РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Девня, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100828 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “В***” ООД, ЕИК ***, представлявано от
Управителя В. В., чрез процесуален представител – ю. к. С. С. против Г. А. С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че ищцовото дружество в качеството си на В и К
оператор съгласно чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предоставяло В и К услуги на ответника Г. А. С.,
ЕГН: ********** за имот, находящ се на адрес ***, който в качеството си на
потребител ги е получавал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този
адрес се отчитали по партида с абонатен номер 2248566, чийто титуляр е
ответникът. Сочи се, че съгласно чл. ЗЗ ал.2 от Общите условия,
потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който
срок той изпада в забава. Твърди се, че ответникът не е заплатил сумите по
общо 12 бр. фактури, издадени за отчетен период от 15.04.2021 г. до
13.03.2023 г., подробно описани в табличен вид в исковата молба. По
подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК до Девненски районен съд срещу ответника било образувано ЧГД №
467/2023 г. по описа на ДРС и издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която той бил осъдена да заплати на
заявителя /настоящ ищец/ сумата от 228, 60 лева, представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 15.04.2021 г. до 13.03.2023
г; сумата от 17, 08 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху
1
тези главници за периода от 09.01.2022г. до 25.04.2023 г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.05.2023 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно
- деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в
размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. При
връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, на
ищцовото дружеството било указано да предяви иск за установяване на
вземането си.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба. В съобщението изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноски.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в откритото
съдебно заседание, както и в исковата молба прави искане за постановяване
на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на
първото съдебно заседание на основание чл.40, ал.2 ГПК, видно от призовка –
л.54 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна лично – л.47 от делото.
В съдебно заседание, проведено на 22.01.2024 г. ответникът, редовно
призован при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 5 от ГПК не се е явил, не
е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Видно от приложените към ч. гр. дело служебно
изготвени справки е, че посочения в исковата молба адрес на ответника
съвпада с регистрирания му като постоянен и настоящ адрес в НБД, както и
че от 26.11.2020 г. няма регистриран трудов договор в страната.
Същевременно в проведеното по делото с.з. ищецът, чрез проц. си
представител изрично е поискал на основание чл. 238 ал.1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства и заключението на назначената по делото ССчЕ
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.
Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 от ГПК, с което
предявените искове да се уважат изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
2
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изходът на делото и направеното искане от ищцовата
страна за присъждането на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен
размер. По заповедното производство ищецът е направил раазноски в общ
размер на 75 лева, включващи 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнагражддение. В исковото производство са налице
доказателства за реално извършени разноски от ищеца в размер на 375 лева,
от които 75 лева държавна такса и 300 лева депозит за експертиза. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение на ищеца за исковото производство
следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК
вр. чл. 378 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП. Или на ищеца са дължими разноски в
общ размер на 450 лева за двете производства, които следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложното и на основание чл. 238 ал. 1 и чл. 239
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът Г. А. С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „В***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата
от 228, 60 лева /двеста двадесет и осем лв., 60 ст./, представляваща остатък
от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
15.04.2021 г. до 13.03.2023 г. на адрес ***, сумата от 17, 08 лева
/седемнадесет лв., 08 ст./, представляваща остатък от сбор от обезщетения за
забава върху тези главници за периода от 09.01.2022 г. до 25.04.2023 г., както
и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 03.05.2023 г. до окончателното им плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
467/2023 г. по описа на ДРС, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. С., ЕГН: **********, с адрес: *** ЗАПЛАТИ на
„В***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от
450 лева /четиристотин и петдесет лева, 00 ст./ , представляваща сторени в
заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, като заедно с преписът за
връчване до ответника да се изпратят и указания, че разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4