№ 67118
гр. София, 25.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110113957 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 25.07.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 13957/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба от ПЛ. ИВ. П. срещу П. ХР. П., Н. Д. Р. и Л. ИВ. Р. за делба
на недвижим имот. С исковата молба е предявен и установителен иск за собственост от П.П.
срещу Н. Д. Р. и Л. ИВ. Р., като правният интерес се обуславя от обстоятелството, че
ответниците притежавали нотариален акт за собственост върху целия имот, освен това се
твърди, че ищцата имала правен интерес да установи собствеността си върху имота, за да
можела да участва в делбата. С молба от 04.07.2022 г. изрично е посочено, че иска се
поддържа като отрицателен установителен петиторен иск.
Съдът, като извърши служебна преценка на редовността и допустимостта на
предявените искове, съобразно правилата на чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира, че
предявеният петиторен отрицателен установителен иск за собственост е процесуално
недопустим, като съображенията за това са следните:
Съгласно правилото на чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК, в решението, с което се допуска
делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки сънаследник.
Тоест, спорните въпроси във връзка с формирането на съсобствеността независимо от
наличието на констативни нотариални актове се разрешават по иска за делба. В тази насока
трябва да се спомене и факта, че констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща
материална сила (по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК), а има само легитимиращо действие –
1
вж. Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК .
Нещо повече, същият може да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не само по
установителен или осъдителен петиторен иск, но и по конститутивен иск (какъвто е иска за
делба). Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че ищецът няма правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск, тъй като спорният предмет във връзка със
съсобстевеността ще се разреши в производството по първа фаза на делбата (т. нар. фаза по
допускане на делбата). Като в тази насока, настоящият съдебен състав отчита и твърденията
на ищеца в исковата молба и уточнителните молби, че и към настоящият момент е налице
съсобственост между страните на основанията посочени от ищеца.
Отделно от горното трябва да се спомене, че е очевидно неразбирането от страна на
ищеца на мотивите на Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което касае
избощо различна хипотеза от процесната, доколкото в случая ищецът искът да съедини
отрицателен установителен иск с иск за делба, каквато възможност не е била коментирана в
посоченото Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Правният интерес при
предявяването на петиторен (собственически) установителен иск, прозитича или от
оспорването на собствеността или от наличието на фактическо състояние, което за защитава
– напр. владението. Това обаче не означава, че във всички случай е налице правен интерес от
иска. Както беше отбелязано в производството по първа фаза на делбата се разглежда
всички спорове във връзка с възникването на съсобствеността, така както е твърдяно от
ищеца, поради което предмета на произвоството по съдебна делба и това по петиторния
иска (независимо дали положителен или отрицателен такъв) се покриват, поради което е
недопустимо съединяването на двата иска. Нещо повече, наличието на правен интерес
предполага, че търсената защита ще даде действително на страната търсената, чрез
гражданският процес защита-санкция (арг. чл. 2 ГПК). В случая, действителната защита-
санкция ще бъде налице в пълен обем при разглеждането на иска за делба, доколкото
решението по първа фаза на делбата е и титул за собственост, което практически ще
разреши правния спор между страните – както твърди ищцата, ответниците оспорват
правата и в съсобствеността.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на ПЛ. ИВ. П., ЕГН: **********
по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
срещу Н. Д. Р., ЕГН: **********, Л. ИВ. Р., ЕГН: ********** и П. ХР. П., ЕГН: **********,
че не са собственици на 1/8 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.296.3.122, с площ
от 42,04 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с адрес на имота: гр.
София, ж. к. „Разсадника-Коньовица“, бл. 25, вх. Е, ет. 3, ап. 22, ведно с прилежащото мазе
№ 7, заедно с прилежащите 1,481 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 139657/2022 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав в тази му част.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението
до ищеца с частна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3