Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260150 17.05.2021 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
На ….. на 20 април ……..…………………………….…2021 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова ……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1151….по описа за
2021……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Община Стара Загора, чрез
процесуалния й представител юриск. Д. Ж., против решение № 260006 от 04.01.2021
г., постановено по гр.д. № 876/2020 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивникът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалноправните и процесуалноправни норми. Съдът не бил
изследвал подробно и в пълнота всички обстоятелства и факти и затова се е
произнесъл необосновано. В решението липсвали мотиви по съществени фактически и
правни въпроси. Съдът бил обосновал изводите си на заключения на вещите лица,
които не почивали на знания в областта на транспортното строителство,
озеленяването и т.н. Липсата на компетентност обосновавала противоречивите
твърдения на експертите. Излагат се съображения в подкрепа на тези оплаквания и
се иска да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите, с който тя се оспорва.
Излагат се съображения относно нейната неоснователност. Иска се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Пред първоинстанционният
съд е бил предявен иск по чл.109 ЗС. Ищците
са твърдели в исковата си молба, че са собственици на жилища, намиращи се в
жилищната сграда в ***, построена с отстъпено право на строеж на ЖСК „К.“ в
урегулиран поземлен имот, който по действащия към момента план за регулация
представлявал УПИ I за жилищно строителство, кв. 20, целият с площ от 1680
кв.м. Сградата, в която били жилищата им, била построена от ЖСК „К.“ на
основание отстъпено право на строеж от държавата по реда на чл.15 ЗС (отм.)
върху дворно място, представляващо парцел XV, кв. 20-а по плана на града,
действащ към 1959 г., цялото от 890 кв.м. Върху останалата площ от УПИ I през
1964 г. било отстъпено право на строеж на ЖСК „Д.“. В тази останала част
съществувала и двуетажна жилищна сграда, която не била отчуждавана и която била
пристроена и надстроена от ЖСК „Д.“. Или върху целия УПИ I за жилищно
строителство, след отчуждения и изменения на плановете през годините, били
включени двете бивши дворни места, върху които е отстъпено правото на строеж на
двете ЖСК-та, което било реализирано. Свободната незастроена част от двора била
на две нива с денивелация около 1,50 м, като двете части се ползвали от
етажните собственици от двете кооперации за паркиране на автомобили и за зелени
площи, поддържани и подобрени за сметка на етажните собственици. Община Стара
Загора притежавала гола собственост.
Ищците твърдели, че на
24.09.2019 г. в дворното им място започнало разрушаване на подпорни стени,
изградени при строителството на кооперацията им за укрепване на по-високото
ниво на двора. Това разрушаване било по инициатива на Община Стара Загора с цел
извършване на строеж на съоръжение -
рампа за движение на автомобили в двора на кооперацията. Разрушителните
дейности в двора били извършени без влезли в сила строителни книжа - разрешение
за строеж и инвестиционен проект. Така в двора на кооперацията бил направен
изкоп около 35-40 кв.м с дълбочина около 3.00 - 4.00 м. Изкопът бил между
съществуващи дървета, чиито корени били подкопани, като няколко месеца след
направата на този изкоп се срутила и допълнителна част от двора, тъй като не
била укрепена. В тази част не можели да ползват дворното място - там преди това
паркирали автомобили. Била налице и реална опасност от допълнително срутване на
земна маса, както от и падане или унищожаване на дървета. Твърдели са, че
едното дърво в непосредствена близост до изкопа било с височина над жилищната
кооперация и при евентуалното му падане би могло да причини изключително
сериозни имуществени вреди на сградата, както и би могло да бъде опасно за
живота и здравето на хората. Независимо от евентуалните опасности Община Стара Загора с действията си им
пречела да упражняват правото си на ползване на двора, произтичащо от правото
им на строеж, което обхващало цялото дворно място. Считат, че намерението на
общината да построи съоръжение, свързващо двете нива на двора с такава голяма
денивелация, фактически ще направи неизползваеми значителни части от него и по
същество ще превърне дворното място с излаз на ул. „***“ в своеобразен тупик.
Считат, че Община Стара Загора притежава единствено голата собственост и няма
право да ползва, в т.ч. няма право да строи и да извършва строителни дейности в
дворното място. Затова извършените строителни дейности били неправомерни.
Искали са съдът да постанови решение, с което да осъди Община Стара Загора да
преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в строеж на съоръжение -
рампа, както и да възстанови състоянието на дворното място преди разрушенията,
като засипе направения изкоп, да възстанови бетоновата настилка и подпорната
стена между двете нива на двора.
Ответникът Община Стара
Загора е оспорила исковата претенция. Твърдяла е, че автомобилната рампа щяла
да се реализира в имот, собственост на Община Стара Загора и „М.“ ООД и целта
му била да се овладее денивелацията в имота и да се осигури възможност междублоковото пространство да се използва
от собствениците на самостоятелни обекти от двете жилищни кооперации, съобразно
предназначението на имота. Въпреки създаденото неудобство с характерните за
строителството действия, не била отнета възможността за ползването на
свободната дворна площ и упражняване на собственическите правомощия от ищците.
За правомерните действия и намерения на собственика свидетелствало издаденото
разрешение за строеж на рампата въз основа на одобрен технически проект, който
бил преминал оценка за съответствие, съгласуван бил с Министерството на
културата и третирал съществуващата дървесна растителност. Решението на
административния орган - собственик било продиктувано с оглед защитата на
обществения интерес, а именно безопасността на пешеходната зона на града. За
това бил и предвиденият достъп, който следвало да се осъществява от улица “***”.
Твърдял е, че възможността за паркиране
се увеличавала. Счита, че не създавали пречки за нормалното ползване на имота
или упражняване на правото на собственост.
Първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна, че ищците Д.Д.К., Д.И.А. и М.Й.Г. са
собственици на жилища, находящи се в
***. От документите за собственост се
установявало, че сградата е построена от ЖСК „К.“, на която е отстъпено право
на строеж върху държавна земя с представения по делото договор за отстъпване
право на строеж върху парцели, отчуждени за кооперативно жилищно строителство
по реда на чл.55а ЗПИНМ от 30.03.1960 г. УПИ I-Жилищно строителство, включващ ПИ № 2720 И ПИ № 2741
в кв.20 по плана на ***, бил собственост на ответника Община Стара Загора. Със
заповед № 2527/19.11.2007 г. на кмета на общината от актовите книги за общинска
собственост били отписани 7,348% ид.ч.
от застроената площ на жилищен блок ПИ № 2741 с площ 384 кв.м., находящ се на ***,
представляващи 28,22 кв.м, като продадени от Община Стара Загора на „М.“ ООД, ***.
Първоинстанционният съд е
приел за установено от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, че към
момента на отстъпване правото на строеж на ЖСК „К.“ е действал кадастралният и
регулационен план, одобрен със заповед № 547/20.01.1943 г. На този план било
отразено разделянето на парцел I-2499 на
две части - източна и западна. Площта на източната половина от парцел I-2499 и парцел XV-2512
е 894 кв.м по
регулационните линии. По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
на *** рампата е проектирана в имот с идентификатор 68850.505.69. Имотът е с
Г-образна форма и в него са разположени две жилищни сгради с търговски обекти
на приземните етажи и е идентичен с УПИ I-69 в кв.20 по действащия
регулационен план на града. Сградата на ЖСК „К.“ е отразена в действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на ***с идентификатор 68850.505.69.2.
Достъпът до имота се осъществявал през пешеходната част на улица „***“ и през
улица-тупик „***“. Обособени били два паркинга, които били на различна кота и
съответно до тях се достигало само един
от двата входа. Източният паркинг е развит южно от сграда с идентификатор
68850.505.69.2 и бил на по-ниска кота.
Достъпът до него се осигурявал от улица „***“. Колите се паркират под ъгъл
спрямо сградата и южната граница. Капацитетът на паркинга бил до пет коли.
Вторият паркинг бил обособен в западната част на имота, източно от сграда с
идентификатор 68850.505.69.1. Достъпът до него се осигурявал през пешеходната
зона на бул. „***“. В дъното на имота имало 4 паркоместа за перпендикулярно
паркиране на автомобили спрямо южната граница на имота, а източно от сградата
имало разположени няколко места за паркиране под ъгъл. Освен тези констатации
вещото лице е установило още, че отстъпеното право на строеж на ЖСК „К.“ е върху
площ от 890 кв.м и тя съвпада с измерената обща площ на
източната част на парцел парцел I-2499 и
парцел XV-2512 в кв. 20 по
плана на *** от 1943 г., която е 894 кв.м.
Изкопът е с неправилна, продълговата форма, с дължина около 10 м и средна
ширина около 2.5 м, като в района на съществуващата подпорна стена е с ширина 3
м. Дълбочината на изкопа е около 2 м спрямо терена в източната част на имота.
При изпълнението му били засегнати подпорни стени, елементи на озеленяването и
на трайните настилки на междублоковото пространство. Изкопът попадал в свободната
дворна площ в границите на имота, върху който е отстъпено право на строеж на
ЖСК „ К. “.
В приложената към проекта схема за паркиране били
обособени общо 20 бр. места, които били разпределени в свободното междублоково
пространство на имот с идентификатор 68850.505.69 по кадастралната карта на
града. Проектираният паркинг отново бил на две нива, но вече била предвидена
връзка между тях посредством рампата, за която е и направеният изкоп. В
източната част на имота, южно от сграда с идентификатор 68850.505.69.2 на ЖСК „К.“
са предвидени 8 бр. паркоместа, като е предвидено перпендикулярно паркиране
спрямо имотната граница. Паркирането на автомобили в двора на кооперацията по
отразения начин в проекта - част архитектура, схема за паркиране на автомобили
е възможно и е реално осъществимо, освен по отношение на два автомобила в
източната част на паркинга и е трудноосъществимо за някои от останалите. Изкопът и огражденията му стигат
до стълбите, водещи към подземния етаж на сграда с идентификатор 68850.505.69.2,
т.е. пешеходният достъп, който е бил осъществяван по стълбите в двора към
източния паркинг, реално в момента е възпрепятстван. Преминаването е възможно,
като се мине по южния ръб на самото стълбище на сградата, със свободна ширина
около 30 см. Този участък е с дължина около 1,5 м. Според вещото лице
преминаването е затруднено, а за възрастни или трудноподвижни хора -
невъзможно. По отношение на автомобилите е затруднено маневрирането в двора
поради невъзможността да се използва мястото където е изкопът.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от повторната
съдебно-техническа експертиза, че при изграждане на рампата ще бъдат унищожени
17 кв. м от бетоновата настилка на алеята и 4 кв. м. от бетоновата настилка на
паркинга на горното ниво, 7 кв. м от базалтовата настилка пред стъпалата на
сграда 2 в имота, 6 кв. м от зелените площи, бордюрите, ограничаващи тези
настилки и 5,5 м подпорна стена с височина 1.20 м. Високото дърво, което се намирало в началото
на рампата било запазено, но при следващите изкопни работи подкопаването на
корените му не било безопасно. Вещото лице е констатирало, че не е предвидено
пешеходно преминаване по рампата и не е възможно пешеходно преминаване от
горното ниво на УПИ I 69, кв. 20 на долното му ниво. Не е предвидено в проекта
и запазване на намиращата се в тази зелена площ черница. Според вещото лице
паркирането на автомобилите по отразения в проекта начин е трудно осъществимо.
Реално осъществимо е паркирането на 6 от тези автомобили под ъгъл.
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС предвижда собственикът може
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. В процесния случай било установено, че сградата е построена от ЖСК „К.“
върху държавна земя /общинска след влизане в сила на ЗМСМА/, по силата на отстъпено през 1959 г. право на
строеж, което включвало освен правото да
се построи сграда върху земя, собственост на държавата, и построеното да стане
собственост на суперфициара и правото да се ползва незастроената част от терена
на целия държавен парцел съгласно чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.). Приел е, че отмяната на посочената разпоредба, която има
материалноправен характер, действа за напред и придобитото право на ползване
върху урегулирания държавен имот по време на действието й не се прекратява.
Приел е, че за разлика от чл. 64 ЗС,
собственикът на постройката не е ограничен в ползването на незастроената част
от терена, а може да извършва всякакви фактически действия, дори те да не са
свързани с използването на постройката според нейното предназначение, като тези
фактически действия се разпростират върху цялата незастроена площ. В хипотезата
на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) правото на ползване продължава да съществува и след смъртта на
суперфициаря и преминава в патримониума на неговите наследниците, които са приели наследството,
може да бъде прехвърлено и в полза на трети лица, ведно с правото на строеж,
съответно с правото на собственост върху построената сграда. За държавата
остава голата собственост. Трансформацията в правото на собственост върху
парцела от държавна в частна държавна или общинска, настъпила след 07.01.1998
г., също не води до промяна в правата на субектите върху придобитите от тях
права, вкл. на ползване върху незастроената част от терена. Когато след учредяване
правото на строеж е настъпило изменение на регулацията и имотът е увеличил или
намалил размерите си, то това рефлектира върху обема на правото, което
суперфициарят има относно ползването на терена. Изхождайки от тези принципни
положения, съдът е приел, че ищците, в качеството си на суперфициари,
притежават право на ползване върху целия УПИ I-69 в кв.20 по действащия регулационен план на ***и могат да търсят защита
срещу всяко неоснователно действие, пречещо им на упражняването на това право
от всяко лице, включително и от собственика на терена, какъвто се явява
ответникът Община Стара Загора. Приел е, че при изпълнението на изкопа са засегнати подпорни стени, елементи на
озеленяването и на трайните настилки на междублоковото пространство, както и че
той попада в свободната дворна площ в границите на имота, върху който е
учредено право на строеж на ЖСК „К.“. Ответникът не е оспорил
твърдението, че е направил този изкоп, но твърди, че тази дейност е правомерна, извършена въз
основа на издадено в негова полза разрешение за строеж № 19-577/12.12.2018 г.
на главния архитект на Община Стара
Загора за извършване на строителство на „Автомобилна рампа за осигуряване на
достъп в междублоковото пространство в УПИ I-69 в кв.20, гр. Стара Загора.
Това разрешение обаче било атакувано в АдмС Стара Загора и решението не било
влязло в сила. Тъй като оспорването имало суспензивен ефект, доколкото по
делото няма данни за допуснато предварително изпълнение на административния
акт, действията на ответника не са извършени въз основа на изпълняемо към
момента на реализирането им разрешение за строеж. Затова е приел, че действията
на ответника по направа на изкоп са в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 ЗУТ и се явяват неоснователни по смисъла
на чл.109 ЗС. Тези действия несъмнено смущават и затрудняват ищците при
упражняване в пълен обем на правото им на ползване върху целия терен на УПИ I-69, както и пречат на
обслужването на самата сграда, в която се намират собствените на ищците
самостоятелни обекти в какъвто смисъл били и двете експертни заключения по
делото са категорични, че направеният изкоп и неговите ограждения пречат на
преминаването от южната страна на сградата и на маневрирането на автомобили в
тази част на поземления имот, както и че изцяло препятстват съществувалия преди
това пешеходен достъп до сградата откъм бул.“***“ и достъпа по изграденото
стълбище към източната част на паркинга. Затова е осъдил ответника да преустанови неоснователните си действия,
изразяващи се в направа на изкоп в УПИ I-69, както и да възстанови състоянието
преди неоснователното действие, като засипе направения изкоп, възстанови
бетоновата настилка и подпорната стена между двете нива на двора.
Решението
е правилно.
По делото не е спорно, че ищците са собственици на жилища,
находящи се сграда в ***. От документите им за собственост е видно, че сградата
е построена от ЖСК „К.“, на която е отстъпено право на строеж върху държавна
земя – площ от 894 кв.м, която съвпада с
общата площ на източната част на парцел І-2499 и парцел ХV- 2512, кв.20 по
плана на града от 1943 г. Видно от акта
за частна общинска собственост № 40076 от 28.02.2005 г., УПИ І- жилищно
строителство включва ПИ 2720 и ПИ 2741 в кв.20 и е собственост на общината,
което не се оспорва от ищците. Само 7,348% ид.ч. от застроената площ на
жилищния блок в ПИ № 2741 с площ от 384 кв.м, находящ се на бул. ***, № 96, са
продадени на „М.“ ООД.
По делото не е спорно, а и
се установява от заключението на първоначалната съдебно техническа експертиза,
че по действащата кадастрална карта процесната рампа е проектирана в имот с
идентификатор 68850.505.69, който е идентичен с УПИ І-69 в кв. 20 по действащия
регулационен план. Имот с идентификатор
68850.505.69 е идентичен с УПИ І- за жилищно строителство в кв.20. Процесната
рампа е проектирана и строителството й е започнало в този имот. В него са
разположени две жилищни сгради с търговски обекти – тази, в която се намират
жилищата на ищците, и сграда, построена от ЖСК „Д.“. Достъпът до дворното място
се осъществява от две места – чрез пешеходната зона на бул. „***“ и през ул. „***“,
която е тупик. В дворното място са обособени два паркинга, разположени на различни
нива, поради което достъпът до тях се осъществява само през един от двата
входа. Източният паркинг е разположен южно от жилищната сграда, в която са
жилищата на ищците. Той е на по-ниска кота и пешеходният достъп до него се
осъществява както откъм ул. „***“, така и откъм бул. „***“, а достъпът на
автомобили – само откъм ул. „***“. В този източен паркинг колите се паркират
под ъгъл спрямо южната граница на имота. Капацитетът му е до 5 автомобила. Има
и зелена площ. Другият паркинг е обособен в западната половина от двора,
източно от сградата на ЖСК „Д.“. Достъпът до него се осъществява през
пешеходната зона на бул. „***“. Връзката между двете нива на двора се е
осъществявала чрез стълби, като по този начин пешеходно достъпът може да се
осъществява и от двата входа.
По делото е установено още,
че изкопът за строителството на процесната рампа попада върху ниската част на
дворното място, южно от сградата, в която са жилищата на ищците, и е с дължина
около 10 м и ширина 2,5 м, като в района на съществуващата подпорна стена е 3
м. При изпълнението му са засегнати подпорната стена, елементи на озеленяването
и на трайните настилки на междублоковото пространство. Изкопът достига до
стълбите, водещи към подземния етаж на сградата, в която се намират жилищата на
ищците. С други думи пешеходният достъп, който е бил осъществяван по стълбите в
двора към източния паркинг реално е препятстван, защото преминаването е
възможно само по южния ръб на самото стълбище на сградата с ширина около 30 см
и дължина 1,5 м. По този начин е препятстван и подходът към подземния етаж на
сградата. По отношение на автомобилите, маневрирането им е затруднено, поради
това, че не може да се използва цялото дворно място поради изкопа.
От заключението на
повторната съдебно техническа експертиза се установява, че с изграждането на
рампата ще бъдат унищожени 17 кв.м от бетоновата настилка на алеята, 4 кв.м от
бетоновата настилка на паркинга на горното ниво, 7 кв.м от базалтовата настилка
пред стъпалата на сграда 2, 6 кв.м от зелените площи, бордюрите и 5,5 м
подпорна стена. При извършването на изкопа са унищожени 14 кв.м от бетоновата
настилка на алеята, 7 кв.м от базалтовата настилка, 6 кв.м от зелените площи и
бордюрите. Освен това са подкопани корените на високо дърво, което се намира в
началото на рампата. И според това вещо лице паркирането на автомобилите по
отразения в проекта начин е трудно осъществимо.
По делото е установено още, че с решение № 15277 от
10.12.2020 г., постановено по адм. д. № 7656/2020 г. ВАС е отменил разрешение
за строеж № 19-577 от 12.12.2018 г., издадено от главния архитект на Община
Стара Загора, ведно с одобрения технически проект от 26.11.2018 г.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Няма съмнение, че този текст дава защита и на всеки друг титуляр
на ограничено вещно право срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото, което ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение.
В случая ищците са титуляри на правото на строеж,
учредено върху държавна земя. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗС (сега отм.), правото на строеж включва и
ползуването на незастроената част от дворното място. Разпоредбата е
материалноправна по своя характер, поради което отмяната й има действие само за
напред, без да засяга придобитите вече права. Трансформацията в правото на
собственост върху парцела от държавна в частна държавна или общинска, настъпила
след 1998 г., също не води до промяна в правата на субектите, вкл. и относно
ползването на незастроената част от терена. За държавата, респ. общината остава
„голата собственост“ върху терена и поради това, всеки акт, с който се
въздейства върху свободната незастроена площ засяга правата на суперфициарите. Няма значение, че
правото на строеж е придобито от ищците преди
изменението на закона с ДВ, бр.87, 1974 г., с което е установен
горепосоченият режим за държавните имоти, върху които е отстъпено право на
строеж на граждани, защото обемът на правата е разширен, включително и при вече придобито право на
строеж, т.е. правилото на чл.15, ал.3 ЗС в този обем е приложимо и в случаите,
когато правото на строеж е придобито преди изменението на закона (така
Р-59-2018, ІІ г.о.).
Когато след учредяването на правото на строеж е
настъпило изменение на регулацията и имотът е увеличил размерите си, както и в
конкретния случай, това рефлектира върху обема на правото, което суперфициарът
има във връзка с ползването на терена. Затова ищците притежават правото да
ползват целия УПИ І-69 в кв.20 по сега действащия регулационен план на града, а
Община Стара Загора е само „гол“ собственик на този имот и като такъв може само
да се разпорежда с тази „гола“ собственост, без право да строи върху земята и
да я ползва. Ето защо всяко въздействие върху имота е неправомерно и ограничава
правото на суперфициарите да упражняват своето право по смисъла на чл.109 ЗС.
Изкопът, а и рампата, пречат на обслужването на самата сграда, в която са
имотите на ищците. И двете заключения на назначените и изслушани съдебно
технически експертизи са категорични, че изкопът и огражденията му пречат на
преминаването от южната страна на сградата и на свободното паркиране на
автомобилите, а пешеходният достъп откъм бул. „***“ е невъзможен.
Напълно
несъстоятелно е възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд
не е съобразил правата на живеещите в ЖСК „Д.“, които също имат право да
ползват целия УПИ І-69. По същество с това възражение Община Стара Загора
предявява чужди права. Както бе посочено по-горе, тя е титуляр само на „голата“
собственост върху имота. Ако титулярите на ограниченото вещно право от ЖСК „Д.“
са препятствани да упражняват своите права върху целия имот, то те са
материалноправно легитимирани да искат преустановяване на всяка неоснователна
пречка. Община Стара Загора не може вместо тях нито да стори това, нито да
организира ползването на дворното място по различен от досегашния начин на
ползването му от суперфициарите от двете сгради.
Неоснователно
е възражението, че построяването на рампата няма да доведе до възникването на
нов обект. Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ рампата е строеж, а Общината не може
да извършва строителство в този имот. В настоящия случай не става дума нито за
временно неудобство, нито за обичайно такова, тъй като в заключенията и на двете
експертизи е прието, че е този строеж, а
и изградената вече рампа, пречат на ползването на дворното място по начина, по
който това е правено досега. Унищожени са част от подпорната стена, настилките,
бордюрите, част от зелените площи, без значение каква растителност има върху
тях. Ползването на дворното място от суперфициарите включва и създаването на
градини и засаждането на дървета, каквито намерят за добре. Няма законов текст,
който да ограничава вида на дърветата или растителността. Затова въззивният съд
приема, че е налице неблагоприятно въздействия върху правото на ищците, с което
се възпрепятства и ограничава спокойното ползване на дворното място, съобразно
неговото предназначение и по начина, установен от всички титуляри на правото.
С оглед
на тези съображения въззивният съд намира, че предявеният иск правилно е бил
уважен от районния съд. На въззиваемите Д.Д. К. и Д.И.А. следва да бъдат
заплатени направените деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат за
настоящата инстанция в размер на по 600 лв. за всеки един от тях.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260006 от 04.01.2021 г., постановено по гр. д. № 876/2020 г. на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от кмета
Живко Веселинов Тодоров, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Д. ***, ЕГН ********** и на Д.И.А. ***, ЕГН ********** сума от по 600
лв. за всеки един от тях за адвокатско възнаграждение пред втората инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: