№ 12792
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123904 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
15.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23904/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу В. Й. Й., като се твърди, че ответника
бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ......................, аб. №
453284. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия на стойност 1178,39 лева за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради
което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 270,25 лева за периода
от 01.12.2018 г. до 29.10.2021 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, като се дължала сумата от 21,65 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до м.02.2020 г., а освен това се дължала и
1
мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 5,72 лева за периода от
01.05.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 13.05.2020 г. до 29.10.2021 г. Твърди, че е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато
за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 180, том V, рег. №
8501, нот. дело № 703/2017 г., като се установява, че В. Й. Й. е станал собственик на следния
недвижим имот, находящ се в гр. .......................
Приложен е Договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди №
40114/453284 от 23.10.2018 г., сключен между „ТС“ ЕАД от една страна в качеството на
продавач и В. Й. Й. от друга страна, в качеството на купувач.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при
липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с
обективираните в него изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180
ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните безспорно е установено, че е
възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
3
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е доставяна топлинна енергия за отопление на имот,
която е определяна на базата на реален отчет, както и топлинна енергия за сградна
инсталация и БГВ, като за топлата вода отчетът е извършван на базата на 2 бр. изправни и
сертифицирани водомери за топла вода. Експертът е посочил, че стойността на доставената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 1769,72 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесният период не са извършвани
плащания с които да са погасени дължимите суми. Изяснено е, че по счетоводни данни за
процесният период размера на дължимата главница е в размер на 1072,74 лева, а размера на
дължимата лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 8,04 лева.
Съдът, като извърши преценка заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като са извършени обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените
задачи, като по делото не се установява, че експертите са заинтересовани от изхода на
правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това – в процесният случай, съдът следва да вземе
предвид факта, че самият ищец е възприел по-малък размер на дължимата сума, за което е
направил и съответно счетоводни записвания, което се установява от заключението на
ССчЕ. Тези счетоводни записания по правната си същност са извънсъдебни признания на
факти по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което самият ищец е признал, че сумата която му
се дължи е по-малка от претендираната. А извънсъдебното признание на факти е едно от
най-сигурните доказателства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателства по делото води до изясняване на действително фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Тъй като по делото нито са сочени, нито събрани доказателства, че дължимата сума за
главницата е действително заплатена, то и съдът, предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест е длъжен да възприеме, че подобно обстоятелство не се е
осъществило в обективната действителност, като следва да го приеме за недоказано – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно претенцията за главницата за незаплатената топлинна
енергия е основателна до сумата от 1072,74 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 1178,39 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и представените от
третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената
на услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода 01.10.2018 г. до
м.02.2020 г. за сумата от 21,65 лева.
Съгласно клаузата на чл. 40, ал. 1 от Общите условия към договора, купувачът е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
4
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна
фактура. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно
и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид
нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва
да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвид
заключението на ССчЕ и с оглед императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (действаща за периода 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г.), че мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на
извънредното положение, съдът намира, че претенцията за мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия следва да се уважи до сумата от
233,48 лева за периода от 01.12.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 29.10.2021 г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 270,25 лева и за периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като Общите условия не е посочен, редът и
начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“. При това положение, след като
ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно
при спазването му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение, настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй
като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират заплащането на
деловодни разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се
присъди сумата от 765,59 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски, като не е доказал, че
реално е сторил такива, поради което и съобразно отхвърлената част от претенциите на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. Й., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ...................., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. ....................., на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във
вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1072,74
лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за
5
недвижим имот, находящ се в гр. ......................, аб. № 453284, ведно със законната лихва от
10.11.2021 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата от 21,65 лева, представляващи цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва
от 10.11.2021 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, както и сумата от 233,48 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 01.12.2018 г. до
12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 29.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
топлинна енергия за сумата над 1072,74 лева до пълния предявен размер от 1178,39 лева,
както и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за сумата над
233,48 лева до пълния предявен размер от 270,25 лева, както и иска за мораторна лихва
върху главницата за услугата за дялово разпределение за сумата от 5,72 лева за периода от
01.12.2018 г. до 29.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 25.11.2021 г. по ч. гр. д. № 64197/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. Й. Й., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
....................., сумата от 765,59 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТК“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6