РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20235300900126 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от М. А. О. с ЕГН ********** от
гр.Пловдив, представляван по пълномощие от адв.Ц. В. от САК, против „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1.
Ищецът моли ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, да бъде осъдено да му заплати обезщетения за вреди, причинени
вследствие на ПТП, настъпило на 02.10.2021 г. в гр.Пловдив по вина на водача
В. С. П. при управление на МПС “Тойота Рав 4“, рег.№ ****, за което МПС
към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, а именно: 26000 лв. –обезщетение за
неимуществените вреди – болки и страдания, търпени вследствие на получени
телесни увреждания при описаното ПТП, и сумата от 34,43 лв.– обезщетение
за имуществени вреди- медицински разходи, ведно със законна лихва върху
сумите, считано от 23.11.2021 г. –датата на уведомяване на застрахователя, до
окончателното плащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че на 02.10.2021 г. в гр. Пловдив, на
кръговото кръстовище на бул.*** и бул.***, водацът В. П., при управление на
л.а. Тойота Рав 4, движейки се по бул.*** , отнема предимството и не пропуска
правомерно движещия се по пътя с предимство / обозначена с маркировка
велоалея/ колоездач М. А. О., реализирайки ПТП с него. В резултат на
произшествието ищецът пострадал, като получил множество травматични
1
увреждания.
За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 557/ 02.10.2021 г., като на водача П. бил съставен АУАН №
481791/02.10.2021 г., въз основа на който издадено НП № 21-1030-
009995/22.10.2021 г. на ОД на МВР за извършено виновно нарушение на чл.47
от ЗДвП, влязло в сила.
Непосредствено след инцидента ищецът е бил прегледан от
пристигналия на място медицински екип на ЦСМП , като били установени
кървящи контузии в областта на носа и в областта на колената. Поради
продължаващи оплаквания пострадалият бил прегледан отново в спешното
отделение на УМБАЛ Св.Георги ЕАД-Пловдив. След извършените
изследвания било установено, че на О. са причинени счупване на носа,
контузия на главата и лицето и девиация на носната преграда с конвекситет
наляво, придружени с повърхностна травма на корема, долната част на гърба,
таза и гръдния кош. Наложила се хоспитализация на ищеца в Клиниката по
УНГ към УМБАЛ Св.Георги ЕАД за периода 06.10.2021 г.- 09.10.2021 г. Била
извършена оперативна интервенция поради счупването на носната кост, с
извършване на репозиция- фрактуриране на хрущяла на септума, завършила с
поставяне на предна тампонада. Назначена била обезболяваща терапия с
медикаменти. Счупването на носните кости довело до деформация и оток на
външния нос, придружени със затруднено дишане, чест запушване, намалени
способности за обоняние и епистаксис / кръвотечение от носа/. При
изписването били дадени указания за спазване на хигиенно-диетичен режим,
на специален режим на покой и продължаване на медикаментозната терапия,
като следвало да провежда контролни прегледи.
Процесното произшествие и получените увреждания оказали тежки
неблагоприятни последици върху ищеца, довели до разстройство на здравето,
болки и страдания. Фрактурата на носната кост изисквала извършването на
чести промивки, специална хигиена, тампонади, както и болки в областта на
травмата, затруднено дишане и множество неудобства. Същевременно поради
изпитаната тревожност ,стрсес и уплаха, ищецът започнал да страда от
безсъние, често преживявал кошмарни сънища, от които се будел, така и
поради изпитаните болки от тежките счупвания на костите на носа. Започнал
да изпитва страх когато му се налагало да кара велосипед, ставал лесно
раздразнителен пир повдигане на теми, свързани с пътища и катастрофи.
Налице били остатъчни последици и към настоящия момент изразяващи се в
деформация на носа, изкривяване на носната преграда, затруднения при
дишане и намалена способност за обоняние.
Освен неимуществени вреди, на ищеца били причинени и имуществени
такива с оглед медицинските разходи от 34,43 лв.
Към датата на ПТП за управлявания от виновния водач МПС имало
сключена застраховка „ГО“ при ответния застраховател.
На осн.чл.380, ал.1 от КЗ ищецът предявил на 23.11.2021 г. претенцията
си към застрахователя, но обезщетение не било изплатено.
Възоснова на тези обстоятелства са предявени исковете.
2
Ответното застрахователно дружество оспорва изцяло предявените
искове. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на
МПС “Тойота Рав 4“, рег.№ ****, валидно към датата на настъпване на ПТП.
Възразява, че пътно-транспортното произшествие не е настъпило при
описания в исковата молба механизъм и не е по вина на управлявания от
водача застрахован лек автомобил. Оспорва да са причинени твърдените
телесни наранявания, техният интензитет и характер, както и причинно-
следствената им връзка с процесното произшествие. Възразява да е налице
увреждане на емоционалното състояние на ищеца и при евентуалност твърди,
че ако действително са настъпили описаните увреждания, то е налице
забавяне на оздравителния процес в резултат на неспазване от страна на
ищеца на лекарските предписания, както и поради предхождащи инцидента
заболявания. На следващо място се поддържа, че поведението на ищеца е в
пряка причинно-следствена връзка с причинените вреди, тъй като същият е
нарушил чл.81, т.5 от ЗДвП- частта от велоалеята , на което било мястото на
ПТП, било обозначено като пешеходна пътека и ищецът е следвало да бута
велосипеда, а не да го управлява; навлязъл внезапно на пешеходната пътека,
като ограничил времето за реакция на водача и тя обективно не е могла да
предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е била длъжна да го
стори; в нарушение на чл.25 от ЗДвП отнел предимството на водача, в
нарушение на чл.20 от ЗДвП управлявал ППС без да го контролира
непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост; в нарушение на
чл.79 от ЗдвП велосипедът не е бил технически изправен към момента на
ПТП; в нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП не е управлявал велосипеда възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение; в нарушение на чл.81
от ЗДвП; на чл.15, ал.5 от ЗДвП- не се е движел по разположения от дясно на
посоката му на движение пътен банкет или тротоар; чл.79, т.1, т.2, т.3 и т.5 от
ЗДвП- нямал изправни спирачки, механичен или електронен звънец,
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред
и червен светлоотразител отзад, както и бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата . Твърди също, че
пострадалият е съпричинил вредите си, като е управлявал велосипеда без
поставена каска. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерен.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа претенциите си, като
оспорва наведените в отговора възражения.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
повдигнатите по-рано от него възражения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е процесуално допустим , тъй
като е предявен след отправена от пострадалия и получена от застрахователя
на 23.11.2021 г. / л.31 и сл. от делото/, и липсата на плащане, с което е спазено
3
изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Не се формира спор по делото, а и е документално установено с
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
557/02.10.2021 г., че на последно посочената дата , около 09,25 ч. в
гр.Пловдив, на кръговото кръстовище на бул.*** и бул.***, се е състояло ПТП
с участници В. С. П., управлявала л.а. Тойота Рав 4 с рег.№ **** и ищеца,
управлявал велосипед.
Във връзка с ПТП е съставен АУАН № 481791/02.10.2021 г. от
длъжностно лице при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, за
извършено от водача на лекия автомобил В. П. административно нарушение
на чл.47 от ЗДвП, като не спира и не пропуска преминаващия по велоалея /
обозначена с маркировка/ велосипедист, като го блъска странично и допуска
ПТП с пострадало лице. Въз основа на същия е издадено НП № 21-1030-
009995 от 22.10.2021 г. он Началник на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР и е наложено административно наказание на водача. Същото е влязол в
сила на 29.03.2022 г. съгласно писмо на л.16 от делото.
Безспорно се явява между страните обстоятелството за наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача МПС “Тойота
Рав 4“, рег.№ ****, валидно към датата на произшествието.
Спорни по делото са въпросите за : механизма на настъпване на ПТП,
наличие на противоправно поведение на водача на л.а., довело до ПТП, респ.
до телесните увреждания на ищеца; наличие на твърдяните в исковата молба
болки и страдания, подлежащи на обезщетяване като настъпили
неимуществени вреди, както и на твърдяните имуществени вреди; наличие на
пряка причинно-следствена връзка между вредите и ПТП; наличие на
съпричиняване от страна на ищеца; размера на евентуално дължимите
обезщетения за неимуществени вреди предвид съответствие с принципа за
справедливост.
От събраните по делото по делото доказателства- показанията на водача
на л.а. В. П. и заключението на САТЕ, изготвено въз основа на материалите по
делото, в т.ч. свидетелските показания и обясненията на ищеца по чл.176 ГПК,
се установява следният механизъм на произшествието: Водачът В. С. П. е
управлявала л.а. Тойота Рав 4 по лявата пътна лента на платното за движение
на бул.*** в посока от запад на изток, като е била спряла преди да навлезе в
кръстовището с бул.***. През това време велосипедистът М. О. се е движел по
велосипедна алея, намираща се западно от платното на бул.***в посока от юг
на север. При достигане до кръстовището , велосипедистът е навлязъл на
платното за движение на бул.***, за да го пресече. Около 0,5 сек. след това л.а.
Тойота Рав 4 е потеглил с ускорително движение. След около 2 сек. водачът на
автомобила е реагирал със спиране, но въпреки това след около 1,1 сек. е
настъпил удар в предната част на автомобила и в лявата страна на
велосипедиста. От удара велосипедиста е паднал на платното за движение
пред автомобила , а л.а.Тойота Рав 4 е спрял. Според вещото лице в
4
анализираната пътна ситуация, водачът на л.а. Тойота е имал техническа
възможност да забележи велосипедиста при навлизането му на платното за
движение и съответно е имал тахническа възможност да избегне
произшествието , като отложи потеглянето си, за да пропусне велосипедиста.
Причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това, че водачът
на л.а.Тойота е потеглила от неподвижно състояние преди кръстовището по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне
велосипедиста.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните. При така
установения механизъм на произшествието се налага безпротИ.речивия извод,
че то е настъпило в резултат на противоправно поведение на водача В. П.,
която е нарушила правилата за движение, а именно: в нарушение на чл. 47 от
ЗДвП, приближавайки се към кръстовище, не се е движила с такава скорост,
че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство.
Следва да се приеме, че деянието е извършено виновно –
непредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение
и въпреки,че не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Относно вредите от деянието.
Представената по делото медицинска документация и изготвената въз
основа на нея и след личен преглед на ищеца КСМЕ, която съдът възприема
като компетентна, обоснована и неоспорена, установят, че при
произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата и лицето, счупване на костите на носа с разместване,
повърхностни травми в областта на корема, долната част на гърба и таза и
охлузвания в областта на двете коленни стави. Приет в УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД, Пловдив, където е извършено оперативно лечение чрез репозиция на
носните кости и тампонада. Ищецът е претърпял силна болка, кръвотечение
от носа, затруднено носно дишане и силно намалено обоняние, като болките
са намалявали бавно с времето, а страданията са били силно изразени поради
затруднения в дишането. Степента на увреждането е средна и проблемите в
бъдеще са затрудненото дишане и намаленото обоняние. Възстановителният
период при носната фрактура е около 1 месец, след което болките леко и
постепенно отшумяват, но може и дълго време да персистират, особено
главоболие, а също и затруднено носно дишане и намалено обоняние. Най-
силни са болките през първите 2 седмици. Към настоящия момент общото
здравословно състояние на ищеца според вещите лица е задоволително, но
има все още силно изразено затруднено дишане и намалено обоняние, както и
лека деформация на външния нос.
За преживените от ищеца болки, страдания и неудобства са изслушани
показанията на свид.Илиев- близък на семейството на ищеца, който съобщава
преките си впечатления от състоянието на О.. Свидетелят, заедно със сина на
ищеца, посетили мястото на произшествието. На мястото имало екип на бърза
5
помощ, който преглеждал пострадалия. След това, около два-три дена по-
късно, цялото лице на М. посиняло и се подуло. Имал силни болки. Затова
посетили болницата, където веднага го приели и била извършена операция.
Постоянно го боляла главата в продължение на около 3,4 месеца, през който
период приемал обезболяващи. В продължение на около 5,6 месеца имал
болки и в краката, в ръцете и коремната област. Изпитвал вече страх да кара
колело, което преди това редовно правел.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля, тъй като те
кореспондират с останалите доказателства по делото- медицински документи
и СМЕ, основани са на преки възприятия, последователни и логични са.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема,
че са налице предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска отговорност на
автомобилистите»- валидно застрахователно правоотношение, настъпило по
вина на застрахования застрахователно събитие, в резултат на което са
настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът, като се ръководи от критерия за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взе предвид характера и броя получени
увреждания, продължителността и интензитета на търпените в резултат на тях
болки и страдания, в т.ч. и тези, свързани със затрудненото дишане и
намаленото обоняние, които са налице и понастоящем и ще останат и в
бъдеще / така вещото лице в с.з./, както и деформацията на носа , намира, че за
тяхното репариране съответства сумата 26 000 лв., колкото претендира ищеца.
Изцяло основателни и доказани по размер са претенциите за
обезщетяване на претърпените имуществени вреди- разходи за медикаменти,
установени с неоспорените писмени доказателства- рецепта и касов бон,
приложени към исковата молба, възлизащи на общата стойност от 34,43 лв.
Възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца поради извършени от него нарушения на правилата за
движение, наведени в отговора на исковата молба, е неоснователно.
Установено е по делото и не е спорно, че ищецът се е движел по маркирана
върху пътното платно велосипедна алея, поради което за него не е
съществувала забраната по чл.81, т.5 от ЗДвП- да пресече по пешеходна пътека
бутайки велосипеда. Не се установява същият да е навлязъл внезапно в
кръстовището, с което да е ограничил времето за реакция на водача- от
заключението на САТЕ се установи, че водачът е имал техническа възможност
да забележи велосипедиста и съответно да отложи потеглянето си, за да го
пропусне и да избегне удара. Нещо повече, потеглянето на автомобила е
предприето след като велосипедистът вече е пресичал плътното за движение
и е бил пропуснат от други автомобили, намиращи се в съседните ленти на
пътното платно. Не е установено нарушение на чл.20 от ЗДвП- ищецът да е
управлявал ППС без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната
обстановка скорост или да е отнел предимството на водача- чл.25 ЗДвП.
Липсват данни според САТЕ ,в нарушение на чл.79 от ЗдвП велосипедът да не
6
е бил технически изправен към момента на ПТП, в т.ч. да е бил с неизправни
спирачки, механичен или електронен звънец, устройство за излъчване на бяла
или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад,
както и бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата. Предвид наличието на обозначена велосипедна алея, по
която се е движел ищеца, за него не е имало задължение съгласно чл.80, т.2
или чл.15, ал.5 от ЗДвП да управлява велосипеда възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение или по разположен от дясно на
посоката му на движение пътен банкет или тротоар. Липсата на поставена
каска също не е в причинна връзка с вредите, тъй като според КСМАТЕ дори
и такава би могла да се получи фрактурата на носната кост в зависимост от
падането. Следователно с поведението си ищецът не е допринесъл за
собственото си увреждане, поради което обезщетенията за имуществените и
неимуществените вреди се дължат в пълен размер.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от
23.11.2021 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за
периода от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на обезщетение за
забава е основателен.
Относно разноските.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ в полза на съда
съобразно размера на уважените искове , възлизаща на 1041,38 лв. , както и
направените разноски от БС в размер от 782,36 лв.изплатени на вещите лица.
Ищецът не е направил разноски по делото, тъй като е освободен на
осн.чл.83, ал.2 ГПК, поради което такива не му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да
заплати на М. А. О. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, представляван по
пълномощие от адв.Ц. В. от САК с адрес гр.****, обезщетение за вреди,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 02.10.2021 г. в гр.Пловдив по
вина на В. С. П. при управление на МПС “Тойота Рав 4“, рег.№ ****, за което
МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, както следва: сумата от 26 000 лв. –обезщетение
за неимуществените вреди – болки и страдания, търпени вследствие на
7
получени телесни увреждания при описаното ПТП, както и сумата от 34,43
лв.– обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на описаното
ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.11.2021 г. до
окончателното им плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да
заплати ДТ в размер на 1041,38 лева и разноски в размер на 782,36 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8