РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2281
12.11.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 2734 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс / Обн.
ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на М.П.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1030-001112 от 18.08.2019г. на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“
от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест / 6 / месеца.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни съображения от
процесуалния му представител- адвокат Д. П. в молба-становище от 06.11.2019г.
Претендира се отмяната на
оспорения административен акт и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция в придружително писмо с вх. № 17482 от 30.09.2019г.
намира административното производство за проведено при спазване на материалноправните изисквания.
Съдът като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е депозирана в срок и от
страна притежаваща правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, е
неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установи следното:
съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.
№АА383417 от 18.08.2019г.
От АУАН се установява, че на 18.08.2019г.,
около 20:55 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Крайна“ № 6, М.П.А., с ЕГН**********,
като водач на МПС- БМВ 330 ХИ, с рег. № ***, управлява личния си автомобил като
извършва следното: 1. Водачът отказва да бъде тестван с техническо средство DRUG CНЕСК 3000 за употреба на наркотични вещества.
Установено е, че водачът трепери , погледът му е нежен, а очите зачервени.
Издаден е талон за медицинско изследване №
0015091.2.
Установено е, че не използва обезопасителен колан по време на управление, с който е
оборудван автомобила. Не използва къси светлини по време на движение.
АУАН е подписан от М. А. без
забележки. В АУАН изрично са посочени иззетите доказателства.
Въз основа на установеното
административно нарушение, подробно описано по-горе, Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора
на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 8121К-5154 от 02.06.2017г на Министъра на МВР, е
издал оспорената заповед, с която на М.А., на основание чл. 171, т2а, б.“б“ от ЗДвП, е
наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от шест / 6 / месеца.
В
хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен
състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт,
е представена Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОДМВР-Пловдив , с
която са оправомощени началник група към ОДМВР-Пловдив Сектор „ПП“ да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Съдът установи от приетата по
делото Справка за нарушител /л.16 и сл./, че на М.А. са издадени множество
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Предвидените в чл. 171 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по
делото оправомощителна Заповед№ 317з-391/06.02.2017г. на Директора на
ОДМВР-Пловдив.
Процесният акт е мотивиран като са
посочени фактически и правни основания.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б.“б“
от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява наличието на основанията за налагане на мярката, тъй като
не се оспорва, че ППС е собственост на М.А.. Жалбоподателят не ангажира
доказателства в тази посока.
Освен това М. А. не е възразил относно
констатациите, обективирани в АУАН. Ако е имал желание да даде кръв в медицинско
заведение, както сочи в жалбата, е следвало да стори това и да ангажира
доказателства в хода на съдебното производство за резултатите от проведеното
изследване на кръвта.
Твърдението в молбата –становище
на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е индивидуализирано МПС,
върху което се налага ПАМ е необосновано, тъй като в обстоятелствената част на
заповедта ясно и точно е посочена марката на лекия автомобил и регистрационния
номер.
Съображенията за
срока за прилагане на мярката са изложени също в обстоятелствената част на
заповедта, тъй като са описани всички факти при извършената проверка,
обективирана в АУАН.
Следователно са налице
обстоятелствата по чл. 171, т.2а,б. „б“ от ЗДвП.
При издаването на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е издадена въз основа на
акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен
орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Процесната заповед е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са
изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта. АУАН е оформен по надлежния ред, който е
редовно съставен официален документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има
обвързваща съда доказателствена сила - до доказване на противното с надлежни
доказателствени средства.
При
наличието на предвидените в закона материалноправни
предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание.
Предвидената
в чл.171, т.2а б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка е императивна
и административният орган действа в условията на задължителна администрация,
т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено
изрично, че се касае за Заповед за налагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а б.“б“ от ЗДвП, посочен е и нормативният акт, послужил за
правно основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано
също, че се налага принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а б.“б“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС.
Административният орган е издал процесната
ЗПАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните и́ последици по
необходимост предполагат именно ограничаване на управлението на МПС до решаване
на въпроса за отговорността и в този смисъл тези последици са не в резултат на
волята на административния орган, за да му бъде вменено задължение да
съобразява съразмерността на мярката.
За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно
административнонаказателното производство, наложената принудителна
административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има
преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, се прилага мярката. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на определения срок, ако до този момент въпросът за
отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала, с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.
Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка
с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по
пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал
пътно превозно средство.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че наложената ПАМ е правилна и
законосъобразна, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-1030-001112 от 18.08.2019г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“
Решението е окончателно.
Административен съдия: /п/