№ 235
гр. Враца, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. В.
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20221420200444 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Тролейбусен транспорт-Враца” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.”Мито Орозов“ №135,
представлявано от управителя Виктория Красимирова Христова-Начева, против
наказателно постановление (НП) № 06-2200028/03.05.2022 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца с което за нарушение на чл.146, ал.3, т.1 КТ,
на основание чл.399 и чл.416, ал.5 КТ вр. чл.414, ал.1 КТ, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева.
В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. Твърди се, че липсва яснота защо
поведението на дружеството-работодател е прието за административно нарушение по КТ от
наказващия орган. Липсвало и конкретизация на нарушението. Поддържа се, че за месец
февруари 2022 г. В.С. е положил 37 часа извънреден дневен труд, при норма 30 часа, без в
АУАН и в НП да е конкретизирано колко работни дни, по колко часа е работил Сандов и
как са изчислени същите при въведено сумиране на работното време. Твърди се, че
административнонаказващият орган не е посочил каква е продължителността на работното
време и седмица на В.С., за месец февруари колко работни дни по график е имал, с каква
продължителност, колко реално е отработил, колко е трябвало да отработи, съобразно
графика и съответно колко часа извънреден труд е положил и как е изчислен този
извънреден труд.
В съдебно заседание жалбоподателят „Тролейбусен транспорт-Враца ” ЕООД,
1
редовно призован се представлявана от адв.Л.В., която поддържа жалбата и моли за
отмяна на наказателното постановление.
Процесуалният представител на ответната страна – юрисконсулт М.К. моли да
бъде потвърдено наказателното постановление.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Видно от протокол за извършена проверка № ПР2209440 от 15.04.2022 г., на
06.11 и 15.04.2022г. Т. Г. ИВ.-главен инспектор и В.Г. С.-ПП.а-главен инспектор в
Дирекция ”Инспекция по труда”-Враца, са извършили планова проверка по спазването
на трудовото законодателство по мярка №7 от годишния план на Дирекция
”Инспекция по труда”-Враца на "Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД гр.Враца като
по време на проверката е констатирано, че при извършена проверка на 06.04.2022 г. в
"Тролейбусен транспорт-Враца"-ЕООД гр.Враца бул.М.Орозов №135 и от
представените лична сметка за реално отработеното работно време и индивидуален
платежен фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2022 г. се
установило, че "Тролейбусен транспорт- Враца"-ЕООД гр.Враца в качествето на
работодател е допуснал работника Владимир Емилов Сандов на длъжност "шофьор на
тролейбус" да положи за месец февруари 2022г. 37 часа дневен извънреден труд, при
въведено за "шофьорите" със заповед №2/04.01.2022г. на управителя на дружеството
месечно сумиране на работното време, с което е нарушил чл.146, ал.3, т.1 от КТ,
ДВ.бр.26/1986г. изм. ДВ бр.107/2020г. в сила от 01.01.2021 г.
За установеното нарушение е съставен акт за установяване на
административно нарушение №06-2200028 от 15.04.2022г. Констатирано е, че
нарушението е извършено на 01.03.2022 г.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган е издал
обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН и с
което за нарушение на чл.146, ал.3, т.1 КТ, на основание чл.399 от Кодекса на труда и
чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева.
В НП е посочено, че нарушението е установено от протокол от проверка на
Дирекция ”Инспекция по труда”-Враца, ПР 2209440/15.04.2022 г.; копие от лична
сметка на Владимир Емилов Сандов; копие от платежен фиш на Владимир Емилов
Сандов за месец февруари 2022 г.; копие от заповед № 2/04.01.2022 г. за въведено
месечно сумиране на работното време; възражение вх.№21099497/22.11.2021 г.
Посочено е че в конкретният случай административнонаказващият орган не би
могъл да приложи чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните отношения с
нарушената материалноправна разпоредба, като работодателят не е организирал така
работата си, че продължителността на извънреден труд да не надвишава 30 часа дневен
труд през един календарен месец, а престирането на труд извън предвиденото от
2
закона работно време увеличава умората, води до намаляване на вниманието, а в някои
случаи води до по-тежки последици-трудови злополуки, аварии и други.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Т.И.. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите
пресъздават това, което е възприел непосредствено, като показанията му
са безпротиворечиви с приложените по делото писмени доказателства. Подкрепят се
от протокол за извършена проверка №ПР2209440 от 15.04.2022 г. на инспектори в
Дирекция „Инспекция по труда“-Враца, акт за установяване на административно
нарушение №06-2200028 от 15.04.2022г., ъставен от гл.инспектор Т.И. при Дирекция
„Инспекция по труда“ Враца, наказателно постановление (НП) № 06-
2200028/03.05.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”-
гр.Враца, лична сметка на В.С. за месец февруари 2022 г. в „Тролейбусен транспорт“
Враца, фиш за получена заплата на В.С. за месец февруари 2022 г., допълнително
споразумение от 04.04.2022 г.към трудов договор на В.С., Заповед №2/04.01.2022 г. на
управителя на „Тролейбусен транспорт-Враца“ ЕООД за въвеждане на сумирано
работно време на шофьорите за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване правото на защита на дружеството-жалбоподател и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният акт имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание,
съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира
адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а
приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното
нарушение.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "а" от
ЗАНН, вр. чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, вр. чл. 416, ал. 5 от КТ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3
на чл.34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на НП на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално
3
нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на
защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на
фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна.
Правото на почивка е субективно трудово право. Задълженият правен субект,
който трябва да осигури реализирането му е работодателят по съответното трудово
правоотношение. Почивката е производна от работното време – свързана е с работата и
се полага след определена продължителност на работното време. Предназначението й
е да осигури време за отдих на работника и служителя в интервал между периоди от
време на изпълнение на трудови задължения. В КТ са регламентирани няколко вида
почивки, в зависимост от това за каква част и продължителност отработено време се
предоставя.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от Кодекса на труда извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно нормата на чл.146, ал.3, т.1 от КТ се
допуска отработването на извънреден труд в един календарен месец, съответно до 30
часа дневен такъв и до 20 часа нощен. В конкретния случай, според констатациите на
контролните органи, изложени и като фактология в обжалваното НП, е установено, че
лицето В.С. е положил извънреден труд от 37 часа дневен извънреден труд, като в този
случай този труд надвишава допустимия такъв.
При извършената служебна проверка за правилното приложение на
материалния закон настоящият съдебен състав, намира че дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.146, ал.3, т.1
КТ, допускайки служителя Сандов да работи повече от максимално допустимата норма
извънреден труд за един календарен месец, посочен в чл. 146, ал.3, т.1 КТ, а именно 30
часа дневен и 20 часа нощен труд. Видно от представената лична сметка и ведомости за
заплати на Сандов е видно, че за месец февруари 2022 г. същият е положил 37 часа
извънреден труд, с което е надвишен посоченият в разпоредбата на чл.146, ал.3, т.1 от
КТ максимално допустим размер на извънреден труд за един календарен месец.
В настоящия случай правилно е счетено, че нарушението е извършено на
01.03.2022 г., когато е приключило полагането на извънреден труд от Сандов, а именно
с полагането на извънреден труд над 30 часа дневен труд през един календарен месец.
Разпоредбата на чл.146, ал.3 КТ е императивна и се явява ирелевантен начинът
на изчисляване на работното време по реда на чл.142 КТ.
4
Съдът не приема за основателно възражението на жалбоподателя, че в АУАН и
в НП не е конкретизирано колко работни дни, по колко часа е работил Сандов и как са
изчислени същите при въведено сумирано изчисляване на работното време. Както се
посочи, разпоредбата на чл.146, ал.3, т.1 КТ е императивна и забранява полагането на
труд над съответните часове за съответния календарен месец, които са 30 часа дневен и
20 часа нощен труд, а видно от представената лична сметка и ведомости за заплати на
Сандов е, че за месец февруари 2022 г. същият е положил 37 часа извънреден труд, с
което е надвишен посоченият в разпоредбата на чл.146, ал.3, т.1 от КТ максимално
допустим размер на извънреден труд за един календарен месец. На преценка е
подложено наличието на констатираното в НП нарушение, а именно размера на
изработения извънреден труд за конкретния месец, който следва да е установен, че е
над допустимите законови размери. В посочената лична сметка на Сандов за месец
февруари 2022 г. ясно личи колко часа и кога през съответния месец работникът е
положил извънреден труд.
Разпоредбата на чл.143, ал.2 КТ забранява извънредния труд. Изключение от
това правило е допуснато за изрично посочените в чл.144 от КТ случаи, а именно: 1.за
извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване,
овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на
неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването,
електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните
връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно-
възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или други
съоръжения; 5. за довършване на започнатата работа, която не може да бъде извършена
през редовното работно време; 6. за извършване на усилена сезонна работа. В
настоящия случай не се установи дружеството-жалбоподател да е в някоя от
гореописаните хипотези.
При извършената служебна проверка съдът, установи че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да
разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено като нарушение.
Съгласно чл.399 КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Тя е орган за специализиран външно-ведомствен контрол за спазване на трудовото
законодателство. Състои се от централно управление и специализирани контролни
органи - дирекции "Инспекция по труда" с персонал, чрез който реализира своите
контролни правомощия. Правомощията на контролните органи и
5
административнонаказващия орган са нормативно уредени в чл.15-чл.19 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и не
е необходимо да бъдат коментирани подробно, тъй като са общоизвестни. В акта също
така времето и мястото на извършване на нарушението са посочени ясно, като е
отразено изрично, че нарушението е извършено на 01.03.2022 г. в гр.Враца. Мястото на
нарушението е определено правилно, чрез посочването на съответното населено
място, като по-голяма конкретизация не се изисква от нормативните правила, а и не е
необходима.
Административнонаказващият орган при квалифициране на нарушението е
обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл.28 и чл.415в от КТ, като
правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Съдът счита, че
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл.415в от КТ или по
чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с
нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените
отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите -
трудовите права, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен
случай. Целта на почивката е да осигури време за отдих на работника и служителя. Тя
е конкретен израз на закрилата на труда.
Съдът намира, че по отношение на това деяние административнонаказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал,
съобразно санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ. Наложеното наказание е в
рамките на минимално предвидения размер.
Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за неоснователна и
като такава същата не следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните,
следва на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да
заплати на АНО разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от посочените по-горе доводи и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН, Районен съд-Враца, VІІ наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №06-2200028/03.05.2022 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца, с което за нарушение на чл.146, ал.3, т.1 КТ,
на основание чл.399 и чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 КТ, на на „Тролейбусен транспорт -
Враца” ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
6
санкция” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „Тролейбусен транспорт -
Враца” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна Агенция ГИТ сума в
размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–
Враца по реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7