Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

       28.12.2018 г., гр.***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ***ският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА  НАЧЕВА

 

         При секретаря Тинка Гюрецова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2754 по описа на същия съд за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от Й.С.Д. ***, ЕГН **********, чрез адв. М.Б. ***-0938-004996 от 01.11.2018 г. на Началник Сектор къв ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -***, с което на жалбоподателя за нарушения както следва:

-на чл. 20 ал. 2 от ЗДП и на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДП е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лв.,

-на чл. 123, ал. 1, т. 3б“в“ от ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание: глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,

-на чл.100 ал. 1 т. 1от ЗДП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДП е наложено административно наказание: глоба в размер на 10 лв.

-на чл.100 ал. 1 т. 1от ЗДП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДП е наложено административно наказание: глоба в размер на 10 лв.

 

   Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М.Б., която изразява становище относно незаконосъобразността на атакуваното НП и моли за неговата отмяна.

         Ответникът по жалбата – Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -***, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

 

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         В АУАН № 104695/28.10.2018 г., е посочено, че  жалбоподателят Й.С.Д. управлявал на 28.10.2018 г. в гр.*** МПС лек автомобил „Опел Астра” ДК № ***, собственост на В. Й. В. с ЕГН ********** от с. ***, и че като водач на визираното МПС  около 06:17 часа движейки се в същия град на ул. *** до №***, посока на движение ул. *** при несъобразена скорост  губи контрол над управлението от него МПС и ударил паркиралият лек автомобил БМВ 318 с рег. № ЕН 92814 ВМ, паркиран  от Л.И. В. с ЕГН ********** от гр. ***, при което допуска ПТП с материални щети. Щетите са описани в протокол за ПТП № 1391838. След настъпването на ППТ жалбоподателя напуска мястото на произшествието, без да уведоми  службите за контрол на МВР. Установено е че същия не представя свидетелство за управление на МПС, както и не представя  контролен талон към СУМПС.

Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ - КАТ към ОДМВР-*** – актосъставителят Ю.Ц.М. и свидетеля М.Г.Г., като за установените в съставения АУАН нарушения св. Ю.М. вменил на Й.С.Д.  нарушения на чл.20 ал. 2 от ЗДП, на чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП, на чл. 100 ал. 1 т. 1 и на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДП.  

 

Въз основа на съставения АУАН Началник Сектор къв ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -*** издал оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ю.Ц.М. и М.Г.Г., АУАН № 104695/28.10.2018 г. на л. 8, протокол за ПТП № 1391838/28.10.2018 г.  на л. 9, справка за нарушител/водач от л.11 и л.12, от делото.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав, констатира следното:

ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО по чл. 20 ал. 2 от ЗДП

 

Всеки правоспособен водач  има задължение да се движи по начин, съобразен  с конкретните пътни  условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДП,  като управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността - колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа  примерно, а не изчерпателно  изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДП.  Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от  конкретните  пътни и атмосферни условия.

В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като „съобразена”, като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДП.

На Й.Д.  е вменено допуснато нарушение на посочената  в акта и наказателното постановление норма на закона, като поради несъобразяване на скоростта му на движение не успява да избегне или спре  и удря паркиралия в същата лента за движение и същата посока лек автомобил БМВ 318 с рег. № ***, паркиран от Л. И. В. с ЕГН **********. По делото е безспорно установено, че  водачът на претърпелия произшествие автомобил  Й.Д.  е бил наясно с факта, че  шофира в населено място, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие -  все  обстоятелства,  които е трябвало  да го мотивират  да изпълни задълженията си за движение със скорост, която да му гарантира спиране пред всяко предвидимо препятствие.  Той е следвало да избере такава скорост,  при  която да бъде в състояние във всеки един момент да предотврати настъпването на автопроизшествие.  Липсват  каквито и да е данни за възникнала по време на движение извънредна ситуация, създала непреодолима опасност или  довела до необходимостта от  предприемане на внезапна  спасителна маневра, както и  че лицето управлявало МПС не е възприемало околната обстановка –  състояние на пътната  настилка, обекти на  инфраструктурата, движение на хора и автомобили и други  фактори,  имащи отношение към определяне на безопасна скорост на движение.       

Предвид изложеното, скоростта на ж-ля Д. се явява „несъобразена”, тъй като е била неподходяща на конкретните с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на другите обективно посочени в чл. 20 от ЗДП  неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с  причиняване на материални щети.

Доколкото обаче разпоредбата на чл. 179 ал. 2 от ЗДП предвижда санкция   от 100 лева до 200 лв., съдът намира, че наложеното наказание глоба в размер на 200 лв. е в съответствие със закона и се явява справедливо и адекватно на тежестта на извършеното.

Поради това  НП в тази му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО ПО чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП

По отношение на обвинението по пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3 , б. „в“ от ЗДвП, съдът намира следното.

          Чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

От цитираното  в НП от фактическа страна безспорно е  установено, че жалбоподателят самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на участник в ПТП. Законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да преценява причинил ли е предприетата от него при движение „несъобразена скорост инеспазвайки дистанция“ щети по другия автомобил. Законът е задължил водач на МПС, който е причинил съприкосновение с друго МПС да издири неговия водач. Видно от сочената за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, законът е въвел условието и двамата участници в произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него. Само в случай, че другият участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между двата автомобила не е довело до материални щети, жалбоподателят е можел да напусне произшествието. В случая жалбоподателят не е изчакал водача на другия автомобил и с напускането на мястото на ПТП е нарушил неговите права, по-конкретно на правото му по чл.123, ал.2 от ЗДвП да узнае кой е причинил щети по автомобила му и дали причинителят на  щетите разполага със застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението не е формално, а резултатно и поради обстоятелството, че се е наложило контролните органи да издирват жалбоподателя. Ето защо в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЯТА ПО чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДП

Посочената разпоредба вменява в задължение на водачът на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него.

В конкретния случай  съдът счита, че нарушенията по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП са извършено от жалбоподателя Савов. Описаните деяния в съставения против жалбоподателя АУАН съдържат всички обективни и субективни признаци на административни нарушения по посочения по-горе текст и по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват състава на административно нарушение по ЗДП, за които жалбоподателят е бил санкциониран. За посочените по-горе  нарушения  не е налице оспорване, поради което съдът счита, че  са извършени. Предвид на горното, наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя, налагайки му административни наказания   в рамките на посочения в правната норма  размер, съобразен с извършеното от нарушителя деяние.

        При това положение жалбата в тези части също се явява неоснователна и атакуваното Наказателно постановление  № 18-0938-004996/01.11.2018 г. на Началник Сектор към О.н.М. ***, Сектор „ПП“– гр. *** в тези части следва да бъде потвърдено, като  правилно  и законосъобразно.

 

         Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-004996/01.11.2018 г. на Началник Сектор към О.н.М. ***, Сектор „ПП“– гр. ***, в частта в която на Й.С.Д. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2 пр. 1 от ЗДП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 200/двеста/ лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-004996/01.11.2018 г. на Началник Сектор към О.н.М. ***, Сектор „ПП“– гр. ***, в частта в която на Й.С.Д. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 100/сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.          ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-004996/01.11.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” – гр. ***, в частта в която на Й.С.Д. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 10/десет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-004996/01.11.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” – гр. ***, в частта в която на Й.С.Д. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 10/десет/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: