М О
Т И В
И
към присъда № 17/11.06.2015г. по НОХД № 196/2015г. на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна
прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 19/15г. от 23.04.2015г. против П.Н.П.
*** за престъпление по чл.343 ал.1 буква „в” във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура поддържа обвинението против
подсъдимия така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства /които подкрепят и направеното самопризнание/ и настоява
подсъдимия П.Н.П. да бъде признат за виновен по него и осъден. Предлага на подсъдимия П. да бъде наложено наказание при
условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/ като
му бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на минималния
предвиден в закона, а именно две години, което да бъде редуцирано с една трета т.е.
до размер от една година и четири месеца, изпълнението на което с оглед на необремененото
съдебно минало на подсъдимия и съответното липсата на законови пречки за
приложението на чл.66 от НК да не бъде търпяно ефективно, а да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок. Предлага се на подсъдимия П. да се наложи и съответното
наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок не по-малък от срока на
определеното наказание лишаване от свобода, а именно – две години.
В настоящото наказателно
производство А. Д. И., И.Д.И.,
Й.Д.И. и Д.Д.И., деца на пострадалия Д.Й. И. бяха конституирани в качеството на
частни обвинители. Същите не предявиха граждански иск против подсъдимия и не
бяха конституирани като граждански ищци. В качеството си на частни обвинители,
чрез упълномощения си /за Д.И. и Й.И./ и назначения /за А.И. и И.И./ повереници
поддържат наред с представителя на прокуратурата обвинението против подсъдимия П.П.
и настояват същият да бъде признат за виновен по това обвинение и съответно
осъден по него. Повереникът на частните обвинители А.И. и И.И. обосновава извод
и за допуснато друго нарушение на правилата за движение от страна на подс. П.,
такова по чл.21 от ЗДвП т.е. движение с превишена скорост, за което не му е
било повдигнато обвинение, но настоява съдът в мотивите към присъдата си да
обсъди и този въпрос. Позовавайки се на разпоредбата на чл.36 от НК поверениците
на частните обвинители претендират на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в по-голям от минималния размер, както и съответното
наказание лишаване от право да се управлява МПС, но не коментират въпроса за
приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият, лично и чрез
упълномощения си защитник, в с.з. не оспорва обвинението, още повече, че прави
признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Изразява и съжаление за стореното от него.
Основната теза на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване на
необходимостта на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на минималния предвиден в закона, а евентуално и при условията на чл.55
от НК предвид значителния принос да пострадалия за настъпването на ПТП.
Настоява се това наказание да не бъде търпяно ефективно, а наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС да бъде в минимален размер.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Н.П. е роден на ***г***
Загора. С постоянен и настоящ адрес ***, където живее. Български гражданин е.
Има завършено средно образование. Вдовец е с едно малолетно дете, което
отглежда. Работи като шофьор в „Товарни превози-1“ АД гр.Бургас. Не е осъждан.
Подсъдимият П. е правоспособен
водач на МПС категория „С" от 23.02.1999г., а от 20.06.2001г. е придобил
правоспособност и за категория „СЕ". Като водач на МПС, за времето от
1999г. до 2013г. няколко пъти е наказван по административен ред за допуснати
нарушения на правилата за движение по ЗДвП вкл. и за управление на МПС с
превишена скорост.
Подсъдимият П.П. работел като
шофьор в „Товарни превози-1" АД гр.Бургас, като в това му качество му е
било възложено управлението на товарен автомобил „ДАФ" с рег.№ А 2435 ММ,
с полуремарке с рег.№ А 0773 ЕК.
На 09.11.2014г. на подс.П. е била
поставена задача да извърши курс със зачисления му автомобил до гр.Гълъбово,
обл.Стара Загора, където да натовари и да транспортира до друго място определен
товар. В изпълнение на поставената му задача, около 18.00 - 18.30 часа, той
управлявал автомобила без товар по главен път ІІ-66 и се намирал в района на
с.Злати войвода, общ.Сливен. Преминал през населеното място и продължил
движението си напред, по посока към гр.Нова Загора. На около 1 км след с.Злати
войвода пътят бил прав, а платното за движение двупосочно, с по една лента за
движение във всяка посока, с широчина на всяка от тях 3,8 метра, разделени с
прекъсната разделителна линия. Пътната настилка била суха, гладка и без
неравности. Встрани от платното за движение имало изградени банкети с широчина
2,5 метра. Подс.П. управлявал автомобила със скорост от 84 км/ч, с включени
светлини, тъй като вече било тъмно. Поради наличието на насрещно движещи се
автомобили, той управлявал автомобила на къси светлини, при които видимостта му
пред автомобила е била на около 48 метра, а опасната му зона за спиране при
скоростта от 84 км/час, с която се е движел е била около 110 метра.
В този участък от пътя, на известно
разстояние пред управлявания от подс.П. товарен автомобил, в дясната лента за
движение по посока към гр.Нова Загора (посоката на движение и на автомобила
управляван от подсъдимия), на около 1,2 - 1,3 метра от десния край на платното
за движение се движела каруца теглена от кон, в която пътували собственикът й
постр.Д.Й. И. ***, малолетния му син
свид.А.Д.И. и свид.Д.В.Д.. Същият ден постр.Д. И. употребил значително
количество алкохол и управлявал каруцата с алкохолна концентрация в кръвта си
2,56 промила. В нарушение на разпоредбата на чл.71 от ЗДвП каруцата не била
оборудвана със светлоотразители отпред и отзад и с поставено отзад вляво
светещо тяло, излъчващо добре различима светлина, въпреки, че движението се
осъществявало през нощта и при намалена видимост. Наред с това, в нарушение на
разпоредбата на чл.144 ал.1 т.1 от ППЗДвП, постр.Д. И. не карал каруцата в
най-дясната част на пътното платно, при наличие на възможност да я кара по
изградения банкет с широчина 2,5 метра, а я карал в дясната лента за движение,
на около 1,2 - 1,3 метра от десния край на платното за движение.
Въпреки, че управлявал автомобила
на къси светлини, с видимост пред него от около 48 метра, подс.П., в нарушение
на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, не съобразил скоростта му на движение с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние, в случай на наличието
на препятствие, да спре в зоната си на видимост, а продължил движението си
напред със скорост от около 84 км/час и опасна зона за спиране при тази скорост
от 110 метра, която скорост от техническа гледна точка не му позволявала да
спре в зоната си на видимост. Продължавайки движението си напред по посока към
гр.Нова Загора със същата скорост, подс.П. застигнал движещата се попътно в
лентата му за движение каруца и я забелязал, но с оглед несъобразената с
конкретните условия на видимост при къси светлини скорост, не успял да реагира
чрез задействане на спирачната система на автомобила, а завил волана на
автомобила наляво, с намерение да заобиколи каруцата от ляво и да избегне удара
с нея. Въпреки предприетата маневра, той не успял да избегне удара и блъснал
каруцата с предната дясна част на автомобила, удряйки я в задната й лява странична
част и лявото й окачване. В резултат на силния удар, каруцата на постр.Д. И.
била изтласкана напред и надясно по направлението на движение на товарния
автомобил, а телата на постр.Д. И., малолетния му син свид.А.И. и свид.Д.Д.
изпаднали от нея върху десния банкет.
В резултат на блъскането на
каруцата и изпадането на постр.Д. И. върху пътното платно, същият получил тежка
черепно-мозъчна травма, с импресионно счупване на свода на черепа, множество
контузионни огнища на двете големи мозъчни хемисфери и кръвоизливи на
мозъка, и като последица от това изпаднал в състояние
на травматичен шок. Известно време след това е бил транспортиран в критично
състояние до МБАЛ „Д-р И. ***, където е бил приет по спешност за лечение.
Въпреки проведеното му лечение, състоянието му не се подобрило и същият починал
на 06.01.2015г. Според заключението на назначената съдебномедицинска
експертиза, причината за настъпването на смъртта му е тежката черепно-мозъчна
травма, получена при възникналото пътнотранспортно произшествие.
Като последица от възникналото
пътнотранспортно произшествие и изпадането на свид.А.И. от каруцата и удрянето
му върху пътното платно, същият получил несъставомерни телесни увреждания, изразяващи
се в контузия в поясната област и кръста, довела до затруднение в движенията на
снагата за срок от около 7-10 дни и контузия на носа, протекла с болезненост и
кръвотечение. Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза,
тези телесни увреждания са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Установено е, че возещият се на
каруцата свид.Д.Д. не е получил телесни увреждания в резултат на възникналото
пътнотранспортно произшествие.
Според заключението на назначената
в хода на разследването автотехническа експертиза, причината за възникналото
пътнотранспортно произшествие е движението на управлявания от подс.П. товарен
автомобил „ДАФ" с рег.№ А 2435 ММ, с полуремарке с рег.№ А 0773 ЕК с
технически несъобразена с конкретните условия на видимост скорост на движение,
както и движението на каруцата по платното за движение, в тъмната част на
денонощието, без необходимата светлинна сигнализация. Формирано е заключение,
че видимостта на подс.П. при управлението на автомобила на къси светлини е била
около 48 метра, като при скоростта си на движение около 84 км/ч и опасна зона
за спиране при тази скорост от около 110 метра, същият е нямал техническата
възможност да спре в зоната на видимост и да предотврати възникването на
пътнотранспортното произшествие. Технически съобразената скорост на движение
при видимостта му от около 48 метра, при която същият е имал възможността да
намали скоростта си на движение и да предотврати възникването на
пътнотранспортното произшествие е била около 47 км/час и по-ниска от нея.
Водачът на каруцата постр.Д. И. е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортното произшествие, като се движи извън платното за движение и
сигнализира каруцата със светлинен източник и светлоотразители в задната й
част.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимия П.П. /прочетени/; показанията на
свидетелите И.И., А.И., Й.И., Д.И., Н.С., Д.Д. и А.А. /прочетени/; заключенията
на вещите лица по химическата, съдебномедицинските и авто-техническата
експертизи /прочетени/; писмените доказателствени материали – протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум към
него, справка от КАТ-ОД на МВР - Сливен относно наложените наказания на подс. П.П.,
препис-извлечение от акт за смърт на Д.Й. И., удостоверение за наследниците на Д.Й.
И., констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.11.2014г.,
застрахователни полици, копие от решение № 293/07.04.2009г. по гр.д.№ 2596/08г.
на СлРС, удостоверения за раждане на И.Д.И. и А.Д.И., справка от Регионален
център 112 гр.Бургас, писмо от „Товарни превози-1“ АД гр.Бургас, докладни
записки, свидетелство за съдимост, справка-проучване и декларация за материално
положение и имотно състояние; вещественото доказателства - тахошайба.
Съдът внимателно анализира
обяснения на подсъдимия изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си
на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. В досъдебното производство подсъдимият е е депозирал
обяснения относно случилото се като признава, че е управлявал автомобила с несъобразена
скорост и е предизвикал ПТП. Тези обяснения в по-голямата си част са
последователни, логични и непротиворечиви. Същите допринасят за изясняването на
фактите по делото. В съдебната фаза подсъдимият прави признание по реда на
чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него. От тези показания от съществено значение са депозираните
от свидетелите А.И. и Д.Д., които са се возели в каруцата и са възприели част
от събитията, касаещи възникването и протичането на ПТП. Важни са и показанията
на полицейския служител свид. Н.С. предвид констатациите му на мястото на ПТП,
както и показанията на свид. А.А. относно това кой се е обадил на телефон 112. Останалите
свидетели са деца на пострадалия, които не са присъствали на мястото на ПТП.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица по авто-техническата, химичната и съдебномедицинските
експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат
никакво съмнение по отношение на правилността им. Не само, че не са оспорени от
страните, но в действителност те в много голяма степен допринасят за
изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване -
механизма на причинените увреждания и причината за смъртта, както и за
причините за възникването на ПТП и механизма на неговото протичане вкл.
техническите причини за това респ. приноса на всеки от двамата участници в ПТП
за неговото възникване и протичане. Заключенията са депозирани от компетентни
вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви
основания да се съмнява. В частност от особено важно значение е заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза както за изясняване на
най-съществените обстоятелства от предмета на доказване по делото, така и с
оглед преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия, респ.
направеното от него признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Освен това, тези доказателствени материали
не се оспорват от страните.
Следва да се кредитира и
вещественото доказателства – тахошайба, съдържаща информация за скоростта на
движение на товарния автомобил в момента на ПТП.
Страните не оспорват
доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият П.Н.П. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.1 буква „в” във връзка с чл.342 ал.1 от НК, тъй
като на 09.11.2014г. на главен път ІІ-66, на около 1 км от с.Злати войвода,
общ.Сливен, по посока към гр.Нова Загора, при управление на МПС - товарен
автомобил марка „ДАФ" с рег.№ А 2435 ММ, с прикачено полуремарке (гондола)
с рег.№ А 0773 ЕК е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП -
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението" и е причинил по непредпазливост смъртта
на Д.Й. И. ***
От обективна страна е несъмнено, че
подсъдимият П.П. е управлявал товарен автомобил на посочените по-горе дата и
място със скорост на движение 84 км/час. Тази скорост е несъобразена по смисъла
на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Нарушението на подс. П. на
правилото за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП се изразява в това, че същият не е
съобразил скоростта на движение на управлявания от него товарен автомобил с
конкретните условия на видимост при движение на къси светлини, тъй като като
при видимост от около 48 метра е управлявал автомобила със скорост от около 84
км/час, с опасна зона за спиране от около 110 метра, която скорост не му
позволявала да спре в зоната си на видимост при възникване на препятствие на
пътя. С оглед на конкретните условия на видимост, съобразената скорост, с която
същият е следвало да управлява автомобила е била от около 47 км/час и по-ниска
от нея, при която скорост е имал възможността да намали скоростта и да избегне
възникването на пътнотранспортното произшествие.
Неспазването на посоченото
по-горе изискване визирано в съответната цитирана разпоредба на ЗДвП и
представляващо основно правило регламентиращо движението на МПС по пътищата в
страната несъмнено е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП
и резултата от последното – смъртта на пострадалия Д.Й. И..
По отношение на
характера на причинените телесни увреждания на пострадалия, механизма на
получаването и причината за смъртта, по делото не се спори въобще и е несъмнено,
че описаните от вещото лице по съдебномедицинската експертиза телесни
увреждания в резултат на ПТП, вследствие на което Д. И. е починал, както и че е
налице пряка и непосредствена връзка между нарушаването на правилата за
движение, възникването на ПТП респ. последиците от него /нараняванията на пострадалия/
и настъпването на смъртта на самия пострадал.
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено по непредпазливост. Същият не е целял пряко настъпването
на престъпния резултат, но е могъл съобразно квалификацията си на водач на МПС
и е бил длъжен в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да
предвиди настъпването на общественоопасните последици – да съобрази скоростта
си на движение с конкретните пътни условия и в частност с видимостта пред
автомобила.
От наличните
доказателства е установено по несъмнен начин, че пътнотранспортното
произшествие и причинените в резултат на него смърт на постр. Д. И. са пряка
последица от допуснатото от страна на подсъдимия П.П. нарушение на правилата за
движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Принос за настъпването
на ПТП има и поведението на самия пострадал, който също е нарушил основни
правила за движение - на чл.71 от ЗДвП и чл.144 ал.1 т.1 от ППЗДвП, относно
движението през нощта и при намалена видимост на пътни превозни средства с
животинска тяга.
Нарушението на постр. Д.
И. по чл.71 от ЗДвП се изразява в това, че карал каруцата през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост, без същата да е сигнализирана отпред и
отзад със светлоотразители и без поставено отзад вляво светещо тяло, излъчващо
бяла или жълта добре различима светлина, а нарушението му по чл.144 ал.1 т.1 от
ППЗДвП се изразява в това, че не е карал каруцата в най-дясната част на пътното
платно, макар и да е имал тази възможност, като я кара по изградения банкет с
широчина 2,5 метра. Неоснователни са възраженията на поверениците на частните
обвинители, че второто нарушение на пострадалия не е в причинна връзка с
настъпилото ПТП, тъй като при движение на каруцата плътно вдясно или дори по
банкета би могло да се избегне удара между превозните средства, доколкото
ударът е бил отзад и вляво.
В с.з. повереникът на
частните обвинители А.И. и И.И. обосновава тезата, че подс. П. при управление
на автомобила е допуснал нарушение на правилата за движение и по чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като се е движел и с превишена скорост – с 84 км/час вместо 70
км/час.
Настоящият съд намира,
че действително подсъдимият е допуснал и това нарушение на правилата за
движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като по време на произшествието е
управлявал автомобила с превишена скорост съгласно посочената норма на закона и
вида на управляваното превозно средство. Такова обвинение, обаче, не е му било
повдигнато от прокуратурата, тъй като това нарушение не е в причинна връзка с
настъпилото ПТП респ. настъпилия резултат от него, доколкото дори подсъдимият да
управлявал автомобила с позволената от закона скорост от 70 км/час /съгласно
цитираната по-горе законово норма/, произшествието също би настъпило поради
несъобразяването й с конкретните пътни условия и в частност с условията на
видимост.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия
незачитане на основни правила за движение, регламентиращи задължението за движение
със съобразена с пътните условия скорост, както и съпричиняването от страна на
самия пострадал.
Съставомерността на деянието на
подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е извършил посоченото престъпление и
правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера
на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със
задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и
на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че
предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки
жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото
при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна тенденция.
От друга страна съдът прецени, че
подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност, както и че извършеното
от него не е с много висока степен на обществена опасност, независимо от
обстоятелството, че неколкократно е санкциониран по административен ред за
допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
С оглед на цитираната по-горе
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде
намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства се отчетоха възрастта му, неговите фактически
признания и проявените самокритичност, искрено разкаяние и съжаление, семейното
му положение /доколкото той сам се грижи за малолетното си дете/ и приноса на
самия пострадал за възникването на ПТП и резултата от него.
Като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства бяха отчетени предишните му наказания за нарушения по
ЗДвП, както и това, че тези нарушения са свързани предимно със скоростта на
движение.
При това положение съдът прецени,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при значителен
превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства, а
именно в минималния размер от две години, предвиден в разпоредбата на чл.343
ал.1 б.”в” от НК.
Въпреки наличието на няколко
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящият съд прие, че
същите нито са толкова многобройни, нито имат такъв изключителен характер, че
да го мотивират да направи извод за несъразмерна тежест на предвиденото
най-леко наказание т.е. да определи наказанието при условията на чл.55 от НК. Определянето
на наказание в по-нисък размер /т.е. под предвидения в закона минимум/ в
конкретния случай не би съответствало на степента на обществената опасност
както на конкретното деяние /свързано с допускане на сериозно нарушение на
правилата за движение и от лице, което неколкократно е наказвано по
административен ред за нарушения по ЗДвП/, така и на степента на обществената
опасност на този вид деяния по-принцип, което налага необходимостта от
провеждането на една по-строга наказателна политика.
Съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на наказанието лишаване от свобода от две
години следва да се редуцира с една трета и на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца.
Съдът констатира, че по делото
липсват формални законови пречки за приложението на чл.66 от НК, доколкото
подсъдимият не е осъждан. Същевременно, с оглед на посоченото по-горе относно
невисоката степен на обществената му опасност, семейното му положение и значителния
принос на пострадалия за настъпването на ПТП се стигна до извода, че за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той ефективно да
изтърпи наложеното му наказание т.е. наказанието от една години четири месеца
лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за минималния
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подсъдимия П.Н.П. следва да се наложи и наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва да се наложи за срок равен
на срока на наказанието лишаване от свобода преди редукцията му по чл.58а ал.1
от НК, а именно за срок от две години. Продължителността на това наказание също
бе преценена с оглед на направените от съда констатации и изводи за степента на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия и необходимостта същият да
бъде лишен от възможността отново да извърши такова престъпление за определен
период от време, като този период от време не може да бъде по-малък от размера
на наказанието лишаване от свобода. С оглед на разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК размерът на това наказание не може да бъде намален с една трета, така както
това е предвидено за наказанието лишаване от свобода.
По преценката на съда, така
наложените на подс. П.Н.П. наказания в максимална степен отчитат обществената
опасност на подсъдимия и на извършеното от него, както и наличните останали
/коментирани подробно по-горе в настоящите мотиви/ обстоятелства влияещи върху
размера на отговорността му и следователно максимално биха способствали за да
се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
По правилата на процеса съдът осъди
подсъдимия П.Н.П. да заплати по сметката на СлОС сумата от 470 лв.,
представляваща направените по делото разноски за вещи лица.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :