РЕШЕНИЕ
гр. София, …09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II “А“ въззивен състав, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Углярова ч.гр.дело № 8995 по описа на Софийски градски съд за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следв. ГПК.
Образувано е
по жалба на Е.Б.П., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20128400401119,
срещу действия на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, с които изпълнението по визираното
изпълнително дело е насочено срещу несеквестируем недвижим имот.
Жалбоподателят
излага подробно фактите относно образуваното изпълнително дело и сочи, че на
16.07.2020г. на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение по
изп.дело № 20128400401119, с която е насрочена дата за опис и оценка на
недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“Красно
село“, ул.“*********ет.1, със застроена площ от 66,23 кв.м., състоящ се от
стая, хол, кухня и сервизни помещения, при граници: стълбище, З.Д.И., от юг –
двор, от север - ул.“Дечко Йорданов“, от изток – стълбище, заедно с 0,927%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата. В жалбата се твърди, че въпросният имот се явява „жилище“
по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като в него живее длъжникът, заедно със
своята съпруга, която също нямала жилище. Длъжникът счита, че насрочените за
28.08.2020г. изпълнителни действията, а именно: опис и оценка на имота, се
явяват незаконосъобразни. Моли, същите да бъдат отменени, като несъвместими с
несеквестируемостта. Сочи, че върху процесния имот е налице наложена възбрана в
полза на кредитора по изпълнението, която обезпечава в достатъчна степен
неговия интерес, доколкото по този начин имуществото на длъжника е запазено от
разпиляване.
В срока по
чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изпълнението М.К.С.е депозирал писмени
възражения, с които депозираната жалба се оспорва като неоснователна по
подробно изложени съображения. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, депозирани по реда чл.
436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на
жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:
От
представените от съдебния изпълнител материали по изп. д. № 20128400401119 по
описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 в КЧСИ, с район на действие СГС, се установява,
че жалбоподателят Е.Б.П. има качеството на длъжник в образуваното изпълнително
производство за принудително събиране на присъдени в полза на взискателя
парични вземания.
В чл. 435,
ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1). постановлението за глоба; 2).
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3).
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; 4). отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5). определянето на трето лице
за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6). отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; 7). разноските по изпълнението.
Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана
за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е
допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника -
налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на
непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи
път ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради това при описа,
несеквестируемите непотребими вещи не могат да бъдат предадени за пазене вън от
дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене
на лице, което не се числи към домакинството на длъжника, само ако не се намери
такова лице и длъжникът отсъства.
Жалбата е
подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.
2, т. 2 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима. При така направената констатация за допустимост на жалбата, съдът
следва да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане.
Съгласно
императивната норма на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено
към жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът
живее в него. Ако все пак размерът на жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския
съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.
39, ал. 2 ЗС. Тази норма е установена от съображения на обществения интерес за
социална справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се осигури
закрила чрез осигуряване на минималните необходими условия за нормалното им
съществуване.
Както беше
посочено, съгласно цитираното ТР, принудителното изпълнение се насочва към
определено имущество с налагането на възбрана върху него, която се вписва в
Агенция по вписванията. Чрез оповестяването на наложената обезпечителна мярка и
получаването на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е информиран,
че съдебният изпълнител е предназначил този негов имуществен обект за
осребряване. Към този момент се преценява дали недвижимия имот е
несеквестируем, т. е. дали длъжникът или някой от членовете на семейството му
притежава друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно
правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
семейството, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008 г. (ДВ, бр. 20 от 26 февруари 2008
г.). Меродавен по отношение на преценката за несеквестируемост на имота е
моментът на налагането на възбраната върху него.
Установява
се в настоящия случай, че изпълнително дело № 20128400401119 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ е образувано по
молба от 21.11.2012г. на взискателя М.К.С., въз основа на изпълнителен лист от
30.10.2012г. по ч.гр.дело № 47749/2012г. по описа на СРС, ГО, 52 състав и
изпълнителен лист от 08.12.2016г. по гр.дело № 2686/2013г. по описа на СРС, ГО,
11 състав, срещу длъжника Е.Б.П., за събиране на парично задължение, съгласно
представените изпълнителни листове, а именно – сумата от 285 577 лева,
ведно със законната лихва от 09.10.2012г., както и съдебни разноски в размер на
9 016,54 лева.
Установява
се също така, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74, том IV, дело №
477/79г. по описа на О.Л., нотариус при Софийски районен съд, Б.М.П. и Я.С.П.са
дарили на сина си Е.Б.П., следния свой
собствен и единствен недвижим имот, а именно – апартамент № 4, находящ се в
гр.София, ж.к.“Красно село“, ул.“*********ет.1, със застроена площ от 66,23
кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, при граници:
стълбище, З.Д.И., от юг – двор, от север - ул.“Дечко Йорданов“, от изток –
стълбище, заедно със зимнично помещение и заедно с 0,927% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който
е построена сградата.
Видно от
приложения по изпълнителното дело Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 162, том IV, рег.№ 14642, дело № 586 от 2012г. по описа на М.И.,
нотариус с район на действие СРС, рег.№ 260 в регистъра на Нотариалната камата,
на 13.12.2012г. Е.Б.П. е продал на Ю.И.К.следвания свой собствен недвижим имот
- апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“Красно село“, ул.“*********ет.1,
със застроена площ от 66,23 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни
помещения, при граници: стълбище, З.Д.И., от юг – двор, от север - ул.“Дечко
Йорданов“, от изток – стълбище, заедно със зимнично помещение и заедно с 0,927%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата.
С Решение №
6347 от 11.09.2017г. по гр.дело № 312/2013г. по описа на СГС, ГО, I – 21
състав, същото влязло в сила на 06.02.2020г., сключената сделка, обективирана в
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 162, том IV, рег.№
14642, дело № 586 от 2012г. по описа на М.И., нотариус с район на действие СРС,
рег.№ 260 в регистъра на Нотариалната камата е обявена за относително
недействителна на основание чл.135 ЗЗД спрямо взискателя по изпълнителното дело
М.К.С..
На 06.03.2020 г., по изп. дело № 20128400401119
е релевирано искане за вписване на възбрана върху горецитирания недвижим имот,
като възбраната е била вписана на 10.03.2020 г.
Следователно, към момента на
налагане на възбрана върху процесния имот, длъжникът по изпълнителното дело се
е разпоредил с недвижим имот и към този момент е било влязло в сила съдебното
решение, с което е уважен искът по чл. 135 ЗЗД.
Отчуждавайки несеквестируем свой
имот, длъжникът сам се лишава от него и привилегията на чл. 444, т. 7 ГПК. При
разпоредителното действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът
признава, че не се нуждае от процесната вещ и от разпореждането се
облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен (решение №
11/07.02.2007 г. по гр. дело № 1090/2005 г. на ВКС, II ГО, решение №
565/31.07.2006 г. по гр. д. № 71/2005 г. на ВКС, II ГО).
С постановените по реда на чл. 290 ГПК – решение по гр. д. № 1294/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. №
100/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 1236/2009 г. на ВКС, ІV г.
о., е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че несеквестируемостта на
единственото жилище отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел
други разпоредителни действия с него. Когато едно лице се разпорежда с право,
по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК,
отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за
оцеляването му. След уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД и с връщането на
имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на
кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към
върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение
за несеквестируемост (в този смисъл решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
1294/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 357/11.05.2010 г. по гр. д. № 100/2010 г.
на ВКС, IV ГО, решение № 855/04.12.2003 г. по гр. д. № 123/ 2003 г. на ВКС, ІІ
ГО, решение № 399/27.05.2004 г. по гр. д. № 668/2003 г. на ВКС, ІІ ГО и др.).
Поради изложеното, съдът приема, че
дори и да е била налице, несеквестируемостта на описания недвижим имот е
отпаднала за жалбоподателя, който не може да противопоставя успешно възражения
в тази връзка. Следователно действията на ЧСИ по насочване на изпълнението
върху имота на длъжника са законосъобразни. Жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
С оглед последното, искането на
жалбоподателя за спиране на действията по изпълнението също е неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение.
Съгласно
правилото на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Е.Б.П.,
в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20128400401119, срещу
действия на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, с които изпълнението по изпълнително
дело № 20128400401119 е насочено срещу несеквестируем недвижим имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Б.П.,
в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20128400401119 за спиране
действията по изпълнението на основание чл.438 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.