Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
08.10.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ЖЕНИ СТОЙЧЕВА………….………и в присъствието на
прокурора……………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА
БЕТОВА………възз.гр.д.№ 509 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 693 от 16.04.2019година.,
постановено по гр.д. № 5980/2018г. Плевенски районен съд е признал, на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника В.В.М., че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
следните суми: 1507 лева за главница за
периода 01.12.2016г.– 31.01.2018г. и лихва върху главницата в размер на 88,21
лева за периода 02.02.2017г. до 13.03.2018г. и законната лихва върху главницата
от 21.03.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №1270/22.03.2018г. по
ч.гр.д.№1941/2018г. на ПлРС, като е отхвърлил предявените искове за разликата
до предявените 2585,05лв. главница и до 282,81лв. лихва за периода
02.02.2016г.-01.02.2017г., като неоснователни и недоказани.Присъдил е разноски
в полза на ищеца в размер на 432,22лв., както и разноските по
заповедното производство-по ч.гр.д. №1941/2018г. по описа на Плевенски РС,
съобразно предявените и уважени претенции – сумата 59,72лв.
Срещу така постановеното решение, в
отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд е допуснал
техническа грешка и поради това не е уважил иска в предявения му размер.
Жалбата е лаконична. Въззивникът е поискал да бъде отменено първоинстанционното
решение и да бъде постановено друго по същество, с което да се уважи иска
изцяло.
Въззиваемата страна, чрез назначения особен
представител адв.Е.М., е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като
решението на районният съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Моли то да
бъде потвърдено.
Въззивният съд, като
обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните
доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване
за установено по отношение на В.В.М. ***, че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД сумата 2585.05лв. - главница представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.12.2016г. до 31.01.2018г.
и 282.81лв. лихва за забава за периода от 02.02.2016г. до 13.03.2018г., за
които е издадена заповед за изпълнение
на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1941/2018г. по описа на ПлРС. Вземането произтича от обстоятелствата, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатни станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.Твърдението е, че ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през исковия период и не е погасил задължението си
да заплати цената и. Сградата-етажна собственост, в която се намира жилището на
В.В.М., с ЕГН **********, е на адрес: ***.
Ответникът е взел становище в
отговора на исковата молба, подаден чрез особения представител адв.Е.М., че
иска е допустим, но неоснователен по същество, като моли да бъде отхвърлен.
Безспорно е между страните и се установява от приложеното ч.гр.д.№1941/2018г. по описа на ПлРС,
че от ищеца, като доставчик на топлинна енергия е подал заявление по реда
на чл.410 от ГПК, въз основа на което е
издадена заповед№1270/22.03.2018г. спрямо ответника, както следва: на
2585,05лв. – главница за периода от 01.12.2015-31.01.2018г., и сума в размер на
282,81лв. – лихва за забава върху главницата, за периода от 02.02.2016-13.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 21.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и направени
деловодни разноски в размер на 57,36лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Ползвана и
незаплатена топлинна енергия от длъжника, за периода 01.12.2015-31.01.2018г.,
доставена от дружеството, до имот на адрес: гр. Плевен, ***. Няма спор, че
съобщението за издадената заповед е връчено на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и в указания му от съда срок кредиторът е предявил иск за 2585,05лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.12.2016г. до 31.01.2018г., лихва върху
главницата в размер на 282,81лв. за периода от 02.02.2016г. до 13.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата - 21.03.2018г. до окончателното изплащане на
същата.В
първото по делото заседание пълномощникът на ищеца юрисконсулт В. е потвърдила
началото на периода, за който претендират главница – 01.12.2016г.
Спорно е дължи ли ответника
исковите суми за топлоенергия, за посочения в исковата молба период и за които
е издадена срещу него заповед за изпълнение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от 'Топлофикация Плевен ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма – „Техем сървисис“ЕООД. Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати
топлоподаването на цялата сграда, като случа не е такъв, няма спор и по делото
е представен нотариален акт, от който се установява, че ответника е собственик
на топлоснабдения имот.От приложеното в заповедното производство извлечение от
счетоводна сметка е видно, че за имота за процесния период от 01.12.2016г.
до 31.01.2018г., са начислени съответните суми за консумирана топлинна енергия, съобразно
извършеното дялово разпределение и лихва за забавено плащане за период от
датата на изпадане в забава за плащането на отделните месечни сметки. По делото
е изслушано експертно заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Теодора Илиева, от което се установяват следните
обстоятелства: дължимата сума за процесния период от 01.12.2016г. до
31.01.2018г., за консумирана и незаплатена топлинна енергия е 1507лв./главница/,
върху която се дължи лихвата за забава за периода от 02.02.2017г. до
13.03.2018г. в размер на 88,21лв. Заключението е прието като обективно и
компетентно.
При така изложеното
въззивният съд приема, че жалбата на ищеца е неоснователна. Съобразно събраните
по делото доказателства, преди всичко чрез неоспорената от дружеството СИЕ, се
установява размера на дължимата сума, като са съобразени данните от дялово
разпределение на топлинния счетоводител и начисленията направени от самото
дружество за периода 01.12.2016г. до 31.01.2018г., който е претендиран с
исковата молба и потвърден от пълномощника в първото по делото заседание. Защо
дружеството е решило да иска установяване на вземането си за по-кратък период
от периода, за който е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника е
ирелевантно обстоятелство. Във всеки случай, не се касае за допусната от съда
техническа грешка.Съдът се е произнесъл в рамките на заявения петитум, като е
разгледал и уважил иск за периода 01.12.2016г.
до 31.01.2018г. и ако има грешка, то тя е в преценката на ищеца, но не е техническа.Няма
основание за допълнително присъждане на сумите посочени във въззивната жалба от
1078.05лв. главница/от общо 2585.05лв./ и 194.60лв. лихва/от общо 282.81лв./, съгласно
заключението на ВЛ в първи вариант, които са изчислени за периода 02.02.2016г.
до 13.03.2018г. за главницата и за периода 01.12.2015г.-31.01.2018г. за лихвата,
който не съвпада с периода - предмет на делото и по който РС, респ. ОС не дължи
произнасяне.В съответствие с диспозитивното начало в граждански процес, съдът
няма право да се произнася за повече от поисканото, тъй като би постановил
недопустимо решение. Няма пречка за непредявения размер на вземането да се
подаде осъдителен иск в отделно производство.
Решението на Плевенски районен съд е правилно и законосъобразно,
поради което и на основание чл.271 ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №693 на Плевенския
районен съд, постановено на 16.04.2019г. по гр.д. № 5980/2018г. по описа на
съда.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: