че същият е бланков и не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, като не се установява клаузите да са били индивидуално
договорени. Съгласно чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и назначената ССЕ, съдът прие за
установени следните факти: Страните са сключили Договор за кредитна карта с № CCIR-
286-00143-2019 от 08.10.2019г при разрешен кредитен лимит в размер на 500лв. и краен
срок за ползване и погасяване 31.10.2021г. Ищецът твърди,че е обявел кредита за
предсрочно изискуем на дата 23.01.2020г. въпреки,че е възложил на ЧСИ връчването с
молба от 11.03.2020г. /л.13 от делото/. ПДИ е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК на
02.06.2020г. Заявлението по чл.417 ГПК е депозирано но 16.03.2021г.
По делото е назначена ССЕ, според заключението, на която кредитният лимит от 500лв. е
усвоен до 18.10.2019 г. след направени 3 тегления на суми от АТМ /банкомат/. По делото не
се съдържа информация за направени плащания за погасяване на вноски по кредитния
лимит. Размерът на дължимите по Договора за кредитна карта суми за главница, за лихви, за
такси и разноски към датата на подаването на заявлението по чл.417 ГПК в съда -
15.03.2021г. е: главница -500лв.;лихви-81,26лв. в т.ч. договорна лихва за периода от
16.12.2019г. до 15.03.2021 г.- 15,60 лв., лихва за просрочена главница периода от 23.01.2020
г. до 15.03.2021г.-65,66лв.; разноски за уведомяване - 72лв. Общо задълженията са в размер
на 653,26 лв.
Въз основа на така установените факти,съдът направи следните правни изводи: Предявените
искове са недоказани. Съдът намира,че страните са сключили валиден договор за кредитна
карта с № CCIR-286-00143-2019 от 08.10.2019г при разрешен кредитен лимит в размер на
500лв. и краен срок за ползване и погасяване 31.10.2021г. Кредита е обявен за предсрочно
изискуем след изтичане на 14- дневния срок за плащане, начиная от 02.06.2020г., който е
изтекъл преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК.
По този договор банката е следвало освен разрешения кредитен лимит да предостави на
ответника и пластика на кредитната карта, с която същият да може да усвои разрешеният
кредит.
При направено изрично възражение отстрана на ответника и направено указание от съда по
разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да представи доказателства за
извършено предаване на пластиката на кредитната карта на ответника. Съгласно ОУ на
банката, същата издава основна или допълнителна карта въз основа на писмено искане и
предоставени документи. Банката издава и връчва картата лично. Заедно с картата,
оправомощеният държател на основната карта получава и Персонален Идентификационен
3
Номер. При получаване на картата и плика с ПИН, оправомощеният държател на основната
и/или допълнителната карта полага подпис, както върху искането, така и върху панела за
подпис на обратната страна на дебитната/кредитната карта. Доказателства за този факт
ищецът не ангажира, поради което съдът намира за недоказан факта, че ищецът е предал на
ответника пластика на кредитна карта по договор № CCIR-286-00143-2019 от 08.10.2019г. С
оглед липсата на доказателства ответникът да е получил от банката пластиката на
кредитната карта, не може да се направи извод,че именно ответникът е направил трите
тегления от АТМ, с които е усвоен кредитният лимит, още повече, че по договора няма
извършвани никакви погашения.
Воден от гореизложеното,съдът намира исковете за недоказани.
Претенцията на ищеца за разноски в двете производства се явява неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от УниКредит Булбанк АД, ЕИК ********* гр.София против Д.
К. Х., ЕГН ********** установителни искове за сумите: 500лв. главница, дължима по
договор № CCIR-286-00143-2019 от 08.10.2019г. за кредитна карта на физически лица за
периода 18.11.2019г.-15.03.2021г., ведно със законната лихва от 16.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; 15.60лв. лихва върху редовна главница, дължима за
периода 16.12.2019г.- 23.01.2020г. и сумата 65.66лв. лихва за просрочена главница за
периода 23.01.2020г.-15.03.2021г., за които има издадени заповед за незабавно изпълнение
№ 393817.03.2021г. и изп.лист №261/17.03.21г. по ч. гр.д.№572/21г. по описа на РРС КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС-Разград.
След влизане в сила на решението екземпляр да се приложи към ч.гр.д.№572/2021г. на РРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4