О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ………..2019г.
Ловешкият окръжен съд
гражданско
отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова
ч.гр.дело №61 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
С Разпореждане №4215
от 28.12.2018г., постановено по ч.гр.дело №2521 по описа за 2018г., Районен съд
– Ловеч е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „Кредит инс”ООД,
с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цар Борис III”, №19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от
управителя М.Г.А., чрез пълномощника адв.Р. Иванова Д. срещу Р.Д.К., ЕГН **********,*** за парично
вземане в размер на 1 054.17 лева - главница по онлайн договор за
потребителски кредит „Екстра”, 378.85 лева - договорна лихва за периода от 29.06.2018г. до 20.12.2018г.,
13.40 лева - обезщетение за забава за периода
от 30.08.2018г. до 20.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 27.12.2018г. до изплащане на главницата и сторените
по делото разноски в размер на 230.44 лева. Отхвърлил
заявлението в частта, с която се търси заплащане на 780.00 лева такса „Гарант”.
Настоящето производството е образувано по повод
подадена частна жалба от „Кредит
инс”ООД, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв.Р.Д.
срещу разпореждането, в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на сумата от 780.08
лева договорна такса „Гарант”, както и за част от деловодните разноски,
представляващи държавна такса и адвокатски хонорар, пропорционално на
отхвърлената част от претенцията, общо в размер на 124.09 лева.
Моли
да им бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Излага, че заповедното
производство е строго формално производство и с него се цели бързина и
процесуална икономия при издаването в полза на кредитора на изпълнително основание
по едно безспорно вземане. Сочи, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, като е налице препращане към
съдържанието на исковата молба и нейните задължителни реквизити, посочени в
чл.127, ал.1, т.1-6 от ГПК.
Счита, че в случая заявителят е
индивидуализирал вземанията си за главница, лихва, такса „Гарант” и законна
лихва за забава не само по размер и период, но ясно и точно са описани
обстоятелствата, от които произтича вземането и по-конкретно, че е налице
неизпълнение по сключения Договор за потребителски кредит, като изрично е
посочено какъв е бил размерът на дължимата сума по кредита, съгласно
погасителния план, посочено е и по кои вноски към момента на подаване на
заявлението не е извършено никакво плащане от страна на длъжника.
Сочи за необоснован извода на първоинстанционния съд за противоречие на дължимата такса
„Гарант” с добрите нрави и закона. Излага, че при подаване на заявката К. е
изявила желание за заем с осигурен гарант, с оглед на което се е задължила да
заплаща възнаграждение за предоставената от дружеството гарант гаранция по
отпуснатия потребителски кредит. По силата на сключен Договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г. с „Бикнел
Корп”ООД, последното в качеството на дружество гарант
се е задължило при писмено поискване от страна на кредитодателя да плати всички
описани в договора задължения, след като последния е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му се суми, включително по съдебен ред
от датата на изискуемостта им. При изложеното жалбоподателят сочи, че прилага по аналогия на правилата за
банкова гаранция към такава, предоставена от дружеството гарант,
възнаграждението дължимо от наредителя по нея не
следва да се включва към разходите на потребителския кредит. Претендираната сума
представлява дължимо възнаграждение за услуга предоставена от
дружеството гарант за обезпечаване на вземанията по Договор за потребителски кредит
„Екстра” №78533/29.06.2018г. и е в резултат на съзнателния избор на К..
При
изложеното счита депозираното заявление за изцяло редовно, а претенцията за
напълно и ясно индивидуализирана, като не са налице отрицателните предпоставки
изброени в чл.411, ал.2 от ГПК, при което не е налице основание за отхвърляне
на претендираните суми.
Моли
да се отмени Разпореждане №4215 от
28.12.2018г., постановено по ч.гр.дело №2521 по описа за 2018г. на Районен съд –
Ловеч в обжалваните
му части, както и да му се присъдят направените за настоящата инстанция
разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в неговата отхвърлена част, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№2521/2018г. по
описа на Районен съд – Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по
чл.410 от ГПК подадено „Кредит инс” ООД за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Р.Д.К., ЕГН **********,*** за парично
вземане в размер на 1 054.17 лева - главница по онлайн Договор за
потребителски кредит „Екстра” №78533/29.06.2018г. в размер на 1 150.00
лева, 378.85 лева - договорна лихва за
периода от 29.06.2018г. до 20.12.2018г., 780.08 лева - договорна
такса „Гарант” за периода от 29.06.2018г. до 20.12.2018г., 13.40 лева
- обезщетение за забава за периода от 30.08.2018г. до 20.12.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.12.2018г.
до изплащане на главницата и направените в заповедното производство разноски в
размер на 354.53 лева, от които 44.53 лева платена държавна такса и 310.00 лева
адвокатско възнаграждение.
Районен съд – Ловеч е отхвърлил
заявлението, в частта за следните вземания: за
сумата 780.08 лева, представляваща договорна такса „Гарант” и в частта, с която
се претендират разноски за разликата от 230.44 лева до пълния претендиран размер
от 354.53 лева.
Първоинстанционният
съд приел, че клаузата в договора за предоставяне на допълнителна услуга е
неравноправна, уговорена е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравенство между правата
на доставчика и потребителя. При тези съображения заповедният съд направил
извода, че заявлението в тази част
следва да бъде отхвърлено. При този изход на производството е присъдена и съответната
част от разноските.
Окръжен съд - Ловеч след като се запозна с данните по делото
констатира, че в т.12, в която са посочени обстоятелствата, от които произтича
вземането: Сключен онлайн Договор за потребителски кредит „Екстра”
№78533/29.06.2018г. в размер на 1 150.00 лева, във
формата на електронен документ, при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните
услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/,
след подадена от Р.Д.К. онлайн заявка за отпускане на кредит чрез електронния
сайт на дружеството:
www.creditins.bg, същата
е одобрена и чрез партньорски офис на Изипей и й е преведена исканата сума срещу надлежно
издадена и получена от нея разписка.
В обстоятелствата, от които произтича вземането, е посочено
още, че на длъжника е предоставена преддоговорна
информация съгласно Закона за потребителския кредит, с която същата се е
запознала и е приела Общите условия на предлагания й кредит, като е потвърдила
и получила на посочения от нея e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити”. В заявлението се твърди, че Р.Д.К. е
избрал опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита, с което на
основание т.4 от договора се е задължила към ежемесечната й вноска да бъде
начислена и такса „Гарант”, при които условия общия размер на задължението е 2 415.00
лева, платимо на 12 равни месечни вноски. Посочено е, че първата вноска по
кредита с падеж настъпил на 29.07.2018г. е изцяло погасена, като до момента на
подаване на заявлението от страна на кредитополучателят няма постъпили
последващи плащания. Заявителят се позовава на разпоредбата на т.6 от договора, като сочи че има право да
направи кредита предсрочно изискуем, след като кредитополучателят не е изпратил
две поредни погасителни вноски съгласно приложения към сключения договор погасителен
план. На основание чл.86 от ЗЗД претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху просрочените вноски в
размер на 13.40 лева.
При така изложените твърдения и приложените доказателства,
настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на Районен съд – Ловеч, че
уговорената между страните такса „Гарант” е неравноправна, същата е в противоречие
с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като надхвърля годишния процент на общия размер на всички разходи по кредита,
който е ограничен до пет пъти от размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България.
Освен това разпоредбата на чл.33 от ЗПК
предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. От изложените в заявлението
обстоятелства, на които кредиторът основава претенцията си, се установява, че
макар и наречена такса, нейната дължимост е обвързва
с неплащане на сумите по кредита. В този смисъл по своето същество тя се явява санкция
за забавено изпълнение и като такава е в противоречие с императивните норми на
чл.33 от ЗПК, поради което не е произвела действие между страните.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави.
При сключения потребителски заем, чрез онлайн платформа длъжникът има
качеството на „потребител”, затова съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа
неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя,
предвид действието на член 6, параграф
първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препраща
към чл.143 от Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна
клауза в договор сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. В случая заявлението, в
частта за претендираната такса „Гарант”, не отговаря на изискванията на чл.127,
ал.1, т.4 от ГПК, тъй като от изложените обстоятелства не е ясно как е
определена тази такса, при какви условия е следвало да бъде заплатена и в какъв
срок.
Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал.2 от ГПК изложените в заявлението обстоятелства, от които
заявителят твърди, че произтича вземането, следва да бъдат подробни и
изчерпателни, както би изложено в исковата молба. Това е необходимо условие, за
да може съдът в заповедното производство да прецени дали е налице изискуемо
вземане на твърдяното в заявлението основание, съответно предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение. От друга страна изложението на
обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита
правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за
установяване на вземането.
При тези съображения настоящия
състав счита, че заявлението на „Кредит инс”
ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Р.Д.К., ЕГН ********** за сумата
от 780.08 лева, представляваща договорна такса „Гарант” следва да бъде
отхвърлено на това основание.
С оглед на уважения размер на претенцията, правилно е присъдена и съразмерна част от дължимата
държавна такса.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4215 от 28.12.2018г., постановено по
ч.гр.дело №2521 по описа за 2018г., Районен съд – Ловеч, в частта, с която е
отхвърлено заявлението на „Кредит
инс” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Цар Борис III” №19, вх.В, ет.1,
ап.6, представлявано от управителя М.А.,
чрез пълномощника адв.Р.Д. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.Д.К., ЕГН **********,***, за следните
вземания: за сумата 780.08 лева, представляваща договорна
такса „Гарант” и в частта, с която се претендират разноски за разликата от
230.44 лева до пълния претендиран размер от 354.53 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: