№ 8
гр. Бургас, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20212001000249 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби от „В.“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“Л.К.“ №8, ет.2,
представлявано по пълномощие от адв.В., и от „А. б.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“С.“ №47, ет.1, представлявано по
пълномощие от адв.М., против решение № 124/ 22.04.2021 г., постановено по
т.д. № 324/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което „А. б.“ ЕООД е
осъдено да заплати на „В.“ ЕООД сумата от 21 204,48 лв., представляваща
неплатена част от стойността на извършени строително-монтажни работи на
обект „Д.“ гр.Бургас по хидро- и топлоизолация на покрив, ведно със
законната лихва върху главницата от 13.05.2020 год. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски в размер на 2 825,93 лв., а
претенцията за заплащане на сумата от 16 246,40 лв., представляваща
извършени строително-монтажни работи по хидроизолация на резервоари на
същия обект, ведно със законната лихва върху главницата от 13.05.2020
година до окончателното изплащане, е отхвърлена. Със същото решение в
полза на „А. б.“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 1084.50 лв.
Въззивникът-ищец „В.“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против
1
решението в отхвърлителната му част, в която е отказано присъждане на
сумата от 16 246,40 лв., представляваща стойност на извършени строително-
монтажни работи по хидроизолация на резервоари в обект „Д.“ Бургас, ведно
със законната лихва от 13.05.2020 година, не са присъдени разноски до целия
претендиран размер от 4001,04 лв., както и в частта, в която „В.“ ЕООД е
осъдено да заплати разноски в размер на 1084,50 лв.
Излагат се съображения, че в обжалваната част решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е в
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Въззивникът-ищец намира за необоснован извода на
първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията му за договорено
извършване на СМР по хидроизолация на противопожарен и дъждовен
резервоар. Счита, че анализа на събраните по делото доказателства води до
обратния извод, а именно, че ответното дружество е водило преговори с
ищеца, заявило е и е приело „В.“ ЕООД да извърши СМР по хидроизолация
на двата резервоара на обект „Д.“. Твърди се, че преговори за извършване на
хидроизолация по обект „Д.“ са били водени между страните още от 2018
година. Подписан е бил договор на 04.07.2019 година, в който страните са
приели, че в хода на извършването на СМР могат да възникват допълнителни
работи, извършването на които е наложително за точното осъществяване на
работата по договора, като същите работи ще се договарят срещу
допълнително заплащане, преди започване на изпълнението. Заявява се, че
разпоредбата на чл.13 от договора не ограничава вида и обема на работите,
нито начина на договаряне. Сочи се, че окончателно оферта за хидроизолация
на резервоарите е била изготвена и предадена в писмена форма на „А. б.“
ООД като възложител, което се установява от събраните свидетелски
показания. Твърди се, че за разлика от офертата за строително-монтажните
работи относно покрива, в която не са били включени основните материали
(хидроизолационни мембрани), в офертата за хидроизолация на резервоарите
ищецът съм се ангажирал да достави хидроизолационни мембрани. Сочи се,
че договорът за изработка е уреден като неформален и консенсуален и се
счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи. Няма пречка условията на договора
да бъдат предложени на възложителя в писмено предложение от изпълнителя,
като приемането на това предложение може да се извърши и чрез
2
конклудентни действия, например предоставяне на техническа документация,
необходима за извършване на работата, подробни данни за площта и обема на
извършените СМР. Въззивникът-ищец твърди, че елемент от тази
документация е бил приет като писмено доказателство по делото.
Като отделен аргумент за уважаване на претенцията се сочи, че
между страните са се развили търговски отношения, към които са приложими
специалните разпоредби на член 292, 293 и чл. 301 от ТЗ. Твърди се, че
страните са били в трайни търговски отношения и към момента на приемане
на офертата за хидроизолация на двата резервоара е била започнала работа и
почти е била приключила работата по изолацията на плосък покрив на същия
обект. Ежедневно работата на ищеца е насочвана и контролирана от
свидетеля Р., който е ръководител на целия обект, включително и работата на
останалите подизпълнители на „А. б.“ ЕООД. От показанията на този
свидетел се установява, че е присъствал при предаването на офертата за
хидроизолация на двата резервоара от управителя на „В.“ ЕООД. Твърди се,
че със събраните по делото доказателства безспорно е установено получаване
на офертата за СМР по двата резервоара от „А. б.“ ЕООД. Заявява се, че по
делото не се представят доказателства, нито се излагат твърдения, офертата
да е била отхвърлена, нито веднага, нито по-късно. Напротив, според
въззивника-ищец има данни, че са уточнявани площите и работата е
изпълнена изцяло и то под надзора на ответното дружество. Заявява се, че
дори да не е осъществено приемане чрез конклудентни действия, то
съществена е хипотезата на чл.292 от ТЗ - законодателят е приравнил такова
поведение на търговеца на приемане на направеното предложение и в
резултат на наличие на сключена сделка въззивникът-ищец изцяло е
изпълнил поетите ангажименти. Сочи се, че работата е изпълнявана в
продължение на месеци от края на месец юли до януари 2020 година и в нито
един момент ответникът не се е противопоставил. Твърди се, че управителят
на „В.“ ЕООД е отправил покана за приемане на СМР по покрив и резервоари
с приложени протоколи образец 19, които са били получени от ответното
дружество. Заявява се, че ответникът не се е противопоставил и не е заявил
действия, извършени без представителна власт, напротив – изпратил е имейл,
в който посочил, че окончателното плащане ще бъде извършено след като
фирмата-инвеститор приемам приеме обекта и след отстраняване на течовете
по резервоарите и покрива. Въззивникът-ищец твърди, че дори да са били
3
извършени действия без представителна власт, не просто липсва
противопоставяне, а е налице потвърждаване и то именно от лицето, което е
подписало договора на 04.07.2019 година.
Според въззивника, от тези факти се установява по безспорен начин,
че ответникът чрез изрични волеизявления, чрез конклудентни действия и
липса на действия по противопоставяне е потвърдил постигнатата
договореност за изпълнение на СМР по хидроизолация на дъждовен и
противопожарен резервоар. Сочи се, че по делото е безспорно установено
изпълнението на тези СМР, включително техния обем и стойност. Заявява се,
че липсата на съдействие от страна на възложителя за приемането им не може
да лиши изпълнителя от правото да получи заплащане на изпълнената работа,
още повече, че е доставил и материали. Заявява се, че в нито един момент до
завеждането на делото ответното дружество не е твърдяло, че не е възлагало
процесните СМР. Твърди се, че възраженията за проблеми с качеството на
работите са останали недоказани, а и липсват доказателства за конкретно
заявени претенции в тази насока.
Въззивникът-ищец моли за отмяна на решението на Окръжен съд
Бургас в обжалваната част и за постановяване на съдебно решение, с което
претенцията да бъде уважена, както и да му се присъдят разноските за двете
инстанции.
Въззивникът-ответник „А. б.“ ЕООД обжалва решението в частта, в
която е осъден да заплати сумата от 21 204,48 лв., представляваща неплатена
част от стойността на извършени строително-монтажни работи на обект „Д.“
гр.Бургас по хидро- и топлоизолация на покрив, ведно със законната лихва
върху главницата от 13.05.2020 год. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски в размер на 2 825,93 лв.
Сочи се, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. С оглед
изложените мотиви то се явява и необосновано, поради противоречие с
приобщените доказателства и игнориране на други такива. Твърди се, че в
мотивите на съда се съдържа вътрешно противоречие. Заявява се, че
действително е сключен договор, в който е посочена цена на СМР, как е
формирана същата, как се отчита изпълнената работа и как се заплаща.
Според въззивника-ответник, поради тази причина е невъзможно да се твърди
4
едновременно, че липсва изявление за приемане на работата по реда на
договора, да се игнорира реда за съставянето на документите за отчитане на
извършените СМР и да се сочи, че е прието фактически изработеното от „В.“
ЕООД. Посочва се, че освен на логиката, подобен извод пряко противоречие
на разпоредбата на член 20а от ЗЗД че договорите имат сила на закон за
страните, които са ги сключили.
Заявява се, че по никакъв начин не е установено фактическо
приемане на работата. Като безспорни се сочат единствено водените
разговори между страните за наличието на недостатъци в работата на
изпълнителя и че по повод наличието на такива е разменена кореспонденция
по електронната поща на електронните адреси на страните. Според
въззивника-ответник от събраните гласни доказателства също се установява
наличието на забележки към качеството на изпълнените СМР и
необходимостта от поправка на направените забележки.
Твърди се, че изводите на съда за дължимата стойност на
изпълнените работи също са направени в противоречие с чл.20а от ЗЗД. Сочи
се, че в договора изрично е упоменато, че в единичните цени по ценовата
оферта са включени всички разходи за изпълнение на СМР, в т.ч. за труд,
изделия, консумативи, ръчна механизация и транспорт, оборудване и
оформление, без ДДС. В чл.13 от договора е предвидено също, че
допълнителни или непредвидени работи, извършването на които е
наложително за точното осъществяване на работата по договора, ще се
договарят като допълнително заплащане преди започването на изпълнението
им,. Заявява се, че по делото липсват представени доказателства за
допълнителни или непредвидени работи, възникнали по време на
изпълнението. Твърди се, че не се установява допълнително договаряне на
страните, за да се приеме, че обоснованата стойност по договора е 29 583,38
лв. без ДДС, с 5563,18 лв. без ДДС повече от договореното. Заявява се, че в
заключението на вещото лице Ч. са преписани изцяло позициите от
оспорените по реда на чл.193 от ГПК два протокола обр.19. Твърди се, че в
единствената, представена по делото ценова оферта, фигурират в пъти по-
малко като позиции материали и СМР.
Твърди се, че липсва договор, анекс или разменена писмовна
кореспонденция по електронна поща, която да обоснове наличието на
5
договореност за такава допълнителна или непредвидена работа. Въпреки
горното, напълно необосновано според въззивника-ответник, съдът е приел,
че този размер съответства на договорената стойност на СМР, което е в
противоречие с договореното като дължимо. Подчертава се, че задължението
за заплащане настъпва едва тогава, когато СМР са отчетени надлежно,
документирани са и са приети по правилата на съставения договор между
страните.
Въззивникът-ответник изразява съгласие с изводите на
първоинстанционния съд, че не са възлагани допълнително строително-
монтажни работи по хидроизолация на резервоари. Сочи се, че ако този
извод на съда почива на събраните и обсъдени доказателства, то на същите
тези доказателства следва да почива и извод, че изпълнените СМР не могат да
са в по-голям размер от ценовата оферта, тъй като няма допълнително
договаряне за извънредни или допълнителни работи.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че въззивникът-
ответник не е упражнил надлежно правото си по чл.265 ал.1 от ЗЗД и поради
това, на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД дължи плащане. Сочи се, че тези изводи
не кореспондират с представените по делото писмени доказателства, а
именно две писма, изпратени на електронния адрес, на който се е водила
кореспонденцията между страните, на 31.01.2020 година и 23.04.2020 година,
с които въззивникът-ответник уведомил ищеца, че следва да отстрани
констатираните недостатъци - течове по покрива, за да бъде приета работата
му. Заявява се, че по този начин въззивникът-ответник е изпълнил
задължението си да уведоми изпълнителя за недостатъците и да изиска
поправка на същите. Твърди се, че такова поправяне не е последвало, дори
нещо повече - от свидетелските показания се установило наличие на повече
от 20 активни теча, за които собственикът на сградата е уведомил „А. б.“
ЕООД. Заявява се, че след като възложителят е упражнил надлежно правото
си по чл.265 ал.1 от ЗЗД и не е приел работата, то не следва да дължи плащане
по реда на чл.266 от ЗЗД, след като изпълнителят е бездействал.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и се
постанови ново, с което да се отхвърлят исковете изцяло.
Постъпил е отговор от въззиваемия „В.“ ЕООД. Изразяват се доводи
за неоснователност на жалбата.
6
Посочва се, че от събраните гласни доказателства и приетата
съдебно-техническа експертиза безспорно е установено изпълнението на
възложените на ищеца строително-монтажни работи по договора с ответника,
съгласно приложената към същия оферта. Заявява се, че от вещото лице е
установена изпълнена работа на стойност 29 582,38 лв. без ДДС или 35 500.06
лева с включен ДДС, като констатациите са основани не само на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, но и на извършен оглед на място, при
който е установен, вида, количеството, качеството и степента на изпълнение
на СМР на покрива. Отделно се сочи, че изпълнителят многократно е
изпращал съставените от него протоколи образец 19 с цел приемане на
работата съгласно уговореното в чл.15 от договора, но ответникът не е
осигурил приемане на изпълнените СМР. В отговора се сочи, че съгласно чл.7
и чл.8 от договора окончателната стойност се определя след установяване на
действително извършените СМР, като за база се вземат определените
единични цени в приложената оферта. Именно тази договореност е била
отчетена от съда при възприемане на извода му за общата стойност, която
следва да бъде заплатена от възложителя съгласно установената на място и
извършена работа. Поддържа се, че с договора страните са се съгласили да
бъдат възлагани допълнителни СМР, извън първоначалната оферта, които да
бъдат изпълнени от „В.“ ЕООД и остойностени, след което също подлежат на
заплащане. Заявява се, че договорът не изисква тези работи да бъдат
възлагани в определена форма. Между страните са били налице трайни
търговски отношения, ежедневно е осъществяван контакт и работата е
насочвана и ръководена на практика от техническия ръководител, присъствал
на всяка от извършените СМР. Заявява се, че такива допълнителни работи са
извършени изцяло по възлагане и под постоянен надзор на представителя на
ответника, включително на техническия ръководител на обекта и служител на
„А. б.“ ЕООД - свидетеля Р.. Твърди се също, че допълнителни работи са се
наложили и поради увреждането на вече положената изолационна мембрана в
резултат на работата на други фирми, които са изпълнявали довършителни
работи и монтажи по покрива. Поддържа се, че при липса на осигурено от
ответника съдействие за приемане на работата, няма как той да черпи права
от неправомерното си поведение. Сочи се, че неизпълнението на поетото от
„А. б.“ ЕООД задължение за преглед и приемане на работата не може да
постави изпълнителя в по-неблагоприятно положение и да го лиши от
7
правото да получи заплащане на извършените СМР. Твърди се, че липсват
данни в процеса на работата да са правени възражения по чл.21 от договора
за некачествено изпълнение. В случай, че ответникът е изпълнил
задължението си за приемане на работата,той би могъл да отрази забележките
си по качеството и да иска отстраняването им. Заявява се, че представения
договор от 19.03.2020 год., сключен между трети лица, не представлява
доказателство за некачествено изпълнение на възложената работа и е
неотносим. Подчертава се, че във въззивната жалба липсва конкретно
изложение в какво се е изразило некачественото изпълнение и не са посочени
работите, които според насрещната страна следва да бъдат извършени за
отстраняването на некачественото изпълнение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбите
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба до Окръжен съд Бургас, ищецът „В.“ ЕООД
претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от общо 37 450,88
лв., представляваща неплатена част от стойността на извършени строително-
монтажни работи на обект „Д.“ в гр.Бургас, ведно с обезщетение за забава,
които работи представляват хидро- и топлоизолация на покрив и
хидроизолация на резервоари. Поддържал е, че е изпълнил поетите
задължения по договор за строителство и допълнително възложени му
работи, съставил два протокола и издал фактура, като приспаднал получен
аванс, но възложителят „А. б.“ ЕООД не изпълнил задължението си да плати.
Ответникът е поддържал, че не дължи възнаграждение за работите, тъй като
не е възлагал допълнителни работи, извън договора от 04.07.2019 год., а освен
това не ги е приел, тъй като са с недостатъци.
С обжалваното решение претенцията е уважена частично, като е
присъдено възнаграждение в размер на 21 204,48 лв. за дейностите по хидро-
и топлоизолация на покрив, ведно със законната лихва от 13.05.2020 год., а за
разликата от 16 246,40 лв. – стойност на СМР по хидроизолация на
резервоари е отхвърлена. Първоинстанционният съд е намерил, че ищецът е
изпълнил работите, възложени с договора, но последните не са приети от
възложителя. Счел е, че ответникът не е упражнил правото си по чл.265 ал.1
8
от ЗЗД и на осн.чл.266 ал.1 от ЗЗД е длъжен да заплати възнаграждение,
независимо, че формално не е направил изявление за приемане на работата.
За СМР под формата на хидроизолация на резервоари съдът е приел, че не е
доказано възлагане на тези дейности от ответника и не се дължи
възнаграждение.
От фактическа страна от въззивната инстанция се установява, че
страните са сключили договор за строителство на 04.07.2019 год., с който „В.“
ЕООД се е задължил да изпълни по възлагане от „А. б.“ ЕООД СМР,
представляващи доставка и монтаж на материали, необходими за топло- и
хидроизолация на неизползваем плосък покрив на обект търговски комплекс
на две нива и магазин за спортни стоки в гр.Бургас по оферта,
представляваща приложение №1 към договора. Не се спори и от
представената оферта и два протокола за установяване завършването и
разплащането на натурални видове строителни и монтажни работи се
установява, че изпълнителят не е доставял материали, необходими за
изпълнение на основния предмет на договора, а такива са доставени от
възложителя. С чл.3 от договора изпълнителят е поел задължение да изпълни
и допълнително възникнали работи (ако има такива), с цел завършване на
строежа, които се договарят срещу допълнително заплащане преди започване
на изпълнението. Страните са уговорили ориентировъчна стойност на
дължимото възнаграждение от 24 021,20 лв. без ДДС, получена на база
единични цени и КСС (Приложение №1), както и че окончателната стойност
ще бъде уточнена след доказване и приемане на действително извършените
СМР с протокол обр.19 (чл.6 и 7 от договора). В чл.13 е предвидена
възможност в хода на изпълнението да възникнат и други, непредвидени
работи, извършването на които е наложително за точното осъществяване на
работата, които ще се договарят като допълнително заплащане преди
започване на изпълнението. Допълнителните или непредвидени работи ще се
доказват с протокол с приложена обосновка – чл.14. Отчитането на
изпълнения обем работи става с протокол за количествена сметка и протокол
обр.19 – чл.15 б.а и b. Според чл.15 б.d в срок от 5 работни дни след
предаването на документите възложителят е длъжен да направи оглед,
проверка, корекция, ако е необходимо, и да подпише сертификат за плащане.
Няма спор, че на 12.07.2019 год. изпълнителят е получил уговорения
в договора аванс в размер на 14 400 лв. с ДДС, който е бил нареден от трето
9
за спора лице – „С. р.“ ЕООД. Представя се анекс към договор за
строителство, сключен между „С. р.“ ЕООД и „А. б.“ ЕООД, който
представлява основание за нареждане на аванса по процесния договор за
строителство с „В.“ ЕООД. От анекса и от изявленията на страните става
ясно, че „С. р.“ ЕООД е бил възложител по договора за строителство,
сключен с „А. б.“ ЕООД, а последното дружество от стоя страна е сключвало
договори с подизпълнители, вкл. с въззивника-ищец.
Изпълнителят е съставил два протокола за установяване завършването
и разплащането на натурални видове строителни и монтажни работи - № 1 и
№2/30.01.2020 год. (т.нар.“Образец 19“). По обяснения на въззивника-ищец,
актовете са подписани само от негов представител. В първия са описани
дейности на стойност 35 604.48 лв. по изолация на покрива, за които в
първото с.з. пред БОС ищецът е внесъл уточнение, че в позиция от 5 до 15 са
включени необходими, допълнителни работи, съгласно чл.13 от договора.
Във втория протокол са описани дейности по изолация на резервоари плюс
доставка на материали. Изпълнителят е издал една фактура на 09.03.2020 год.
за сумата от 37 450,88 лв. с ДДС, като е приспаднал платения аванс.
Представени са електронни писма от м.ноември, декември 2019 год. и м.март
2020 год., както и разписка за доставена пратка с дата 27.03.2020 год., от
които се установява, че протоколите са били изпратени на възложителя и
последният е бил поканен за преглед и съгласуване. Получаването на
протоколите се потвърждава и от показанията на св.Р. – технически
ръководител на обекта и служител на въззивника-ответник. На 31.01.2020 год.
от възложителя е изпратено ел.писмо до изпълнителя, в което се съдържа
отказ за приемане на работата и за плащане, тъй като има течове по
резервоарите и по покрива. Заявено е, че след отстраняване на течовете ще се
осъществи окончателно плащане. Самият въззивник-ответник се позовава на
това писмо в отговора на исковата молба и въззивната жалба, за да обоснове
възражението си за недостатъци на изработеното. Писмото изхожда от А. И. –
лице, което е представлявало дружеството в отношенията му с възложителя
„С. р.“ ЕООД (анекс към договора за строителство и покана от 12.08.2021
год., представена в настоящото производство), както и в отношенията му с
„В.“ ЕООД (напр.ел.писмо от 25.03.2020 год.). С нарочната пратка, получена
от представител на въззивника-ответник на 27.03.2020 год., ищецът е
изпратил, освен протоколите, също и фактурата и покана за подписване на
10
протоколите и сертификат за плащане в срок от 5 работни дни. С ел.писмо от
23.04.2020 год. въззивникът-ответник е поискал фактурата да бъде анулирана,
тъй като възложителят не приема извършените от „В.“ ЕООД СМР и има
доста забележки.
От разменената кореспонденция между страните и най-вече от
електронното писмо, изпратено от „А. б.“ ЕООД на 31.01.2020 год. следва
извод, че на въззивника-ищец са били възложени за изпълнение всички
дейности, за които се претендира възнаграждение в настоящия процес. Видно
е, че възложителят не е оспорил възлагането на дейностите, а само е изразил
възражение за качеството – че има течове по покрива и резервоарите. Ако
дейностите, особено за изолация на резервоарите, не са били възложени,
нелогично е да се възразява за течове и да се поставя условие за
отстраняването им, за да бъде платено окончателното възнаграждение. Още
при сключване на договора за строителство страните са допуснали
възможност на изпълнителя да бъдат възлагани други дейности, както
непредвидени, така и допълнителни, които подлежат на допълнително
отчитане и заплащане. Затова стойността на договора е определена като
приблизителна, при твърди единични цени, които ще служат като основа за
заплащане на окончателната стойност. Видно е от самата оферта, на която се
позовават и двете страни, че под ориентировъчната стойност от 24 021,20 лв.
са включени още две позиции с отделна стойност, което явства за
предварителното допускане на необходимост от други дейности, и това е
присъщо на дейността по строителство и динамиката в този вид
облигационни отношения. От свидетелските показания нееднозначно се
установява, че в хода на изпълнението на покривната изолация на въззивника-
ищец са били възложени допълнителни дейности, както и се е наложило той
да поправя покритието поради повреди, нанесени от други подизпълнители.
Свидетелите на двете страни, които реално са работили на място, сочат, че
„В.“ЕООД е направило например изолацията между двете тела, допълнително
е правен отвор за аварийна стълба. Св.А. изброява и други, непревдидени
дейности – напр.след като се изменила конструкцията се наложило наново да
правят бордовете, правили кръпки, за да отстранят наранени участъци в
изолацията. Всички дейности, които се претендират за заплащане, са
извършени и са установени на място от вещото лице при огледа за изготвяне
на съдебно-техническата експертиза. Както вече се каза, в нито един момент в
11
хода на процеса от ответника не е повдигнато възражение, че дейностите не
са извършени, а че не са възложени и са с лошо качество. Договорът за
изработка е неформален и консенсуален и няма пречка страните да постигнат
неформално съгласие за възлагане на други дейности, особено като се има
предвид, че те са се намирали във фазата на изпълнение на вече писмено
възложени строителни дейности.
Възложителят е задължен да заплати възнаграждение само за приета
работа – чл.266 ал.1 от ЗЗД, а в случая работата не е приета и дори е отказано
да бъде приета. Възложителят е бил поканен да изпълни задължението си по
чл.264 ал.2 от ЗЗД да прегледа работата неколкократно. Най-напред са му
били изпратени протоколите за установяване завършването и разплащането
на натурални видове строителни и монтажни работи, на които страните са
придали значение на количествено – стойностни актове за извършени СМР, а
не приемателни актове – арг.от чл.15 б.а и b от договора (така решение
№638/24.10.2008 год. по т. дело N 302/ 2008 година ІІ т.о. ВКС). В случая
значение на приемателен акт би имал сертификата за плащане, който не е
издаден – арг.от чл.15 d. В последствие възложителят е поканен писмено да
подпише протоколите и да издаде сертификат за плащане, т.е. да прегледа и
да приеме изработеното. Или, от събраните доказателства се установява, че
„В.“ ЕООД е изпълнил задължението си да отчете изпълнената работа. Не се
доказва обаче основателна причина за отказа за приемане на работата.
Необходимо е да се посочи, че самото твърдение за недостатъци не е
равнозначно на валидно упражнено право по чл.265 ал.1 предл.първо от ЗЗД,
тъй като на изпълнителя не са дадени конкретни указания и срок, както
изисква законът. Твърденията за лошо качество са общи, не са подкрепени от
никакви доказателства и се съдържат само в изявленията на двамата
възложители, които не се ползват с материална доказателствена сила.
Свидетелските показания на св.Р. не могат да бъдат ценени, от една страна
защото са твърде общи „24 теча“ по покрива, а от друга – защото той е
служител на въззивника-ответник и е заинтересован от изхода на делото
(чл.172 от ГПК). Представеният договор за СМР от 19.03.2020 год. между „С.
р.“ ЕООД и „БГ и.“ ЕООД също не доказва твърдението за лошо качество,
тъй като е сключен между трети лица и не може да се приеме, че посредством
него въззивникът-ответник е реализирал правото си по чл.265 ал.1
предл.второ от ЗЗД. Изцяло недоказано е твърдението в отговора на исковата
12
молба, че за отстраняване на течовете по покрива от „А. б.“ ЕООД е бил нает
друг изпълнител и дори същото се намира в противоречие с изявлението в
поканата на „С. р.“ ЕООД до „А. б.“ ЕООД от 12.08.2021 год., че поради
бездействие и неизпълнение на гаранционната отговорност ще възложи
ремонт на покрива на друг изпълнител. От съдебно-техническата експертиза
не се установява негодност на изработеното или отклонение от проектите.
Отделно следва да се отчете, че в хода на първоинстанционното производство
строежът е бил въведен в експлоатация с разрешение за ползване
№745/24.09.2020 год., което е косвено доказателство за годност на работата и
съответствие с одобрените инвестиционни проекти.
При недоказано твърдение за недостатъци и възложена
доказателствена тежест за това, последиците от недоказването следва да се
понесат от въззивника-ответник и да се приеме, че изработеното съответства
на поръчката и възложителят дължи възнаграждение. При определяне на
неговия размер следва да се вземе под внимание заключението на съдебно-
техническата експертиза, която е остойностила работите въз основа на своя
количествено-стойностна сметка, изготвена при съобразяване на
съществуващи архитектурен и инвестиционен проект, фактури за материали
и транспорт, офертните цени, предложени от изпълнителя, а за работите, за
които не е била представена оферта – по средни пазарни цени към момента на
извършването им. Като база за изчисление на възнаграждението за
изолацията на резервоарите следва да се вземе именно офертата на л.18 от
първоинстанционното дело, тъй като от показанията на св.Г., за когото
липсват обстоятелства по чл.172 от ГПК, се установява предаване на офертата
на възложителя и липса на отхвърляне по чл.292 от ТЗ. Общо дължимото
възнаграждение е в размер на 51 818,46 лв. с ДДС. След приспадане на аванса
в размер на 14 400 лв., от възложителя се дължат общо 37 418,46 лв.
Претенцията е основателна до този размер и следва да бъде уважена, а за
разликата до 37 450,88 лв. следва да се отхвърли.
От изложеното до тук е видно, че изводите на двете инстанции не
съвпадат напълно, ето защо решението на Бургаския окръжен съд следва да
бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията над размера от 21
204,48 лв. до размера от 37 418,46 лв. и да се постанови ново, с което в полза
на въззивника-ищец да се присъдят още 16 213,98 лв., ведно със законната
13
лихва, а в останалата част следва да се потвърди.
И двете страни са поискали присъждане на разноски във въззивното
производство, както и са обжалвали решението в частта за разноските. При
този изход на спора пред въззивната инстанция, решението следва да бъде
отменено и в частта за разноските, като в полза на въззивника-ищец се
присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на 4 986,72
лв. и разноски във въззивното производство в размер на 1 763,40 лв. На
въззивника-ответник се следват разноски пред първата и въззивна инстанции
в размер общо на 10 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 124/22.04.2021г., постановено по т.д. № 324/
2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, обявено и под №13/22.04.2021 год.
по деловодната програма „ЕИСС“, в частта, с която е отхвърлена претенцията
на „В.“ ЕООД против „А. б.“ ЕООД за присъждане на възнаграждение на
строително-монтажни работи по обект „Д.“ в гр.Бургас над присъдения
размер от 21 204,48 лв. до размера от 37 418,46 лв., ведно със законна лихва
върху главницата от 13.05.2020 год. до окончателното й заплащане, както и
изцяло в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А. б.“ ЕООД с ЕИК************ със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“С.“ №47, ет.1, представлявано от управителя Р. А.,
да заплати на „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Р., ул.“Л.К.“ №8, ет.2, представлявано от управителя Д. Д.,
допълнително сумата от 16 213,98 (шестнадесет хиляди двеста и тринадесет
0.98) лв., представляваща неплатена част от стойността на извършени
строително-монтажни работи на обект „Д.“ в гр.Бургас, ведно със законната
лихва от 13.05.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №124/22.04.2021г., постановено по т.д. №
324/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, обявено и под №13/22.04.2021
год. по деловодната програма „ЕИСС“ в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „А. б.“ ЕООД с ЕИК************ със седалище и адрес на
14
управление гр.Бургас, ул.“С.“ №47, ет.1, представлявано от управителя Р. А.,
да заплати на „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Р., ул.“Л.К.“ №8, ет.2, представлявано от управителя Д. Д.,
разноски в първоинстанционното и обезпечително производства в размер на 4
986,72 (четири хиляди деветстотин осемдесет и шест 0.72) лв. и разноски във
въззивното производство в размер на 1 763,40 (хиляда седемстотин шестдесет
и три 0.40) лв.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Р., ул.“Л.К.“ №8, ет.2, представлявано от управителя Д. Д., да
заплати на „А. б.“ ЕООД с ЕИК************ със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“С.“ №47, ет.1, представлявано от управителя Р. А.,
разноски пред двете инстанции в общ размер от 10 (десет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15