Р Е Ш Е Н И Е
№ 167/13.3.2020
г. 13.03.2020 година град
Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На
тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря В. Г.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 2324 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба и молба уточнение, предявена от К.Р.В. с ЕГН ********** лично и в
качеството му на Управител на ЕС на живущите в гр.Я.,***,чрез пълномощник
адвокат,със съдебен адрес ***,кант.***,чрез адв.Б.В.-ЯАК, против Н.Г.К. с ЕГН **********
*** с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде
осъден да преустанови неоснователните си действия с които пречи на останалите
собственици на ЕС на живущите в гр.Я.,***, необезпокоявано да осъществяват
правото си на собственост върху обща тоалетна на приземен етаж и южната част на
коридора на приземния етаж на жилищна сграда,намираща се в гр.Я.,***, като
ограничила достъпа им до общата тоалетна и без основание ползвала южната част
на коридора от приземния етаж,която била свита с повече от 50 см. за сметка на
разширението на което ответницата направила в гаража си,както и да възстанови
предишното състояние на общите части на приземния етаж на посочената жилищна
сграда и осигури на ищеца и на всички живущи с сградата достъп до тези общи
части.
Ищеца твърди,че той и останалите
живущи на етажната собственост в гр.Я.,***са собственици на недвижими имоти в
бившата ЖСК „***“,построена в периода 1984-1986 г. по стопански начин. Съгласно
протокол от 04.09.1984 г. и договор за делба от 05.01.1994 г.
член-кооператорите на ЖСК „***“ са разпределили жилищата,гаражите и таваните. В
дял на К.Р.В. и съпругата му бил предоставен и същите получили- апартамент **,на *** етаж,с площ от 96.46
кв.м.,ведно с 8.99 % от общите части на сградата и отстъпено право на строеж,гараж
** с площ от 18.14 кв.м.,ведно с 1.51 % от общите части на сградата и отстъпено
право на строеж и гараж ** с площ от 7.44 кв.м.
В дял на Г. Е. К./майка на
ответницата/ бил предоставен и същата получила- апартамент –***на *** етаж,с
площ от 96.46 кв.м.,ведно с 8.97% от общите части на сградата и отстъпено право
на строеж,хоби-таван № *** с площ от 35.39 кв.м.,ведно с 2.66 % от общите части
на сградата и отстъпено право на строеж,гараж № *** с площ от 21.39 кв.м.,ведно
с 1.79 % от общите части на сградата и
отстъпено право на строеж и таван № *** с площ от 7.20 кв.м.
Твърди се,че през есента на 2005 г.
ответницата Н.Г.К. закупила 5/6 ид.ч. от посочения недвижим имот,като
останалата 1/6 ид.ч. същата придобила по силата на наследство от баща си,като
по този начин станала изключителен собственик на имота. Към датата на
придобиване на имота 15.09.2005 г. ответницата била в брак с Г. К. П.,като с
Решение от 08.12.2016 г. постановено по гр.дело № ***/2016 г. по описа на
ЯРС,бракът между тях бил прекратен,като в дял на ответницата бил възложен
процесния имот и същата станала изключителен собственик на имота. Съгласно
архитектурен проект за процесната жилищна сграда,където се намирали
апартаментите и другите обекти на ищеца и ответницата,в разпределението на
приземния етаж,където се намирали гаражите на всичките собственици на сградата,ясно
се виждало,че имало общ вход,който по коридора водил към стълбището за първия
етаж,който коридор бил проектиран и построен с ширина 150 см. Непосредствено
преди стълбището и на границата с гараж № *** на ответницата,до захранващото
табло била проектирана и построена обща за всички тоалетна с площ от 1,35
кв.м.,която касаела чиста площ,без зидове.След като станали собственици на
недвижимия имот в сградата,ответницата и бившия й съпруг започнали да извършват
неоснователни действия,с които пречили на останалите собствениците в сградата
да упражняват правото си на собственост по отношение на общите части. През 2006
г. бившия съпруг на ответницата ограничил достъпа на останалите собственици до
общата тоалетна на приземния етаж,като сменил катинара и започнал до поставя
вътре багаж. На 04.08.2011 г. изцяло я присвоил,като зазидал вратата й към
общия вход и избил нова врата откъм собствения си гараж,като по този начин
заедно с ответницата увеличили площта на гаража си,за сметка на общите части на другите собственици. Действията извършили
без да са поискали и получили съгласието на останалите собственици в
сградата,като не било проведено общо събрание в тази връзка,като дори устно не
информирали останалите собственици в сградата. Твърди се,че в тази връзка останалите
собственици сезирали компетентните институции,като подали жалби до Община-Я.и
ЯРП, с оплакване от действията на ответницата и съпруга й към него момент.
Твърди се,че от една страна живущите в блока били лишени от възможността да
ползват тоалетната на приземния етаж,като от друга страна лицето което се
занимавало с почистването на входа нямало никакъв достъп до чистата вода и
мръсния канал. Също така се твърди,че неоснователните действия били свързани и
с южната част на коридора на гаражния етаж,като същата била свита с повече от
50 см. отново за сметка на разширението,което ответницата и семейството й
направили в гараж № ***. В тази връзка коридорът бил проектиран и построен с
ширина 150 см.,като след присвояването от 50 см.,останал с ширина 100 см.,през
който собствениците в сградата били принудени да преминават. Това указало
влияние при преминаването и стесняването станало причина да немогат да се
принасят обемисти предмети към етажите нагоре,като създавало дискомфорт на
живущите в сградата,които небили съгласни с тази „несправедливост“. В тази
връзка ищеца и неговите съседи,съсобственици в етажната собственост правили
редица опити за доброволно уреждане на спора,като ответницата да възстанови
южната част на коридора на приземния/гаражен / етаж и общата тоалетна на
входа,съгласно строителния план по първоначалния им размер и предназначение,но
тези опити не дали положителен резултат. На 18.01.2018 г. било проведено ОС на
собствениците в сградата на ***,обективирано в протокол от същата дата,като по
т.3 от дневния ред било взето решение да се задължи собственичката на гараж № ***
в четиринадесет дневен срок да преустанови действията си,с които пречи на
всичките собственици на сградата да упражняват правото си на собственост по
отношение на общите части и да възстанови първоначалния им вид,като в противен
случай и ако решението не бъде изпълнено,ОС е задължило Управителя на ЕС да
заведе дело за възстановяване на присвоеното от общата собственост.
Иска се уважаване на иска и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищеца се явява
лично и като представител на ЕС,като се
представляват от адвокат, който сочи доказателства, моли за уважаване на иска и
за присъждане на разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 109
от ЗС.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез пълномощник адвокат. Счита
се,че исковата молба е нередовна,като се излагат подробни съображения в тази
насока. Счита се,че иска предявен от името на ЕС на административната сграда е
недопустим,като предявен от лице без представителна власт и са развиват
подробни съображения в тази насока,като с иска прекратяване на делото в тази му
част.По основателността на иска изразяват становище за неговата
неоснователност. Твърди се,че не е налице неоснователно въздействие върху
помещението,за което се твърдяло,че е „тоалетна“. Същото изначало не било
построено като помещение с функционално предназначение „тоалетна“. Процесната
сграда била реализирана и въведена в експлоатация със съществени отклонения от
одобрения проект,още на етап откриване на строителната площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строеж. На мястото,на което било предвидено
построяване на врата на тоалетната по първоначалния проект,при построяването на
същата и към настоящия момент било поставено общо електромерно табло,като
никога небил изграждан отвор за врата. ВиК инсталацията също била на
място,различно от това по първоначалния проект. При изграждането на сградата и
установяване на годността за ползване й в процесното общо помещение,не е имало
канализация,отвор,сифон и др. Същото важало и за „разширението“,за което се
твърдяло,че ответницата и семейството й са направили в гараж № ***. Съществените
отклонения от първоначалния архитектурен проект включващи и различно изпълнение
на ниво приземен етаж на гаражите,произтичащо от изменение на конструктивните
структури на сградата зададени от основите и тяхното разположение.Всички гаражи
на етажа били с такива отклонения от първоначалния проект,наблюдаващи се на
всички етапи на строителство на сградата. Останалите твърдения за поставяне на
лични вещи в помещението,избиването на врата от към собствения на ответницата
гараж,довело до увеличаване на площта на същия,били неверни и голословни. Също
така се твърдяло,че са извършени от бивш собственик и не можели да бъдат
противопоставяне на сегашния такъв по аргумент изброената практика на ВКС.
Твърди се,че състава на чл.109 ЗС не е осъществен,като не били налице нито
строителни книжа,нито документи за собственост,удостоверяващи и доказващи,че
процесното помещение е построено съгласно представения план и узаконено,като
помещение с функционално предназначение-тоалетна,представляваща общи части по
предназначение. Също така се твърди,че от протокола за разпределение от
04.09.1984 г. и договора за делба от 1994 г. и от приложените нотариални
актове,нито един обект от приземния етаж,не граничел с помещение с
предназначение „обща тоалетна“. С подписването на двата документа всички
собственици били удостоверили с подписа си съгласие с тогавашното и текущо
разпределение на приземния етаж-без да се споменавало наличие на помещение за
ползване като „обща тоалетна“. Също така от схема № *** от 13.08.2019 г. на самостоятелен
обект в сграда,с идентификатор 87374.522.50.17.12,издадена от СГКК-Я.,по КК и
кадастралните регистри,одобрени със Заповед ***/30.08.2005 г. на ИД на АК на
етажа,на който били разположени гаражите,не съществувало друго помещение,което
да граничело с процесния гараж.Самото твърдение,че съществувало помещение-обща
тоалетна,предполагало,че става дума за помещение,представляващо обща част по
предназначение,притежавана от собствениците на самостоятелни обекти в сградата.
Законосъобразното изграждане на подобно помещение,изисквало законно издадени
строителни книжа,доказващи неговото построяване и съществуването и към момента
на узаконяване на сградата,респективно-документ за собственост,доказващ
неговото съществуване към момента на въвеждане на сградата в експлоатация и към
настоящия момент,последващото му деклариране в общината,в СГКК-Я.,както и
документи във връзка със спазването на основни строителни и хигиенни норми и
функциониране на подобно помещение. Твърди се,че помещение с функционално
предназначение „обща тоалетна“ не било съществувало нито по време на
изграждането,нито при установяване на годността за ползване на строежа /акт ***/,нито
при съставянето на нотариалните актове на база договора за делба на обекти в
ЖСК-то. Гаражите на всички етажни собственици били изначало построени в
отклонение от одобрения от общината архитектурен проект. В допълнение се
твърди,че ако са в хипотезата на незаконосъобразно „разширение“ на гараж и
присвояване на 50 см.,така както се твърдяло в исковата молба,гаражът щял да е
с увеличена квадратура,а той бил с една и съща квадратура от построяването си
до настоящия момент. В тази връзка не било налице въздействие върху вещта,още
по малко „неоснователно“ такова,тъй като процесното помещение и гаражът на ответницата,разположен
откъм южната фасада на сградата,били във вида,в който са били построени и
издаването на разрешението за ползване на сградата. Също така гаражите от
южната фасада на сградата били в граници,в които са били построени
първоначално. Същите от към северната страна на сградата,където бил и гаража на
ищеца,били незаконно разширявани в последствие за сметка на тротоарната площ.
Що се отнасяло до стената на гаража,за която се твърдяло,че е „преместена“по
начин,довел до „присвояване на 50 см.“ от коридора,респективно до „разширяване
с 50 см.“ на гаража на ответницата,освен обстоятелството,че както този,така и
останалите гаражи на приземния етаж били построени в отклонение от
архитектурния проект,чрез изменение на конструктивни елементи,било важно да се
подчертае също,че ставало въпрос за носеща стена на сградата,която било
невъзможно да се премества,без „становище за конструктивна стабилност“ и
строително разрешение. От тук следвало да се приеме,че описаните действия н
исковата молба били неоснователни,а било обективно невъзможно
„преустановяването“ им и „премахването на последиците“ от тях. Също така се
твърди,че преди завеждането на И.М. бил подписан предварителен договор от
25.09.2019 г.,съгласно който в хода на процеса,собствеността върху притежаваните
от ответника самостоятелни обекти в процесната сграда следвало да бъдат
прехвърлени на трето лице. В тази връзка и съгласно ТР на ВКС искът щял да се
окаже неоснователен с подписването на окончателния договор. Счита се,че ищеца
ще загуби и правния си интерес от водене на дело срещу лице,което нямало
качеството на собственик на обекти в сграда. В допълнение се счита,че решение
срещу несобственик,с оглед елементите на фактическия състав по чл.109 ЗС не би
могло да бъде законосъобразно,допустимо и изпълнимо.
Иска се отхвърляне на иска и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично и с адвокат, сочи доказателства, моли за отхвърляне на иска и за присъждане
на разноски.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно и това се установява от
приложените по делото писмени доказателства-протокол от 04.09.1984 г., че
членовете на ЖСК „***“ са се събрали и разпределили жилищата в сграда находяща
се в гр.Я.,***Също така с договор за делба от 05.01.1994 г. член-кооператорите
са разделили жилищата,гаражите и таваните,като всеки от тях получил съответния
апартамент, със съответните идеални части от общите части на сградата и
отстъпено право на строеж върху държавно място,хоби-таван със съответните
идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж,гараж и
таван. Също така страните не спорят,че ответницата Н.Г.К. с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *** от 15.09.2005 г. придобила 5/6 ид.части от
съсобствен на продавачите недвижим имот,а именно жилище-апартамент № ***,със
застроена площ от 90.06 кв.м.,заедно с 10.780 % ид.ч. от общите части на
сградата и съответното отстъпено право на строеж върху мястото и 5/6 ид.ч. от
гараж № *** със застроена площ от 21.69 кв.м. с 2.367% ид.ч. от общите чати на
сградата и съответното отстъпено право на строеж върху мястото. От представения
протокол № *** от 18.01.2018 г. се установява,че е проведено общо събрание на
собствениците във вход *** на *** при определен дневен ред,като по .1 за
председател на ОС е избран К.В. с 5 гласа за „За“,като нямало против и
въздържали се. По т.3 от дневния ред ОС решило да задължи собственика на гараж
№ *** Н.Г.К. да възстанови южната част на коридора на гаражния етаж и общата
тоалетна на входа съгласно строителния план на входа,тогава ЖСК“***“,а в самата
тоалетна-мивката,тоалетната,чиния,казанчето,чист и мръсен канал,плочки,кранчета
и прочие в съществуващия функционален вид,преди да бъдат премахнати. Срока бил
40 календарни дни от момента на връчването на собственика на гараж № *** на
препис от настоящия протокол. Ако в този срок не бъдело изпълнено решението на
ОС то задължавало управителя К.Р.В. да заведе дело за възстановяване на
присвоеното от общата собственост. За посочените обстоятелства по т.3 от
дневния ред гласували „За“ четирима от собствениците,един имало „Против“,като
нямало въздържали се. Посочения протокол е подписан от Председателя на
събранието К.В. и от протоколчика М. А.. За установяване на обстоятелствата
предмет на настоящия иск е представен одобрен проект за приземния етаж на
посочената жилищна кооперация.Също така във връзка с оспорената легитимация на
ищеца в качеството му на управител на ЕС са представени протокол № 1 от
23.11.2017 г., от който се установява,че за председател на УС е избран К.Р.В..
От страна на ответника за доказване
възраженията си във връзка с подадената искова молба са представени писмо изх.№ ***/ от 12.07.2010 г. на
секретаря на Община-Я.,от което се установява,че във връзка
заявление/Приложение № 2/ към Наредба № 3 от 17.06.2009 г. за създаване и
поддържане на публичен регистър на сградите в режим на ЕС с вх.№ *** от
25.06.2010 г. ,Г. Е. К.е информирана,че ЕС на която била избрана за управител с
протокол от 17.06.2010 г. бил вписан в публичния регистър на градите в режим на
ЕС и Наредба № 3 от 17.06.2009 г. за създаване и поддържане на публичен
регистър на сградите в режим на ЕС,като вписването в регистъра било под
регистрационен номер 117 от 07.07.2010 г. Също така е представено удостоверение
с рег.№ *** от 14.08.2019 г. от кмета на Община-Я. в уверение на това,че
съгласно Регистъра на сградите или отделните входове в режим на ЕС, които се
намирали на територията на общината и подадените уведомления по реда на чл.46б ЗУЕС,за сграда с административен адрес гр.Я.,ж.к.“*** е избран управителен
съвет,в състав –Председател Г. Е. К.и членове Р. З. В.и К.Р.В.,като
регистрацията на посочената сграда и съответно на управителния орган била от
07.07.2010 г.,като срока за избор бил две години.Също така са представени
писмени доказателства- строително разрешение № *** от 01.08.1984 г. с което се
разрешава на ЖСК“***“ от гр.Я. за строителство на осем фамилна жилищна сграда
по одобрен архитектурен план на 12.07.1984 г. ;схема № *** от 13.08.2019 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.552.50.17.12;схема № *** от
26.08.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
87374.552.50.17.14 ;удостоверение за данъчна оценка почл.264,ал.1 ДОПК с изх.№ ***/26.08.2019
г. и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.05.2019
г.
За установяване на
обстоятелството,че в проведеното ОС на ЕС не са участвали собствениците на
имоти в етажната собственост са представени нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 25.08.2014 г. от който се установява,че Д. Т. Д.и С. Г. Д. дарили
на В. Д. Д. и С. Д. Д.,при равни квоти,следния недвижим имот-апартамент № ***,находящ
се в гр.Я.,ж.к.“***“,***1,таван хоби *** и гараж № ***; с нотариален акт за
дарение № *** от 05.12.2001 г. М. Г. П. дарила на сина си Г. С. Д.,следния свой
недвижим имот-жилище апартамент № ***,находящо се в гр.Я.,***“ на ***
етаж,заедно с таван –хоби № *** от 18.96 кв.м.,заедно с таван хоби № *** от
4.74 кв.м.,заедно с гараж № ***,като дарителя запазил правото си на ползване на
имота пожизнено и безвъзмездно и при условие дарения да не
прехвърля,дарява,залага имота,освен с писмено съгласие на дарителя,изразено в
нотариално заверена декларация. Представени са още нотариални актове за
собственост на жилище построени върху държавна земя по стопански начин от
жилищно строителна кооперация/констативен нотариален акт/ и Протокол от
14.05.2007 г. по гр.дело № ***/2006 г. по описа на ЯРС с който е одобрена
постигната спогодба между страните с която на Р. З. В.са възложени описаните в
протокола самостоятелни обекти в сграда. Също така от третата неучастваща по
делото стана община-Я. се представени и приети два комплекта заверени копия от
всички строителни книжа и разрешителни по отношение на административна
сграда,находяща се в гр.Я.,*** и заверени копия от всички строителни книжа и
разрешения по отношение на строеж на посочената административната сграда,като
от РДНСК-Я. са уведомили съда,че строителни книжа и разрешения по отношение на
посочената по-горе сграда не могат да представят с оглед на това,че не се
съхранявали в архива.
По искане на ищеца са събрани гласни
доказателства,чрез разпита на свидетеля И. Г.И.,без родство със страните. Същия
заяви,че живее в същата кооперация в ап.***,като познава ищеца и ответницата.
Имали обща тоалетна за която мисли,че се намирала в коридора,граничеща с гаража
на ответницата. Мисли,че същата е съборена от първия съпруг на ответницата,като
зазидал вратата и си разширил гаража по този начин.Това се случило преди около
10-11 години.Навремето като строили кооперацията били с майстора и бащата и
майката на ответницата. Те били познати на майстора и какво са привили там не
знаел,като те носили само вар и тухли.Твърди,че има стеснение на коридора,като
отишла комисия и установила,че е стеснен с 50 см.,което се предавало към гаража
на ответницата.
На въпроси на пълномощника на
ответницата свидетеля отговори,че бил един от първоначалните собственици от
построяването на ЖСК-то. Била ползвана тази обща тоалетна,като той не я
ползвал,но хората например които санирали кооперацията я ползвали. Била
заключена от съпруга на ответницата,който я ползвал като негов склад.Карали са
се и той я съборил.Не я ползвал поради причина,че била заключена,като ключът
билв съпруга й,който в последствия я съборил. Била пригодена за ползване като
тоалетна и се намирала в кьошето. Съборили две стени и с тухлите зазидали
вратата,като мисли,че самата тоалетна била с размери 1.50м. на 1.50м.,но не бил
много сигурен. Мисли,че съседния на тях гараж и той взел от коридора около 10
см. Още когато я строили било това завземане на коридора,когато отишли при
нотариус да си получат нотариалните актове,това стесняване на коридора било още
тогава и не било се случило в последствие. Доколкото наел,децата когато играели
долу в самото начало пред блока ползвали тоалетната. Също така бил сигурен ,че
майсторите при санирането също я ползвали като тоалетна.
По делото е назначена СТЕ, изготвена
от в.л. Д., приета като неоспорена от страните. От заключението на същата се
установява, че площта предвидена по проект за обща тоалетна била приобщена към
площта на гаража,собственост на ответницата. Към момента на огледа на приземния
етаж нямало изградена тоалетна. Ответницата навлязла в коридора с 28 см. по
цялата му дължина 5.30 м.,т.е. 1.48 кв.м. от коридора били приобщени към площта
на гараж № ***,собственост на ответницата. Същата ползвала 1.48 кв.м. от площта
на общия коридор,т.е. от общите части на сградата. Гараж № *** бил уширен с 20
см. за сметка на стеснение на коридора,т.е. към гараж № *** били приобщени 1.06
кв.м. от площта на коридора. Собствениците на гараж № ***,ползвали 1.06 кв.м.
от площта на общия коридор,т.е. от
общите части на сградата. Ширината на коридора,измерен на място,към момента на
огледа бил 1.00 м.,като предвидената по проект ширина на коридора била 1.50
м.Стеснението на коридора с 50 см.било за сметка на разширението на гараж № ***
с 28 см. и на гараж № *** с 20 см.
Предвиденото по проект място на
главното ел.табло било на стената под стълбищното рамо,като в действителност
ел.таблото не било изпълнено на предвиденото по проект място.Същото било
монтирано на северната стена на гараж № ***,като главното ел.табло било
изпълнено на мястото,на което по проект била предвидена вратата на
общата/процесна/ тоалетна. В кой етап на строежа било поставено,вещото лице
нямало как да отговори.Друго ел.табло и друго място на което да било монтирано
главното ел.табло,не й било показано от съкооператорите по време на
огледа,което означавало,че сегашното главно ел.табло е било монтирано на
сегашното си място,към момента на изпълнение на ел.захранването на всички
обекти в жилищната сграда. Не можело да се определи дали е премествано,като се
имало предвид мястото на което се намирало към момента на огледа. По проект
било предвидено гараж № *** и гараж № *** да изпълняват функцията на
ПРУ/противорадиационни укрития/.За достъп до ПРУ били предвидени входове/врати/
на стените на стълбищното рамо и вход на стените на гараж № *** и гараж № ***-показано
на чертеж № ***.На място не били изпълнени предвидените по проект входове за
ПРУ. Към момента на огледа от всички присъстващи съкооператори на вещото лице
било показано за ПРУ помещение намиращо се под нивото на терена,под стълбищното
рамо,затворено с метален капак. Дали е бил оставен вход за общата тоалетна в
приземния етаж като било по проект,по време на изграждането на приземния етаж
или е била иззидана изцяло северната стена на гаража не можело да се определи.
Вещото лице констатирало,че имайки в предвид,че главното ел.табло било
монтирано на мястото,на което бил предвиден входа за процесната
тоалетна,приема,че стената била изградена преди изпълнението на
ел.инсталацията,преди ел.захранването на обектите в сградата и преди да бъде
монтирано сегашното ел.табло,осигуряващо ел.захранване на сградата към момента
на огледа. Дали е имало необходимото застъпване на тухлите на северната стена
при проектирания отвор на тоалетната не можело да се определи,тъй като стената
била с изпълнена варова мазилка и от двете страни.
По проект било предвидено общата
тоалетна да бъде изпълнена с клекало,със самостоятелно отвеждане в общата
канализация,с предвиден за изпълнение сифон на пода на тоалетната. В
действителност нямало изпълнен отвор за поставяне на клекало,на предвиденото по
проекта място,нямало изпълнен сифон на пода на предвидената по проекта
тоалетна.Общата канализационна тръба,обслужваща жилищните етажи била монтирана
до предвидената по проекта/не изпълнена/ врата на спорната тоалетна. Мястото на
монтираната главна вертикална канализационна тръба не отговаряла на мястото
предвидено по проект.По проект същата била предвидена да бъде изпълнена в
коридора до външната страна на стената на гаража-показано на чертеж № 1.
Вещото лице констатирало,че колона №
18 не била изпълнена на обекта,като по проект било предвидено същата да бъде
изпълнена в гараж № ***,собственост на ответницата.При извършения оглед вещото
лице установило,че и други колони,предвидени в предоставените проекти не били
изпълнени на място. Източната стена на гараж № ***,не била изпълнена на
мястото,на което била определена по проект.същата била изместена с 28 см. към коридора,като
с извършеното изместване на стената били приобщени 28 см. по дължината на целия
коридор към гаража,собственост на ответницата.Изместването на стената било
извършено с изграждането на жилищната сграда.Източната стена на гараж № ***,явяваща
се и западна на коридора била изградена на мястото на което се намирала към
момента на огледа в етапа на изграждане на жилищната сграда.Нямало следи от
преместване на стената в по-късен етап. Извършено било измерване на южната
стена на жилищната сграда,с което била измерена ширината на южната фасада 16.18
м. По проект ширината на южната фасада на сградата била 16.20 м.,т.е.нямало
разминаване на изпълнението с предвиденото по проект. Измерените на място гараж
№ *** бил с ширина 4.21 м.,което било с 28 см. повече от предвиденото по
проект,като по проект бил с ширина 3.93 м. бил с ширина 3.10 м. ,което било с 20
см.повече от предвиденото по проект, като по проект бил с ширина 2.90 м.Двата
крайни гаража били с ширина 3.38 м.,което отговаряло на предвидения проект, като
по проект били с ширина 3.38 м.
От направените измервания на място
ставало ясно,че стеснението на коридора
с 50 см.било за сметка на двата гаража,които граничели с коридора.
Стеснението с 28 см. в полза на разширението на гараж № ***/собственост на
ответницата/ и стеснението с 20 см. в полза на разширението на гараж № ***.
На въпроси на пълномощника на ищеца
в.лице отговори,че измерването било на място и двете са с варова мазилка и на
снимковия материал щяло да си личи.гаражът отвътре не бил измазан,като точно
там където трябвало да бъде вратата имало мазилка.Останалата част от стените не
били измазани. Относно двете колони на въпрос №6,колоната която по проект била предвидена да бъде извършена в
гараж № ***,не била изпълнена на място и колоната която била предвидена да бъде
изпълнена в гараж № ***,също не била изпълнена.
На въпрос на пълномощника на
ответника в.лице отговори,че тази мазилка,която била поставена на вратата не
можела да каже кой я изпълнил.
При така
установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:
Първия спорен спор между
страните дали К.Р.В. има качеството на
Управител на ЕС на живущите в гр.Я.,*** и притежава ли правна легитимация да
предяви иск от тяхно име. В тази връзка пълномощника на ответника във връзка с
оспорването на горепосоченото обстоятелство представи удостоверение издадено от
община-Я. от което се установява,че съгласно регистъра на сградите или
отделните входове в режим на етажна собственост водени на основание чл.44 ЗУЕС
и подаденото уведомление по реда на чл.46б ЗУЕС за сградата с посочения административен адрес е
избран УС с председател Г. Е. К.и
членове Р. З. В.и К.Р.В.. За установява
на горепосоченото обстоятелство от страна на пълномощника на ищеца е представен
протокол № *** от 23.11.2017 г. от което се установява,че при проведеното ОС на
собствениците на посочената административна сграда за председател на УС е
избран К.Р.В.. С оглед така представените доказателства и след като съобрази
закона,в случая ЗУЕС в частност разпоредбата на чл. 34. (1) Управителен съвет (управител) се избира за
срок до две години,като
следва само за пълнота да се отбележи,че посоченото обстоятелство е описано и в
самото удостоверение на Община-Я. С оглед на това безспорно се установява,че
правомощията на избрания към него момент председател на УС Г. Е. К.е с изтекли
правомощия,като същата е избрана с протокол от 17.06.2010 г. От друга страна,не
се представиха доказателства,че протокола от ОС с което е избран за председател
на ЕС К.Р.В. е опорен по реда на чл. 40. (1),касаеща,че всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание,както и,че такава молба е подадена пред районния съд по
местонахождение на ЕС в законоустановения императивен тридневен срок от
получаване на решението,като настоящия съдебен състав приема,че К.Р.В.
притежава необходимата представителна власт и е правно легитимиран да подаде от
името на ЕС на посочената административна сграда с адрес гр.Я.,***,като иска е
допустим.
Негаторния
иск по чл.109 ЗС,предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно
право за притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота му,с които се пречи,ограничава или смущава ползването
на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещно правна защита срещу
посегателства,които ,без да се отнемат владението,пречат на собственика да
осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва имота.
Както е възприето и в мотивите на т.3 на Тълкувателно
решение № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, „
…двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109
ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика.
Съгласно
разпоредбата на чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Съгласно задължително за съдилищата
посочено по-горе Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС, ищците следва да докажат, че с действията си
ответникът създава за тях пречки за използването на собствения им имот,
по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/, като кои пречки са по-големи от
обикновените, пак според съдебната практика, следва да се преценява във всеки
конкретен случай /Решение № 60/29.05.2014 г. по гр.д. № 7375/2013 г., ІІ г.о. на
ВКС/.
В настоящия случай страните не
спорят,че са съсобственици в жилищната сграда с посочения административен
адрес,като това обстоятелство е безспорно доказано с представените писмени
доказателства,неоспорени от страните. В тази връзка следва да се отбележи,че
съгласно разпоредбата на чл.185,ал.2 ЗУТ която предвижда,че при преустройство
на помещения или части от тях,които се намират в ЕС и при които се завземат
нейни общи части на сградата на ЕС се изисква решение на ОС на
собствениците,взето по установения ред и съгласието на всички
собственици,изразено с нотариална заверка на подписите. В тази връзка не бяха
представени доказателства от страна на ответника,с което настоящия съдебен
състав приема,че съгласие /волеизявление/ на етажните собственици за
преустройство на гараж № *** не е дадено в изискуемата от закона разпоредба на
чл.185,ал.2 ЗУТ форма за действителност,което е равнозначно на липса на
съгласие.
Ищците се позовават на това,че гараж
№ *** собственост на ответницата незаконно са присвоени 50 см. от коридора
който е обща част и претендират възстановяване на същия,както било предвидено
по проект,твърдейки,че смущават правото им на собственост. От заключението на вещото лице, обаче, се
установява, че тези 50 см. от коридора, 28 см. са повече от предвиденото са за
гараж № ***,собственост на ответницата и 20 см. повече от предвиденото са за
гараж № ***. В тази връзка вещото лице констатирало,че източната стена на гараж
№ ***,която е носеща не е изпълнена на мястото,на което е определена по
проект,като същата била изместена с 28 см.към коридора,които са приобщени по
дължината на целия коридор към гаража,като това изместване е било извършено още
с изграждането на жилищната сграда. В тази връзка ищците претендират,че това
изместване и стеснение на коридора им пречи,като са били принудени да
преминават през коридор с ширина от 100 см.,като това стесняване станало
причина,да не могат да пренасят обемисти предмети към етажите нагоре и въобще
им създавало дискомфорт и не били съгласни с тази несправедливост.
В тази връзка настоящия съдебен състав
счита,че по делото не бяха представени от ищците никакви доказателства в тази
връзка. Следва да се отбележи,че разпределението на жилищата е извършено от съсобствениците в
кооперацията още в началото на месец септември 1984 г./повече от 35
години/,като по никакъв начин не се доказа,че това стеснение на коридора за
сметка на гаража на ответницата и за гараж № *** пречат или смущават правото им
на собственост. Следва да се отбележи,че когато незаконното преустрояване на
съществувала сграда е извършено без
съгласието на съсобствениците, за да се
уважи иска по чл.109 ЗС за
премахване на разширението на посочения
гараж № *** следва да се установи, че то създава пречки и неудобства за ползването на
съсобствения имот. По делото не са ангажирани доказателства за това. Не са
изложени и обстоятелства от страна на ищеца за начина по който това разширение на гаража собственост на ответницата препятства
или създава неудобства за ползването на съсобствените имоти. Съобразно това искът по чл.109 ЗС за премахване на източната стена на гараж № *** и изграждането й съгласно
първоначалния проект на посочената сграда е необосновано. За да бъде основателен обаче предявения иск по чл.109 ЗС, следва да се докаже
извършването на такива действия или поддържането на такова състояние, от страна
на ответника, които обективно и в причинна връзка да възпрепятствуват
упражняването на правото на ищеца. Наличието на незаконно строителство, само по
себе си, не е достатъчно за да се приеме че негаторният иск е основателен.
Следва да се докаже, че това състояние се отразява негативно на възможността за
упражняване на правото на собственост. В случая такива доказателства липсват.
Установи се, че източната стената на гараж № *** е изградена не от
самия ответник,като от заключението
на вещото лице се установява,че тя е в този си вид още от изграждането на
жилищната сграда,като нямало следи от преместването на стената на по-късен
етап. Поради това следва да се приеме, че липсва причинна връзка между
създаденото състояние и поведението на ответника, от една страна, а от друга –
не са ангажирани
доказателства,че се пречи на ищците да упражняват правата си.
Отделно от това следва да се отбележи,че
източната стена на гараж № *** е носеща за сградата и ако бъде постановено
нейното премахване ще бъде вредно за конструкцията на цялата сграда и ще
застраши нейната здравина и цялост,като иска в тази
му част следва да се отхвърли,като неоснователен поради неговата недоказаност.
По отношение на общата
тоалетна.Вещото лице установило,че по проект било предвидено да бъде изпълнена
обща тоалетна с клекало,със самостоятелно отвеждане в общата канализация,с
предвиден за изпълнение сифон на пода на тоалетната. В тази връзка вещото лице
констатирало,че дали бил оставен вход за обща тоалетна в приземния етаж,както
било по проект,по време на изграждането на приземния етаж или е била зазидана
изцяло северната стена на гаража,не можело да се определи. Също така
констатирало,че главното ел.табло било монтирано на мястото,за което бил
предвиден вход на процесната тоалетна,като е приело,че стената е изградена
преди изпълнението на ел.инсталацията,преди ел.захранването на обектите в
сградата и преди да бъде монтирано сегашното ел.табло,осигуряващо
ел.захранването на сградата. Също така установило,че в действителност нямало
изпълнен отвор за поставяне на клекало,нямало изпълнен сифон на пода. Общата
канализационна тръба,обслужваща жилищните етажи била монтирана до предвидената
по проект врата на спорната тоалетна,като по проект същата била предвидена да
бъде изпълнена в коридора до външната стена на гаража.
И за тази спорна тоалетна
важат посочените по-горе обстоятелства. Съдът не може да приеме,че тази обща
тоалетна е била построена в изпълнение на проекта,с оглед на това,че посоченото
по-горе ел.табло било монтирано на мястото,за което бил предвиден вход на
процесната тоалетна,което е още от пускането на сградата в експлоатация. Този
извод на съда не се променят и от събраните гласни доказателства,чрез разпита
на допуснатия свидетел,които не следва да бъдат ценени,с оглед на това,че същия
е заинтересована страна по делото като съсобственик на ап.7. Също така не се установи,това приобщаване на общата
тоалетна към гараж № *** на ответницата,създава пречки и
неудобства за ползването на съсобствения имот,като това положение е съществувало още с пускането на
сградата в експлоатация. Също така се установи,че това преустройство не е
извършено от ответницата и следва да се
приеме, че липсва причинна връзка между създаденото състояние и поведението на
ответника, от една страна, а от друга – не са ангажирани доказателства,че се пречи на ищците да упражняват правата си, като иска в тази му част следва да се отхвърли,като
неоснователен поради неговата недоказаност.
В
заключение, предявеният иск по чл. 109 от ЗС е изцяло неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и
претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът има право на направените от него разноски в размер на 1200,00 лв.,
която сума ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят.
Мотивиран от горното, Ямболският районен
съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Р.В.
с ЕГН ********** лично и в качеството му на Управител на ЕС на живущите в гр.Я.,***,със
съдебен адрес ***,кант.***,чрез адв.Б.В.-ЯАК,иск за осъждане на ответника Н.Г.К.
с ЕГН ********** ***, да преустанови неоснователните си действия с които пречи
на останалите собственици на ЕС на живущите в гр.Я.,***,необезпокоявано да
осъществяват правото си на собственост върху обща тоалетна на приземен етаж и
южната част на коридора на приземния етаж на жилищна сграда,намираща се в гр.Я.,***,
като ограничила достъпа им до общата тоалетна и без основание ползвала южната
част на коридора от приземния етаж,която била свита с повече от 50 см. за
сметка на разширението на което ответницата направила в гаража си,както и да
възстанови предишното състояние на общите части на приземния етаж на посочената
жилищна сграда и осигури на ищеца и на всички живущи с сградата достъп до тези
общи части,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
К.Р.В. с ЕГН ********** лично и в качеството му на Управител на ЕС на
живущите в гр.Я.,***,със съдебен адрес ***,кант.***,чрез адв.Б.В.-ЯАК,, да
заплатят на Н.Г.К. с ЕГН **********, сумата от 1200,00 лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: