Решение по дело №117/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 24.04.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на пети март…………….…..……...….…………………

през две хиляди и двадесета година.............................. в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА                                                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Г. Младенова........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…................……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 117 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.317 във връзка с 258 и сл. от ГПК. С решение № 402/05.12.2019 г., постановено по гр.д. № 893/2019 г. Велинградският районен съд е отхвърлил исковете на Е.А.Л., ЕГН **********,***, против „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - ВИТА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Пушкин“ № 2, представлявано от управителя си А. Х. П. - искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № 52/01.07.2019 г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването ѝ на заеманата до уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 6840 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за периода от 02.07.2019 г. до 02.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

 Осъдил е Е.А.Л. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - ВИТА“ ЕООД, с ЕИК *********, сума в размер на 300 лв., представляваща разноски по делото.

          Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Е.А.Л. чрез нейния процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е събрал цялото лично досие на ищцата и по този начин е възпрепятствал доказването на нейните твърдения. Неправилно съдът бил приел, че в заповедта за уволнение не били изложени подробни мотиви. Неправилно било прието, че не е необходимо да бъде извършен подбор. Неправилно съдът бил приел, че длъжността на ищцата е съкратена. Неправилно също така съдебния състав приел, че не били налице съществени предпоставки за съкращение за щата, т.е, че било налице реално премахване на единствената щатна бройка за длъжността с щатно разписание от 2019 год., което било взето от компетентния орган и било утвърдено ново щатно разписание. Поради всичко това неправилно съдът отхвърлил претенцииите на ищцата за възстановяване на заеманата от нея длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа.

          Искането е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде постановено друго с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Направено е доказателствено искане за прилагане на цялото трудово досие на основание чл.266 от ГПК.

          В законния срок е постъпил писмен отговор от „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - ВИТА“ ЕООД, чрез адв. С. с искане решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Прави се анализ на доказателствата, като  се излагат аргументи в защита за неговата правилност. Възразява се против събирането на исканото доказателство с твърдение, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на РС. Претендират се разноски.

          Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

          В исковата си молба против ответното дружество ищцата е твърдяла, че била в трудово правоотношение с ответното дружество, считано от 04.03.2002 г., като първоначално заемала длъжността „бюфетчик“. През годините с ответника били подписали няколко допълнителни споразумения към трудовия й договор, като с последното от тях - Допълнително споразумение № 2 от 30.05.2019 г., била назначена на длъжност „експерт хранене“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1140 лв. На 02.07.2019 г. й била връчена Заповед № 52 от 01.07.2019 г., с която на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ трудовото й правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата. Поддържала е, че не й било известно да е налице причина за съкращаването му, нито да е бил правен подбор преди издаването на заповедта. Твърдяла е, че не й били връчвани каквито и да било други книжа, освен заповедта, но в нея липсвали мотиви за издаването й и като основание било посочено единствено „съкращаване в щата“. Поддържала е, че не й било връчвано предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид изложеното е счела, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена от работодателя в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, без каквито и да е мотиви. Твърдяла е, че заеманата от нея длъжност „експерт хранене“ била задължителна предвид спецификата при извършване на лечебни услуги при ответника, част от които представлявали ежедневно изготвяне на индивидуален режим на хранене за всеки пациент и именно в това се изразявала работата на ищцата. В процесната заповед било записано, че следвало да й бъдат заплатени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие, но обезщетение не получила. Твърдяла е, че в резултат на незаконното уволнение останала без работа. Претендирала е разноски.

В едномесечния срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - ВИТА“ ЕООД, с който е изразено становище, че предявенити искове са изцяло неоснователни. Не е оспорено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „експерт хранене“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1140 лв., съгласно сключено Допълнително споразумение, което било прекратено със Заповед № 52/01.07.2019 г., считано от 02.07.2019 г. Ответникът е поддържал, че било налице реално намаляване на списъчния състав в резултат на управленско решение, което не подлежал на контрол относно неговата целесъобразност. От представените с отговора щатно-длъжностни разписания на дружеството /от 01.05.2019 г. и от 02.07.2019 г./ било видно, че списъчният състав на дружеството от 97,5 бройки бил намален на 96,5. В ЩДР от 02.07.2019 г. длъжността „Експерт хранене” с код 24226056 не съществувала, което потвърждавало реалното съкращаване на щата на ищцата. Твърдял е, че за работодателя не е съществувало задължение да проведе подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, тъй се съкращавала единствена щатна бройка. Със заповед № 51/01.07.2019 г работодзателят бил възложил функциите на „Експерт хранене“ да се изпълняват от и.д. „Експерт стопанска дейност“ до завръщането на титуляра на длъжността „Калкулант“. Заявил е, че било право на работодателя да преценява кои длъжности да съкращава с цел намаляване на разходи и оптимизиране на организацията на съответното звено от търговското дружество. Поддържал е, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата била издадена от правоимащо лице, като е изложил подробни доводи в тази насока. Не е оспорил, че на ищцата не й е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, но е твърдял, че й било изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, на 13.08.2019 г. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендирал е разноски.

          Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 17/04.03.2003 г., и по силата на Допълнително споразумение № 2 от 30.05.2019 г. към него ищцата е заела при ответника длъжност „Експерт хранене“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1140 лв., като същото е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, със Заповед № 52/01.07.2019 г., считано от 02.07.2019 г.

          Установява се от събраните по делото писмени доказателства - Заповед № 51/01.07.2019 г., на управителя на ответното дружество, за утвърждаване на длъжностно разписание и ново щатно разписание в сила от 02.07.2019 г., че е налице акт на работодателя, с който се премахва единствена щатна бройка от щатното разписание „експерт хранене“- длъжността на ищцата. Като доказателство по делото е представен и договор за възлагане на управление на ЕООД - МБПЛР Вита ЕООД, гр. Велинград, № 21/14.06.2016 г., от който е видно, че едноличният собственик на капитала е възложил на Л. И. К. управлението на ответното дружество, което обстоятелство не е било оспорва от ищцата в исковата молба, нито пък договорът е бил оспорен към момента на неговото представяне като писмено доказателство по делото. От приетите като писмени доказателства и неоспорени - Заповед № 52/01.07.2019 г. и Заповед № 51/01.07.2019 г. пък се установява, че лицето Л. И. К. ги е издало в качеството си на управител на дружеството-работодател, поради което съдът приема, че същите са издадени от лице, притежаващо работодателска власт по отношение на ищцата. В този смисъл възраженията за незаконност на актовете на работодателя, с които е съкратена щатната длъжност на ищцата, направени едва в хода на устните състезания пред въззивния съд са преклудирани на основание чл.266, ал.1 във връзка с чл.146, ал.4 и чл.147 от ГПК и не следва да бъдат обсъждани.

  При сравняване на старото и новото щатно разписание се установява, че общата щатна численост на дружеството е намалена от 97,5 бр. на 96,5 бр., като в поименното щатно разписание не фигурира нито името на ищцата, нито изпълняваната от нея длъжност.

Не е спорно по делото, че подбор не е бил извършван. Съгласно чл.329, ал.1 от КТ при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Съдебната практика трайно приема, че работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, но задължение за подбор има тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа т. е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата. При определяне на кръга от лица, между които трябва да се извърши подбор, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Преценката е винаги конкретна, тя се прави с оглед характера и естеството на възложените на съответните длъжности задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията им по щата, защото две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции. /В този смисъл – решение № 249 от 17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 294/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 174 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 659/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 428 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2014 г., IV г. о., ГК и др./. Независимо, че практиката по чл.290 от ГПК вече не е задължителна за съдилищата, тя служи за ориентир при тълкуването на цитираната по-горе законова норма.

В конкретния случай при анализа на представените по делото длъжностни характеристики за длъжностите „експерт хранене“, „калкулант“ и „експерт стопанска дейност“ се установява, че трудовите функции за длъжността, заемана от ищцата - „експерт хранене“ са били предимно ръководни по отношение на йерархично подчинената й длъжност „калкулант“ и именно на последната длъжност е възложено задължението да разработва и изготвя ежедневно меню за хранене на пациентите, като го съгласува с експерт хранене /прекия ръководител/. Т.е. оборено е твърдението в исковата молба, че същността на длъжността на ищцата се състои в ежедневното изготвяне на индивидуален режим на хранене на всеки пациент в болницата. Следва да се посочи, че със съкращаването на длъжността, заемана от ищцата, лицето, заемащо длъжността „калкулант“ става пряко подчинено на лицето, заемащо длъжността „експерт стопанска дейност“, която има общо ръководни функции в дружеството. Съгласно трайно установената практика на ВКС, постановена па реда на чл.290 от ГПК, реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност и едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните бройки за съществуващи други длъжности с различни трудови функции. Съкращаване на щата обаче е налице и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпадат трудовите й функции, като всички или част от тях се разпределят между други длъжности.

Неоснователно е възражението, че съдът не бил взел предвид факта, че до завръщане на титуляра на длъжността „калкулант“ функциите за длъжността „експерт хранене“ се възлагат на „експерт стопанска дейност“, което означавало, че не само част, а всички функции на длъжността „експерт хранене“ се разпределят на съществуващи други длъжности в длъжностното разписание. Очевидно е в случая, че с цитираната заповед работодателят е определил начина, по който ще бъде заместван служителят, заемащ длъжността „калкулант“ в случай на негово отсъствие, но от това не може да се направи извод, че всички функции, характерни за длъжността „експерт хранене“ се разпределят между останалите длъжности. Както беше посочено по-горе в йерархичната структура на предприятиего длъжността „експерт хранене“ се е намирала между „калкулант“ и „експерт стопанска дейност“, като е била ръководна по отношение на длъжността „калкулант“, но подчинена на „експерт стопанска дейност“. С премахването й лицето, заемащо длъжността „калкулант“ става пряко подчинено на лицето, заемащо длъжността „експерт стопанска дейност“, която има общо ръководни функции. Т.е. не са налице незаменими функции, характерни само за длъжността „експерт хранене“, касателно ръководството по отношение длъжността „калкулант“, които експертът стопанска дейност да не може да изпълнява без изрично да му бъдат възложени с длъжностната характеристика.

В настоящия случай от приетите по делото длъжностни характеристики за длъжността на ищцата, заемана преди уволнението, както и на длъжностите „експерт стопанска дейност“ и „калкулант“ е видно, че трудовите функции по тях съществено се различават, от където следва изводът, че длъжността на ищцата е била единствена и не е било налице задължение за работодателя да извърши подбор между нея и служителите, които заемат цитираните длъжности. Отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право, не подлежи на съдебен контрол.

Неоснователно е оплакването, че неправилно районния съд бил приел, че липсата на мотиви в уволнителната заповед не обосновавало основателност на исковата претенция за противозаконност на уволнението, извършено с нея. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и ответника е посочено, че то е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ – поради съкращение в щата. Работодателят изрично е посочил в заповедта основанието за прекратяване на договора, като в конкретния случай законът не въвежда изрично изискване да се излагат подробни фактически и правни съображения за това. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ неизлагането на подробни мотиви не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като то се основава на факти, които не засягат личността на служителя. Съдебната практика последователно приема, че за индивидуализацията на основанието на уволнението е достатъчно посочването на правната норма, която го регламентира, както и направеното текстово пояснение на предложението, доколкото разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.2 КТ съдържа две предложения, че се касае за хипотеза на съкращаване на щата. Видно от съдържанието на процесната заповед в нея ясно е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение е предприето на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка със съкращаване на щата за длъжността „експерт хранене“.

          Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява изцяло към мотивите, изложени в обжалваното решение и препраща към тях.

          С оглед изхода на спора в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв.

          Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 402/05.12.2019 г., постановено по гр.д. № 893/2019 г. по описа на Велинградския районен съд.

          ОСЪЖДА Е.А.Л., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация - ВИТА“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Пушкин“ № 2, представлявано от управителя си А. Х. П. сума в размер на 600 лв./шестстотин лева/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Пазарджишки ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: