Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, ІІІ наказателен състав, в публично съдебно
заседание на 27 февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна
Александрова
при секретаря Веселка Младенова, като
разгледа АНД № 432/2018 г. по описа на ЛРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П.З.П.
с ЕГН ********** против наказателно постановление /НП/ № 962/2018 г. на
Началника на ТМУ Лом, с което за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1626,14 лв. и отнемане на стоката , предмет на нарушението , в полза
на държавата.
С жалбата се иска наказателното постановление
да бъде отменено, като се твърди, че наказателното постановление е било
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не е
извършил нарушението, за което е наказан. В с. з., жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично .
Упълномощеният му защитник – адв.З. А. – М. поддържа жалбата, като моли съда
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по посочените в нея
основания.
Вьззиваемата страна, редовно призована,
изпраща представител, който взема становище по жалбата и представя писмено
становище.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е било
издадено от на Началника на Митница Лом въз основа на постановление от 22.05.2018
г. на ЛРП, за прекратяване на наказателното производство № 70/2017 год. по
описа на ТМУ Лом.
В обстоятелствената част на наказателното
постановление, административно наказващия орган е посочил, че на 29.11.2017 г. на
база оперативна информация до органите на ТМУ Лом за държане на акцизни стоки без
български акцизен документ е извършена проверка в частен дом в гр. *****, били установени две постройки,
наподобяващи жилищни къщи, обитавани от Ф.П. П., К. П. П. и П.З.П. и техните
семейства. При проверката било установен етилов алкохол / домашна ракия/, общо
180 л., разпределена в 17 броя съдове с различни вместимости, какъвто се
изисква по закон съгл. Чл.99 ЗАДС или друг документ, удостоверяващ
начисляването, обезпечаването или плащането на дължимия акциз, с което е осъществен състава на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство № 70/2017 год. г. по описа на ТМУ Лом експертиза
всички представителни проби представляват етилов алкохол Видно от приложеното
по делото прокурорско постановление за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 62/2017 г., цитираното производство е
било водено за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
В мотивната част на постановлението се сочи,
че не са налице данни и доказателства за осъществено жалбоподателя престъпление
по чл. 234, ал. 1 от НК и прокурорът е постановил постановлението за прекратяване да се
изпрати на Началника на Митница Лом за евентуално търсене на административно
наказателна отговорност спрямо П.з.П..
На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление е било издадено въз
основа на посоченото по-горе постановление на ЛРП.
Горната фактическа обстановка съдът прие от
приложените и приети по делото писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от
лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните сьображения:
Характерът на административно-наказателното
производство, с предмет нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС изисква анализ на проведеното досъдебно производство,
чийто краен акт се явява основание за последващото административно-наказателно
производство.
На първо място следва да се отбележи, че
жалбоподателят е бил участник /свидетел
по ДП 70/17г. ТМУ/, но не и субект на наказателното производство. Наказателното
производство по досъдебно производство № 70/2017 год. по описа на ТМУ-Лом е
било образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Тъй като при образуването на ДП прокурора при ЛРП не е имал
достатъчно доказателства за определяне авторството на деянието, то той правилно
го е образувал срещу неизвестен извършител, тъй като принципно правило е, че се
образува за разследване на определено деяние, притежаващо признаците на
престъпление, а не срещу определено лице – чл. 207, ал. 1 от НПК. Едва след като се съберат достатъчно доказателства
за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер
и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство,
разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със
съставяне на съответно постановление. В случая обаче, жалбоподателят нито е бил
привлечен в качеството на обвиняем по реда на чл. 219 от НПК нито разпитван като такъв/ а като свидетел/, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 54 от НПК
не е и притежавал това качество. В хода на производството същият е взел участие
като свидетел, като е дал показания по ДП. Именно поради липсата на процесуално
качество на обвиняем жалбоподателят не е имал право да обжалва постановлението
за прекратяване на наказателното производство и да вземе активно участие в
процеса до момента на прекратяването. Не случайно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, сред лицата имащи право да обжалват постановлението
за прекратяване се включват само субектите на процеса, но не и останалите участници.
След като жалбоподателят не е субект на процеса, то той не е и адресат и на
последиците от приключващия наказателното производство акт.
В настоящата хипотеза административно
наказателното производство е образувано по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без да е
съставен АУАН. Налице е трансформация от наказателно, в
административно-наказателно производство. Именно поради това е допустимо
ползването на събраните в хода на наказателното производство доказателства и
съобразяването с фактическите констатации на прокурора в постановлението за
прекратяване. Служител на ТМУ-Лом, с правомощия за това, е следвало да състави
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с който акт освен че
дава началото на административно-наказателно производство с конкретно обвинение
срещу жалбоподателят за извършено деяние, представляващо административно
нарушение, има и уведомителна функция, а именно че със съставянето му и
предявяването му на П.П., той бива уведомен за започването на това
административно-наказателно производство. В настоящия казус съдът не констатира
наличието на такова начало и уведомяване за започване на
административно-наказателно производство. По този начин се е достигнало до
абсурдната ситуация жалбоподателкят да е конституиран като участник в
административнонаказателното производство едва с издаване на наказателното
постановление. Това не кореспондира с основния принцип на процеса за
осигуряване правото на защита на нарушителя – чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 15 от НПК
и представлява съществено процесуално нарушение. В случаите в които
наказателното производство се прекратява преди привличането на обвиняем,
постановлението за прекратяване, следва да се ползва, само като повод за
образуване на административно-наказателно производство по общия ред на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН - със съставянето на АУАН. Това е така, тъй като
нарушителят не бил субект на процеса, не е имал възможност да даде обяснения,
да проведе активната си защита в процеса, да разбере в какво се обвинява и
каква санкция го застрашава. За пълнота следва да се посочи, че пречката по чл. 84 от ЗАНН,
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК няма да е налице, тъй като разпоредбата изрично
изисква спрямо същото лице за същото деяние да е налице постановление за
прекратяване, докато в случая не е налице привлечено лице.
На
следващо място видно
от събраните доказателства АНО е ангажирал отговорността само на жалбоподателя
за държане на процесната акцизна стока- без съответния документ, но такива
факти не се съдържат в ДП 70/17г. там е установено, че в жилищен имот, находящ
се в ****, съсобственици на имота са К. С. П. и Ф.П. П.. В деня на проверката
там е бил и жалбоподателя, не е установено по един ясен и категоричен начин, че
именно той е държателя на процесните акцизни стоки . Т.е. не е посочено упражняването на
фактическата власт върху вещта, т.е. държането от кого е прието и защо е прието,
че е извършено и въз основа на какви доказателства. Не е посочено, а и установено
дали държането е осъществено от някой от тях или всеки един от тях, върху
цялата стока ли всеки от тях е упражнявал фактическа власт или върху част от
нея и върху каква част, което е от значение и при преценка относно налице ли е
хипотезата за маловажно нарушение по ЗАДС. Не са налице факти относно налице ли
е съучастие, каква е формата, както и относно вината. В случая за едно
нарушение е наказано само едно лице, а имота е обитаван от няколко лица.
В административнонаказателното
производство пълното описание
на нарушението, както в
АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на
самия процес, не само с
оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта,
че това е
изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се
изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и
анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за
наличие на такова и то по отношение на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице. Не само пълната липса на релевантни
факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка
с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за
отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение,
води до
невъзможност на съда,
а и на
нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е
извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към
твърдяната за нарушена правна норма.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага
на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.
В случая липсата
на посочени в НП конкретни факти, свързани с изпълнителното деяние на
административното нарушение, съществено затруднява съда в преценката му за
съставомерността на деянието, както и относно преценка за маловажност на същото
по критериите на ЗАДС.
Не
на последно място "Държане"–то, което е част от фактическия състав на процесното
нарушение, е установяване на фактическата власт върху предмета на нарушението
чрез действие, а в случая това е съхранение в жилищни и др. постройки на
акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС. Настоящият състав на съда приема,
че не се доказва по безспорен начин фактическата власт върху процесните акцизни
стоки от страна на жалбоподателя, доколкото налице са доказателства, че
посочените в НП 180 литра "етилов алкохол" са били притежание и на
други лица, като не става ясно колко е количеството, което е било притежавано
лично от П.П..
За прецизност следва да се
отбележи, че съгласно изискванията на изискванията на Наредба № 3 от 18.04.2006
г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху
акцизните стоки. По конкретно съдът счита, че са нарушени разпоредбите на чл.6,
ал.1 и чл.10, ал.1 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. Според чл.6, ал.1 от
последната взимането на проби от акцизни стоки следва да се извършва в
присъствието на проверяваното лице или негов представител. Това предполага
вземането на проба да стане в момента на извършване на проверката в присъствие
на евентуалния нарушител, а ако това действие се извърши по-късно, съответните
органи следва да уведомят нарушителя и да го поканят за съответния ден и час да
присъства лично или негов представител при вземането на пробата. В конкретния
случай от материалите по делото е видно,
че никъде не фигурира подписът на жалбоподателя. От друга страна от
самото съдържание на НП се установява и нарушението на чл.10, ал.1 от
НАРЕДБАТА, която гласи, че „при вземане на проби от акцизни стоки се формират
следните крайни проби: две лабораторни проби за изследване в митническите
лаборатории; една контролна проба за съхранение в съответното митническо
учреждение; една проба за проверяваното лице. Видно от обстоятелствената част
НП липсва информация относно това обстоятелство.
Решението, обаче,
следва да бъде потвърдено в частта по отношение на отнетите в полза на
държавата вещи предмет на нарушението. Дори да има неяснота по отношение дееца
на административното нарушение, то относно предмета на нарушението има
достатъчно яснота – това са 180 литра етилов авкохол, за които няма документ,
удостоверяващ плащането на акциз. При това положение в съответствие с
разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл.
126, ал.1 от ЗАДС.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 962/2018 г. на
Началника на Митница Лом, с което на П.З.П. и ЕГН ********** за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1626,14 лв., издадено въз основа на постановление от 22.05.2018 г. на ЛРП за прекратяване на
наказателното производство № 70/2017
год. по описа на ТМУ-Лом.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 962/2018 г. на
Началника на Митница Лом, с което на П.З.П. и ЕГН ********** за нарушение по чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са му отнети в полза на държавата общо 180 литра
етилов алкохол /ракия/ като ПРАВИЛНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :