Решение по дело №9771/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3770
Дата: 13 октомври 2022 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20211110209771
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3770
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110209771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007431 от
22.06.2021 г., издадено от директора на Дирекция “ИТ“ – София инж.
Д.Г.Ив., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, на /дружество/, с ЕИК
ХХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество,
което го обжалва в срок. В жалбата се изтъква, че не е била правилно
установена фактическата обстановка, че били допуснати процесуални
нарушения при издаването на НП, тъй като липсват данни същото да е било
издадено от компетентен орган, както и че същото било материално
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се навеждат доводи, че лицето
Ц. К. е бил назначен в дружеството-жалбоподател във връзка с предстояща
необходимост от работници, които да осъществяват дейност в нов обект, но
тъй като в крайна сметка този обект не бил възложен на дружеството,
необходимостта от тези работници отпаднала и броени дни след
назначаването им, трудовите правоотношения с тях били прекратени. Сочи
се, че въпреки отразяването на четири работни дни по документи, К.
1
фактически не бил извършвал трудова дейност. Сочи се, че неправилно
административнонаказващият орган приравнява липсата на подпис с липса на
предвидената в закона писмена форма за сключване на трудов договор.
Изтъква се, че този договор, макар и неподписан, е бил приет в системата на
НАП, както и че е било заплатено възнаграждение на работника, като
работодателят е извършил всички нобходими действия с цял оповестяване на
контролните органи и защита на правата на работника. Изтъкват се доводи за
несправедливост на размера на наказанието. Сочи се, че нарушението е
допуснато за пръв път от дружеството, както и че от нарушението не са
увредени работникът и фискът, поради което определяне на санкция над
минималната е несправедливо..Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв.Василев. Последният пледира пред съдебния състав, че
нарушението не е доказано и е налице злоупотреба, извършена без знанието
на дружеството. Моли за отмяна на наказателното послтановление.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В пледоарията си по същество изтъква, че
от събраните доказателствени материали в хода на делото се е установило
безспорно, че дружеството жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 62,
ал. 1 от КТ. Твърди, че именно дружеството жалбоподател е представило
процесния трудов договор без подпис на работника, както и че то е
представило присъствена форма, в която фигурират имената на работника, а и
работодателят му е начислил възнаграждение във ведомствата. Сочи, че в
подкрепа на описаната в НП фактическа обстановка са и показанията на
свидетеля К.. Иска потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възразжение за прекомерност на претендираните разноски за адвокат на
жалбоподателя.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 25.05.2021 г. и на 27.05.2021 г., служители от „Инспекция по труда“
гр. София (ИТ) – инж. Г. В. и инж. Н.В., са извършили последваща проверка
2
по документи, представени в ДИТ-София, на /дружество/, с ЕИК ХХХХХ.
Било констатирамо, че на 12.11.2020 г. дружеството в качеството му на
работодател е прело Ц. Н. К., ЕГН **********, да извършва трудова дейност
на длъжност общ работник без сключен трудов договор в писмена форма. За
лицето бил представен Трудов договор № 00026/12.11.2020 г., в който обаче
липсвал подпис на Ц. К. в качеството му на работник. Седователно този
документ имал характер на проект за трудов договор. Представена била и
платежна ведомост за наачислено трудово възнаграждение, както и
присъствена форма за явяването/неявяването на К. на работа с отбелязване за
четири отработени дни. От справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ, приложена по делото, се установява, че дружеството е
подало в НАП уведомление за сключен трудов договор с Ц. К..
Съставен е протокол за извършената проверка.
Свидетелят Г. В. съставила АУАН за извършено административно
нарушение от /дружество/, с ЕИК ХХХХХна чл. 62, ал. 1 от КТ. АУАН се
съставил в присъствието на управителя на търговеца– М.Н., на когото е
връчен за подпис веднага след съставянето му – на 27.05.2021 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 22-007431 от 22.06.2021 г., издадено от директора на
Дирекция “ИТ“ – София инж. Д.Г.Ив., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, на
/дружество/, с ЕИК ХХХХХ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Ц. Н. К., Г. В. и М.Н. както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства –приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Съдът намира, че
установената по делото фактическа обстановка не се опровергава от
показанията на свидетелката Мягколова, която посочва, че счетоводителят е
изготвял документите за назначаване, но те не са подписвани от работниците.
3

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Безспорно е установено по време на проверката, че Ц. К. е бил назначен
като общ работник в дружеството-жалбоподател. Съдът обаче намира, че
лицето не е имало сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена
форма, защото приложеният такъв в препис по делото и приложеният към
уведомлението до НАП липсва подпис на работника.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ „Трудовият договор се сключва в писмена
форма.“ .
За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция,
закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.“
С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че
действително работодателят не е сключил трудов договор с работника в
писмена форма, тъй като представеният трудов договор не е бил подписан от
работника, следователно е имал характер единствено на проект за трудов
договор. Ето защо, като не е оформил отношенията си с К. в писмен договор,
работодателят /дружество/, с ЕИК ХХХХХ, е извършило нарушение на чл. 62,
ал. 1 от КТ.
Иррелевантно обстоятелство за изхода на делото е колко време
4
работникът е извършвал трудова дейност, тъй като законът изисква трудовият
договор да бъде сключен предварително в писмена форма. От показанията на
свидетеля К. се установява, че същият е извършвал трудова дейност за
дружеството от 15 ноември 2020 г. до към Нова година. От цялата вече
обсъдена доказателствена съвкупност се установява, че със същия не е бил
сключен подписан от него трудов договор.
Обстоятелството, че именно санкционираният субект е извършил
нарушението се установява от показаният на свидетеля К., както и следва като
единствен възможен извод от установените по делото факти, че именно
дружеството жалбоподател е представило пред компетентните органи
процесния трудов договор без подпис на работника, както и че то е
представило присъствена форма, в която фигурират имената на работника,
както и че му е начислило възнаграждение във ведомствата.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то
субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Съдът намира обаче, че наложеното наказание е несправедливо и не
съответства на степента на обществена опасност на нарушението, тъй като в
случая е налице първо констатирано нарушение на дружеството, както и че
същото е подало уведомление до компетентните органи за възникнало
трудово правоотношение с работника и е заплатило възнаграждение на
същия. С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като наложеното наказание следва да бъде намалено
до минималния предвиден в закона размер на сумата от 1500 лева.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
изменено съгласно изложените мотиви. Съразмерно с изхода на спора в полза
на страните следва да бъдат присъдени разноски, намалени с ½. Съдът
определя юрисконсултското възнаграждение в размер на сумата от 100 лева,
следователно в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени след
намаляването на тази сума с една втора разноски в размер на сумата от 50
лева, а в полза на жалбоподателя – ½ от доказаните разноски в размер на 770
лева, а именно 385 лева. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 720 лева с
ДДС поради фактическата сложност на делото, обусловила провеждане на
няколко съдебни заседания и разпитите на трима свидетели. Така мотивиран
5
и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът



РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-007431 от
22.06.2021 г., издадено от директора на Дирекция “ИТ“ – София инж.
Д.Г.Ив., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, на /дружество/, с ЕИК
ХХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева, като намалява наложеното административно наказание
„имуществена санкция” до размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, Дирекция “ИТ“ –
София, да заплати в полза на /дружество/, с ЕИК ХХХХХ,сумата от 385 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.. 63д, ал. 3, от ЗАНН /дружество/, с ЕИК
ХХХХХ, да заплати на Дирекция “ИТ“ – София сумата от 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6