Решение по дело №1437/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на В.Б.Б., чрез упълномощен представител- адвокат А.И. ***, против Решение № 614 от 19.06.2023г. по АНД № 1363 от 2023г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърден ЕФ, серия К, № 5078370, издаден от ОД на МВР-Бургас.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя. По делото не са събрани доказателства, че в процесният участък има въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. Излагат се оплаквания относно начина на връчване на електронния фиш, като липсва съставяне на надлежна разписка за това действие. Позовава се на нормата на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и възможността да се представи писмена декларация с данни за друго лице, което е извършител на нарушението, с прилагане на неговото СУМПС, при което първоначалният фиш се анулира и се издава фиш на посочения нарушител. Касаторът бил лишен от възможността да посочи действителния извършител на нарушението с подаване на писмена декларация. Тази възможност е била отнета, тъй като не му е връчен електронният фиш или поне не е ясно как е станало това. Първоинстанционният съд пропуснал да констатира и друг съществен порок на процесния ЕФ, а именно липсата на описание относно сроковете за подаване на възражение пред директора на съответната ОД на МВР и за обжалване на фиша пред компетентния съд. Иска се обръщане на специално внимание на представения в оригинал екземпляр, приложен към „въззивната жалба“, като според неговото съдържание не са описани всички реквизити, съгласно утвърдения образец. На следващо място, позовава се на указанията относно използване на мобилно средство за контрол /АТСС/ и изискванията за изготвяне на надлежен протокол за неговото използване, които според жалбоподателя не са спазени, защото не ставало ясно ограничението на скоростта с пътен знак ли е въведено и какво е неговото изражение в км/ч или е налице общо ограничение на скоростта, понеже и в двете графи е посочено „80“. Сочи се, че в протокола за използване на АТСС не е посочено началото и края на участъка за извършване на контрол при динамичен режим. Всичко това поставяло под съмнение законността на процедурата по контрол. На следващо място, оспорва се въведената в ЕФ правна квалификация на нарушението, тъй като не би могло едновременно да са нарушени и чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП. Няма информация какъв пътен знак е поставен и къде е разположен, какво е било разстоянието от него, а от снимката се вижда ясно главен път, а не населено място.

Иска се, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас като неправилно, а вместо него да постанови решение, с което да отмени оспорения електронен фиш. Не се сочат нови писмени доказателства.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК– неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът В.Б., не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация– ОД МВР-гр.Бургас, не изпраща представител. Не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и потвърждаване на съдебното решение.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на В.Б.Б., чрез упълномощен представител, против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5078370, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.

С оспорения съдебен акт, Районен съд – Бургас потвърдил електронния фиш, а за да постанови това решение съдът приел, че нарушението е установено с категоричност от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, които са веществени доказателствени средства в настоящия процес. Съдът преценил, че системата за контрол на скоростта, с която било установено нарушението отговаря на изискванията на ЗДвП. Обсъдени са всички приложими норми относно издаването на ЕФ и квалификация на процесното нарушение, съответно е обусловен извод за законосъобразност на наложеното административно наказание.

Изрично е обсъдено възражението на жалбоподателя относно „връчването“ на ЕФ, като в тази връзка съдът е приел оспорването за допустимо именно поради липсата на доказателство на връчване на ЕФ на конкретна дата, поради което това нарушение не е прието за съществено, доколкото правото на защита не е нарушено. Относно определяне субекта на отговорността съдът е съобразил, че наказаното лице е вписано, като ползвател на процесния лек автомобил „Порше Панамера“, с рег. № СВ 8878 СА, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, респективно е съобразено указаното в чл.188, ал.1 от ЗДвП. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че не е подавана декларация от ползвателя относно посочване на друго лице, което е управлявало автомобила на инкриминираната дата, с прилагане на копие от съответното СУМПС, а само в такъв случай първоначално издаденият ЕФ се анулира. В хода на съдебното производство също не са представени такива доказателства, поради което презумпцията по чл.188, ал.1 от ЗДвП не е оборена и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на ползвател на МПС.

Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал обективно фактите по случая, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд– Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, респективно за неоснователност на подадената жалба.

От приетите по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на 28.07.2021г. в 11.51 ч., в обл.Бургас, път II-99, км.1+400, към гр.Созопол, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение извън населено място /до 80 км/ч./, моторно превозно средство „Порше Панамера Турбо“, с рег.№ СВ 8878 СА се движи със скорост 108 км/ч., като превишението над разрешената скорост е 28 км/ч. Скоростта е установена и заснета с автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM S1. От наличните данни е установено, че заснетият автомобил е с ползвател В.Б. ***, с посочен постоянен адрес. Въз основа на данните от техническото средство е издаден електронен фиш за налагане на „глоба“ за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР – гр. Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на ползвателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100 лв.

Изложените съображения на решаващият състав относно доказателствения материал и установяване на нарушението с автоматизираното техническо средство са изчерпателни и настоящата инстанция препраща към тези мотиви, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Неоснователно е възражението на касатора, че при издаване на процесният ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради които следва да бъде отменен. Вярно е, че представеният към жалбата екземпляр на фиша не съдържа означение за възможността и срока на обжалване, съответно пред кой съд и сметката за нейното плащане, но тези констатации не могат да обусловят отмяната на ЕФ, като незаконосъобразен именно защото правото на защита на санкционираното лице не е ограничено и той очевидно го е упражнил с подадената жалба до компетентния съд. Колкото до срока за обжалване, липсата на конкретно доказателство за датата на връчване обуславя допустимост на подадената жалба, защото не са налице данни, че е подадена след изтичане на преклузивния срок. В този смисъл, съдът не е оставил жалбата без разглеждане, за да се твърди, че е нарушено правото на защита. Напротив, РС-Бургас е разгледал оспорването по същество и се е произнесъл със съответен съдебен акт. Относно възможността за плащане на по-нисък размер на глобата /70%/, това право на санкционираното лице произтича от действащата законова редакция- чл.189, ал.9 от ЗДвП, поради което всички правни субекти са информирани от публикувания нормативен акт за тази възможност и няма как да им се нарушат правата в тази връзка. Отново следва да се отбележи, че при липса на съставена разписка за връчване, удостоверяваща датата на получаване, следва да се приеме, че при доброволно заплащане на глобата наказаното лице внася сумата в този срок, поради което се ползва и от посочената привилегия.

Не са нарушени правата на санкционираното лице да оспорва констатациите на ЕФ, като подаде съответна декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, защото липсват доказателства, че конкретно длъжностно лице е отказало да приеме подобна декларация. Дори не се твърди, че такава е подавана до съответната структура на МВР, нито са посочени данни за друго физическо лице, което е управлявало автомобила на инкриминираната дата, с прилагане на копие от неговото СУМПС. Такива данни и доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство. При това положение, доводите на касатора, че са му нарушени правата в тази връзка, са неоснователни.

Представените доказателства по делото съдържат изискуемите реквизити, както за определяне на мястото, където е установено нарушението, така и за управлението на процесният автомобил в съответния пътен участък, в който е въведено ограничение именно с пътен знак В 26- до 80 км/ч. Не се твърди, че нарушението е извършено в населено място, а изрично е отбелязано в ЕФ и в представените по делото доказателства, че процесният пътен участък е „извън населено място“, в подкрепа на което е изображението на снимковия материал. Изрично е отразено, че МПС се движи в посока към гр.Созопол, а видно от данните под снимковия материал е посочено и конкретното разстояние от заснемането в метри, а пътният участък е описан прецизно, наред с посока и точното време на движение на л.а., с рег. № СВ 8878 СА.

В изготвеният протокол за използване на АТСС са вписани всички необходими данни, както за локализиране на пътния знак, с който е въведено ограничението /до 80 км/ч/, така и за „разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри“- „110“. Изрично е посочено в протокола, че режимът на измерване е „С“, което според разяснението в самия бланков документ означава, че е „стационарен режим“, поради което е неприложимо изискването да се въведе „начало и край на участъка“, което е относимо само при режим на измерване „Д“, какъвто в случаят очевидно не е използван, видно от удостовереното в протокола.

Правилно е определена нарушената и санкционната норма от компетентен орган, а определеното наказание е в предвидения от закона фиксиран размер.

По изложените съображения, касационният съд намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 614 от 19.06.2023г. по АНД № 1363 от 2023г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: