Р Е Ш Е Н И Е
№І- 230 16.09.2020 година, гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на деветнадесети август
през две хиляди и двадесета година, в
открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1 .Пламена Върбанова
2.мл.с.
Детелина Димова
с участието на
прокурора.
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело
№ 1481 по описа за 2020 година на Бургаски Окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на
В.Й.Д. и С.Д.Д., чрез процесуален представител адвокат Кебеджиев, срещу
Решение по гр.д.№ 1860/2018г. по описа на РС-Бургас, с което
въззивниците-ответници В.Д.Д. и *******та му С.Д.Д. по иска на Г.Д.К. и М.Х.К. са осъдени да
възстановят съборени две преградни
тухлени стени, обособяващи избено помещение от 4 кв.м. площ, находящо се в
сутеренния етаж на сграда в гр.*** и прилежащо към притежавания от К.
самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.1. по КККР на гр.Бургас,при
граници на избата: североизток-кухня 12 кв.м., северозапад- външен
зид;югозапад- стая с площ 28 кв.м., югоизток-салон; да поставят врата и брава,
като местонахождението е конкретизирано в скица към заключението на комплексна
СТЕ, изслушана на 28.03.2019г., лист 202 от делото и след което да го предадат
на Г.Д.К. и М.Х.К.; двамата въззивници
са осъдени да предадат на въззиваемите
ищци ключ от помещението „пералня“,
находящо се в сграда с адм. адрес: гр.***, в северозападната част на сградата и с площ от 9,06 кв.м., като
местонахождението е конкретизирано в
скица към заключението на комплексна СТЕ,
изслушана на 28.03.2019г., лист 202 от делото; присъдени са разноски.
Във въззивната
жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материални и процесуален закон. Проследени са
обстоятелства , от които ставало ясно, че
избено помещение от 4 кв.м. не
фигурирал в нотариалния акт на праводателите на ищеца; такова помещение липсвало
и в арх.проект на сградата. Проследено е съдържанието на изброени в жалбата
нотариални актове ,както и извършените
от първоинстанционния съд експертизи, като се навежда довода, че
първоинстанционният съд изцяло неправилно и необосновано е приел, че избеното
помещение съществувало, позовавайки се на показания на свидетели, както и на
съдържание на нотариални актове. Във въззивната жалба се изтъкват подробни и
обстоятелствени аргументи за това- че ищците не доказали предпоставките на
чл.109 ЗС, при установяване на които при условията на
пълно и главно доказване, би могъл да бъде уважен негаторния иск.В тази
връзка се изтъква, че вещните искове
могат да имат за предмет само вещ, която съществува реално и действително, без
да е допустимо да се създава/ обособява/ такава със съдебно решение.Цитира се
съдебна практика и в тази връзка се излагат съображения по конкретния казус.
Въззивниците заявяват доводи и досежно уважения иск срещу тях за пералното помещение, като се
изтъква, че обстоятелствата и фактите по делото, за които са събрани писмени доказателства и СТЕ, не били обсъдени от
районния съд.Заявено е доказателствено искане- допускане на СТЕ , която да бъде
изпълнена след оглед от вещите лица на
процесните обекти, тъй като достъп до оглед на вещите лица не бил осигурен от
ищците , след което да се даде отговор от вещите лица по СТЕ на задачи,
формулирани във въззивната жалба,което доказателствено искане не е уважено от
въззивния съд. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния
представител на въззивниците поддържа жалбата и моли уважаването й.
Постъпил е
писмен отговор по въззивната жалба от ищците-въззиваеми, в което чрез
процесуалния си представител адвокат К.,
адвокат Мима Кънева оспорват въззивната жалба; моли се потвърждаване на
първоинстанционното решение като се сочи, че конкретни доводи и становища по
спора са изложили нееднократно по делото. Заявено е становище за
неоснователност на заявеното от въззивниците искане за назначаване на СТЕ, като
се сочи, че обектите, предмет на делото, са извън партерния етаж, на който се
намира жилището на ищците и че границите на избата били неопровержимо доказани
по делото.
Бургаският Окръжен съд, на
основание чл.269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно и
допустимо.
С оглед становищата на страните,събраните по делото
доказателства и като съобрази въведените с въззивната жалба оплаквания и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Исковете са с правно
основание чл.109 ЗС и чл.108 ЗС.
Спорът между страните е висящ
пред въззивната инстанция, след като с Решение № 5/15.03.2018г. по гр.д.№
3706/2017г. на ІI-ро г.о. на
ВКС е отменено въззивно Решение № VІ- 71
от 16.08.2016г. по в.гр.д.№ 387/2016г.
на БОС, с което са уважени искове по чл.109 ЗС и по чл.108 ЗС срещу В.Й.Д.
и Решение №110 от 20.01.2016г. по гр.д.№4796/2015г. на Районен съд-
Бургас в потвърдената му с горното въззивно решение част: за уважаване на предявения срещу В.Й.Д. иск
по чл.108 от ЗС по отношение на 1/3 ид.част
от пералното помещение в сутерена.
Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Бургаския
районен съд за предприемане на процесуални действия във връзка с конституиране като ответник по исковете и на С. Ц.
Д./******* на ответника В.Д./.
При новото разглеждане на спора
от районния съд исковата молба е
предявена и срещу *******та на първия ответник В.Д.- С.Д.,за което е било
разпоредено от съда и извършено вписването й в Агенция по вписвания при
РС-Бургас.
Делото е образувано по искова
молба на Г.К. и М.К. против В. и С. Д. за
осъждане на ответниците да
възстановят стените на избено помещение с площ от 4 кв. м., прилежащо към собствения
на ищците апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
07079.610.27.1.1 по КК и КР на гр. Бургас, находящ се в сграда с
административен адрес: гр. ***,при граници на същото: проход откъм двора,
наследници на арх.С., портиерска стая, салон и попадащо между стая с площ от 28
кв. м.,находяща се в югозападния ъгъл на сутерена и кухня с площ 12 кв. м.,
находяща се в северозападния ъгъл на сградата; да предадат на ищците владението
на посоченото избено помещение; да преустановят действията си, с които
препятстват възможността на ищците да ползват пералното помещение, находящо се
в сутеренния етаж на сградата, като им осигурят достъп до същото и им предадат
ключа от него.Ищците представят нотариални актове за установяване на собственическите си права
върху недвижимия имот, в който се намира процесната изба;ангажират гласни
доказателства и съдебно-технически
експертизи.
Ответниците пред първоинстанционния съд са оспорили
допустимостта на исковете,както и тяхната основателност по подробно изложени
съображения.Районният съд не е изложил конкретни съображения по възраженията на
ответниците за недопустимост на
исковете,оплаквания в каквато насока обаче не са поставени за разглеждане с
въззивната жалба .Тъй като въззивният съд служебно се произнася по валидността
на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част/ чл.269 ГПК/, в случая
е необходимо да се отбележи само следното:
Според твърденията
на ищците ответниците са съборили преградните стени, обособяващи мазето на
ищците и са зазидали вратата към това тяхно помещение, при което
избеното помещение на ищците е приобщено към имот на ответниците в сутеренния етаж на сградата.В случая не се
търси защита на право на собственост
върху погинала вещ,както и не се търси защита на правото на собственост по реда
на чл.108 ЗС към минал момент, в каквато насока са възраженията на ответниците
Д.. С оглед твърденията на ищците имотът не съществува във вида, в
който е бил преди извършеното от ответниците
преустройство, поради която причина
исковете са предявени в специфичната поредност: първо се претендира
възстановяването на избеното помещение на ищците К. във вида, в който е било преди
преустройството (иска по чл.109 ЗС) и едва тогава предаване на владението върху
тази изба на нейните собственици. В тази връзка основателно е становището на
въззиваемите- че въззивниците не следва да обосновават недопустимост на исковете, възползвайки се от
собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в приобщаването на избата
на ищците към обекта на ответника в сутерена.
Безспорно, избеното помещение не съставлява
самостоятелен обект в сграда, а е прилежаща част към такъв.По тази причина това
избено помещение не може да бъде индивидуализирано със сигнатура съгласно КККР на
гр.Бургас,поради което индивидуализацията му подлежи на установяване по делото
с всички допустими по ГПК доказателствени средства.По тази причина не може да
се приеме за основателен довода на ответниците, заявен пред първоинстанционния
съд- за нередовност на исковата молба.
От
представените по делото доказателства се установява, че ищците Г.К. и М.К. са ******* и се
легитимират като собственици на самостоятелен обект с идентификатор
07079.610.27.1.1 по КК и КР на гр. Бургас, находящ се в сграда с
административен адрес: гр. ***.
Собствеността върху процесния имот са придобили по дарение, наследство и
делба, както следва:
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници, изх.№9401-10504/27.03.2018г., издадено от Община
Бургас, Г.Д.К. и Л. Д. Г., б.ж. на Г., починала на **.**.20**4 год., са наследници
на Д. Г. К., починал на **.**.19** год.
и Е. Д. А. – К., починала на
**.**.19** год.
Установено е, че на 11.07.***9 год., с Нотариален акт № *** от
**.**.19**г., наследодателите на ищеца Г.Д.К. , придобили от наследниците на
архитект С., партерния апартамент в сграда, находяща се в гр.***, заедно с 1/3 ид.ч. от застроено и незастроено
дворно място, както и съответните ид.ч. от общите части; прилежащото избено
помещение с граници: проход откъм двора, насл. на арх.С., портиерска стая и салон;
1/3 ид.ч. от избения салон, от портиерската стая и пералнята; прилежащото
таванско помещение с граници: стълбище, салон на наследниците на арх.С.; 1/3
ид.ч. от таванския салон и от сушилня.
Видно от Нотариален акт№ **/19**
година, ,след смъртта на ******* на ищеца- Е. К., последният дарил на баща си
своята 1/4 ид.ч. от гореописания имот, а впоследствие – с Нотариален акт. №
***/19** год. баща му му дарява своите 3/4 ид.ч. от имота.
С влязло в сила решение по гр.д.
№ 2584 / 2007 год. по описа на БРС, е
извършена делба на процесния имот, в т.ч. и избеното помещение, като същият е
възложен в дял на Г.К., по време на брака му с М.К., срещу парично уравняване
дела на другия съделител.
С Нотариален акт№ ** от **.0*.20** год., Г.К. и М.К.., са признати за
собственици по дарение, наследство и делба на апартамента, както и прилежащото
избено помещение.
От изложената фактическа обстановка
безспорно се установява, че в изброените
нотариални актове и цитираното съдебно решение, избеното помещение на
ищците е отразено и описано по идентичен начин.В тази връзка следва да се
цени и представената по делото схема№15-186413-27.03.2018г. на самостоятелен
обект в сграда, идентификатор
07079.610.27.1.1, с предназначение- жилище, апартамент, площ- 117кв.м.;
прилежащи части- изба- 4 кв.м, 1 /3 от избения салон, 1/3 от пералня, таванско
помещение-17 св.м ,1/3 тавански салон, 1/3 от сушилня и 1/3 от общите части на
сградата. Като собственици на описания самостоятелен обект, ведно с прилежащите
части са посочени Г.Д.К. и М.Х.К..
Ответниците, от своя страна,сочат, че
са собственици на жилище в сутеренния етаж на сградата,
находяща се в гр. ***, цялото с площ
от 54 кв.м., състоящо се от стая с южно изложение, разположена в югозападния
ъгъл на сградата и с площ от 28 кв.м., кухня с площ от 12 кв.м. и северно
изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата, килер под стълбището,
както и тоалетна, при граници: от две страни – външен зид, стълбище, коридор и
складово помещение на Р. Т., както и 1/3 ид.ч. от пералнята и от салона,
находящи се в сутерена.
Собствеността по отношение на
описания имот е придобита по наследство и покупко – продажба, а именно:
С Нотариален. акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***., дело№*** от 19**г. на Нотариус при Народен
съд- Бургас, д-р Д. Г. К., действащ за себе си и като законен представител на
малолетния си тогава син Г.Д.К. и непълнолетната си ****** Л. Д. К., както и
като пълномощник на Е. Г. С., О. С. С.- Х. и А. С. С. , наследници на архитект
С. А. С., продали на В. О. Я., жилище в сутеренния етаж на сградата,
находяща се в гр. ***, състоящо се от стая с южно изложение, разположена в
югозападния ъгъл на сградата и с площ от 28 кв.м., кухня с площ от 12 кв.м. и
северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата, килер под
стълбището, 1/3 ид. част от пералнята и от салона, както и тоалетна, без
описани граници на същото.
С Нотариален акт №** от **.0*.19**
год.,дело №*** на Нотариус при Бургаски районен съд, В. Я. е прехвърлила на Д. Я. Е. (В.), починала
на 20.07.2005г., гореописаният имот, срещу задължение за гледане и издръжка.
С
Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност и наследство№ **, том І-ви, рег.№9**,
дело№** от **.0*.20** г., на Нотариус Ангел Николов, рег.№426 на НК,район на
действие-БРС, В.Й.Д. и Ц. Й.Д., наследници на Д. Я. Е. (В.), са признати за
собственици по давностно владение и наследство на ½ идеална част от
жилище в сутеренния етаж на сградата, находяща се в гр. ***, цялото с площ от 54 кв.м., състоящо се от стая с
южно изложение, разположена в югозападния ъгъл на сградата и с площ от 28
кв.м., кухня с площ от 12 кв.м. и северно изложение, разположена в северозападния
ъгъл на сградата, килер под стълбището, както и тоалетна, при граници: от две
страни – външен зид, стълбище, коридор и складово помещение на Р. Б. Т., както
и 1/3 ид.ч. от пералнята и от салона, находящи се в сутерена.
На 08.04.2009г., с Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № **,том І-ви, рег.№1***,дело№** от 20**г. на
Нотариус Ангел Николов., рег.№426 на НК,район на действие-БРС, Ц. Й.Д. е
продал на **** си В.Й.Д., 1/2 ид.ч. от
посоченото жилище.
С Нотариален акт.№ ***/**.0*.20**
год., за покупко- продажба на недвижим имот, на Нотариус Ангел Николов,
рег.№426 на НК,район на действие-БРС, В.Д. закупил от К. А. Б., самостоятелен
обект с идентификатор 07079.610.27.1.5, както и 1/3 ид.ч. от пералнята в
сутеренния етаж, находящи се в сградата на ул.”*********” № * в гр. ***.
Представен по делото е
архитектурен проект, одобрен на 11.04.1933г., касаещ избата и основите на
сградата.
С оглед изясняване фактическата
обстановка и твърденията на страните,от районния съд са събрани гласни доказателства както следва:В с.з. на
18.10.2018г./л.128 от гр.д.№1860/2018г. БРС/ свидетелите, водени от ищците: Р.
Т. ( собственик на апартамент в сградата и изба в сутерена) и С. С., твърдят,
че сем.К. имали избено помещение в сутеренния етаж. Избата се е ползвала от К.,
до момента, в който през ноември 2012г.,
вследствие неправомерни действия на Д., вещите на последните били изнесени от
помещението, а вратата му- зазидана. Процесното избено помещение било малко- около 3 метра дължина и два метра
– ширина. Според тези двама свидетели Д. заключил и вратата към пералното
помещение и не допускал останалите собственици. Същият сменил дървената врата,
а и отдавал помещението под наем. В протокол от с.з. на 21.12.2015г. по
гр.д.№4796/2015г. свидетелката Т.
излага обстоятелства относно
разположението на помещения
от сутерена на сградата и наличие на изба на К. там.Показанията на тези двама свидетели
категорично установяват, че избата на ищците е съществувала до момента , в
който ответниците са извършили преустройство на собствени обекти, находящи се в
сутерена.
От показанията на свидетелката Н. се
установява, че арх.С. продал голямата стая на В. О. и там живеели баба В.,дядо
Я., ****** им Д. и ***** им В. В друга стая-
малка, на площ 2,5 на 3 м, живеела леля К.,която плащала наем на тяхното
семейство, на *******, след извършване на продажбата от арх.С. Според
свидетелката между тези две стаи в сутерена имало една врата, в която тя не
била влизала, но след продажбата от д-р К. Д. ползвала цялото това
помещение.Свидетелката Т./****** на Н./ установява същите обстоятелство
относно обитаването на голямата и
малката стая от сутерена, намираща се врата между тези помещения; заявява, че
знае за продажба от д-р К.,както и че не била виждала д-р К. долу в избата.
В първоинстанционното производство по
гр.д.№ 1860/2018г. е допусната
комплексна съдебно- техническа експертиза, вещите лица по която (Якубович и Кехайова), са извършили
технически оглед на процесния недвижим имот, като е направено подробно
архитектурно заснемане на избения етаж.
Конкретната индивидуализация на помещението „изба“, предмет на спора, е
дадена на скица-л.206 от гр.д.№ 1860/2018г. БРС (щриховано в жълто/.
Експертизата е оспорена от
въззивниците(ответници), поради което районният съд е назначил повторна
комплексна експертиза, извършена от в.л.Антова и в.л.Чернев.Вещите лица по тази
повторна комплексна експертиза сочат, че за жилищната сграда по делото е представен
архитектурен проект от 1933 г.; в Община-Бургас освен цитирания чертеж, не били налични
останалите чертежи от проекта,които се предполага да съдържат разпределенията
/плановете на двата жилищни етажа,таванския етаж,плана на покрива и фасадите/,
както и последващи одобрени преустройства на сградата по отношение нейните
контури, съдържание, размери и площи, било за вътрешни промени, преустройства и
ремонти, включващи и промяна на предназначението на помещенията в полуподземния
етаж/сутерен/.
От заключенията на вещите лица по
извършената повторна комплексна съдебно- техническа експертиза, е установено,
че сградата, в която се намират процесните обекти, се състои от партерен етаж,
два жилищни етажа и полуподземен и тавански етаж, като нивата на сградата са
общо пет.Според експертите сградата не е построена съгласно архитектурния проект от 1933 година, като към
настоящия момент, съществуващите помещения не съответстват по местоположение,
размери и площ на проекта; в изследвания от експертите чертеж/ план от 1933 г./ помещенията в проекта не са именувани и не е
описано функционалното им предназначение-т.е в този проект не е отразено
както избеното помещение на ищците, така
и жилището на ответниците в сутерена .
Нещо повече, според експертизата и видно от приложената към нея
комбинирана скица, застроената площ на сградата е по- голяма от площта, която е
следвало да има съгласно проекта, като увеличението на площта е в посока запад.
Съгласно експертите обаче, закупеното с нот.акт № ***/11.07.***9г. от д-р Д. К.
жилище и избено помещение с граници: проход, наследници на арх.С. ,портиерска
стая, стая и салон, тъй като не е записано на кой етаж се намира портиерската
стая, може да се приеме по подразбиране, че тя
е в избения етаж, след като е посочено като граница на избеното
помещение заедно с другите помещения стая и закон. Освен това , от описанието
на избеното помещение с посочените в нотариалния акт/****г./ граници може да се направи извод, че избеното
помещение е съществувало между стая с площ от 28 кв.м. и кухня с площ от 12
кв.м.
От
заключението на вещите лица по повторната експертиза се излага извода, че може да се приеме, че
извършеният от ответниците ремонт в
сутеренния етаж засяга посоченото с конкретни граници избено помещение по
нот.акт №***/****г. на д-р К..В изготвената
от вещите лица комбинирана скица- приложение №2 към повторната
комбинирана съдебна експертиза/ л.315 от гр.д.№ 1860/2018г. на БРС/ със зелен цвят е нанесен избения етаж
съгласно одобрения проект от 1933 година; с черен контур/двоен/- съществуващото
положение към настоящия момент и с розов цвят- процесното избено помещение
/несъществуващо/.Освен това, предвид
разликата в сумата от площите на двете помещения с положена
топлоизолация по нот.акт № ***/ 19**г. и нот.акт № **/19**г./кухня от 12 кв.м.
и стая от 28 кв.м./ и по заснемане и
изчисления, може да се предположи, че площта на избеното помещение е приобщена
към жилището на ответника.
Констатирано е, че може да се приеме, че
извършеният от ответниците ремонт в собственото жилище в сутеренния етаж,
засяга посоченото с конкретни граници избено помещение в нотариален
акт№***/***9г.
До такива констатации стига и първоначалната комбинирана съдебна експертиза, извършена от
вещите лица Кехайова и Якубович, която съдът също цени като професионално
изготвена и обективно представена. С нея
конкретно са изследвани и анализирани освен нотариалните актове на страните
за определяне по посочените в тях
граници местоположението на обектите, намиращи се в сутеренния етаж на
сградата,свидетелските показания по делото, така и конструктивното становище на проектанта,
възоснова на което ответниците Д. са извършили ремонта в сутеренния етаж.Видно
е от констатациите в заключението:
„Ремонта се състои в премахване на замонолитващ бетон над ликвидиран зид
с дебелина 12 см. В едно от помещенията ликвидираният зид и замонолитващия
бетон не са отразени в проектната документация“; „Между двете помещения има
съществуващ зид с дебелина 25 см., който по първоначалния проект е с дебелина
12 см.Желанието на възложителя е да се отвори врата с размери 80/200“. От
горните констатации вещите лица Кехайова и Якубович намират, че може да се
направи извод, че между помещението
„кухня“ с изложение север/ т.н. портиерно/ и стаята с южно изложение на н-ци на
арх.С. е имало помещение между ликвидирания зид с дебелина 12 см и
съществуващия зид с дебелина 25 см.“. В съдебно заседание пред БРС на
28.03.2019г./вж. л. 241 от гр.д.№ 1860/2018г. БРС / вещото лице Якубович
заявява, че по конструктивно становище има две помещения –северно и южно.
Вещите лица са категорични, че преустройството се прави в помещението, което е
посочено като кухня на скица-приложение №2 /стр.206 гр.д.№ 1860/2018г./; то е отразено в
приложение № 2 към експертизата, оцветена с жълто; няма друго място, където
може да е направено нова преустройство. Другите обекти- в североизточната част,
нямат преустройства. В с.з. на
28.03.2019 година вещото лице Якубович по изслушаната от първоинстанционния съд
експертиза допълва, следното: По архитектурния проект от 1933
година въобще не фигурира портиерска стая. Впоследствие тази стая се появява в
нотариалния акт и според него това е въпросната кухня. По нот.акт тази кухня
фигурира, но по проекта я няма.Този извод на вещото лице кореспондира на показанията на св.Т., дадени в с.з. на
21.12.2015г. , която сочи, че в сутерена
в дясно , като се слезело по стълбището, имало тъй наречената портиерна, в
което живеела една жена, която се грижела за чистотата , за това кой влиза и
излиза. След това помещение имало още едно помещение, което било на К., след
него било едно голямо помещение от 28 кв.м., в което живеела В. О., а
впоследствие и Д./ ******* на ответника Д./. Така извършените първоначална и
повторна комбинирани съдебни експертизи, ценени и анализирани с оглед всички
представени по делото писмени доказателства и във връзка с показанията на
разпитаните по делото свидетели категорично установяват следния извод:
Ищците-сега въззиваеми, са собственици на процесната изба. При реконструкцията
на помещения на ответниците в сутеренния етаж тази изба била приобщена към тези
помещения, по-конкретно към помещението
„ кухня“, разположено в северозападния ъгъл на сградата /още наричано
като портиерна/.Видно от свидетелските показания и експертните заключения,въззивниците
разрушили ограждащата я стена към стая“кухня“
от 12 кв.м. със северно изложение и
направили отвор на зида с дебелина 25 см., който е отделял избата на
ищците от стаята с площ от 28 кв.м. на ответника, находяща се в югозападния
ъгъл на сградата. Вещите
лица по извършената първа комплексна експертиза са констатирали, че полезната
площ, след прибавяне слоя над тухлената зидария е 4.02 кв.м. Посочено е, че дебелината на топлоизолация, шпакловка
и латекс е 7см.(лист 197 от делото). Горното заключение се поддържа в откритото
съдебно заседание на 28.03.2019г., като се пояснява, че това е стандартната
стойност на дебелина на топлоизолацията.
Съдът изцяло
кредитира заключенията на вещите лица по първоначалната и повторна комбинирани
съдебно-технически експертизи, като намира
скица- приложение №2 към заключение на първоначалната експертиза,
извършена от вещите лица Кехайова и Якубович и приета в с.з. на 28.03.2019г.,
за по- прегледна и по-ясна от скицата по повторната експертиза,извършена от
вещите лица Антова и Янко Чернев.По тези съображения тази скица,представляваща приложение №2 към
първоначалната комбинирана съдебна експертиза на в.л. Кехайова и Якубович
следва да се обяви за неразделна част от настоящето решение /скицата се намира
на лист 206 от гр.д.№ 1860/2018г. по описа на РС-Бургас/.
Предвид заключението на вещите лица
Кехайова и Якубович относно стандартния размер
на топлоизолацията от 7см, както и отчитайки площта на избата, отразена
в нотариален акт, районният съд е приел, че
полезната площ на избеното помещение е 4 кв.м., който извод, настоящият
състав намира за правилен.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Предявен е
негаторен иск с правна квалификация чл.109 ЗС, който предоставя защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно действие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според
нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда при състояния,
които субективно пречат и/или ограничават правомощията на потърсилия правна
защита. Функцията на иска е да отрече във всички тези и други аналогични случаи
правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и
състояния, както и премахне последиците от тях. Искът може да се упражни срещу
всяко лице, което проявява неоснователни ограничаващи правото на собственост
въздействия. Това лице може да е както собственик на съседен имот или
съсобственик, така и всяко трето лице, което извършва смущаващите правото на
собственост действия
С оглед наведените във въззивната жалба
твърдения, спорен
пред настоящата инстанция е въпросът относно правото на собственост на ищците
върху избата в сутеренния етаж, включена след преустройство от страна на
ответниците в площта на техния обект в сутерена(стая), с което неправомерно
е накърнено правото им на собственост и без основание е установена фактическа власт върху процесния имот; спорен
е въпросът досежно правото на собственост на ответниците върху пералното
помещение в сутеренния етаж или дали същите владеят без основание собствената на ищците 1/3 ид.ч.
от него.
Съгласно т. 3 от ТР
№ 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете
задължителни условия за уважаването на иска по чл.
109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл.
109 ЗС. Хипотезата на чл.
109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже: че е собственик на имота; че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и
че поведението на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените. Преценката за това кои
въздействия са недопустими от гледна точка на чл.
50 ЗС е конкретна по всяко дело.
По настоящето дело безспорно се установи,
че ищците(въззвиеми) са собственици на самостоятелен обект с идентификатор
07079.610.27.1.1 по КК и КР на гр. Бургас, находящ се в сграда с адрес: гр. ***. възоснова на проследени в
настоящето решение придобивни способи,включая и изба от 4 кв.м.,намираща се в сутеренния етаж на
сградата.
При реконструкция на помещения на ответниците в сутеренния етаж тази
изба била приобщена към тези помещения, по-конкретно към помещението „кухня“,
разположено в северозападния ъгъл на сградата и
сочено като портиерна. Видно от свидетелските показания и експертните
заключения въззивниците разрушили ограждащата я стена към портиерната стая от
12 кв.м. (т.нар.кухня), със северно изложение и
направил отвор на зида с дебелина 25 см., който е отделял избата на
ищците от стаята с площ от 28 кв.м. на ответника, находяща се в югозападния
ъгъл на сградата.
Следователно, налице е и втората предпоставка за уважаване негаторния иск-
върху процесният имот ответниците са осъществили неоснователно въздействие, в резултат на
което, за собствениците са създадени пречки за неговото използване. Затова,
на основание чл.109 ЗС ответниците следва да бъдат осъдени да възстановят стените на избеното им помещение с площ от 4 кв.м,което следва да се индивидуализира графично по
начина, по който е отразено на скица-
приложение №2 към заключение на първоначалната експертиза, извършена от вещите
лица Кехайова и Якубович и приета в с.з. на 28.03.2019г. по гр.д.№ 1860/2018г.
на РС-Бургас, л.206 от същото дело.
По повод оплакването на въззивника, че така се нарушава функционалната
връзка между кухнята и стаята в неговото жилище в сутерена, което той счита за
недопустимо, следва да се отбележи, че това обстоятелство е ирелевантно в
случая. Такава връзка не е съществувала преди преустройството, направено от
него през 2012-2013г. (данни, че това е станало на 3.11.2012г. се съдържат в
исковата молба), напротив събраните по делото писмени и гласни доказателства
сочат, че между двете стаи в западната част на сградата е било разположено
избеното помещение на ищците, затова с възстановяването на съществуващото преди
преустройството положение не се накърняват неоснователно правата на въззивника,
нито се нарушава разпоредбата на чл.108 и чл.112 от наредба №7, раздел ІІІ-
жилища от 2003г. (избата е съществувала от ***9г. и очевидно тогава тази
наредба не е била част от действащото право, поради което не следва да се
съобразява).
Несъстоятелни
са доводите на въззивника за нищожност на нотариалните актове на ищците от
19**г., 19**г. и 20**г. поради липса на предмет. ГПК предвижда случаите на
нищожност на нотариален акт и те са единствено изброените в чл.576 ГПК (чл.472
от ГПК отм.) предпоставки, за което няма твърдения нито доказателства по
делото.
Относно
доводите, наведени във въззивната жалба досежно спора за правото на собственост върху пералното
помещение/което не включва клозета/, въззивната инстанция намира следното:
Както бе посочено, с разпоредителната
сделка от 19**г., наследниците на архитект С., Г.К., покойната му ****** и
наследодателя на ищеца- Д. К., продали на В. О. Я., жилище в сутеренния етаж на
сградата, находяща се в гр. ***, състоящо се от стая с южно изложение,
разположена в югозападния ъгъл на сградата и с площ от 28 кв.м., кухня с площ
от 12 кв.м. и северно изложение, разположена в северозападния ъгъл на сградата,
килер под стълбището, 1/3 ид. част от пералнята и от салона, както и тоалетна,
без описани граници на същото. Следователно,
ответниците са собственици само на 1/3 ид.ч. от пералното помещение, което е
обща част по предназначение за етажната собственост.
Същевременно, безспорно е
установено( видно от представените по делото нотариални актове, включително и
от решението за делба)., че ищците/въззваеми са собственици на 1/3 ид.ч. от
пералното помещение като обща част от сградата.
Според показанията на
св.Т.,пералното помещение е заключено, като вратата на това помещение било
сменена от Д. и така той не допускал
останалите собственици.
В качеството на съсобственици
на общата вещ, с неправомернните си
действия въззивниците напълно са лишили
останалите съсобственици,респ-ищците да
се ползват от нея. Поддържа се едно неправомерно състояние- препятстване
достъпа на ищците /въззиваеми до съсобствения имот. Поддържането на
противоправно състояние също е елемент от фактическия състав на негаторния
иск.Предвид констатациите за съсобственост действията на въззивниците са без
правно основание, тъй като последните не са изключителни собственици на този
имот,поради което правилно районният съд е постановил ответниците да предадат
на ищците ключа от помещението ,,пералня”, с площ 9.06кв .м., находящо
се в североизточната на процесната сграда.
В мотивите на районния съд,
подробно и обстоятелствено са изложени съображенията и аргументите, поради
които се кредитират констатациите на вещите лица в съответната част, които
доводи, въззивният съд изцяло споделя.
С оглед изложеното, настоящият състав
намира, че въззвивната жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено с възпроизвеждане от въззивната
инстанция на диспозитив, в който посочва лист 206 от гр.д.№ 1860/2018г. като местонахождение на скица-приложение №2
от заключение на в.л. Кехайова и Якубович по комплексна съдебна експертиза,
приета по делото на 28.03.2019г.
Предвид изхода
на спора, съдът намира за неоснователно искането на въззивниците в настоящото производство за присъждане на разноски, тъй като такива в
случая не му се следват.
На
основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските,
които с оглед изхода по делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК следва да възложи
в тежест на въззивниците.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 593/13.02.2020г.,
постановено по гр.д.№ 2018/2018г. по описа на РС-Бургас, с което В.Й.Д. с ЕГН: ********** и
С.Д.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Цар Иван Шишман” №38-
адв.Кебеджиев, по иска на Г.Д.К.
ЕГН:********** и М.Х.К. ЕГН:**********, двамата от гр.***, са осъдени на основание чл.109 ЗС да
възстановят съборените преградни стени,
обособяващи собственото на Г.Д.К. ЕГН:********** и М.Х.К. ЕГН:********** избено помещение с площ от 4 кв.м., находящо се в сутеренния
етаж на сградата в гр.*** и прилежащо към притежавания от К. самостоятелен
обект с идентификатор 07079.610.27.1.1. по КККР на гр.Бургас, при граници на
избеното помещение:проход откъм двора, стая(кухня), находяща се в
северозападния ъгъл на сутеренния етаж, салон на сутеренния етаж и
стая,находяща се в югозападния ъгъл на сутеренния етаж,като местонахождението
на избеното помещение е конкретизирано
по скица-приложение №2 към заключение
на първоначалната експертиза, извършена от вещите лица Кехайова и Якубович и
приета в с.з. на 28.03.2019г. по гр.д.№ 1860/2018г. на РС-Бургас, л.206 от
същото дело,представляваща неразделна част от решението, както и
на основание чл. 108 ЗС да предадат
владението върху същото избено помещение на Г.Д.К. ЕГН:********** и М.Х.К. ЕГН:********** .
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 593/13.02.2020г., постановено по гр.д.№ 2018/2018г. по описа на РС-Бургас, с
което В.Й.Д. с
ЕГН: ********** и С.Д.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Цар
Иван Шишман” №38- адв.Кебеджиев, са осъдени по иска на Г.Д.К. ЕГН:********** и
М.Х.К. ЕГН:**********, двамата от гр.*** да им предадат ключ от
помещението,“пералня“,находящо се в североизточната част от сутеренния етаж на
сграда в гр.*** и с площ от 9,06 кв.м., като местонахождението му е
конкретизирано по скица-приложение №2
към
заключение на първоначалната експертиза, извършена от вещите лица Кехайова и
Якубович и приета в с.з. на 28.03.2019г. по гр.д.№ 1860/2018г. на РС-Бургас,
л.206 от същото дело,представляваща
неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 593/13.02.2020г., постановено по гр.д.№ 2018/2018г. по описа на
РС-Бургас, с което В.Й.Д. с
ЕГН: ********** и С.Д.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Цар
Иван Шишман” №38- адв.Кебеджиев, са осъдени да заплатят на Г.Д.К.
ЕГН:********** и М.Х.К. ЕГН:**********, двамата от гр.***,съдебно-деловодни
разноски в размер на 1152 лева
ОСЪЖДА В.Й.Д. с ЕГН: **********
и С.Д.Д. с ЕГН **********, съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Цар Иван Шишман” №38-
адв.Кебеджиев, да заплатят на Г.Д.К.
ЕГН:********** и М.Х.К. ЕГН:**********, двамата от гр.***,съдебно-деловодни
разноски в размер на 960 лева.
Решението може да се обжалва,при условията на чл.280,ал.1 ГПК, с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.