Р
Е Ш Е
Н И Е
№
...........
град Шумен, 28.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Шумен, в
публичното заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря С.Атанасова и с участие на
прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от
съдия Б.Бойн КАНД № 3 по описа за 2023г. на Административен съд- Шумен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на „Б.С.Т.“ЕООД- ***,
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Г.А.Г., срещу Решение № 370/15.11.2022г. на Районен съд– Шумен,
постановено по ВНАХД № 1744/2022г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е
потвърдено НП №27-2200115 от 21.07.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413
ал.2 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение по чл.10 ал.2 т.1 вр. с чл.12 ал.1 и ал.2, вр. с чл.11 ал.5 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни аргументи за незаконосъобразност на постановеното
от районния съд решение, понеже лицето С.И., установено от служителите на
Инспекцията по труда не е работило като общ работник и няма нужда от начален
инструктаж, а същото е и непълнолетно и са нарушени изискванията на ЗЛС за
правни действия само със съгласие на родител. Лицето е с неустановено качество
и не следва да се има предвид попълнената от нея декларация. Липсвала стопанска
логика сключването на трудови договори за дейност в продължение на броени дни в
един сезон. В съдебно заседание за касаторът се явява управителят, който поддържа
депозираната касационна жалба изцяло.
Ответната
страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, представя отговор на
касационната жалба и допълнително становище, в което я счита за неоснователна.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 25.05.2022год. и на
26.05.2022 год. служители на Дирекция „Инспекция по труда”, извършили проверка във
връзка със спазване на трудовото законодателство в обекти, стопанисвани от
дружеството и представляващи лавандулови насаждения, намиращи се в землището на
с.Мадара, община Шумен, област Шумен. В хода на осъществената проверка,
проверяващите служители- свидетели по въззивното съдебно производство,
установили, че дружеството, в качеството на работодател е приело на работа като
„общ работник“ непълнолетно лице- С.А.И., ненавършило 18г., което почиствало от
трева лавандулово насаждение, без да е изпълнил задължението си по осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд като не е провел и документирал в
книга за инструктажа начален инструктаж по безопасност и здраве. Проверката
била надлежно обективирана в Протокол № ПР 2218140 от 25.05.2022г., с който на
дружеството били дадени съответните предписания по спазване на трудовото
законодателство. На 21.06.2022г. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-2200115 за това,
че на 25.05.2022г., дружеството, в качеството си на работодател, не е провело и
документирало начален инструктаж при постъпването на работа на лице на длъжност
„общ работник“, което осъществява фактическия състав на нарушение на чл.10 ал.2
т.1, вр. с чл.12 ал.1, вр. с чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Актът бил подписан от управител с възражения, че не
е викал на работа такова лице. Дружеството се възползвало от законното си право
в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да депозира писмени възражения. Въз основа на
така съставения и връчен акт за установяване на административно нарушение
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Шумен издал Наказателно постановление
№27-2200115 от 21.07.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ
на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по
чл.10 ал.2 т.1, вр. с чл.12 ал.1 и ал.2, вр. с чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2
от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд приел, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. По съществото на спора съдът счел, че събраните писмени и гласни
доказателства установяват с категоричност извършването на приписаното на
търговеца, притежаващ качеството работодател по смисъла на § 1 т.2 от ДР на
Наредбата, във връзка с § 1 т.1 от ДР на КТ, който е допуснал до работа лице,
като общ работник, без да е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа на работното място.
За да
постанови крайния си акт, съдът приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено
в съответствие с материалния закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата
по делото, сред които и разпит на служителите на Инспекция по труда, извършили
проверката, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е нарушило
разпоредбата на чл.413 ал.2 от КТ, понеже не изпълнило задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на
труд. От събраните по делото доказателства- Протокол за извършена проверка,
Декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, Присъствен списък на установени лица в
лавандуловите насаждения, копие от книгата за инструктаж, от която е видно, че
подпис на лицето, което следва да бъде инструктирани, не е положен, се
установява по безспорен начин, че дружеството жалбоподател е допуснало на
работа непълнолетно лице, без да е извършен начален инструктаж на 25.05.2022г.
на работника. В тази връзка е съобразена разпоредбата на чл.416 ал.1 изр.2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат
доказателствена сила до доказване на противното, което не е установено в
настоящия казус. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията
на св.В.М., че лицето С.И. не е полагала труд през процесния ден, понеже същите
не се подкрепят от други доказателства по делото и предвид роднинската връзка с
управителя на работодателя, не са обективни.
По
отношение на възражението за липса на валидно извършени действия по
декларирането на данни относно полаган труд пред органи на ОИТ в отсъствието на
родител, съдът намира същото за неоснователно. Попълването на Декларация от
непълнолетната С.И. по чл.402 ал.1 т.3 от КТ не представлява правно действие,
извършено от нейно име, свързано с имуществото или личността му и не изисква
съгласие на родител по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЛС. Освен това по силата на
чл.402 ал.2 от КТ, лицето е било длъжно да окаже съдействие на служителите на
ОИТ относно установяване на фактите.
Съгласно
разпоредбата на чл.281 ал.1 КТ, работодателят е длъжен да организира
провеждането на инструктиране и обучение на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната
политика. Съгласно чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2, начален инструктаж се
провежда на лицата, които постъпват на работа, каквито е процесния случай, в
деня на постъпване на работа, като съгласно чл.11 ал.5 проведените инструктажи
се документират в книги за инструктажи. В настоящия казус фактическото описание
в АУАН и в НП на нарушението съдържа факти за две нарушения на трудовото законодателство-
непровеждане на начален инструктаж на работника, а и за това, че такъв
инструктаж не е документиран срещу подпис на работника в съответната книга за
инструктажи съгласно Приложение № 1 към чл.11 ал. 5 от Наредба № РД-07-2/
16.12.2009г. на МТСП. Двете задължения на работодателя са отграничени от
законодателя помежду си- чл.12 ал.1 и чл.11 ал.5 от посочената наредба, като и
двете норми са посочени като нарушени в АУАН и в НП.
Не са
налице предпоставките за отговорност за маловажно нарушение по чл. 415в от КТ,
каквито доводи са изразени в касационната жалба и настоящата инстанция напълно
споделя подробните правни изводи на въззивния съд по отношение на липсата на
маловажен случай.
Настоящият
съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по
отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна
инстанция, поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, съдът препраща към
мотивите на атакуваното решение.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед
изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр. Шумен за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора на основание чл.63 ал.9 и чл.63д ал.4 от ЗАНН във вр. с
чл.37 ал.1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в
полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.
Водим
от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370/15.11.2022г. на Районен
съд– Шумен, постановено по АНД № 1744/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Б.С.Т.“ЕООД- ***, с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.А.Г. да заплати на Дирекция "Инспекция
по труда" град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00лв./осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
28.02.2023г.