Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на петнадесети юни,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №3623 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08.03.2018г. между М.И.А. и „Т.Б.“ ЕАД е
сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца, по
програма „Т. *** “, с абонаментна такса в размер на *** лв. /*** лв. без ДДС/.
Потребителя не изпълнила по споразумението задълженията си в общ размер *** лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 15.05.2018г. - 14.08.2018г. На същата дата - 08.03.2018г. и по повод
горепосоченото споразумение с предпочетен номер +*** , сключил като
лизингодател с М.И.А. - лизингополучател Договор за лизинг, с който предоставил
на ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка *** за обща лизингова цена в
размер на *** лв., дължима чрез плащане на 23 лизингови вноски, всяка в размер
на *** лв. По договора за лизинг А. дължала заплащане на сума в общ размер на *** лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 15.05.2018г. - 14.10.2018г.,както следва: - *** лв.
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.05.2018г. - 14.06.2018г.,
начислена във фактура №**********/15.06.2018г.; - *** лв. лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 15.06.2018г.-14.07.2018г., начислена във фактура
№**********/15.07.2018г.; - *** лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 15.07.2018г. - 14.08.2018г., начислена във фактура
№**********/15.08.2018г.; - *** лв. остатък от лизингова вноска след приспадане
на предплатени суми при сключване на споразумението за мобилни услуги, дължима
за отчетен период 15.08.2018г. -14.09.2018г., начислена във фактура
№**********/15.09.2018г.; - *** лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.12 от Общите условия
към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1, ал.3 от Договора за
лизинг за отчетен период 15.09.2018г.-14.10.2018г., начислена във фактура
№**********/15.10.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел IV,
чл.4 от горепосоченото споразумение с предпочетен номер +*** , прекратил и
начислил неустойка в размер на *** лв.,
формирана съгласно същия Раздел ІV, чл.4 и равна на три стандартни месечни абонаментни такси, във фактура
№**********/15.10.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел IV,
чл.4 от горепосоченото споразумение с предпочетен номер +*** , А. дължала сума
в размер на *** лв., формирана съгласно същия
Раздел IV, чл.4 от разликата между
стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно ценовата листа към
момента на сключване на споразумението и преференциалната обща лизингова цена,
каквато съответствала на оставащия срок на договора. Сумата била
начислена във фактура №**********/15.10.2018г. Горепосочените задължения за предпочетен номер +*** били
индивидуализирани в следните фактури: Фактура №**********/ 15.06.2018г.
за отчетен период 15.05.2018г. - 14.06.2018г., срок за плащане - 30.06.2018г.,
издадена за сумата от *** лв., представляваща неплатени абонаментна такса,
използвани услуги и лизингова вноска, както следва: -*** лв. абонаментна такса
и използвани услуги; -*** лв. лизингова вноска; Фактурата претендира в размер на *** лв., поради извършено частично плащане в размер на *** лв., което
погасявало задължението за такса и услуги до размера на *** лв. Фактура №**********/15.07.2018г.
за отчетен период 15.06.2018г. - 14.07.2018г., срок за плащане - 30.07.2018г.
издадена за сумата от *** лв.. представляваща неплатени абонаментна такса,
използвани услуги и лизингова вноска, както следва: - *** лв. абонаментна такса
и използвани услуги; -*** лв. лизингова вноска; Фактура
№**********/15.08.2018г. за отчетен период 15.07.2018г. - 14.08.2018г., срок за
плащане - 30.08.2018г. издадена за сумата от *** лв., представляваща неплатени
абонаментна такса и лизингова вноска, както следва: - *** лв. абонаментна
такса; - *** лв. лизингова вноска; Фактура №**********/15.09.2018г. за отчетен
период 15.08.2018г.-14.09.2018г., срок за плащане - 30.09.2018г., издадена за
сумата от *** лв. представляваща неплатен остатък от лизингова вноска;-
фактура №**********/15.10.2018г. за отчетен период 15.09.2018г. - 14.10.2018г.,
срок за плащане - 30.10.2018г., издадена за сумата от *** лв. представляваща
неплатени неустойка, дължима сума за устройство и лизингови вноски, както
следва: - *** лв. неустойка, *** лв. дължима сума за мобилно устройство; -*** лв.
лизингови вноски начислени накуп. На 18.11.2019г. „Т.Б.“ ЕАД подал заявление по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№3132/2019г. по описа на
Районен съд-К. и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника М.И.А. за сумата
*** лв. и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заповед за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК за „Т.Б.“ ЕАД възникнал правен интерес от предявяване на
установителния иск за вземанията. Моли съда постанови решение, с което да
признае за установено, че „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК:*** има вземания срещу М.И.А. суми в общ размер на *** лв., представляващи
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и дължима сума за мобилно
устройство и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** , неплатени лизингови вноски към Договор за
лизинг към него, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника адв.К.М., счита иска допустим. Заявява, че правил опити да се свърже с ответницата, но същите се оказали
неуспешни, поради което не може да вземе
отношение по основателността на исковите претенции, но неоспорва размера им.
Възразява срещу адвокатското възражение в заповедното производство като
прекомерно и моли да бъде редуцирано на*** лв.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на РС-К. се установява, че
по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед
№1850/22.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника М.И.А., с
ЕГН-**********, за сумите: *** лева главница и законна лихва, считано от
20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и *** лева
разноски по делото, от които *** лева държавна такса и *** лева адвокатско
възнаграждение, което вземане произтича от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг към него, по фактури:
№**********/15.06.2018 г., №**********/ 15.07.2018 г., №**********/15.08.2018
г., №**********/15.09.2018 г. и №**********/ 15.10.2018 г.
По делото е приложено заверено
копие на договор за лизинг от 08.03.2018 г., ведно с Общи условия към него,
сключен между „Т.Б.“ ЕАД-лизингодател и М.И.А. като лизингополучател, неоспорени,
подписани от страните, който е видно, че дружество предоставило на ответника за
временно ползване мобилно устройство – марка „*** “ с телефонен номер *** , а последния се задължила да заплати обща лизингова
цена *** лв. с включен 20% ДДС, на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер
на *** лв., със срок на договора 23 месеца, считано от датата на подписването
му / чл.1, чл.2, чл.3 и чл.4 от договора за лизинг/.
От заверено копие на допълнително
споразумение от 08.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
, ведно с
приложение ценова листа от 08.03.2018 г., неоспорени, е видно, че договорът е сключен
между „Т.Б.“ ЕАД като оператор и подписани от М.И.А. като потребител за моб./фиксиран номер *** , избран абонаментен план „Т. *** “,
със стандартен месечен абонамент *** лв.
и мобилен апарат „*** “, със срок 24 месеца. В
раздел 3, т.4 на допълнителното
споразумение страните се споразумели за неуредените случаи да се прилагат
условията на договора за мобилни услуги /което е приложимо/ и приложимите Общи
условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребители на съответния вид услуги,
а в раздел 4, т.4 са уговорили, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, последният дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти; и в допълнение на устойката дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е предоставено устройство
за ползваните услуги, посочено в договора или по предходно подписан план дължи
и разликата между цена на устройството /в брой без абонамент/, съгласно
ценовата листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
От
представените копия на 5 бр. фактури, ведно с общо потребление, не оспорени, е
видно, че: по Фактура №**********/15.06.2018г., за отчетен период 15.05.2018г. -
14.06.2018г. и срок за плащане 30.06.2018г. е начислена сумата *** лв. с ДДС,
от която *** лв. абонаментна такса и използвани услуги и *** лв. лизингова
вноска; по Фактура №**********/15.07.2018г.,
за отчетен период 15.06.2018г. - 14.07.2018г. и срок за плащане 30.07.2018г. е
начислена сумата *** лв. с ДДС, от която: *** лв. абонаментна такса и
използвани услуги и *** лв. лизингова вноска; Фактура №727670 5064/15.08.2018г.,
за отчетен период 15.07.2018г. - 14.08.2018г. и срок за плащане 30.08.2018г. е
начислена сумата от *** лв. с ДДС, от която: *** лв. абонаментна такса и *** лв.
лизингова вноска; по Фактура
№**********/15.09.2018г., за отчетен период 15.08.2018г.-14.09.2018г. и срок за
плащане 30.09.2018г. е начислена сумата *** лв. неплатен остатък от лизингова
вноска; и по Фактура №**********/15.10.2018г. за отчетен период 15.09.2018г. -
14.10.2018г. и срок за плащане 30.10.2018г. е начислена сумата от *** лв. с
ДДС, от която: *** лв. неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги,
*** лв. лизингова вноска.
Представени са Общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребители
на електронни съобщителни услуги.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадената по ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на РС-К. е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
основанието на вземането и неговия размер, както и че е изправна страна по
договора. В тежест на ответника е да установи, че е заплащал в срок месечните
си задължения.
Между „Т.Б.“ ЕАД и М.И.А. е
възникнало облигационно правоотношение, основано на сключени договор за предоставяне на
мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
договор за лизинг с предмет мобилно устройство марка
*** . Договорите имат сила на закон за
страните, поради което със сключването им в правната сфера на всяка от тях са
възникнали права и задължения.
Задължение за ищеца е да предостави електронни съобщителни услуги и лизинговата
вещ, а на ответника като потребител и лизингополучател да заплаща ежемесечно
цената на услугата и уговорените лизингови вноски. Не е оспорено удостовереното в
чл.4 от договора за лизинг обстоятелство, че ответникът е получил мобилният
апарат *** ,
поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си
по чл.342, ал.1 от ТЗ и че устройството е прието без забележки. Не е оспорено
обстоятелството, че след сключването на договорите на 18.03.2018 г., ответникът
е ползвала предоставените й от ищеца мобилни услуги, за които са издадени
процесните фактури. Фактурите са
частни свидетелстващи документи и в това си качество имат формална
доказателствена сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото
авторство – чл.180 от ГПК, без да доказват верността на вписаните в тях други
обстоятелства. Изключение от това правило /материална доказателствена сила на
частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при която издателят удостоверява
неизгодни за себе си факти. Представените по делото фактури са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключените
договори суми и не е необходимо да са подписани, доколкото чрез тях не се
установява основанието на вземането. Основание за плащане е ползваната от
ответника-абонат мобилна услуга през отчетени период. По делото не са наведени
доводи, че ответникът е оспорила пред доставчика потребените месечни услуги и
тяхната стойност, за което са издадени в периода 15.06.2018г.-
15.10.2018г. процесните фактури,
а и не са представени доказателства в тази насока поради което съдът приема, че
приложенията към фактурите касаещи общото потребление през отчетените периоди
услуги и начислените месечни вноски за изплащане на закупения от ответника
мобилен апарат, макар и едностранно съставени от ищеца, доказват както
предоставените услуги и претендираните за тях цени, така и дължимите месечни
вноски за закупените и получените от ответника мобилно устройство. Доколкото от
доказателствата по делото не се установява потребените мобилни услуги и закупено
устройство да са платени от ответника, а и няма наведени доводи в тази насока,
то съдът приема, че ищецът е доказал дължимостта на абонаментните такси за
ползваните през процесния период мобилни услуги в общ размер *** лв. и
лизингови вноски в размер на *** лв. Останалите *** лв. като част от главница ***
лв. са претендирани от ищеца като: неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите поради неизпълнение на задълженията и неустойка като разлика между
стандартната цена на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена т.е. за отстъпка от цената на закупеното мобилно
устройство.
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказва. Правопораждащият фактически състав на вземането за неустойка включва: наличие на договорна клауза за неустойка и виновно неизпълнение на задължението, за което е уговорена неустойката. В случая неустойките са претендирани на основание уговорена в допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги договор за мобилни услуги клауза в раздел 4, т.4. По аргумент от чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е от страните или на едната от тях. Уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само в рамките на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно / в т.см. Решение №178/26.02.2015 г. по т.д.№2945/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение №229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г. на ВКС, ІІ т.о./. Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК и следва да се преценяват за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за случая факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии / естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението/. При договорите с трайно изпълнение, какъвто е договорът за мобилни услуги, развалянето няма обратно действие, като прекратилия договора кредитор, за бъдещ период има право на обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между нея и спестените разходи, като вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално предоставената услуга. В хипотезата на големи доставчици на обществени услуги обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната база, а и възможност за известна оперативност в управлението на персонала. Съдът като взе предвид особеностите на договора за мобилна услуга и вида на насрещните престации /мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга/, както и имуществената облага, която операторът би получил от абоната / при предсрочното прекратяване на договор за услуга тя в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата с което ще спести разходите по изпълнението/, намира, че уговорената неустойка създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост /в т.см. Решение №110/21.07.2016 г. по т. д.№1226/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №219/09.05.2016 г. по т.д.№203/2015 г. на ВКС, І т.о., Решение №193/09.05.2016 г. по т.д.№2659/2014 г. на ВКС/. Ответникът по има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП поради което приложение намират и императивните разпоредби на ЗЗП. Предвид това и с оглед гореизложеното съдът намира клаузите за неустойка за неравноправни, и като такива нищожни и на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП вр. с чл.143, т.5, т.6, предл.2, т.9 и т.14 от ЗЗП вр. с чл.3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че текстът се изготвя предварително от ищеца-търговец, следва и извода, че ответникът не е имала възможността да влияе върху съдържанието на клаузата за неустойка, което поставя потребителя в изключително неблагоприятно положение спрямо търговеца, което също противоречи на добросъвестността. Поради това и не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Следователно неустойката при предсрочно прекратяване/разваляне на договорите за мобилни услуги излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции т.е. противоречи на добрите нрави. При неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира лихва за забава или неустойка за забава. Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги е в нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Това, че се търси част от уговорена неустойката в размер на три месечни такси, не промяна извода за нейната неравноправност/нищожност, с оглед съдържанието на неустоечната клауза.
По своята същност уговорената в раздел 4,
т.4 на договора неустойката в размер на разлика между стандартната цена на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена също излиза
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, защото с нея не се обезпечава или обезщетява ищеца, нито да
санкционира ответника като неизправен потребител, а е отстъпка от цената на
мобилния апарат, която е договорена между страните преди продажбата на
изплащане. Освен това сумата от *** лв. не представлява нито неизплатена част
от стойността на предоставеното устройство, нито цена за ползване на същото, а
и не е ясен начинът на изчисляването й.
На основание
гореизложеното
съдът намира претенцията за главница за основателна в размер на *** лв. и
следователно следва да бъде уважена за тази сума, а в частта за разликата над
нея до претендираните *** лв. /или за *** лв.
неустойки/ претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По
разноските:
Ищецът претендира разноски в
заповедното производство в размер на 385 лв. и направените в настоящото
производство разноски по списък по чл.80 от ГПК, от който:*** лв. държавна такса,*** лв. адвокатско възнаграждение,*** лв. възнаграждение за особен представител.
Ищецът не е приложил /нито към исковата молба, нито към становището
вх.№4833/18.05.2020 г./ документ, удостоверяващ заплатени*** лв. за адвокатско възнаграждение поради което
в тази претенция е недоказана. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В исковото производство съдът следва да разгледа възраженията на страните
за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство и
възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
в заповедното производство. Съгласно чл.7, ал.7 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми, а ал.2, т.1 -при интерес до 1000 лв.
е*** лв.
В случая заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение е*** лв. с ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение. Следователно върху минимално дължимо според Наредба №1
възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС / в настоящия случай*** лв. +*** лв. ДДС/. Съдът намира възражението по чл.78,
ал.5 от ГПК за неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в
предвидения в наредбата минимален размер. С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съобразно уважената
част на вземането, *** лв. разноски в заповедното производство и направените в
настоящото производство разноски в размер на *** лв. в т.ч.*** лв. възнаграждение за особен представител на
ответника.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на М.И.А., с
ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес ***, че съществуването на вземане на
„Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:*** , със седалище и адрес на
управление:***, Б П С , сграда , на основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД за сумата *** лв. главница,
явяваща се цената на ползваните мобилни услуги и лизингови вноски по допълнително
споразумение от 08.03.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
и договор за лизинг от 08.03.2018 г.
и законната лихва върху главницата от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за
разликата над *** лв. до *** лв., която разлика се явява неустойки като неоснователен, за
които вземани е издадена заповед №1850/22.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА М.И.А., с
ЕГН-********** *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с
ЕИК:*** , със
седалище и адрес на управление:***, Б П С , сграда , на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
в настоящото производство разноски в размер на
*** лв. и *** лв. разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на РС-К..
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3132/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: